РЕШЕНИЕ
№ 3360
гр. Варна, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря В. М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110101841 по описа за 2022 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК, образувано по предявения по
реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск от „* ЕООД /предишно наименование
„*ЕООД/, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу В. Н. Х., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. * ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 65,40 лв. /шестдесет и пет лева и
четиридесет стотинки/, представляваща сбор от дължими суми за предоставени
далекосъобщителни услуги по кл. № 15338708001, представляващи месечни абонаментни
такси за абонаментен план * за периода 01.11.2018 г. – 31.01.2019 г., за което вземане са
издадени Фактура № **********/01.12.2018 г., Фактура № **********/03.01.2019 г. и
Фактура № **********/01.02.2019 г. по сключен между длъжника и „*“ ЕАД договор от
09.11.2015 г., вземанията по който са прехвърлени на „* ЕАД и впоследствие на заявителя с
договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението /20.09.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена Заповед № 5565/05.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13627/2021 г. на ВРС, XVII с-в.
Разпореждането за връчване на препис от исковата молба, ведно с препис от същата с
приложенията към нея, са изпратени за отговор на ответницата, като същата ги е получила
лично. Съобщението за насрочване на съдебно заседание също е получено лично от
ответницата.
Нито в срока за отговор, нито в съдебното заседание е предприето оспорване.
Ответницата не се е явила в първото заседание по делото. Не е направено и искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на
ответницата са били указани последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата
и неявяване в съдебно заседание.
В исковата молба ищецът „*“ ЕООД /предишно наименование * ЕООД/ твърди, че е
придобил вземането си срещу ответницата по силата на сключен между него и „*“ ООД
1
анекс от 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г., като последният от своя страна
е придобил вземането от „*“ ЕАД на 24.02.2020 г., във връзка с договор за цесия от
16.10.2018 г. Излага, че е встъпил в правата на кредитора за вземането срещу ответницата в
размер на 65,40 лв., което произтича от сбор от използвани, но незаплатени от длъжницата
далекосъобщителни услуги, предоставени й по договор от 09.11.2015 г. Сочи, че за
дължимостта на сумата са издадени фактури. Излага подробни аргументи за дължимостта на
вземането и валидността на цесиите. С настоящата искова молба упражнява правото си да
уведоми длъжника за сключените договори за цесия. Моли за установяване дължимостта на
вземането и присъждане на разноски.
Подробно изложение на фактическите твърдения и правната квалификацията на
претендираните права са обявени в писмения доклад, връчен на страните с Определение №
6672 от 21.06.2022 г.
По същество с молба преди съдебно заседание ищецът е поискал от съда да постанови
неприсъствено решение.
Ответницата не е упражнила право на защита.
По делото са представени писмени доказателства, чиято автентичност не е оспорена,
за постигнати уговорки между праводателя на ищеца и ответницата за съдържанието на
уговореното по договор от 09.11.2015 г. Представени са и Фактура № **********/01.12.2018
г., Фактура № **********/03.01.2019 г. и Фактура № **********/01.02.2019 г. за общия
размер на задълженията по този договор, а именно сумата от 65,40 лв. за незаплатена цена за
ползвани далекосъобщителни услуги. Представен е и договор, от който се установява, че
вземанията са прехвърлени на ищеца.
Ответницата не е оспорила тези твърдения, нито представените писмени
доказателства.
Претенцията за заплащане на дължими от клиента на търговеца по договор за
мобилни услуги ползвани далекосъобщителни услуги като стойности в процесните фактури,
съдът намира в значителна степен за вероятно основателна и следва да се уважи изцяло в
предявения размер, ведно с претендираната законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното заплащане на задълженията.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Съответно на направеното искане за присъждане на разноски, посочени по списък по
чл. 80 ГПК (инкорпориран в писмена молба), кореспондиращ на представени доказателства
за извършени от ищеца плащания по повод на водене на делото, ответницата следва да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в общ размер от 205 лв. за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 205 лв. за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата В. Н.
Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *, ДЪЛЖИ на ищеца „*“ ЕООД
/предишно наименование „*“ ЕООД/, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *,
сумата от 65,40 лв. /шестдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляваща сбор от
дължими суми за предоставени далекосъобщителни услуги по кл.№ 15338708001,
представляващи месечни абонаментни такси за абонаментен план *, за периода 01.11.2018 г.
– 31.01.2019 г., за което вземане са издадени Фактура № **********/01.12.2018 г., Фактура
№ **********/03.01.2019 г. и Фактура № **********/01.02.2019 г. по сключен между
2
длъжника и „*“ ЕАД договор от 09.11.2015 г., вземанията по който са прехвърлени на „*“
ЕАД и впоследствие на заявителя с договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /20.09.2021 г./ до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №
5565/05.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
13627/2021 г. на ВРС, XVII с-в.
ОСЪЖДА В. Н. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *, ДА ЗАПЛАТИ
на „*“ ЕООД /предишно наименование „*“ ЕООД/, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. *8, сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/, представляваща извършени от
заявителя разноски в заповедното производство и 205 лв. /двеста и пет лева/,
представляваща извършени от ищеца разноски в исковото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра и преписи от него да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3