Р Е Ш Е Н И Е
№260579
гр.
Русе, 23.09.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5965 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу З.К.М., в
която се твърди, че между него като кредитополучател и „Вива Кредит“ ООД като
кредитор, на 01.11.2018год. е сключен договор за потребителски паричен кредит,
въз основа на който на ответника била предоставена в заем сумата от 1500 лв.,
която той се задължил да върне заедно с уговорената договорна лихва на 9
месечни погасителни вноски в общ размер от 1762,92лв. По договора ответникът
извършил плащания в общ размер на 333,00 лв. Останалата дължима главница по
договора възлизала на 1354,49лв., а начислената и неплатена договорна лихва за
периода 01.12.2018г. (датата на първата вноска) до 29.07.2019г. (падежа на
договора) била в размер на 212,55лв. С оглед забавата на ответника, му била
начислено и обезщетение за забава за периода от 30.07.2019г. до 27.08.2020г.
(датата на която е предявена претенцията на кредитора по реда на чл.410 ГПК) в
размер на 64,40лв.
Твърди се, че
вземането по процесният договор било цедирано от първоначалния кредитор на
ищцовото дружество по силата на рамков договор от 01.12.2016г. и Приложение №1
към него от 01.11.2019г.. За събиране на вземането ищцовото дружество депозирало
заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано производство и
издадена заповед за изпълнение срещу ответника за посочените по-горе суми.
Моли се в настоящото
производство да бъде признато за установено задължението на З.К.М. към „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за сумите от 1354,49 лв. главница; 212,55
лв. договорна лихва за периода от 01.12.2018г. до 29.07.2019г.; 64,40 лв. лихва за забава върху непогасената
главница от 30.07.2019г. до 27.08.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението, до окончателното изплащане на дължимите суми.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е изразил становище по допустимостта и основателността на
предявения иск.
Съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните
съображения :
Ответникът, редовно
уведомен, не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото
по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът
е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на
неприсъствено решение.
На страните са
указани и последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от
неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание, както с
разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението по чл. 140 ГПК. Предявените
по делото искове са допустими и вероятно основателни с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени доказателства.
От приложените по
делото и неоспорени писмени доказателства се установява възникването на 01.11.2018г.
на твърдяното в исковата молба облигационно отношение между първоначалния
кредитор „Вива Кредит“ ООД и ответника З.К.М., предоставената му в заем сума и
размера на задължението му.
Представени са и
доказателства за прехвърляне на процесното вземане от първоначалния кредитор на
ищцовото дружество - рамков договор от 01.12.2016г. и Приложение №1 към него от
01.11.2019г., в което вземането от ответника по процесния договор фигурира в т.
327.
В полза на ищцовото
дружество и срещу ответника е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2020г.
по описа на РС-Рус за сумите : 1354,49 лв. главница по договор за паричен заем
от 01.11.2018г.; 212,55 лв. договорна лихва за периода от 01.12.2018г. до
29.07.2019г.; 64,40 лв. лихва за забава върху за периода от 30.07.2019г. до
27.08.2020г., законната лихва върху
главницата от 04.09.2020г., до окончателното изплащане на дължимите суми и за 132,63лв.
разноски за заповедното производство. Заповедта е връчена на ответника при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което съдът на осн. чл. 415, ал.2 ГПК
е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.
Искът е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и се явява допустим, а с оглед представените и неоспорени
писмени доказателства е и вероятно основателен.
Предвид изложеното,
съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на
ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 ГПК решението не се мотивира
по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да
се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на
121,55лв. за държавна такса и 200лв. за юрисконсултско възнаграждение, като и
тези в заповедното производство в размер 132,63.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.К.М. ЕГН********** ***, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК202527341,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, етаж 3,
сумите: 1354,49 лв. главница по
договор за паричен заем от 01.11.2018г.; 212,55
лв. договорна лихва за периода от 01.12.2018г. до 29.07.2019г.; 64,40 лв. лихва за забава за периода от
30.07.2019г. до 27.08.2020г., законната
лихва върху главницата от 04.09.2020г., до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №***/08.09.2020г.
по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС - Русе.
ОСЪЖДА З.К.М. ЕГН**********
*** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД сумата
от 321,55лв.
разноски за настоящото производство, както и сумата от 132,63лв. разноски за заповедното производството по ч.гр.д.№***/2020г.
по описа на РС-Русе.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: