РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Плевен, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20214430104770 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на предявени от С. Р.
С., ЕГН: **********, *** срещу ***, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от *** и Матевосян***искове с правно
основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 86.99 лева,
представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит№
**********/30.08.2017 г., от които сума в размер на 76,89 лева за такса за
експресно разглеждане и сума в размер на 10,10 лева- договорна лихва, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че на 30.08.2017 г.
страните по делото са сключили договор за кредит № ***, по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца заем е в размер на 300.00 лева, със
задължението да се върне сума в размер на 386.99 лева, платима тридесет дни
след сключването на договора. Излага се, че уговореният ГЛП е бил в размер
на 40.960 %, а ГПР е бил в размер на 49.600 %. Сочи се, че страните са
договорили ще ищецът дължи и такса за експресно разглеждане на искането
в размер на 51.26 лева. Твърди се, че ищецът е погасил изцяло сумата по
сключения договор в общ размер на 386.99 лева. Счита, че така сключения
между страните договор е: 1. нищожен /недействителен/ на основание чл. 22
от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на законоустановените
императивни правила; 2. нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма; 3. сключен в
нарушение на процедурата за сключване на договори от разстояние, уредана в
1
ЗПФУР и чл.8 от ЗЕДЕУУ, тъй като ответникът не е изпълнил императивно
вменените му задължение да предостави на ищеца изискуемата
преддоговорна информация и не е получил валидно съгласие на потребителя
за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които
последният може да се откаже от него. Твърди се, че всички разменени между
доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на
императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Сочи се, че своята същност те
представляват електронни документи, които са неподписани такива, тъй като
не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния
действителен автор, респективно същите нямат т.нар. „формална
доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/. Излага се, че ответното дружество е приело за сключен
процесния договор в нарушение на предвидените императивни правила, без
ишецът да е изразил валидно своето съгласие; 4. сключен в нарушение на
изискването същите да са написани по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на същия да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
- не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договорите; 5. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй
като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно
общият размер на кредита и начина, по който ще бъде изплатена сумата, както
и в какъв срок; 6. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК,
тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
ГПР по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин. Сочи се, че в нарушение на императивните правила, в процесния
договор ГПР е посочен единствено като процент, без изрично да са описани и
основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Смята се, че
липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а
именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира той.
Излага се, че в договора единствено е посочен ГЛП от 40.940 %, без обаче да
ставало ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Сочи се, че
в процесния договор е налице грешно посочен размер на ГПР и, че
действителният такъв /в размер на 347.96 % за конкретния договор/ е над
максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че посочването в договора на размер на ГПР,
който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС; 7. посочено, че ищецът дължи
такса за експресно разглеждане в размер на 51.26 лева, която сума
впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по кредита на
ответника, която обаче е недължима на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй
като заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Твърди се, че тази такса по своята същност
представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща
периодично, поради което е следвало да е част от ГЛП и ГПР, като в случая
това законово изискване не било спазено.Счита се, че начислената такса за
експресно обслужване е заплатена при начална липса на основание и
представлява заплащане на възнаграждение за услуга, която реално не е
2
предоставена на ищеца. Твърди се, че клаузата, уреждаща заплащането на
цена за допълнителни услуги е изцяло неравноправни и нищожни и е във
вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗЗП. Изага се, че
клаузите не са индивидуално уговорени, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Сочи се, че
в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на
„такса за експресно разглеждане“ в размер на 51.26 лева, която счита, че по
своята същност представлява печалба за кредитора и следва да е част от ГЛП
и ГПР. Поради изложеното счита, че е налице нарушение на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като
търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР,
приложим в отношенията между страните. Твърди се, че с тези действия
ответникът е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, тъй като съгласно чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Навежда доводи, че
приложимото национално законодателство следва да бъде тълкувано и
прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на
действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от
23 Април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити; 8. нищожен
на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД,
тъй като клаузата за възнаградителна лихва нищожна поради противоречие с
добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за
необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за
обезпечени заеми; 8.нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а
именно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването; 9. нищожен и на
основание чл. 11, ал.1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен
съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден. Твръди се, че е налице разлика между посочената в
процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и
тази, която ищецът реално е върнал на ответното дружество. Прави се извод,
че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен
начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както
самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП; 10. унищожаем на основание чл. 33, ал.
1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни
условия. Твърди се, че ищецът е бил принуден да сключи процесния договор
поради обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда, тъй като към този
момент той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи
3
своите и на неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи
за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Излага
се, че тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането на
вътрешната му воля да сключи договора, и при условие, че тези факти не
били налице ищецът е нямало да сключи процесния договор. Сочи се, че са
налице явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното
несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации. В
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният договор е
валиден и действителен, счита, че същият е нищожен на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради
нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП
поради неравноправност, отделните клаузи от процесиите договори. Сочи, че
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита“. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В
нарочна писмена молба процесуалният представител на ищеца моли съда да
уважи предявения иск като основателен и доказан.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Излага се, че ищецът не е представил
доказателства за плащане от негова страна.Оспорва твърдението от страна на
ищеца относно направените от негова страна плащания. Навеждат се доводи,
че не е ясно как е формирана цената на иска и колко компонента са
включени. Излага се, че е налице сключен договор за кредит по смисъла на
чл. 8 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗЗД във връзка с чл. 240 ЗЗД във връзка с чл. 6
ЗПФУР, като са спазени всички законови изисквания. Сочи се, че процесният
договор не е единственият такъв, сключен между страните по делото, а са
налице още 16 такива, ведно с анекси към тях. С оглед на изложеното се
прави извод, че твърдението на ищеца, че не е знаел за какво точно дава
съгласието си, или не е знаел точните параметри на уговорената престация и
задължението, както и, че не е бил доволен от кридета са необосновани.
Излага се, че в процесния договор страните са се договорили, че ответникът е
предоставил на ищеца сума в размер на 300,00лева със срок на погасяване на
задължението -30 дни с падежната дата - 30.09.2017г. Сочи се, че съгласно
процесния договор кредитополучателят е следвало да заплати на кредитора
сума в размер на 386,99 лева, за да имало пълно погасяване на задължението
по кредита. Твърди се, че отпуснатата сума по кредита е усвоена от
кредитополучателя посредством касите на „Изипей“ АД. Излата се, че сумат,
която е следвало да бъде върната в 386,99 лева, включвала: главница в размер
на 300,00 лева, договорна лихва в размер на 10,10 лева и такса експресно
разглеждане в размер на 76,89 лева. Сочи се, че заемът е изтеглен по следният
начин: 1. на 31.08.2017г. ищецът е посетил уеб сайтът -www.vivus.bg, където е
влязъл в създадения от него потребителски профил, защитен с парола. Излага
се, че потребителският профил е индивидуализиран и персонализиран, тъй
като в него се съдържат трите имен, ЕГН, номер лична карта, постоянен и
4
настоящ адрес, както и контактна информация; 2. след като е влязъл в своя
профил ищецът е определил желаната сума, срока за погасяване, включително
и възползването от допълнителната, незадължителна, възмездна услуга по
експресно разглеждане и връщане на отговор относно заявката и е натиснал
бутона „Кандидатствай“; 3. попълване на Формуляр за кандидатстване,
съдържащ персонална информация - трите имена, ЕГН, лична карта, както и
контактна информация- актуален телефон, актуална електронна поща),
постоянен и настоящ адрес, желаната сума, срока за погасяване и начин на
усвояване на сумата. Сочи се, че този етап приключва с натискане на бутон
„Продължи“; 4. зареждане на екрана на Общите условия по Договора и
Стандартния европейски формуляр, включително и примерен вариант на това
как би изглеждал Договора за кредит и какво се съдържа в него. Твърди се, че
преминавайки през тези стъпки е технически е невъзможно ищецът да не се
запознае с предоставената му информация. Поради изложеното се счита, че
твърденията на ищеца, че не му е предоставена преддоговорната информация
недоказани; 5. натискане на бутон „Подпиши“, с което заявката е пристигнала
при ищеца за проверка и одобрение. Излага се, че същата е е обработена с
приоритет, тъй като ищецът е отбелязъл, че желае да се възползва от
експресна услуга по разглеждане и обработка на документите; 6.
информиране на ищеца, че заявката му за кредит е одобрена и сумата е
отпусната и може да бъде усвоена на касите на „Изипей“ АД. Твърди се, че
заявената сума в размер на 300,00 лева е била преведена на касите на
„Изипей“ АД с основание: „ЕГН********** ***“. Оспорва се и твърдението,
че ищецът е платил задължението си, че ГПР не е в законово определените
граници. Сочи се, че ГПР-то включва само един компонент - договорна лихва,
която е приравнена на годишна база. Излага и, че твърдението, че ГПР-то е в
размер на 347,96%, е неоснователно и недоказано.Твърди, че
регламентираното в чл. 19 ал. 1 ЗПК следва да бъде отнесено към чл. 19. ал. 2
ЗПК, чл. 19 ал. 3 ЗПК, чл. 19. ал. 4 ЗПК и § 1 т.1 от ДР на ЗПК и § 1 т.2. от ДР
на ЗПК. Излага, че в процесния договор ГПР включва едниствено договорна
лихва, която в договора за кредит е заложено, че е в размер от 40,96%, като
след приравняване на годишна база се получава 49,6%. поради изложеното се
прави извод, че ответникът не е нарушил законовите изисквания по ЗПК.
Твърди се и, че ищецът не е отчел правната и функционална природа на така
наречената такса "експресно разглеждане". Сочи се, че условно наречената
такса "експресно разглеждане" е цената за допълнителна услуга, която има
отношение към първоначалните етапи на кандидатстването, когато още
между страните не е налице Договор, а само намерение за встъпване в
Договорни отношения. Излага се, че процесната такса не влиза в ГПР. Твърди
се и, че "таксата експресно разглеждане" не попада и в пределите на чл. 10а
ал. 2 ЗПК, тъй като същата е допълнителна, незадължителна услуга и нямаща
обвързващ характер. Счита се и, че процесната такса не може да бъде
причислена нито към действия по усвояване на кредита, нито към действия по
управляване на кредита. Сочи се, че процесната такса е уредена в т.2 от ОУ
по Договора. Твърди се и, че Договорната лихва не нарушава нормите нито
на ЗЗД, нито на ЗПК. Излага се, че задължението на ищеца е лихвоносно,
поради което му е начислена и лихва, съобразно договорката между страните,
залегнала в т.6 от ОУ по Договора. Сочи се и, че в ЗЕДЕУУ няма предвидено
изискване електронния документ да бъде подписан с квалифициран
5
електронен подпис, за да бъде валиден. Твърди се, че в чл. 3 ал. 1 ЗЕДЕУУ е
заложена легалната дефиницията за електронен документ, който препраща
към чл. 3 т. 35 от Регламент № 910 от 2014г., където е регламентирано, че
„електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или
аудио¬визуален запис. Поради изложеното се прави извод, че процесният
договор напълно отговаря на изискванията на ЗЕДЕУУ и за да бъде
действителен същия не е нужно да бъде подписан с КЕП. Оспорва искането на
ответника да му бъдат присъдени разноски, поради недоказаност на същите.
Претендира присъждането на разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от представения по делото Договор за кредит
№**********/31.08.2017 г., че страните са сключили договор от разстояние
по дилата, на който ответникът е предоставил потребителски кредит на ищеца
в размер на 300 лева, със срок на издължаване 30 дни и при 40,96 % ГЛП и
49,6 % ГПР. Страните са договорили и, че ищецът дължи сумата от 76,89 лева
такса за експресно разглеждане на кредита.
Представени като доказателства по делото са и ОУ към договора за
кредит.
Установява се от представените доказателства, че на 23.06.2018 г.
ответникът е превел на ищеца посредством EasyPay сума от 300,00 лева.
От представената по делото Справка от EasyPay се установява, че
ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 383,96 отпусната като
потребителски заем сума, както и претендираната договорна лихва и такса за
екпресно разглеждане на кредита.
По делото е изслушана и СОЕ, от заключението, на която се
установява, че: на 21.09.2017 г. ищецът е заплатил на ответника сума в размер
на 283,96 лева, преди настъпване на падежа, от които са погасени по пера
следните начислени суми: главница в размер на 300,00 лева; договорна лихва
в размер на 7,07 лева и такса за експресно кандидатстване в размер на 76,89
лева; черз ГПР се изчислява процента на разходите върху заетата сума, която
се дължи на съответния кредитор. Договорната лихва е основната тежест
върху кредита, но освен нея съществуват и други такси, комисионни и
застравоки. В резултат на тези допълнителни такси клиентът заплаща
допълнителна сума освен лихвените натрупвания върху главницата. Така ГПР
отразява процента на всички разходи, които се дължат по кредита.
Изчисляването на ГПР става като се сумират всички тежести, съпътстващи
обслужването на кредита и поручената сума се разпредели по месеци в
годината; че разходите, съпътстващи кредитния договор при коректно
поведение от двете страни са следните: разходиту, които съсъпстват договора
и изготвянето му; такси; лихви върху кредита; комисионни при обслужване
на кредита; застраховки, сключени при изготвяне на кредита; че в
компонентата на ГПР не влизат следните разходи: начислените неустойки – в
случай, че потребителят не изпълнява задължения към кредитора. Тези
6
наказателни лихви и такси не могат да бъдат предвидени в момента на
сключване на договорните отношения. Поради тази причина те не се
включват в процента на разходите, тъй като те възникват при некоректно
плащане; разходи при откриване на съпътстваща кредитна сметка, която не е
посочена в договора; всички допълнителни услуги, които потребителите
избират да ползват извън договора за кредит с цел собствено улеснение и
удобство; че при вареант на изчисление на ГПР, включвайки начислената
такса за експресно разглеждане се установява, че същият ще надвиши пет
пъти законната лихва; че ГПР по настоящия заем е включена главница и
договорна лихва, разпределена за периода на връщане на процесната сума
възлиза на 49,6 %.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Основната претенция на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Касае се за вземане за връщане на
суми, дадени при начална липса на основание /по- конкретно дадени по
нищожен договор/. Неоснователно е твърдението на ищеца, че между
страните по делото липсва съгласие досежно основните елементи на
облигационното правоотношение и оттам изобщо липсвал сключен договор.
Напротив, обстоятелството, че е налице пълно плащане на задълженията на
ищеца по процесния договор е ясна индиция за облигационна връзка между
страните, произтичаща от процесния договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. Видно е, че съгласно договора на ищеца е бил
предоставен кредит от 300 лв., който е следвало да се върне в рамките на 30
дни. Не е спорно, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в
размер на 40.96 %. Видно е, че общият размер на всички плащания с
включена такса за експресно разглеждане е бил 386, 99 лв. В договора е
посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49. 60 %.
Уговорено е в договора, че за извършена допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документи за отпускане на кредита се дължи такса от 76,89
лв.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства счита,
че посочената по- горе такса не се дължи по силата на чл.10а ал. 2 от ЗПК, тъй
като кредитополучателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Експресното разглеждане на молбата за
кредит е част от усвояването на кредита, поради което такса за такъв вид
разглеждане не се дължи. Налага се извод, че тази такса е всъщност печалба
за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради
което трябва да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване
не е спазено. Съгласно заключението на вещото лице, което не е оспорено от
страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, при включване на
таксата за експресно разглеждане в ГПР по процесния договор за кредит
същият ще надвиши многократно пет пъти законната лихва. В заключение
може да се обобщи, че са налице от една страна нищожни клаузи в договора,
които са съществена част от неговото съдържание и без които договорът не
би бил сключен, което изключва приложението на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД, а от
друга страна е налице явно противоречие с императивната разпоредба на чл.
19 ал. 4 от ЗПК, като действителният годишен процент на разходите по
7
договора надвишава значително законоустановения, т. е. нарушен е чл. 11 ал.
1 т. 10 от ЗПК. Неспазването на всички посочени по- горе изисквания води до
нищожност на процесния договор за заем- чл. 22 от ЗПК, а оттам заемателят
по договора дължи връщане само на чистата стойност на заема, но не и лихва
и други разходи /чл. 23 от ЗПК/. От заключението на вещото лице безспорно
се установява, че общо платената от ищеца сума по договора възлиза на 383,
96 лв., като главницата е 200, 00 лв. Следователно недължимо платената сума
възлиза на 83, 96 лв., в който размер предявеният от С. Р. С. от гр. Плевен
против „4финанс“ ЕООД гр. София осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от
ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен. За горницата до
претендираната сума от 86,99 лева иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При тези обстоятелства е безпредметно да се обсъждат останалите
доводи на ищеца за нищожност, респ. унищожаемост на сключения договор
за кредит.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и чл.78,
ал.3 ГПК и двете страни имат право на разноски. След компенсация на
дълживите от двете страни разноски в полза на ищеца следва да се присъдат
разноски в размер на 237,81 лева.
На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 300, 00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1,
пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
г***, представлявано от *** и ***, да заплати на С. Р. С. от гр. Плевен, ЕГН
**********, сумата от 83, 96 лв., представляваща недължимо платени суми
по договор за кредит **********/30.08.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба /21. 07. 2021 год./ до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за горницата над
сумата от 83,96 левадо претендираната от 86,99 лева, като неоснователен и
недоказан. .
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***,
представлявано от *** и ***, да заплати на С. Р. С. от гр. Плевен, ЕГН
**********, сумата от 237, 81 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***,
представлявано от *** и ***, да заплати на адв. *** адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 300, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8
9