Присъда по дело №25/2016 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ

 

към Присъда № 3 от 19.01.2017 година, постановена по НОХ дело

№ 25 по описа за 2016 година на Окръжен  съд – Хасково

 

Окръжна прокуратура – Хасково е повдигнала обвинениe против подсъдимия А.С.С., роден на ***г***, ЕГН **********, затова че на 24.04.2015г. в гр. Хасково, на бул. „В.Л.“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Опел Астра“, с рег. № Х **** ВС, без да има необходимата правоспособност, в нарушение на правилата за движение /чл. 21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта за движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч.: за пътно превозно средство категория „В“ лек автомобил, в населено място 50 км/ч“/ и по непредпазливост причинил смъртта на Х.А.В.,***, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2.69 промила, установено с химическа експертиза в Протокол № 186/30.04.2015г. – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково поддържа обвинението, във вида, в който е повдигнато и счита, че от събраните по делото доказателства били изяснени фактическите обстоятелства. Намира за безспорно установено, че подсъдимият, неправоспособен водач, на инкриминираната дата в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2.69 промила, ускорил управлявания от него л.а. „Опел Астра“, с рег. № Х **** ВС до скорост от 130 км/ч по бул. „В.Л.“ в гр. Хасково, като на предна дясна седалка пътувал и пострадалият Х.В.. По този начин подсъдимият нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и в следствие на предизвиканото ПТП настъпила смъртта на Х.В.. Прокурорът пледира съдът да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и му определи наказание при превес на отегчаващи вината обстоятелства – високата обществена опасност на извършеното деяние, величината на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, превишението на скоростта, предходно негово осъждане за престъпление против транспорта, както и множество други нарушения на правилата за движение, като наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ в размер към средния, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от „закрит“ тип. Счита, че веществените доказателства следва да се върнат на бащата на пострадалия А.В., а автомобила – на собственика му.

На основание чл. 76 от НПК А.Х.В., К.Ю.В. – законни наследници на пострадалия от престъплението Х.А.В., както и Б.С.М., действаща лично и като законен представител на малолетните Е.Х.В. и Х.Х.В. са конституирани като частни обвинители в съдебното производство. В съдебно заседание пострадалите се явяват лично и с повереника си адв. Щ..

Адв. Щ. – повереник на частните обвинители, също намира повдигнатото против подсъдимия С. обвинение за доказано. В пледоарията си сочи, че следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от минимум 5 години, което да се изтърпи ефективно, при първоначален „строг“ режим. Претендира присъждане на сторените от доверителите му разноски. Присъединява се към изразеното от прокурора становище относно веществените доказателства и автомобила. Частните обвинители се присъединяват към изразеното от повереника си становище.

Защитникът на подсъдимия А.С. – адв. Р. счита, че по отношение на механизма на деянието е налице съпричиняване в значителна степен от страна на свид. И.К.. Пледира съдът да възприеме механизъм на ПТП-то при който е настъпило засичане на траекторията на движение от страна на И.К., при незначително съпричиняване от страна на подсъдимия С. и значително съпричиняване вследствие действията на свид. К.. С оглед датата на извършване на деянието, счита че е приложима нормата на закона действаща към момента на извършване на деянието, съгласно изменение на ДВ от 2012г. Следвало съдът да съобразни същата норма и при определяне на наказанието и да наложи наказание „лишаване от свобода“ в рамките на законовия минимум. По въпросите за веществените доказателства и автомобила не възразява против изложеното от представителя на прокуратурата.

Подсъдимият А.С.С. в личната си защита изказва съжаление за стореното, като моли съда да му наложи минимално наказание.

Съдът като прецени събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.С.С. е роден на *** ***, турчин по произход, български гражданин, грамотен, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********.

На 24.04.2015г. вечерта подсъдимият А.С.С. бил с приятели в централната част на кв. „Република“ в гр. Хасково, където употребил алкохол. Около 22.00 часа се върнал до дома си и привел в движение намиращия се в двора на къщата л.а. марка и модел „Опел Астра“, с рег. № Х **** ВС, контактният ключ на който стоял на таблото. Автомобилът бил закупен от бащата на подсъдимия – св. С.С.М. на 04.02.2015г., но не бил пререгистриран в КАТ. Подсъдимият С. привел в движените автомобила и се върнал отново в централната част на кв. „Република“ при приятелите си, като в компанията му били и св. И.К., както и пострадалият Х.А.В., където консумирали алкохол. По-късно през същата вечер пострадалият Х.В. и подс. С. решили да отидат до денонощен магазин „Цветелина, в близост до Автогара – Хасково, като подсъдимият привел в движение автомобила, а на предната седалката до водача се настанил пострадалият. На връщане, на кръговото движение до ж.к. „Орфей“, подсъдимият видял свид. И.А.К. /познат още с турското си име „И.“/, който  управлявал л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № Х **** АР. Тогава подсъдимият С. и свид. К. започнали нерегламентирано състезание „гонка“, като двата автомобила се движели успоредно един до друг по бул. „В.Л.“, в западното платно за движение, с ширина 7 м., с две ленти за движение, в посока към МБАЛ – Хасково. Движението се извършвало около 23.50 часа на инкриминираната дата, в тъмната част на денонощието, на улично осветление, с включени светлини  на автомобилите, по суха асфалтова настилка. В западната лента се движел управлявания от подсъдимия автомобил, а от лявата му страна – в източната лента се движел управлявания от свид. К. л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № Х **** АР. Подс. С. ускорил управлявания от него автомобил до 130.61 км/ч (при ограничение 50 км/ч в населено място) и навлязъл в зоната на левия завой при бензиностанция „М.“ при критична за преодоляването му скорост от 117.22 км/ч. Свид. К., от своя страна, ускорил управлявания от него л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № Х **** АР до 140,4 км/ч. Тогава  управляваният от свид. К. автомобил засякъл пътната траектория на движение на управлявания от подсъдимия С. л.а. „Опел Астра“, с рег. № Х **** ВС, при което подсъдимият задействал спирачната уредба, автомобилът занесъл, водачът изгубил контрол върху управлението, в следствие на което последвал удар с предна странична дясна част на л.а. „Опел Астра“ в еластичната предпазна ограда, фиксирана върху западния тротоар, както и втори кос странично-приплъзгващ удар на странична дясна част на автомобила в метален стълб на западния тротоар, при който лекият автомобил се завъртял в посока на часовниковата стрелка и преустановил движението си установявайки се с предната си част в посока изток и задна част – посока запад. Звукът от спирачки и последвалия удар бил чут от св. П.П.Г. и А.Е.Р., които се намирали наблизо и се отправили към местопроизшествието, като междувременно подали сигнал на спешен телефон „112“. Х.А.В. седял неподвижен, без признаци на живот, на предна дясна седалка, като част от тялото и главата на пострадалия били разположени на лявата седалка. От дясната страна зад автомобила бил подсъдимия С.. Свид. К. също чул удара и видял, че автомобилът управляван от подсъдимия се бил ударил в стълб, под бензиностанция „М.“. Той завил на кръстовището на магазин „Пени“ в гр. Хасково в посока ул. „Единство“,  паркирал управлявани от него автомобил на ул. „Единство“ и се върнал пеш на местопроизшествието. Пристигналият на мястото екип на спешна помощ констатирал смъртта на пострадалия Х.А.В., а подсъдимият бил транспортиран до МБАЛ-Хасково. На местопроизшествието пристигнали също и полицейските служители – свидетелите В.Д.Г. и Л.Й.К..

На местопроизшествието били извършени необходимите процесуално-следствени действия: бил извършен оглед, като бил иззет л.а. „Опел Астра“, с рег. № Х **** ВС, части от гривна от метал в сребрист цвят, 1 бр. мобилен телефон в черен цвят с напукана предна част, 1 бр. ключодържател с 1 бр. ключ с черна пластмасова част и бр. платнена кърпичка в бял и розов цвят.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на жертвата № 112/2015г., че при огледа и аутопсията върху трупа на пострадалия Х.А.В. е установена съчетана травма, при която същият е получил охлузвания по челото, кръвонасядане на меките обвивки на черепа, отломъчно счупване на костите на черепния покрив и основата на черепа, повърхностни разкъсвания на мозъка, разкъсване на продълговатия мозък и моста, кръвоизлив по меката мозъчна обвивка, вдишана кръв в белите дробове, счупване на 2-7 ребра, контузия на средностението, разкъсване на аортата, кръвоизлив в гръдната кухина, разкъсване на черния дроб, контузия на капсулата на десния бъбрек. Причината за смъртта на Х.А.В. е описаната съчетана травма, несъвместима с живота и е причинила смъртта за секунди. Установените увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма.

В резултат на произшествието подсъдимият С. също получил увреждания. Видно от заключението на вещото лице, подсъдимият е получил: контузия на главата, сътресение на мозъка с пълна загуба на съзнание, счупване на 6-то ребро и контузия на десния бял дроб, като описаните увреждания са причинени от твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма.

В протокола за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта /л. 55 от ДП/ се сочи, че в изследваната кръвна проба, взети от подсъдимия А.С.С. е доказана концентрация на етилов алкохол в количество 2,69‰.

В протокол за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта /л. 62 от ДП/ се сочи, че в изследваната кръвна проба, е установено концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия Х.А.В. в количество 0,47‰.

От заключението на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза се установявя, че мястото на удара на л.а. „Опел Астра“, с рег. № Х **** ВС е гр. Хасково, бул. „В.Л.“, в близост до бензиностанция „М.“, е с предна странична дясна част на лекия автомобил в еластична предпазна ограда. Последвал е втори, кос, странично-приплъзгващ на автомобила в стълб, в следствие на което се завърта около вертикалната си ос в посока часовниковата стрелка, извършва транслация и преустановява движението си. Скоростта на движение на автомобила непосредствено преди произшествието е 130, 61 км/ч, в момента на удара в еластичната предпазна ограда и металния стълб – 117, 61 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № Х **** АР непосредствено преди произшествието е определена на около 140,4 км/ч. При установената скорост на движение на л.а. „Опел Астра“ непосредствено преди произшествието, опасната зона за спиране е 154,43м. При начало на ефективно действие на спирачната уредба, произшествието е непредотвратимо, тъй като спирачният път необходим за пълно спиране е 103,64м., при спирачни следи до мястото на удара 19.60м. Установен и механизмът на настъпилото ПТП – при ускоряване на автомобилите в посока бензиностанция „М.“ и достигайки кръстовището пред бензиностанцията л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. №      Х **** АР, управляван от неправоспособния водач св. И.А.К. пресича пътната траектория на управлявания от подсъдимия С. автомобил, последният задейства екстремно спирачната система и загубил контрол върху управлението на автомобила, в следствие на което последвал ударът.

Съдът приема, че гореописаната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен начин въз основа на събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия А.С., показанията на свидетелите К.Ю.В., А.Х.В., Б.С.М., С.С.М., И.А.К., А.Е.Р., П.П.Г., В.Д.Г., Л.Й.К.  и А.А.Г.; приетото по делото заключение по назначената съдебно-психиатрична експертиза /л. 80-88 от съдебното производство/, изготвена от вещото лице  Р.Ц.Д.; приетото по делото заключение на вещото лице Х. Л.А. по назначената химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта /л.62 от ДП/, приетото по делото заключение по назначената химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта /л.55 от ДП/ на вещото лице Й.К.Й. , приетите заключения на вещото лице Х.Д.Е. по назначената съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 108/15г. /л.67 от ДП/, както и по назначената съдебномедицинска експертизa на труп №112/15г. /л.74-76 от ДП/; приетото по делото заключение на вещото лице Х.Г.Р. по назначената съдебна автотехническа експертиза /л.79-97 от ДП/; приетите по делото писмени доказателства в хода на съдебното производство; приобщените като доказателства писмени материали по ДП № 391/2015 г. по описа на РУ на МВР – Хасково; както и от предявените по реда на чл. 284 НПК веществени доказателства.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия С., тъй като същите кореспондират на останалия доказателствен материал и не може да се приеме, че са само защитна версия. Установено е, че подсъдимия С. и пострадалия Х.В. са били в кв. „Република“ в гр. Хасково вечерта на инкриминираната дата и са консумирали алкохол. Подсъдимият сочи, че „Х. дойде и ме пита дали може да се качи в колата ми“, „Той седна на задната седалка, сипахме му бира…“. Казаното дотук се подкрепя и от заключенията на вещите лица по назначените химически експертизи за определяне на алкохол в кръвта. Видно от същите е установена концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия С. от 2,69 ‰, а в кръвта на пострадалия В. – 0,47‰. Същите лица били в компания, в която бил и свид. К.. Подсъдимият С. и пострадалият В. взели решение да отидат до магазин до Автогара Хасково, като били с ясното съзнание, че подсъдимият е предприел управление на лекия автомобил, въпреки че бил употребил алкохол непосредствено преди това. След като излезнали от кв. „Република“ в гр. Хасково, на кръговото в ж.к. „Орфей“, до бензиностанция „Шел“ на бул. „В.Л.“ в гр. Хасково се засекли със свид. И.А.К., който управлявал л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № Х **** АР. Тогава между двата автомобила започнало нерегламентирано състезание /„гонка“/ по бул. „В.Л.“, в западното платно, в посока МБАЛ-Хасково. За да стигне до този извод от фактическа страна, съдът кредитира показанията на свидетелите П.П.Г., А.Е.Р. и А.Г., дадени в съдебно заседание, които са преки очевидци на случилото се. Същите не са в родствени връзки със страните, като показанията им са непротиворечиви и последователни, кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал. Първите двама свидетели по време на настъпилото произшествие, довело до смъртта на пострадалия В. са били заедно и са се намирали на кръстовището между бил. „В.Л.“ и ул. „Дунав“ в гр. Хасково. Св. Г. сочи: „Минаха двете коли…“, „Автомобилите караха с висока скорост…“, а свид. Р., от своя страна споделя: „…при пресичане на улицата зад нас профучаха…“, „След няколко секунди чухме удар…“. Св. Г. се е намирала от противоположната страна на булеварда, където е последвал удара и също е възприела високата скорост на двата автомобила, както и надпреварата между тях, като веднага след това е отишла на мястото на удара. Направеният от съда фактически извод, че между автомобилите е започнала „гонка“ може да се изведе и от обясненията на подсъдимия С.. Същият в обясненията си сочи: „Като обърнахме и като тръгнахме надолу по булеварда, погледнах на огледалото и видях, че И. беше зад нас. Започна да кара по-бързо, а после и аз натиснах газта.“ Противно на житейската логика е, водач на автомобил да ускорява скоростта на управляваното от него МПС, поради факта, че зад него се движи друго такова. Налице са явни противоречия в показанията, дадени от св. К. в хода на съдебното следствие и тези, дадени пред разследващия по ДП.  Показанията на свид. К., дадени на ДП на 30.06.2015г. /л. 48-49 от ДП/, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, в най-голяма степен кореспондират с останалия доказателствен материал. В същите сочи: „Аз реших да му избягам, за да не съм близо до колата му. Дадох газ и колата на А. остана зад мен. Видях, че А. взе да дава газ след мен. Аз още повече засилих скоростта, за да му избягам“, а и изрично заяви, че поддържа именно тези си показания, а не дадените в съдебно заседание. Видно, е че възприятията на водачите, участващи в гонката се различават по отношение на това кой от двата автомобила е бил пред другия, но фактът, че и двата автомобила са ускорили скоростта, вместо да пропуснат евентуално намиращият се зад тях автомобил, навежда на житейския извод – приет от съда и от фактическа страна, че автомобилите са се състезавали помежду си. Секунди по-късно, на ляв завой до бензиностанция „М.“ на бул. „В.Л.“, настъпва произшествието, предизвикало престъпния резултат – смъртта на спътника на подс. С. – Х.В.. По отношение на механизма на  настъпилото ПТП, съдът приема първата версия, изложена в заключението на вещото лице Р. по назначената автотехническа експертиза, а именно: „…., при което започва ускоряване на автомобилите в посока бензиностанция „М.“. Достигайки кръстовището пред бензиностанцията л.а. „Опел Астра“ намалява скоростта, при което водачът на л.а „Фолксваген Голф“ го „засича“, при което водачът на л.а. „Опел Астра“ задейства екстремно спирачната му уредба. Автомобилът занася и водачът губи контрол върху управлението му и последва удара“. Експертът е категоричен, че ако подс. се е движел с допустимата за населено място скорост от 50 км./ч. произшествието е било предотвратимо В тази насока съдът кредитира и показанията на свид. А.А.Г.. Същата не в роднински връзки със страните по делото, като нейните показания са последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен материал. Свид. Г. се явява единственият пряк очевидец на случилото по отношение на настъпването на произшествието и неговият механизъм. Същата споделя, че „По едно време видях две коли, които караха много бързо и идваха отгоре. Чак огън излизаше от гумите, даваха спирачки“, а после и „Двете коли вървяха една до друга. Единият пресече пътя на черната кола и черната кола нямаше къде да отиде, удари се на стълба…“. Съдът не кредитира показанията на другия участник в гонката – свид. К.. Същият на няколко пъти е давал показания, като изнася няколко различни версии за случилото и неговите показания са крайно противоречиви и непоследователни, като съдът отчита факта, че същите са негова защитна теза с оглед неразкриването на факти и обстоятелства, които да го уличат в извършване на престъпление /виж по-горе, по отношение на приобщените показания от ДП на св. К./.

Фактическата обстановка е изведена след обстоен анализ на събраните доказателства, като настоящият съдебен състав кредитира само онези от тях, за които се установява, че се подкрепят от цялостната доказателствена съвкупност по делото и не съдържат противоречия, неясноти и неточности. Съществено значение имат онези доказателства, с които се установява каква е била траекторията на движение на всяко едно от превозните средства, участващо в нерегламентираното състезание „гонка“, къде в западното платно за движение на бул. „В.Л.“ в гр. Хасково се е намирал всеки от двата леки автомобила; какви са били параметрите на движение (скорост, опасна зона за спиране); настъпило ли е „засичане“ между автомобилите на пътната им траектория; реакцията на водачите при евентуално настъпило „засичане“; имало ли е съприкосновение между двата автомобила в движение; място на удара на л.а. „Опел Астра“, с рег. № Х **** ВС ; настъпилият вредоносен резултат  – смъртта на пострадалия  Х.В. и механизмът на неговото причиняване; по какъв начин е протекъл причинно-следствения процес между отделните събития и действията на всеки един от участниците в движението при така създалата се пътна обстановка.

Последователността от събитията, описани в гореизложената фактическа обстановка, се установява чрез взаимосвързания анализ на отделните доказателства, доколкото те са относими към отделните етапи от развитието на произшествието.

 

По правната квалификация на деянието:

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира обвинението против подс. А.С.С. за доказано по безспорен и категоричен начин. Видно от назначена съдебно-психиатрична експертиза, подсъдимият е вменяем и годен да носи наказателна отговорност, поради което съдът приема, че подсъдимият А.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, като на 24.04.2015г. в гр. Хасково, на бул. „В.Л.“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Опел Астра“, с рег. № Х **** ВС, без да има необходимата правоспособност, в нарушение на правилата за движение /на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта за движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч.: за пътно превозно средство категория „В“ лек автомобил, в населено място 50 км/ч“/ и по непредпазливост причинил смъртта на Х.А.В.,***, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2.69 ‰, установено с химическа експертиза в Протокол № 186/30.04.2015г.

От обективна страна правната норма изисква при управление на моторно превозно средство да бъдат нарушени правилата за движение, установени по предвидения за това нормативен ред, в резултат на което да е допуснато причиняването на смърт на друго лице. В настоящия случай подсъдимият С. е осъществил деянието при управление на моторно превозно средство - л.а. „Опел Астра“, с рег. № Х **** ВС, като са налице три самостоятелни съставомерни признака на деянието от обективна страна. Именно при това управление, подсъдимият нарушил правилата за движение, което е и причината за настъпване на съставомерния резултат. Бланкетната диспозиция на чл. 342, ал. 1 НК попълва съдържанието си с разпоредбите на Закона за движение по пътищата. При движението си по бул. „В.Л.” в гр. Хасково със скорост от 130, 61 км/ч подсъдимият С. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която забранява при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство да превишава 50 км/ч в населено място за категорията превозни средства, към които се числи и управлявания от подсъдимия лек автомобил. По този начин С. многократно е превишил допустимата максимална скорост, като е застрашил себе си и останалите участници в движението с възможността да не овладее превозното средство по избраната от него траектория при влизане в левия завой, поради скоростта на движение. Деянието несъмнено е извършено в пияно състояние, което несъмнено е доказано от химическата експертиза – концентрация на алкохол в кръвта 2,69 промила, като подс. С. е бил и неправоспособен водач. Съдът прие, че е налице съпричиняване на настъпилия престъпен резултат в следствие на поведението и на св. К. при управление на МПС, с което е „засякъл” управлявания от подс. С. лек автомобил. Както и вещото лице разяснява, става въпрос за нарушаване на страничното разстояние между двата движещи се автомобила, при които този, управляван от св. К. при изпреварването е навлезнал в динамичния коридор на управляваното от подс. С. МПС.  

 

От субективна страна се констатира, че деянието е извършено за подсъдимия С. при условията на престъпна небрежност. Безспорно се установи авторството и механизма на настъпилото произшествие, вследствие деянието на подсъдимия. А.С. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Задължението за предвиждане идва от забраната, въведена със законовата норма на чл. 21, ал.1 от ЗДвП – да превишава скоростта от 50 км/ч в населено място. Подсъдимият няколкократно е надвишил максимално позволената скорост за движение. Въпреки, че километражът на управлявания от него лек автомобил не е работел, подсъдимият е бил длъжен да съобрази скоростта на движение на автомобила с пътната обстановка – ляв завой при бензиностанция „М.“ на бул. „В.Л.“ в гр. Хасково в посока на движение МБАЛ- Хасково. Въпреки, че е наясно с приближаващ ляв завой и кръстовище до бензиностанция, подсъдимият ускорил автомобила до скорост от 130, 61 км/ч, като фактът на приближаващия завой е следвало да насочи вниманието на подсъдимия към активиране на спирачната уредба на автомобила и избиране на скорост на движение, с която да премине завоя в безопасна траектория. Спирачната система обаче е задействана чак когато пътната траектория на управлявания от подсъдимия автомобил е засечена от управлявания от свид. К. л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № Х **** АР. Това довело до занасяне на автомобила и последвалия го удар, който при избраната скорост и пътната обстановка  е бил непредотвратим.

Подсъдимият, който е  неправоспособен водач е употребил алкохол непосредствено преди привеждане на автомобила в движение, което също е оказало въздействие от субективна страна като занижил задръжките у подсъдимия С. и създал у него измамна представа относно шофьорските му умения. Същото довело и до забавяне на рефлексните способности на подсъдимия както и до погрешна преценка относно пътната обстановка, параметрите на движение на управлявани от него автомобил и способност на управление на системите на автомобила, както и способностите му за реакции при отклонение на автомобила от избраната от него траекторията на движение. Въпреки че е бил наясно, че е употребил алкохол, подсъдимият е привел в движение л.а.“Опел Астра“.

От назначената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че към момента на извършване на деянието той е бил в състояние на обикновено алкохолно опиянение, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, за което няма никакво съмнение.

 Поради изложеното съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен.

 

По вида и размера на наказанието:

Следва да се отбележи, че към момента на извършване на деянието от подсъдимия С. е била в сила нормата на НК, обнародвана в ДВ бр. 60 от 2012,  в сила от 08.09.2012г., която законова разпоредба предвижда за престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода” от три до десет години.

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът се ръководи от изискванията на чл. 54 НК при неговата индивидуализация, като отчете наличието на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, като прецени, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи такива.

Степента на обществена опасност на деянието е висока, тъй като вредоносният резултат е довел до смъртта на пострадалия В., при което е засегната най-високата обществена ценност – човешкият живот. От друга страна, личността на подсъдимия също не се отличава с ниска степен на обществена опасност. По отношение на подсъдимия са налице няколко отегчаващи отговорността обстоятелства, извън правната квалификация на деянието. Установяват се множество административни нарушения на правилата за движение, както и осъждане също за престъпление против транспорта – по чл. 343б, а. 1 от НК. Следва да се отчете многократното надвишаване на максимално допустимата скорост на движение за леки автомобили в населени места, която е над два пъти, както и количиството на алкохол в кръвта над стойностите за пияно състояние – 0,5 промила /над пет пъти/.  Характеристичните данни на подсъдимия не са добри.

От друга страна, се констатират и смекчаващи отговорността обстоятелства, без да е налице тяхната изключителност или многобройност по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК. Следва да се отбележи съпричиняването от страна на свид. К. и поведението му „засичайки“ траекторията на движение, избрана от подсъдимия С.. Съдът отчита и поведението на подсъдимия, съдействайки на разследващите органи за разкриване на обективната истина, както и изразеното разкаяние и съжаление за случилото се – както изказано в съдебно заседание пред съда, така и  видно от неговото добросъвестно процесуално поведение и влошеното му здравословно състояние, което се установи от заключението на вещото лице д-р Ц.. Подсъдимият е в млада възраст и има 5-годишно дете.

При анализа на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и определяне на наказанието, съдът взема предвид и формата на вината – престъпна небрежност. 

С оглед на така изложените съображения съдът счита, че следва на основание чл. 54 от НК, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, да определи на подсъдимия А.С. наказание „лишаване от свобода”, близко до средния размер, за срок от 5 години, като за постигане целите на наказанието, същото следва да бъде изтърпяно ефективно. При правилно посочване на правното основание за определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието – чл. 61, т. 3 вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС в присъдата си съдът е допуснал противоречие като словестно е изписал „строг” вместо „общ”, но този порок следва да се отстрани по реда на инстанционния контрол, респ. по реда на чл 414, ал. 1, т. 1 от НПК, в затвор или затворническо общежитие от „открит“ тип.

 

Приобщеният като веществено доказателство в наказателнто производство лек автомобил марка и модел „Опел Астра“, с рег. № Х **** ВС, син на цвят, находящ се на съхранение в ОД на МВР – Хасково, ведно с контактен ключ, съдът постанови да се върне на собственика му  –  С.С.М..

Веществените доказателства, представляващи съставни части от гривна от метал в сребрист цвят, 1 бр. мобилен апарат марка „ARCHOS”, със счупен дисплей, черен на цвят, с IMEI: 359623052457708 и IMEI2: 359623052560709, ведно със сим-карта „Теленор“ с № 89359050100507339738, 1 бр. ключодържател с един брой контактен ключ за лек автомобил и един брой плътнена кърпичка в бял и розов цвят, собственост на пострадалия Х.В.,*** съдът постанови да се върнат на бащата на пострадалия – А.Х.В..

С оглед на постановената осъдителна присъда и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, като осъди подсъдимия А.С.С. да заплати направените в наказателното производство разноски в размер на 1 007,55 лв., от които по сметка на ОД на МВР-Хасково – 576, 83 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Хасково – сумата от 430,72 лв.

Съдът осъди подсъдимия да заплати на частните обвинители К.Ю.В. и А.Х.В. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за повереник в размер на по 1 800 лв. на всеки един от тях, както и да заплати на Б.С.М., действаща лично за себе си и като законен представител на Х.Х.В. и Е.Х.В. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 400 лв.

         Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: