Р Е Ш Е Н И Е №
07.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИРИНА СТОЕВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
12319 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 159417 от 24.07.2020 г. по гр.д. № 47050/2019 г. Софийски
районен съд, 88 състав отхвърлил предявения от М.НА В.Р.срещу Е.И.С., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 190 лв., претендирана като неоснователно
получено от ответника възнаграждение за изготвени експертизи, приети в съдебно
заседание на 01.11.2016 г. по НОХД № 2068/2015 г. по описа на СГС. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата 190 лв. -
разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца М.НА В.Р., който го обжалва
изцяло с оплаквания за неправилност. Районният съд неправилно приложил материалния
закон приемайки, че ответницата правомерно е получила процесната сума на
основание чл. 21 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица. В чл. 22 от Наредбата била разписана специална
норма, касаеща начина на заплащане на експертизи, изготвени от служители на
МВР, съгласно която когато за извършването на експертиза е определено вещо
лице, което е служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на
министерството направените разходи за труд, консумативи и режийните разноски. По
делото било безспорно установено, че ответницата е изготвила експертиза и се е
явила за изслушване пред съд в качеството си на служител на МВР. Видно от длъжностната
й характеристика било, че в служебните й задължения било включено участието й
като вещо лице при огледи на местопроизшествия и други процесуални действия при
спазване изискванията на НПК. За времето, когато изготвяла експертизата,
ответницата получавала ежемесечно възнаграждение от МВР, а в периода 05.08.2016
г. – 28.07.2017 г., когато се явявала в
съдебно заседание да я защити, била в платен отпуск за отглеждане на дете. Така същата била получила два пъти
възнаграждение за една и съща работа. Първостепенният съд не направил тълкуване
на понятието „труд“, който се заплащал на МВР по силата на чл. 22 от Наредбата.
Безспорно, нормата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата действала занапред, но както
бил приел ВАС в решение, постановено по адм.д. № 11286/2019 г., текстът на
посочената норма конкретизирал първата алинея на чл. 22, като уточнявал, че и
възнагражденията по чл. 21 от Наредбата – за явяването на вещото лице, което е
служител на МВР пред съд за изслушване на изготвено заключение, също се
заплащат на министерството. Процесуалното действие по явяване пред съда за
изслушване и защита на експертното заключение представлявало последващ
заключителен етап от извършването на експертизата, т.е. се включвало в
понятието „труд“ по смисъла на чл. 60, ал. 3 ЗМВР. Поради това ответницата била
получила възнаграждението от 190 лв. без правно основание, а МВР обедняло със
същата сума. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови
друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции
съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна Е.И.С. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира
разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяването му не са нарушени императивни материалноправни норми, то е
правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично
установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269,
изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Съгласно ал. 2 на чл. 59, това право възниква, когато няма
друг иск, с който обеднелият може да се защити. Предпоставките на иска за
неоснователно обогатяване, които следва да са налице кумулативно, са:
обедняване на ищеца; обогатяване на ответника - под формата на реално
увеличение на имуществото му или под формата на спестяване на разходи, които
нормално би направил; липса на правно основание за имотното разместване.
Не е било спорно, и по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК в
първоинстанционното производство са приети за безспорни обстоятелствата, че
през процесния период ответницата е била в служебно правоотношение с ищеца,
както и че е получила сумата 190 лв. като вещо лице по НОХД № 2068/2015 г. на
СГС.
Установява се, че по НОХД № 2068/2015 г. по описа на СГС на ответницата са
изплатени суми в качеството й на вещо лице във връзка с изготвени експертизи по
досъдебно производство: 40 лв. - за физико-химична експертиза по протокол №
13/НАР-546 от 19.06.2013 г.; 50 лв. - за физико-химична експертиза по протокол
№ 13/НАР-619 от 09.07.2013 г.; 30 лв. - за физико-химична експертиза по протокол
№ 13/НАР-555 от 19.06.2013 г.; 50 лв. - за физико-химична експертиза по
протокол № НАР-733 от 20.08.2013 г., и 20 лв. - за физико-химична експертиза по
протокол № 13/НАР-502 от 06.06.2013 г. За общата сума в размер на 190 лв. на ответницата,
в качеството й на вещо лице, е издаден РКО от 01.11.2016 г., в който като
основание е посочено „възнаграждение, заседателни“. Не се спори, че сумата е
получена от ответницата.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът налице ли е било основание за
получаване от ответницата на сумата от 190 лв., представляваща възнаграждения
за явяването й в съдебно заседание за изслушване на изготвени съдебни
експертизи.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица в относимата й редакция преди
изменението с ДВ бр. 82/05.10.2018 г., на вещото лице, включително и
когато е служител на МВР, се заплащат разходите за пътни, дневни и квартирни,
необходими за изготвяне на възложената експертиза, от органа, назначил
експертизата, съгласно размерите, предвидени в Наредбата за командировките
в страната; Съгласно ал. 2 на чл. 20, такива се заплащат за всяко явяване на
вещото лице пред органа, назначил експертизата, или пред органа, който го е
призовал.
Според чл. 21, ал. 1 от Наредбата в относимата й редакция, при явяване на
вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото освен
разходите се заплаща и възнаграждение в размер не по-малко от 20 лв.; Според ал
2, при явяване на вещото лице пред съда за изслушване по изготвена в
досъдебната фаза на наказателния процес експертиза освен посочените в чл.
20, ал. 2 разноски се заплаща възнаграждение не по-малко от 20 лв.
Нормата на чл. 22 от Наредбата в относимата към процесния период редакция
предвижда, че когато за извършването на експертиза е определено вещо лице,
което е служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на
министерството направените разходи за труд, консумативи и режийните разноски.
Пред настоящата инстанция не е спорно, че ищецът е получил дължимите
съгласно сметки (по образец - чл. 23, ал. 3 от Наредбата) разходи за извършване
на експертизите - за труд, консумативи и режийни разноски, визирани от чл. 22
от Наредбата. Получените от ответницата суми са й били изплатени на основание
чл. 21, ал. 2 от Наредбата. По силата на тази норма на ответницата, независимо
че е била служител на МВР, се е следвало определеното й в качеството на вещо
лице по наказателно дело възнаграждение за явяване и изслушване в открито
съдебно заседание, което е отделно и различно от разходите за труд за
извършване на експертиза по чл. 22 от Наредбата. Поради това въззивният съд
намира, че към 01.11.2016 г., когато на ответницата са определени
възнагражденията за явяване в съда за изслушване на заключенията, е било налице
законово основание да ги получи. Едва с допълнението на Наредбата с ДВ бр. 82/05.10.2018 г.,
с което е създадена нова ал. 2 на чл. 22 е предвидено, че определените възнаграждения
по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 в случаите, когато вещото лице е служител на МВР, се
заплащат на Министерството, но тази разпоредба няма обратно действие, поради
което е неприложима към настоящия спор. Решението на ВАС по адм.д. № 11286/2019
г., на което се позовава въззивникът, касае валидността и законосъобразността
на ал. 2 на чл. 22 от Наредбата след допълването, а възприетото от
административния съд тълкуване в мотивите му не е задължително за гражданския
съд. Подобно тълкуване не дава обяснение и кое е наложило създаването на новата
ал. 2 на чл. 22 от Наредбата.
След като е било налице законово основание за получаване на исковата сума
от ответницата, предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е неоснователен и
подлежи на отхвърляне. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемата. Доказано направените такива са в размер на 200 лв. –
адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в
представения договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 159417 от 24.07.2020 г., постановено по гр.д. № 47050/2019 г. на
Софийски районен съд, 88 състав.
ОСЪЖДА М.НА В.Р., гр. София ул. „*********, да
заплати на Е.И.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 200.00 лв. (двеста лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.