№ 9879
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110125655 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ищеца Г. Х. Д. срещу ЗАД „A“ АД.
Ищецът твърди, че между него и ответната страна имало сключена имуществена
застраховка „Каско“ на МПС марка „Рено“, модел „Талисман”, с рег. № ............, в срока на
застрахователното покритие, по която (на 16.07.2021г. в гр. София, бул. „Свети Наум“)
настъпило застрахователно събитие, представляващо ПТП, в резултат на което било
увредено процесното МПС. Заявява, че е изпратил покана до ответника да му плати
застрахователно обезщетение в размер на 1266,10 лв. за платената от него сума за
отстраняване на вредите, но застрахователят отказал с твърдение за допусната от ищеца
груба небрежност. Намира отказът за неоснователен, като отрича да е налице груба
небрежност. Оспорва да е подписвал общи условия към договора, каквито твърди да не е
получавал. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочената сума в размер на
1266,10 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.05.2022г. до
окончателното плащане на дължимата сума.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че като е предприел
маневра изпреварване, на място където не е било разрешено, ищецът е допуснал груба
небрежност, която изключвала отговорността на застрахователя. Позовава се на т.14.5. и т.
50.2. от общите условия към договора (които намира за приложими с оглед подписаната от
ищеца застрахователна полица) и чл.408, ал. 1 КЗ вр. чл. 395, ал. 4 вр. ал. 1 КЗ, според които
ищецът е следвало да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество. Намира
претенцията за завишена по размер. Моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ.
За възникване на вземането за обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие,
за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и
настъпилите вреди, размер на вредите.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че ищецът е
действал при груба небрежност (т.е. че ищецът е извършил маневра изпреварване, на място
където не е било разрешено, с което е предизвикал настъпването на ПТП при условията на
проявена груба небрежност).
В случая с изрично определение на съда от 07.03.2023г. е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е съществувало
облигационно отношение по имуществена застраховка „Каско“ към датата на ПТП.
Не е налице спор и по отношение на това, че на 16.07.2021г. в гр. София, бул. „Свети Наум“
е настъпило ПТП, в резултат на което бил увреден процесният застрахован автомобил марка
„Рено“, модел „Талисман”, с рег. № .............
Основният спор между страните се свежда до това дали е налице основание за отказ за
плащане на застрахователно обезщетение, предвид възражението на ответника за проявена
груба небрежност, по който въпрос съдът намира следното:
Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което
е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
Съгласно чл. 395, ал. 1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на
компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди
и да допуска застрахователя да прави проверки, а съгласно ал. 4 при настъпването на
застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако
събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е
предвидил това в договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е
следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено
като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното
обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението.
От изложеното следва, че приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е обусловено от
установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно
задължение, визирано в общите условия към застраховката, което е значително с оглед
интереса на застрахователя. В съдебната практика се приема, че се касае до такова по вид и
2
характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и
размера на вредите (Решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г., II т.о. и др.).
В случая ответникът се е позовал на общите условия към договора (т. 50.2. и т. 14.5.), които
в застрахователната полица е отбелязано, че са неразделна част от него. В т. 50.2. от ОУ е
предвидено задължение за застрахования да пази и ползва застрахованото МПС с грижата
на добър стопанин, а в т. 14.5. е предвидено, че застрахователят не покрива вреди
причинени вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования,
член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС,
превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователно събитие.
От изложеното следва, че за да обоснове наличието на основание за отказ да заплати
застрахователно обезщетение, ответникът следва да докаже, че процесното ПТП е настъпило
вследствие на проявена от водача на застрахованото МПС груба небрежност, с което
поведение последният е нарушил задължението си да пази и ползва застрахованото МПС с
грижата на добър стопанин.
В съдебната практика няма съмнение по въпроса, че неспазването на правилата за
безопасност на движението по пътищата може да обоснове груба небрежност, но не всяко
нарушение съставлява груба небрежност. Преценката следва да се извърши конкретно като
се съобрази дали в съответния случай дори и най-небрежният и невнимателен водач би се
съобразил с такива основни правила за движение по пътищата, чието спазване е от значение,
за да се обезпечи полагането на минимална грижа за неговата безопасност и сигурност.
В настоящия случай от показанията на свид. М. се установява, че процесното ПТП е
настъпило след като същият се движил по ул. „Свети Наум“, гр. София, в посока от
Семинарията към хотел „Хемус“, когато възнамерявал да извърши ляв завой, за да паркира
на паркоместа от отсрещната страна на улицата. За да стигне до там, свид. М. следвало да
пресече насрещното платно за движение, поради което намалил скоростта и подал мигач,
докато междувременно се образувала колона от автомобили зад него. Докато свид. М.
извършвал маневрата, процесният автомобил изпреварвал цялата колона, при което
настъпил удар с управлявания от свид. М. автомобил. Според същите показания участъкът, в
който е настъпило процесното ПТП е бил регулиран с пътна маркировка – двойна
непрекъсната линия.
Пресъздадената от свид. М. фактическа обстановка е възприета от в.л. по приетата без
възражения САТЕ като възможна и логична. Според вещото лице от техническа гледна
точка причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на МПС марка
„Мазда“, който е предприел маневра ляв завой при наличие на двойна непрекъсната линия,
както и на водача на л.а. марка „Рено“, който е навлезнал в лентата за насрещно движение, с
цел изпреварване на образуваната пред него колона от автомобили. При липсата на други
доказателства, които да поставят под съмнение достоверността на обсъжданите показания,
съдът намира същите за достоверни, логични и убедителни.
При така възприетата фактическа обстановка, за настоящия състав на съда не е налице
3
никакво съмнение, че с поведението си ищецът като водач на застрахования автомобил е
проявил груба небрежност. Същият, като не е съобразил поведението си с пътната
маркировка, забраняваща навлизането в лентата за насрещно движение (чл. 6, т. 1 ЗДвП, чл.
63, ал. 2, т. 2 ППЗДвП) е допуснал извършването на нарушение на правилата за движение по
пътищата. Обстановката, в която е извършено нарушението (в населено място, където
концентрацията на участници в движението е по-висока, респ. рискът от настъпване на
застрахователно събитие), дързостта, с която е осъществено (проявена в изпреварването на
колона от автомобили), готовността на водача за по-продължителен престой в лентата за
насрещно движение (видно от възприетото от свид. М. желание да бъде изпреварена цялата
колона, което допълнително увеличава риска от настъпване на ПТП)_и съпоставянето му с
поведението на останалите участници в движението (от цялата колона автомобили не са
налице данни друг водач да е проявил подобна решителност) очевидно сочат на извода, че
ищецът с поведението си прекомерно е увеличил риска от настъпване на застрахователно
събитие, какъвто риск не би поел и най-небрежният водач.
Както бе посочено по-горе, нарушаването на задължение, което пряко въздейства върху
размера на риска от настъпване на застрахователно събитие е и значително с оглед интереса
на застрахователя по смис. на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, поради което може да обоснове отказ за
плащане на застрахователно обезщетение, ако се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпване на застрахователното събитие.
В настоящия случай поведението на ищеца, осъществено при груба небрежност, се намира в
пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП (видно от приетата САТЕ),
поради което съставлява и нарушение на предвиденото в договора задължение на ищеца да
пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин. Ето защо следва да се
приеме, че са налице всички предпоставки по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, поради което отказът на
ответника да заплати застрахователно обезщетение се явява правилен и законосъобразен.
Единствено за пълнота следва да се отбележи, че при наличието на основание за отказ е без
значение дали поведението и на другия водач е било в причинна връзка с настъпването на
застрахователното събитие, тъй като в тази хипотеза отговорността на застрахователя се
изключва напълно. Съпричиняването в тези случаи може да е от значение за обема на
отговорността на делинквента или неговия застраховател по чл. 410 КЗ, но не е решаваща за
обема отговорността на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“, тъй като
такава отговорност за последния въобще не възниква.
При това положение предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът
за следните суми: 150 лв. – разноски за експертизи, 70 лв. – разноски за свидетел и 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
4
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Х. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ......., ап.
1 против ЗАД „A“ АД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„......... осъдителен иск за сумата от 1266,10 ЛЕВА, представляваща застрахователно
обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ, дължимо по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на
МПС марка „Рено“, модел „Талисман”, с рег. № ............, причинени от ПТП, настъпило на
16.07.2021г. в гр. София, бул. „Свети Наум“, ВЕДНО със законната лихва от подаване на
исковата молба – 17.05.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г. Х. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ......., ап. 1 ДА ЗАПЛАТИ
на ЗАД „A“ АД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „.........
сторените по делото разноски, а именно: 150 ЛЕВА – разноски за експертизи, 70 ЛЕВА –
разноски за свидетел и 100 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски
районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5