Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр. Габрово, 20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при секретаря Веселина Венкова и прокурора Надежда Желева,
като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНОХД № 131 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба на подсъдимия С.А. ***, депозирана чрез служебния му
защитник адв. М.М., срещу присъда № 501 от 25.10.2019 г. по НОХД № 69/2019 г.
по описа на Районен съд – Габрово.
С атакуваната присъда състав на
Районен съд – Габрово е признал подсъдимия С.А. *** за виновен в това, че на 17.07.2016 г., около 00.50 часа, на път
5006 при кимолетър 9+050, в посока от местност У.към гр. Габрово, участък с. З., общ.
Габрово – с. С.,
общ. Габрово, при управление на МПС – лек автомобил Б.с рег. № ***, след
употреба на наркотични вещества /тетрахидроканабинол/, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил телесна повреда на
повече от едно лице - на возещата се в
автомобила Р.С.Б. *** средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясната ръка, довело до трайно
затрудение движението на десния горен крайник за срок от около 2 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес,
и средна телесна повреда на возещата се в автомобила Р.Х.Ю. от гр. Д., изразяваща се в счупване на външната част на големия
пищял на дясната подбедрица в областта на ставната му повърхност, формираща
дясната колянна става, довело до трайно затруднение движението на десния долен
крайник за срок от около 2-3 месеца при благоприятно протичане на оздравителния
процес, поради което и на основание чл. 343, ал. 3 б. „а“,
предл. второ, във
вр. с ал. 1, б. „б“, предл. второ, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК
и при приложение на
чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Със същата присъда, на основание чл. 343г, във
вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е лишил подсъдимия С.А. от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
С присъдата подсъдимият С.А. е
признат за НЕВИНЕН в това,
при извършване на деянието да е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и го е ОПРАВДАЛ в тази
част от предявеното му обвинение.
Със същата присъда, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил на подсъдимия С.А.
едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ по произнесената присъда и по споразумение по НОХД № 248/2018 г. по описа на Районен съд - Т.,
влязло в законна сила на 10.08.2018 г.,
в размер на най-тежкото от тях, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към
което на основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от НК е присъединил наказанията ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ и
ГЛОБА в размер на 300 лв.
С присъдата, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС, е постановено
определеното общо наказание
лишаване от свобода в размер на една година да се изтърпи при първоначален ОБЩ
режим.
Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия С.А.
да заплати по сметка
на ОД на МВР – Габрово разноски по делото в размер на 1054.98 лв., както и в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на съда разноски в размер на 634.60 лв., както и държавна такса от 5 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
С присъдата съдът се е произнесъл
за вещественото доказателство - лек
автомобил Б.с рег. № ***, намиращ се на съхранение в
сектор Пътна полиция при ОДМВР - Габрово, като е постановил, след влизане
на присъдата в сила, същият да се върне на собственика Д.Г.Д..
В законния срок присъдата е
обжалвана от адв. М.М., в качеството й на служебен защитник на подсъдимия А.. В
жалбата се изтъква, че присъдата е неправилна в частта за определяне на
размерите на наказанията на подсъдимия, които се явяват явно несправедливи.
Прави се искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт, като при
приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК размерът на наказанието лишаване от
свобода се определи под най-ниския предел, както и да се намали размера на
наказанието лишаване от правоуправление.
В съдебно заседание пред
настоящия въззивен състав жалбата се поддържа от адв. С.А., преупълномощена от
адв. М.. По съществото на делото защитникът излага виждането, че не само
поведението на подсъдимия, а и състоянието на пътя е допринесло за настъпване
на пътно-транспортното произшествие, като това следва да се отчете при
определяне на размерите на наказанията.
Подсъдимият С.А. поддържа жалбата.
Придържа се към становището на защитника си. При упражняване на правото си на
лична защита и последна дума, моли за определяне на наказание лишаване от
свобода под минимума или определяне на друг вид наказание, както и за
намаляване на продължителността на наказанието лишаване от правоуправление.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Габрово оспорва жалбата и обосновава искане първоинстанционният
съдебен акт да се потвърди, като правилен и законосъобразен.
Повереникът на частните
обвинители Р.С.Б. и Р.Х.Ю. – адв. Я.Я. ***, оспорва жалбата, но по съществото
на делото пледира за намаляване на размера на наказанието.
Настоящият
състав разгледа въззивната жалба, обсъди становищата на страните в процеса и
извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 314 от НПК, като
приема за установено следното:
Съдебното
производство е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Габрово
против С.А. по обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл.
второ, във вр. с ал. 1, б. „б“, предл. второ, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК за това, че на 17.07.2016 г., около 00.50
часа, на път 5006 при километър 9+050, в посока от местност У.към гр. Габрово,
участък с. З., общ. Габрово – с. С., общ. Габрово, при управление на МПС – лек
автомобил Б.с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества
/тетрахидроканабинол/, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2
и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като управлявал автомобила със скорост по-голяма от
разрешената – 97.03 км/ч., а при избиране на скоростта на движението не се
съобразил с атмосферните условия и състоянието на пътя /мокра пътна настилка/,
за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие /крайпътно
дърво/, като не намалил скоростта и не спрял, и по непредпазливост причинил
телесна повреда на повече от едно лице - на
возещата се в автомобила Р.С.Б. *** средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на лъчевата кост на дясната ръка, довело до трайно затрудение
движението на десния горен крайник за срок от около 2 месеца при благоприятно
протичане на оздравителния процес, и средна телесна повреда на возещата се в
автомобила Р.Х.Ю. от гр. Д., изразяваща се в счупване на външната част на
големия пищял на дясната подбедрица в областта на ставната му повърхност,
формираща дясната колянна става, довело до трайно затруднение движението на десния
долен крайник за срок от около 2-3 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес.
Първоинстанционният
съд обстойно е анализирал доказателствената съвкупност, като
обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по делото, която
изцяло се възприема от настоящата инстанция. Въззивният съд, като извърши и
собствена преценка на събрания при провеждане на съдебното следствие пред
районния съд доказателствен материал, намира че не се налагат различни изводи и
обосновано са приети следните фактически положения:
Подсъдимият С.А. е роден на *** ***.
Завършил е средно образование. От приложената по делото справка за съдимост се
установява, че е осъждан за престъпления от общ характер, включително такива с
правна квалификация по чл. 354а, ал. 1 от НК и по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Подсъдимият * е правоспособен водач на МПС от категориите „В“, „М“ и „АМ“ от
2008 г. Видно от приложената в материалите по делото справка картон на водача,
издадена от ПП при ОД на МВР – Габрово, същият многократно е наказван по
административен ред за различни нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 17.07.2016 г. подсъдимият А., заедно
със свидетелките Р. Ю. и Р.Б.,***. Късно вечерта тръгнали към гр. Габрово с управлявания от подсъдимия лек автомобил марка Б.с рег. № ***, собственост на лицето Д.Г.Д.. На предната седалка до водача пътувала свидетелката Ю., а на задната седалка била
свидетелката Б.. Пътят бил мокър, имало мъгла, ръмял дъжд.
Около 00.50 часа
подсъдимият А. управлявал автомобила по път
5006 в посока от местност „У. към гр. Габрово, участък
с. З. – с. С., двете в община Габрово. Скоростта на превозното средство била около 81-82 км./ч., при разрешена скорост за
движение в този пътен участък до 90
км./ч. и за двете посоки. Достигайки при километър 9+050, автомобилът навлязъл в ляв завой, движейки се в зоната около
средата на платното за движение. При навлизане в завоя подсъдимият не намалил
скоростта на движение, при което и поради
високата скорост, автомобилът загубил устойчивост, започнал да се отклонява
надясно, напуснал платното за движение,
преминал през банкета, навлязъл в затревената и залесена полоса на ската, ударил се в
дърво, след което продължил да се движи по ската надолу и паднал по таван в
крайпътното дере.
На мястото на произшествието пристигнал
автопатрулен екип, в състава на който бил свидетелят И.П.- мл. автоконтрольор при РУ на МВР - Габрово, който запазил местопроизшествието.
Подсъдимият А. не бил изпробван на място за употреба на наркотични вещества,
тъй като здравословното му състояние не позволявало. Бил му издаден талон за
медицинско изследване на кръв. Пострадалите Р.Б. и Р.Ю., както и подсъдимият А. били откарани в болнично заведение от екип на
„Спешна помощ”.
От заключението на изготвената
съдебнохимическа експертиза става ясно, че в
предоставената за
изследване проба кръв, взета от подсъдимия А. след
настаняването му в болнично заведение, се установява
наличие на специфичен метаболит в кръвта, доказващ употребата на наркотично
вещество, съдържащо тетрахидроканабинол.
Според заключението на съдебномедицинската експертиза при възникналото на 17.07.2016 г. ПТП пострадалата Р. Б. е получила счупване на лъчевата кост на дясната ръка,
довело до трайно затруднение движението на десния горен крайник за срок от
около 2 масеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, а пострадалата Р.Ю. е получила счупване на външната част
от големия пищял на дясната подбедрица в областта на ставната му повърхност,
формираща дясната колянна става, довело до трайно затруднение движението на
десния долен крайник за срок от около 2-3 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес.
При провеждане на съдебното
следствие е изслушано заключението на изготвената в досъдебната фаза на процеса
автотехническата експертиза, според което на значително разстояние преди мястото на
произшествието, подсъдимият е имал техническа възможност да възприеме
състоянието на пътната настилка и да прецени наличието на опасност от занасяне, поради намалено сцепление на автомобилните колела. Това е налагало да се движи с по-ниска скорост, за да се осъществи безопасно движение при преминаване през завоя. Вещото лице П. е
посочил, че критичната скорост, определена от радиуса на завоя и конкретната
пътна обстановка - мъгла, превалявания от дъжд и мокро платно, е по-ниска от скоростта, с която се е движил лекия
автомобил – а именно
97.03 км/ч.
От заключението на повторната
автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Б.И., се установява,
че произшествието е протекло,
като водачът е управлявал лекия автомобил със скорост не по-малка от 81,4 км/ч.
Изведената причини
за настъпване на произшествието е управлението на автомобила от водача му със скорост значително
по-голяма от критичната за завоя, което е довело до загуба на страничната
устойчивост и напускане на платното за движение на дясно за посоката на
движение на превозното
средство. С оглед типа и
конфигурацията на пътя в зоната на силно хълмиста местност, с много завои с
малки радиуси, данните за мъгла и мокра асфалтова настилка, експертът заключава, че водачът е имал техническата възможност да
се съобрази с тази пътна обстановка и да управлява лекия автомобил със скорост,
която би му позволила безпрепятствено да мине завоя. Критичната скорост на
движение на лекия автомобил в завоя от началото му до зоната на мястото на
напускане на платното задвижение е в границите на 51.8-45-52.6 км/ч. - първата от указаните критични стойности на движение е
за началото на завоя, втората за около 30 метра след началото на завоя и
третата е за зоната на напускане на платното за движение от автомобила. Експертът приема, че от техническа гледна точка и при неработеща
АВS-система, ако водачът се е движил със скорост
не по–голяма от 40-45 км./ч., която скорост е оправдана, с оглед указаната от
водача намалена видимост при условията на дъжд и мъгла, път в пресечена
хълмиста местност с много завои с малки радиуси и оглед на увеличения радиус на навлизане
в завоя от страна на водача, то автомобилът е щял да премине завоя и няма да
напусне платното за движение. Вещото лице приема в
заключението си, че дори да се допусне наличие на неработеща антиблокираща
система, механизмът на протичане на произшествието определя, че такава
техническа неизправност не е предпоставка за възникване и протичане на
произшествието.
Гореизложената фактическа обстановка
районният съд е установил, след като е направил цялостен и прецизен анализ на
доказателствата по делото – гласни, писмени и веществено. Правилно е прието, че
доказателствената съвкупност по непротиворечив, последователен и логичен път
очертава всички основни моменти от предмета на доказване по делото. Подсъдимият
А. е дал обяснения по обвинението, чрез които на практика не е оспорил фактическата
обстановка и доказателствата, които я установяват, признал е вината си и е
изразил критично отношение към деянието.
При правилно установената
фактическа обстановка съставът на Районен съд - Габрово е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи, като е приел, че подсъдимият С.А. е осъществил с
действията си както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав
на чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. второ, във вр. с ал. 1, б. „б“, предл. второ,
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, след като на 17.07.2016 г., на посоченото място
и при управлението на описания лек автомобил, след употреба на наркотични
вещества /тетрахидроканабинол/, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от
едно лице – на Р.С.Б. *** и на Р.Х.Ю. ***. Правилно и обосновано съдът е приел,
че деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината небрежност – форма на
непредпазливостта, тъй като същият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
Правилни и съобразени със закона
са правните изводи на районния съд, според които е несъвместимо едновременното
приложение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Аргументирано, след като е
изложил съображенията си, че в случая подсъдимият ** е управлявал превозното
средство с несъобразена, а не с превишена скорост, съдът го е признал за
невинен и го е оправдал за това при извършване на деянието да е нарушил и
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Основното оплакване на подсъдимия
и неговия защитник е по размера на наложените с присъдата наказания лишаване от
свобода и лишаване от права, съответно се прави искане за определяне на
наказание лишаване от свобода в по-нисък размер или замяната му с друг вид
наказание, както и за намаляване на размера на наказанието лишаване от
правоуправление.
Въззивният съд намира жалбата за изцяло
неоснователна, по следните съображения:
За престъпление по чл. чл. 343,
ал. 3, б. „а“, предл. второ, във вр. с ал. 1, б. „б“, предл. второ, във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК законодателят е предвидил налагане на наказание лишаване от
свобода от една до шест години. От нормата на чл. 343г от НК произтича
кумулативното налагане на наказание лишаване от правоуправление.
С атакуваната присъда съставът на
районния съд е наложил на подсъдимия А. наказание лишаване от свобода в размер
на минималния от една година. Наказанието по чл. 343г, във вр. с чл. 343 от НК
е отмерил на две години лишаване от правоуправление. При определяне на
наказанията първоинстанционния съд е отчел като смекчаващи обстоятелства
оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната истина,
изразеното съжаление за деянието и изрядното ум процесуално поведение, а като
отегчаващи – обремененото му съдебно минало, предвид данните за предишно
осъждане, причиняването на средни телесни повреди на две лица.
Въззивният съд намира, че не е
налице каквато и да е база за разсъждения за намаляване размера както на
наказанието лишаване от свобода, така и на наказанието, свързано с лишаване от
права. Искането за намаляване на наказанието лишаване от свобода означава да се
приложи чл. 55 от НК. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК
предполага кумулативното проявление на две условия – наличие на изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна констатация, че
най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за
подсъдимото лице. В разглеждания случай не е налице кумулативност на двете
условия, както и основание, за да се приеме изпълнението на което и да е от
двете. Посочените в присъдата смекчаващи обстоятелства не са нито изключителни,
нито многобройни. В същото време като отегчаващи обстоятелства, наред с данните
за предходното осъждане, следва да се вземе под внимание осъществяването на два
от квалифициращите признаци от състава на престъплението по чл. 343, ал. 3 от НК – извършването на деянието след употреба на наркотични вещества и
причиняване на телесни повреди на две лица, както и многобройните случаи на
наказване на подсъдимия А. с наказателни постановления за различни нарушения на
правилата за движение по пътищата. На следващо място, настоящият съд не намира,
че така наложеното наказание лишаване от свобода в размер на специалния минимум
е несъразмерно тежко. Същото е съобразено с изискванията на чл. 54 от НК и
напълно съответства на целите на личната и на генералната превенция, очертани в
чл. 36 от НК. Не са налице основания за корекция по размера и на наказанието
лишаване от правоуправление. Както е прието в присъдата, продължителността на същото
е обусловена от тежестта на престъплението, а настоящият съд следва да добави и,
че съответства на данните за извършените от подсъдимия многобройни нарушения по
ЗДвП, което говори за системност при несъобразяване с установените правила за
движение по пътищата.
Законосъобразен е извода на
районния съд, че деянието по настоящото дело и това по НОХД № 248/2018 г. по
описа на Районен съд – Т. са извършени при условията на реална съвкупност,
преди да има влязла в сила присъда за което и да е било от тях. Правилно е
приложена разпоредбата на чл. 25, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК за групирани
наказанията по двете дела, като е определено за изтърпяване едно общо наказание
в размер на най-тежкото – а именно една година лишаване от свобода, наложено по
обсъжданата присъда. Правилно, при приложение на чл. 25, вр. с чл. 23, ал. 2 и
ал. 3 от НК, към наказанието лишаване от свобода са присъединени наказанията
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба в размер на
300 лв.
Въззивният съд напълно споделя
фактическите и правните изводи на районния съд за това, че подсъдимият А. не е
реабилитиран по предходното осъждане по НОХД № 198/2011 г. по описа на Окръжен
съд – Габрово, което обстоятелство съставлява пречка за приложение на чл. 66,
ал. 1 от НК. Правилно е позоваването на тълкувателно решение № 2/2018 г. по
тълк. дело № 2/2017 г. на наказателната колегия на ВКС за това, че ако
наказанието глоба не е изпълнено и е наложено заедно с други наказания, които
са изпълнени, за да започне да тече срокът за реабилитация, трябва възможността
за изпълнение на глобата да е погасена по давност. По отношение на подсъдимия А.
тези условия не са се проявили, изпълнението на наложеното му през 2011 г.
наказание глоба не е погасено по давност и не е изтекъл срокът за реабилитация
по чл. 88а от НК.
Законосъобразно и в съответствие
с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първостепенният съд е определил
първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпроса за
разпореждане с вещественото доказателство – лек автомобил, както и за
разноските, които е възложил на подсъдимото лице.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира
същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до отмяната ѝ.
По изложените съображения
въззивният съд приема, че присъдата на първоинстанционния съд следва да се
потвърди, тъй като не са налице основания за изменението й в частта на размера
на наложените наказания.
В
съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 501 от 25.10.2019 г. по
НОХД № 69/2019 г. по описа на Районен съд - Габрово.
Решението не подлежи на
касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се
съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.