Определение по дело №464/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 907
Дата: 15 ноември 2021 г. (в сила от 15 ноември 2021 г.)
Съдия: Роман Тодоров Николов
Дело: 20211700500464
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 907
гр. Перник, 15.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500464 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Производството по делото е образувано по възражение вх. № 274660 от
23.07.2021 г. подадено от ЕТ „С.В. – Стелви“, с ЕИК: *********, срещу Заповед за
изпълнение на парично задължение № 260332 от 11.02.2021 г., издадена по ч.гр.д. №
544 по описа на РС Перник за 2021 г. Във възражението се сочи наличието на
предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и е основано на твърденията, че
заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителния лист, не му е
била връчена надлежно; не му е била връчена лично, нито чрез представител, а в деня
на връчването по реда на чл. 47 ГПК длъжникът е бил извън територията на гр. *** и
не е могъл да узнае своевременно за издадената заповед. По същество моли съда да
приеме възражението по чл. 423 ГПК и за отмяна на издадената заповед по чл. 417
ГПК и изп. лист.
След осъществена процедура по размяна на книжа взискателят по
изпълнителното дело „Топлофикация Перник“ АД в законоустановения срок е
депозирал отговор, като е изразил становище за недопустимост, евентуално – за
неоснователност на възражението.
При извършената по реда на чл. 423 от ГПК служебна проверка, съдът установява,
че подаденото възражение е допустимо, тъй като същото е подадено от заинтересовано
лице, имащо правен интерес от неговото предявяване. Възражението е подадено в
законоустановения срок, считано от датата на узнаване на процесната заповед за
изпълнение. Молителят е узнал за дължими суми по заповед за изпълнение на
30.06.2021 г. чрез връчване на съобщени по изп.дело № 20217530401806 на ЧСИ С. Б.
1
и това се установява от приложеното по делото копие на изпълнителното дело.
Предвид на това и липсата на доказателства за по-ранен момент на узнаване, следва да
се приеме, че депозираното на 23.07.2021 г. възражение е подадено в
законоустановения едномесечен срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК.
В настоящото производство в доказателствена тежест на молителя е да установи
наличието на предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, че издадената заповед
заповедта за изпълнение на парично задължение не му е била връчена надлежно; не му
е била връчена лично, нито чрез представител, а в деня на връчването по реда на чл. 47
ГПК длъжникът е бил извън територията на гр. *** и не е могъл да узнае своевременно
за издадената заповед.
В съдебно заседание молителя редовно призован, чрез процесуалния си
представител подържа подаденото възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК, моли да бъде
уважено с оглед събраните по делото доказателства, като делото бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на производството.
Насрещната страна редовно призована с писмена молба от 22.02.2021 г., преди
датата на насроченото открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие, като изразява становище по
същество за неоснователност на депозираното възражение.
Съдът, след като обсъди доводите на длъжника и прецени събраните по делото доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност, прецени и приложимото право за да се произнесе взе предвид следното:
Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК установява възможност за длъжника, който
е бил лишен от възможността да оспори по реда на чл. 414 от ГПК вземането по
издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред
въззивния съд при наличието на някое от следните алтернативни основания: 1/ ако
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2/ ако заповедта за
изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България; 3/ ако длъжникът не е могъл
да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4/
ако длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
В процесния случай длъжникът се позовава на първо място на чл. 423, ал. 1, т. 1
от ГПК, като навежда твърдения за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.
Процесната Заповед за изпълнение № 260332 от 11.02.2021 г. е издадена по ч.гр.д.
№ 544 по описа на РС Перник за 2021 г. Разпоредено е връчване на заповедта за
изпълнение по седалището и адреса на управление на длъжника ЕТ „С.В. – Стелви“, с
ЕИК: ********* на адрес, съгласно данните от справка ТРРЮЛНЦ от 09.02.2021 г. По
делото е приложено съобщение до длъжника за връчване на заповед за изпълнение, в
което е посочено от връчителя, че адреса на длъжника е посетен на 18.02.2021 г. и на
2
28.02.2021 г., че по информация на домоуправителя Л. С. Т. на адреса няма такава
фирма, няма офис и няма указателна табела. Върху разписката фигурира подпис на
призовкар към Окръжен съд Перник и е посочена дата 09.082021 г. Предвид тези данни
с Разпореждане от 18.03.2021 г. е разпоредено връчване Чрез залепване на
уведомление на входната врата и на пощенската кутия на адреса на ответника, както и
да се пусне уведомление в пощенската кутия. Конкретизирано е, че в случай, че не
може да се залепи или пусне уведомление в пощенската кутия, то тези обстоятелства
изрично да бъдат отразени в разписката за изпълнение и указания в тях. В
разпореждането е посочено, че в случай, че не е осигурен достъп до адреса, то
залепването да се извърши на входната врата (на жилищната сграда) или на видно
място около нея, като задължително в разписката към съобщението да се отразят тези
обстоятелства. Изрично е подчертано, че връчителят следва да бъде снабден със два
броя уведомления (първото се залепва на врата или пощенската кутия, а второто да се
пусне в пощенската кутия), както и с един брой съобщение с цел евентуално връчване,
както и да бъде търсен 3 (три) пъти в рамките на 1 (един) месец, ако длъжникът не
бъде намерен при посещението на адреса.
Адреса отново е посетен на 24.03.2021 г., като в разписката е посочено, че
уведомлението е залепено на входната врата на вх. „*“ от бл. *, ул. „***“, както и че
няма достъп до пощенската кутия. В същото е указано на ЕТ „С.В. – Стелви“, с ЕИК:
*********, че в двуседмичен срок от 24.03.2021 г. следва да се яви в канцеларията на
РС Перник, гр. Перник, ул. „Търговска“, № 37 за получаване на призовка/книжа по
ч.гр. д. № 544 по описа на РС Перник за 2021 г., заедно с приложените книжа като са
посочени и последиците от неявяването в срок. С Разпореждане от 17.05.2021 г. е
разпоредено издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение.
Във възражението се поддържа, че при връчване на съобщението не са спазени
изискванията на чл. 47 от ГПК.
Разгледано по същество, възражението по чл. 423 ГПК е основателно.
Връчването на съобщения на юридически лица – търговци в гражданското
производство, какъвто е и процесният случай, е уреден в чл. 50, ал. 1-4 от ГПК.
Съобразно чл. 50, ал. 1 от ГПК мястото на връчване на юридическо лице-търговец е
последният посочен в Търговския регистър адрес.
От свидетелките показания на Л. С. Т. се установи, че се свидетелката живее от
2003 г. на адрес ***. Т. заяви, че тя е ***. Познава лицето С.В. тъй като апартамента, в
който живее, го е закупила от С.В., който има регистрирана фирма като ЕТ „Стелви“.
Фирмата „Стелви“ не е местила адреса си и до ден днешен, тя се намира на същия
адрес, на който живее свидетелката. Т. заяви, че, тя кореспондира със С., цялата поща,
която получава за фирмата, идва на този адрес, на който живее и тя му я предава. .
3
Спомням си за едно съобщение, през месец март 2021 г. На това съобщение имало
телефон, на който свидетелката позвъняла и казала, че С. не може да дойде, защото в
момента не е в България. Свидетелката е категорична, че . Не е казала за фирмата, аз е
казала, че С. не е там. Уточнява, че пощенските кутии са във входа, отвън няма
пощенски кутии, като входа се заключва. Заяви, че на вратата на апартамента има
табелка, на която пише ЕТ „Стелви“.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като последователни, житейски
логични, като не се установява заинтересованост или предубеденост на Л. Т. от изхода
на спора.
С последното изменение на чл. 47, ал. 1 ГПК бяха въведени изрично законови
предпоставки съгласно, които връчителят трябва да потърси сведения от съседи дали
лицето не е напуснало адреса за по-продължителен период. Ако такива данни липсват,
длъжностното лице е длъжно да посети адреса не по-малко от три пъти в различно
време на денонощието, включително и в обичайното време на пребиваване на адреса
(привечер или в почивни дни), като опитите за търсене на лицето следва да продължат
повече от месец. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във
връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1
ГПК обстоятелства, в това число по сведения от кои лица или въз основа на какви
наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на
посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи
съобщението.
Анализът на предприетите действия по изпращане на съобщенията и на
уведомленията до С.В., в качеството му на ЕТ „С.В. – Стелви“ с оглед издадената
заповед за изпълнение сочи, че не са спазени изискванията на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
В разглеждания случай посещенията на адрес на длъжника, не са три и са в рамките на
по-малко от един месец, тъй като са извършени в периода от 18 до 28.02.2021 г., както
и не е отразено някое от посещенията да е извършено привечер. Не е надлежно
удостоверено и, че длъжникът не може да бъде намерен на адреса, както и не е
отразено, че не може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението по
реда на чл. 46 ГПК. От показанията на разпитаната свидетелка се установи, че входната
врата е била заключвана, а липсва и достъп до пощенските кутии. Липсата на редовно
оформяне на съобщенията предвид гореизложеното опорочава и последващото
връчване по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление. Гореизложеното
обосновава извод, че не са изпълнени правилата на чл. 47 от ГПК за надлежно връчване
на заповедта за изпълнение и при положение, че липсват доказателства, че е
осъществена хипотезата на чл. 54 ГПК – че длъжникът е бил уведомен или е узнал за
връчването впоследствие.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав счита, че по делото се
4
установява наличието на посочените от подалия възражението обстоятелства по
смисъла на чл. 423. ал. 1. т. 1 ГПК доколкото не е спазена процедурата за съобщаване,
уредена в чл. 50, ал. 1 – 4, вр. с чл. 47 от ГПК, – длъжникът е бил лишен от
възможността да оспори вземането по заповедта, поради нередовно връчване на
заповедта. Следователно предявеното възражение следва да бъде прието на посоченото
основание, като съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК изпълнението на издадената
заповед по чл. 410 ГПК подлежи на спиране. Делото следва да бъде върнато на
заповедния съд за изпълнение на процедурата по чл. 415 ГПК по отношение на
заявителя„Топлофикация Перник“ АД.
При така възприетото становище се явява безпредметно изследването на въпроса
дали е налице и другата хипотеза посочена във възражението, а именно, че длъжникът
е бил извън територията на гр. ***и не е могъл да узнае своевременно за издадената
заповед. В тази насока съдът съобрази, че последното е направено в условията на
алтернативност при невъзприемане на тезата за нередовно призоваване.
По разноските:
В настоящото извънредно производство по реда на чл. 423 от ГПК, когато
последното завършва с постановяване на определение за приемане на възражението на
длъжника и заповедта и изп. лист не се обезсилват, разноски не се присъждат.
Произнасяне по разноските се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за
основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – от исковия съд
при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за
изпълнение, респ. от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 5
ГПК.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА на осн. чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК възражение вх. № 274660 от
23.07.2021 г. подадено от ЕТ „С.В. – Стелви“, с ЕИК: *********, чрез процесуалния си
представител адв. Б.В. от АК ***, със съдебен адрес ***, срещу Заповед за изпълнение
на парично задължение № 260332 от 11.02.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 544 по описа
на Районен съд Перник за 2021 г.
СПИРА на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК изпълнението на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение № 260332 от 11.02.2021 г., издадена по
ч.гр.д. № 544 по описа на Районен съд Перник за 2021 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд Перник за продължаване на производството и
изпращане на указание до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6