№ 6889
гр. с., 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20231110163445 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба за защита с правно основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН,
подадена от Р. Р. М., ЕГН **********, срещу Й. Б. Й., ЕГН **********, бивш съпруг на
молителката, с искане за налагане на мерки за защита на молителката и на децата на
страните – Р. Й. Й., ЕГН **********, и Н. Й. Й., ЕГН **********, при твърдения за
извършен от ответника спрямо молителката в присъствие на децата акт на домашно насилие
на 17.11.2023 г., изразяващ се в следното: на посочената дата, във входа на жилищния блок
на обитаваното от молителката жилище /в гр. с., ж.к. „х.“, бл. 134, вх. „Б“, ет. 5, ап. 89/
ответникът в присъствие на двете деца на страните ударил на молителката силен шамар,
блъскал я и скъсал синджира от врата й. Отправял към нея също псувни и обидни думи
/уточнени в открито съдебно заседание на 11.01.2024 г. – „курво“, „ебеш се пред децата ми
ли“, „правиш свирки на друг пред децата ми“, „духаш пред децата ми“, „боклук“,
„смърдел“, „мърша“/, както и крещял „ще те убия и ще те заровя на два метра под земята“.
Дошъл съсед от входа, който спасил молителката от ударите на ответника. Сочат се и
предходни актове на насилие, неуточнени по време и място, изразяващи се в обидни думи
спрямо молителката и двете деца, като са цитирани думите „глупаци“ и „олигофрени“,
както и непрекъснати заплахи по отношение на молителката, че ответникът ще я убие, че ще
я залее с киселина, ако я види с друг мъж, настоявайки да отиде да живее при нея. Сочи се,
че преди развода е нанасял побой над молителката и при опит детето Р. да я защити, е удрял
и него. В съдебно заседание поддържа молбата.
1
Ответникът в открито съдебно заседание оспорва молбата, като не оспорва, че на
17.11.2023 г. се е видял с молителката във входа на блока, в който живее, по повод връщане
на децата. Оспорва твърденията да е удрял шамар на молителката, да я е заплашвал с
убийство и е скъсал синджира й. Сочи, че двамата се скарали по повод появил се в живота
на молителката нов партньор, за който ответникът разбрал от децата, докато ги прибирал
към вкъщи.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Относно допустимостта на производството.
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие, както и за защита на низходящи лица /конституирани като страни по
делото/, поради което съгласно чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от
процесуално легитимирано за това лице. Молбата е подадена срещу процесуално
легитимирано да отговаря по нея лице, доколкото се твърди, че молителката и ответникът са
бивши съпрузи, като ответникът е и баща на децата, за които се търси защита. Молителката
твърди, че на 17.11.2023 г., ответникът е извършил акт на домашно насилие, като молбата до
съда е подадена на 20.11.2023 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1
ЗЗДН и молбата е допустима.
Относно основателността на молбата за защита.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лица, които твърдят
лично да са пострадали от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 и т. 2
ЗЗДН, т.е. от процесуално легитимирани да търсят защита лица. Ответникът е бивш съпруг
на молителка и баща на децата /л.8 от делото/, предвид което попада сред лицата, срещу
които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 и 9 ЗЗДН. Описаните в молбата актове
представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните твърденията, че молителката и ответникът са се намирали в брак, че са родители на
децата Р. и Н., че на 17.11.2023 г., във входа на блока, в който са намира обитаваното от
молителката жилище - вх. „Б“ на бл. 134 в ж.к. „х.“ е имало спор между молителката и
ответника в присъствие на двете им деца, в който ответникът нарекъл молителката: „курво“,
„спиш с този пред децата ми ли“, и я е хванал за дрехата в областта на врата, на който тя
носела синджирче.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която са декларирани обстоятелства, които кореспондират с изложените в молбата за защита
твърдения. Представено е съдебно решение, постановено по гр. д. № 20951/2020 г. по описа
2
на СРС, 117-ти състав. Представени са два броя съдебно-медицински удостоверения,
издадени при преглед на молителката, събрани са свидетелски показания чрез разпит на
доведения от молителката свидетел - Димитър Гюдженов, за който се сочи да е очевидец на
процесния акт на домашно насилие. Изготвен е и социален доклад от ДСП-Красно село.
От показанията на свидетеля Гюдженов, които съдът кредитира, като обективни и
последователни, се установява, че на 17.11.2023 г., около 17,30-18,00 часа, във входа на
блока, в който живее свидетелят, както и молителката. Още докато наближавал входа на
блока свидетелят чувал мъжки викове, а когато влязъл вътре, видял ответника да притиска
молителката в ъгъла, като ръката му е била изправена, ответникът бил с гръб към свидетеля,
на който изглеждало сякаш държи молителката за якето. Децата също били във входа и
плачели, изглеждали уплашени и стояли настрана. Молителката в отговор на въпрос на
свидетеля му казала, че проблем има, обяснила му, че това е бившият й мъж, който й е взел
ключовете и не я пуска да се прибере в апартамента си. Ответникът, от своя страна, казал на
свидетеля, че няма проблем и да продължава по пътя си. Ответникът отказал да върне
ключовете на молителката след покана от намесилия се по този повод свидетел. Тогава
последният заявил, че ще повика полиция, след което ответникът хвърлил раниците на
децата, които до този момент държал, и си тръгнал, като не върнал ключовете на
молителката.
От представения по делото социален доклад се установява, че децата Р. и Н. са споделили
да са били бити от баща си. В проведен самостоятелен разговор със социален работник
детето Р. е споделило, че баща му го е бил с пръчка и е започнал да го души. Наричал го е с
обидни думи - „малоумник“, „олигофрен“ и „смърдел“, поради което детето не искало да се
вижда с баща си. Посочило е, че баща му биел и брат му, но той бил малък и още не
разбирал.
Ето защо, разглеждайки съвкупността от събраните по делото доказателства, съдът
намира за доказано извършването на процесния акт на домашно насилие спрямо
молителката в присъствие на децата от страна на ответника, доколкото по делото са
ангажирани непротиворечиви доказателства, които доказват по конкретен начин
извършването на психическо насилие на 17.11.2023 г., осъществено посредством притискане
в ъгъла във входа на блока, в който се помещава апартамента на молителката, отнемане
ключовете от жилището и осъществяване на вербална агресия. Този извод се обосновава от
събраните по делото свидетелски показания, които по своята същност не противоречат,
както на изложеното в молбата на молителката, така и на фактите, признати от страните за
безспорни. Ответникът признава, че действително е попитал молителката дали наистина спи
с този, докато децата спят в съседната стая, че я е хванал за жилетката и в присъствието на
децата и казал: „ти в курва ли се превърна“, докато я държал за врата, както и „може ли с
цялата си свян да духаш на тоя смърдел“. Изготвеният по делото социален доклад
допълнително мотивира извод, че молбата за защита е основателна и обоснована. Предвид
изложеното, съдът намира да се установява по делото извършен от ответника на 17.11.2023
г. акт на домашно насилие по отношение на молителката в присъствие на двете
3
конституирани по делото деца, поради което молбата за защита следва да бъде уважена и
следва да бъде издадена заповед за защита.
Относно вида на мярката за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1
ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие и данните за
предходни такива, удостоверени с представени по делото съдебно-медицинско
удостоверение № 385.11/2019 г. и съдебно медицинско удостоверение V-176/2022 г., както и
от данните в изготвения по делото социален доклад, съдът намира, че следва да бъдат
наложени спрямо ответника мерките за защита, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН, а
именно: задължаване ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката и
децата, забраняване на ответника да се доближава до молителката и до обитаваното от нея
жилище. Посочените мерки /освен задължаването на ответника да се въздържа от домашно
насилие, което е постоянно негово законово задължение/ следва да се наложат за
максималния срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение
за издаване на заповед за защита /по арг. от чл. 19 ЗЗДН/, който ще даде възможност на
ответника да преосмисли както извършените деяния, така и своето бъдещо поведение.
Относно разноските.
При този изход на делото, право на разноски има молителката, която не претендира
такива, поради което и съдът не следва да се произнася в тази насока. Предвид изход на
делото, доколкото се търси защита от домашно насилие не само за лице, което не е
навършило 18-годишна възраст, то на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
производството в размер на сумата от 75,00 лв. /по молбата за защита за всяко от трите
пострадали лица/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 16, ал. 1 ЗЗДН срещу Й. Б. Й., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Й. Б. Й., ЕГН **********, да се
4
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р. Р. М., ЕГН **********, Р.
Й. Й., ЕГН **********, и Н. Й. Й., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН Й. Б. Й., ЕГН
**********, да не доближава Р. Р. М., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 200
метра, за срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване на решението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ Й. Б. Й., ЕГН
**********, да не доближава обитаваното от Р. Р. М., ЕГН **********, жилище,
находящо се в гр. с., ж.к. „х.“, бл. 146 , вх. „ В“ , ет. 7, ап. 70, на разстояние, по-малко от
200 метра, за срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Й. Б. Й., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Й. Б. Й., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 75,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5