Решение по дело №107/2024 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: 687
Дата: 21 май 2024 г. (в сила от 21 май 2024 г.)
Съдия: Емилия Кирова-Тодорова
Дело: 20247090700107
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 687

Габрово, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - , в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ГАЛИН КОСЕВ
Членове: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА

При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с участието на прокурора ТИХОМИР ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА канд № 20247090600107 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-668 от 14.03.2024 г., подадена от Т. Д. Д. от гр. Габрово, [ЕГН], против Решение № 17 от 08.02.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 487 от 2023 година на РС – Габрово /РСГ/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/, № 23-0892-000247 от 18.04.2023 г., издадено от началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Габрово, с което на касатора е наложена глоба на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП в размер на 500.00 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на така посочената правна норма.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

На 08.03.2023 г., в 22.45 ч. в гр. Габрово, на [улица], като водач на описан лек автомобил с ДК № [рег. номер], движейки се по посока с. Киевци, Т. Д. е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510, като уредът е отчел наличие на алкохол от 0.72 промила в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване и е извършена химическа експертиза, при която е установено количество на алкохол в кръвта от 0.57 промила, с което касаторът е нарушил посочената по-горе правна норма.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Жалбоподателят твърди, че приетата за осъществена фактическа обстановка не е доказана и не е реализирана по описания в него начин. На 02.02.2023 г. жалбоподателят претърпял операции на херния и излязъл в болнични до 03.03.2023 г., а след това – в платен отпуск. Поради здравословни проблеми се наложило да приема медикаменти Бабини зъби и Хербалкан, както и Простамол Уно. Не съобщава обаче по какъв начин те са въздействали на резултатите от тези проби. НП страда от пороци – липса на описание на доказателствата, въз основа на които АНО е направил извода за извършено нарушение, не са описани смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. НП е издадено много по-късно от датата, на която е посочено, че това се е случило и му било връчено едва след като той сам поискал това, като целта е била да изтече 3-месечният срок за извършването на поискан от него повторен анализ на пробите. Нарушената правна норма е изписана бланково, без уточнение какво МПС е управлявал той като водач, липсва конкретизация коя от хипотезите на сочената като нарушена правна норма се прилага и това накърнява правото му на защита. С НП са му отнети и 10 контролни точки, без да се сочи основанието за това.

За да постанови съдебния си акт, РСГ е приел, че НП е издадено при изяснена фактическа обстановка и при спазване на производствените правила и материално правните норми. Не са установени нарушения при вземането на пробата на жалбоподателя за химически анализ. Не е спорно, че същият е управлявал посоченото МПС, което е описано в достатъчна степен в АУАН и НП. В изготвено експертно заключение е обсъден въпросът за това какво отражение дават посочените медикаменти на процесните изследвания, като се установява, че влиянието им върху количеството алкохол не е решаващо по отношение на посочените като установени стойности. НП е издадено от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, нарушението в него е описано ясно и конкретно, вината на дееца е установена по несъмнен начин и санкцията е правилно индивидуализирана.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и потвърденото с него НП, като касаторът изтъква същите съображения, които вече е изложил пред въззивния съд в пърночаланто подадената си жалба. Неправилни били съжденията на първоинстанционния съд относно количеството материал, който следва да се изземе при пробата за анализ, като всяка проба следва да е с обем от 4 мл, а не това да е обемът на епруветките, в които се поставя тя. Неправилни са изводите на РС и относно СМЕ, като вещото лице е следвало да е фармацевт, а не съдебен лекар. Препаратът Простамол Уно съдържа етанол – 96% и е 320 мг в капсула, поради което приемът му следва да се отрази съществено на резултатите. Също така при изземването на пробата не е посочено, че това е направено от овластено лице, както и какво е количеството на иззетата проба, не са посочени и номерата на стикерите. Неправилни са доводите на първоинстанционния съд и относно отнетите 10 контролни точки, за което не е посочено нормативно основание за отнемането им.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява

Ответната страна се представлява от юрисконсулт С., която оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

Съдебният акт на въззивната инстанция е допустим.

Относно съответствието му с процесуалните и материално-правни норми настоящата съдебна инстанция взе предвид следното:

Процесното НП съдържа предвидените от закона реквизити. В него ясно е посочено какво МПС е управлявал деецът, като е посочен видът и марката на автомобила, както и държавен контролен номер, което е напълно достатъчно, за да се установи една от предпоставките на приложената правна норма, а именно – управление на МПС, когато при проверка на водача е установено количество алкохол на максимално допустимата доза. Цитираната правна норма няма как да се конкретизира по друг начин, освен с изписването на нейния номер, нормативния акт, в който се намира и съдържанието й. От текста на АУАН и НП става ясно по несъмнен начин за управление на какъв вид ППС става въпрос. РС е изложил в тази насока достатъчно и относими мотиви, които не е необходимо да се преповтарят от касационната съдебна инстанция.

Що се отнася до отнетите контролни точки, то следва да се напомни, че това не е санкция за извършено нарушение, а последица от влязло в сила НП, като за определен вид нарушение се отнемат определен брой точки, но на етап оспорване на постановлението съдът не следи за правилното им определяне, съответно – за мотивировката за налагането им. Едва след влизане в сила на постановление се преминава към реализирането на тази последица, която се контролира по друг начин, не и посредством оспорване на самото НП.

Освен акт, с който се установява нарушение и се налага санкция, НП е и официален документ и в случай, че адресатът му оспорва датата на неговото издаване, то негова тежест е да установи, че то е издадено по-късно от посоченото. Такова установяване по делото не е направено, поради което като датата на издаване на процесното НП следва да се приеме посочената такава в самото него. Дори и да се приеме, че НП е било съставено около датата, на която е било връчено на своя адресат – 05.06.2023 г., то и в този случай не са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН за търсене на АНО.

По делото не са представени доказателства за нарушение на правилата за вземане на пробите за изследване, нито за нарушения при самото изследване. Всъщност нормата на чл. 15, ал. 4 от Наредба 1 от 2017 г. касае именно вместимостта на епруветките, а не на самата проба. Тя гласи: „При изследване за концентрация на алкохол в кръвта се вземат две проби кръв в предназначени за целта вакуумни епруветки, всяка от които с обем не по-малък от 4 мл.“ – изисква се точно епруветките да са с минимална вместимост от 4 мл. Количеството на пробата не е посочено в Наредбата и тя не предвижда да се протоколира като информация. По друг начин е конструиран текстът на ал. 3 относно пробите кръв, но те касаят изследване за наркотични вещества и техни аналози. По делото не са налице данни, въз основа на които да се направи извод, че взетото количество кръв за анализ е недостатъчно.

В приложения по делото Талон за изследване не са налице липсващи задължителни реквизити, същият е издаден съобразно одобрения формуляр по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и в него също е вписан издаденият стикер. Представеният и приложен по делото Протокол за извършена химическа експертиза № 163 от 2023 г. също съставлява официален документ с констативен характер, чиято доказателствена сила не е оборена от жалбоподателя. В него са посочени № на стикера на взетата от Д. проба и на талона за изследване. Представен е и протокол за повторно химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол, в който също се съдържа необходимата информация, като при него дори е установена по-висока концентрация на алкохол, в сравнение с първото /0.64 промила/. В протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби също е посочен стикерът и са попълнени всички реквизити, изискващи се от Наредбата, част от която съставлява приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 – формуляр за този протокол.

Въззивният съд правилно и мотивирано е кредитирал СМЕ, която не е оспорена и по делото не са представени доказателства, които да разколебават нейната обективност и достоверност. Вещото лице не отхвърля твърдението, че Простамол Уно съдържа етанол, а обосновава извода, че приемът му, дори в комбинация с Бабини зъби, каквито жалбоподателят твърди, че също е приемал, не би довел до установените при жалбоподателя резултати – „не би имало влияние върху концентрацията на алкохол в кръвта в измерваеми стойности“ и „не би се отразил на концентрацията на алкохол в кръвта при измерване с практическа стойност“. О.с.з. вещото лице заявява, че концентрацията на алкохол, като последица от съвместен прием на тези медикаменти, не би могло да се измери с уред, т.к. спрямо разпределението на този алкохол в организма след приема му няма да се достигне до доловими измерваеми стойности. Жалбоподателят не е представил насрещни доказателства, които да оборват направените от нея изводи. Като лекар и специалист по съдебна медицина вещото лице има достатъчно опит и познания за изготвянето на такава експертиза. Един фармацевт би могъл да посочи какво съдържа даден медикамент, в какви дози се изписва и с каква цел, но лекарят е специалистът, който може да обоснове извод по какъв начин определено количество от даден такъв продукт може да повлияе на даден пациент.

Настоящата съдебна инстанция счита, че процедурата по установяване на нарушението е спазена, АУАН и НП са издадени от компетентни органи в изпълнение на предоставените им по закон правомощия. Деянието е установено по несъмнен начин от обективна и субективна страна и е подведено под хипотезата на приложимата правна норма. Санкцията е определена законосъобразно.

В заключение настоящият съдебен състав намира решението на въззивната съдебна инстанция за правилно, мотивирано и законосъобразно, поради което същото следва да се остави в сила.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 17 от 08.02.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 487 от 2023 година на РС – Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление, № 23-0892-000247 от 18.04.2023 г., издадено от началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Габрово, с което на Т. Д. Д. от гр. Габрово, с [ЕГН], е наложена глоба на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП в размер на 500.00 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на така посочената правна норма.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.

Председател:
Членове: