Решение по дело №1617/2021 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Решение №435/21.09.2021г. по АНД №1617/2021г.
по описа на РС - ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е внесла мотивирано
постановление с предложение да бъде освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание П. КР. СТ. ЕГН: ********** – за
това, че на 19.03.2021г. в гр.Плевен, ул.“***“, управлявал МПС - л.а.„***“, с
per. №***, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена
със Заповед за ППАМ № 21-0938-000242/19.03.2021г. на длъжностно лице от
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен - престъпление по чл.343в ал.3
вр.ал.1 НК.
В хода на съдебното производство, представителят на РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН поддържа предложението. Счита същото за
основателно и пледира обвиняемият П.С. да бъде признат за виновен,
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание – глоба в размер на около 2000 лева, доколкото
обвиняемият е извършил престъплението непосредствено след извършване на
друго противоправно деяние – административно нарушение по ЗДвП.
Обвиняемият П.С., редовно призован, се явява лично и с
упълномощен защитник. Признава се за виновен и се ползва от правото да не
дава обяснения. Защитникът счита предложението на РП-ПЛЕВЕН за
основателно, но изтъква, че справедливият размер на административното
наказание на основание чл.78а НК е минималният, като в тази връзка изтъква
особености на фактическата обстановка на случая, в т.ч. – че обвиняемият е
бил своего рода, „подведен“ от полицейските служители, че може да
управлява МПС, въпреки наложената принудителна административна мярка
/ПАМ/.
След щателно обсъждане на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, Съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
П. КР. СТ. е роден на *** г., в гр. София, настоящ адрес: ****,
български гражданин, със средно-специално образование, разведен, работи,
неосъждан, ЕГН: **********.
Към 19.03.2021г. обвиняемият С. притежавал издадено
Свидетелство за управление на МПС /СУМПС/, валидно до 16.06.2026г. - за
категории В, АМ.
На 19.03.2021г. обвиняемият се намирал в гр.ПЛЕВЕН.
Управлявал л.а.„***“, с peг. №***, като около 17:30 часа спрямо същия била
извършена полицейска проверка по Закона за движението по пътищата. В
хода на тази проверка, С. отказал да бъде изпробван с техническо средство за
1

употреба на алкохол. Бил му съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №GA335343/19.03.2021г. – за
извършено нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП. Наред с това, от страна на
компетентно длъжностно лице при Сектор „ПП“ при ОДМВР-ПЛЕВЕН
/мл.автоконтрольор ***/ му била издадена Заповед за ППАМ № 21-0938-
000242/19.03.2021г., с която на основание чл.171 т.1 б. „б“ ЗДвП, на П.С. била
наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Обвиняемият отказал
да получи препис от Заповедта, като това било удостоверено с подписа на
свидетел – *** от ПЛЕВЕН.
Въпреки че по описания начин обвиняемият бил известен`, че
следва да се въздържа от управление на МПС, отново на 19.03.2021г.,
обвиняемият привел в движение л.а.„***“, с peг. №*** и около 19:48 часа
управлявал същия в гр.ПЛЕВЕН, ул.“***“. Бил забелязан от дежурен
полицейски патрул в състав – свидетелите ***, ***. Същите били уведомени
от свои колеги, че посоченият лек автомобил се управлява от лице, на което е
наложена споменатата вече принудителна административна мярка, поради
което, спрели превозното средство, за проверка. На място пристигнал и екип
на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР-ПЛЕВЕН и било констатирано, че
действително автомобилът се управлява от П. КР. СТ., на когото е била
издадена Заповед за ППАМ № 21-0938-000242/19.03.2021г. на основание
чл.171 т.1 б. „б“ ЗДвП; в тази връзка, свидетелят *** съставил на обвиняемия
АУАН бл.№449049/19.03.2021г. – за нарушения по чл.150а и чл.5 ал.3 т.1
ЗДвП.
С Постановление от 02.04.2021г. на прокурор при РП – ПЛЕВЕН
било образувано досъдебно производство пр.пр.№1873/2021г. по описа на
същата Прокуратура. В хода на разследването, към наказателна отговорност
за престъпление по чл.343в ал.3 НК бил привлечен П. КР. СТ. ЕГН:
**********.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен
и несъмнен начин от приобщените по делото доказателства и доказателствени
средства, в това число:
показания на свидетелите ***, ***, ***, дадени в досъдебното
производство /л.20 – 25 от ДП/;
АУАН бл.№449049/19.03.2021г. /л.3 от ДП/;
справка за собственост и регистрация на процесното МПС /л.6 от ДП/;
препис на Заповед за ППАМ № 21-0938-000242/19.03.2021г. /л.7 от ДП/;
справка за нарушител на името на П.С. /л.8 – 9 от ДП /;
характеристична справка за обвиняемото лице /л.30 от ДП/;
справка за съдимост на обвиняемото лице /л.7 от делото/.
2

Съдът преценява, че от посочените доказателствени материали
следват по безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин фактите,
приети от Съда и изложени по – горе. В доказателствената съвкупност
липсват противоречия, налагащи обсъждане по реда на чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
Тук е мястото да бъде отбелязано, че в хода на досъдебното производство,
обвиняемият се е ползвал от правото да даде обяснения, според които, на
19.03.2021г. действително е управлявал горепосочения лек автомобил на
територията на гр.ПЛЕВЕН, когато възникнал спор между С. и друг водач на
МПС; на свой ред, последният сигнализирал полицейските органи, същите
пристигнали на място и предприели действия по служба, включително –
отнели СУМПС на обвиняемия, спрели автомобила му от движение и му
издали талон за медицинско изследване. П.С. решил да се яви в болнично
заведение, за да даде кръв за медицинско изследване за употреба на алкохол,
като вече споменатия друг водач на МПС, го „повел“ по пътя към УМБАЛ
„***“ ЕАД, но пет минути по-късно, отново бил спрян от полицейски
служители - и именно във връзка с това, било образувано настоящото
наказателно производство. Съдът намира, че липсват същински противоречия
между така дадените обяснения от страна на обвиняемия и гласните
доказателствени средства, съдържащи се в показанията на свидетелите ***,
***, ***. Същевременно обаче, версията, обективирана в обясненията на П.С.,
няма как да бъде възприета, тъй като, от една страна, часовете на
отбелязаните по-горе две полицейски проверки, отбелязани в съставените
писмени доказателства, изключват възможността между същите проверки да
е изминал срок от пет минути. Наред с това, от друга страна, ирелевантни са
подбудите, поради които обвиняемият е взел решение да управлява МПС,
след като му е била издадена Заповед за ППАМ № 21-0938-
000242/19.03.2021г. на основание чл.171 т.1 б. „б“ ЗДвП – в т.ч. – дали е бил
„поведен“/“подведен“ от трети лица, доколкото решението за управление на
МПС остава лично негово, а и всеки участник в движението следва да
познава разпоредбите на ЗДвП, включително – че при налагането на ПАМ
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство“, следва да се въздържа от управление на МПС - до отпадане на
съответната ПАМ. Поради това, като недостатъчно достоверни, обясненията
на обвиняемия не се приемат от Съда с доверие, а единствено - като
проявление на правото му на защита.
На тази основа, Съдът намира, че от обективна страна,
обвиняемият П. КР. СТ. ЕГН: ********** е осъществил състав на
престъпление по чл.343в ал.3 вр.ал.1 НК – на 19.03.2021г. в гр.Плевен,
ул.“***“, управлявал МПС - л.а.„***“, с per. №***, в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, наложена със Заповед за ППАМ №
21-0938-000242/19.03.2021г. на длъжностно лице от Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Плевен.
3

Престъплението по чл.343в ал.3 НК е такова на просто
извършване, т.е не предвижда настъпването на нарочен престъпен резултат.
Явява се довършено със самия факт на изпълнителното деяние – управление
на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, което в случая
се доказва пряко от показанията на свидетелите *** ***, а косвено – от тези
на свидетеля ***. Обективният признак – наличието на издадена Заповед за
ППАМ за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС се
доказва пряко от препис на Заповед за ППАМ № 21-0938-000242/19.03.2021г.
на длъжностно лице от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен, от
която следва и неуспешния опит за нейното връчване, поради отказ от страна
на П. КР. СТ.. Влизането в сила на същата Заповед е ирелевантно, тъй като
още в момента на нейното издаване, тя е породила правно действие, което
следва от разпоредбата на чл.172 ал.6 ЗДвП /„Подадената жалба не спира
изпълнението на приложената административна мярка.“/.
От субективна страна, деянието по чл.343в ал.3 НК е извършено
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК – обвиняемият
П.С. е съзнавал, че няма право да управлява МПС, тъй като му е наложена
съответна принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици,
изразяващи се в противоправно управление на МПС в срока на действие на
същата ПАМ - и е целял настъпването на същите последици. Тук отново
следва да бъде подчертано, че са ирелевантни подбудите на обвиняемия за
управление на МПС в срока на наложената принудителна административна
мярка; следва да бъде отбелязано и това, че е ирелевантен и отказът да получи
препис от съответната Заповед, доколкото от една страна, уведомяване за
мярката, дори в този случай, е налице, а от друга – обвиняемият сам,
доброволно се е лишил от възможността да узнае в детайли нейното
съдържание. Последното обаче, в никакъв случай не може да му дава
възможност да се ползва от своеобразни благоприятни последици,
включително – позоваване на евенутуалното нейно непознаване.
Субективната страна на деянието следва по несъмнен начин от
доказателствените материали, отбелязани по-горе, от които се установява и
обективната му страна.
Следователно, извършеното от страна на обвиняемия С. деяние е
съставомерно по чл.343в ал.3 вр.ал.1 НК както от обективна, така и от
субективна страна. Съдът намира вината на обвиняемия в извършване на това
престъпление за доказана по несъмнен начин.
Наред с това Съдът намира, че спрямо обвиняемия са налице
материалноправните предпоставки на чл.78а НК, като същевременно, не са
налице пречките, посочени в същата разпоредба: престъплението, предмет на
делото, спада в кръга на престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК – умишлено
4

деяние, наказуемо с лишаване от свобода до три години, глоба от двеста до
хиляда лева и лишаване от право да управлява МПС за срок до три години.
Обвиняемият отговаря на изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл.78а НК към момента на извършване на деянието. Съобразно
чл.78а ал.1 б. “в” НК, деянието не е довело до причиняване на съставомерни
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Ето защо Съдът счита, че са налице законовите предпоставки
обвиняемият П. КР. СТ. ЕГН: ********** да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание – глоба в
размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне размера на административното наказание, Съдът
прецени обществената опасност на деянието, личната обществена опасност на
обвиняемия, оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, следваща от предвидената в
закона наказуемост, е относително ниска, но същевременно следва да бъде
отчетено, че престъпленията против транспорта се отличават с актуална и
завишена обществена опасност към настоящия исторически момент, поради
което Съдът преценява обществената опасност на деянието като умерена.
На следващо място, личната обществена опасност на дееца,
следваща от приобщената справка за съдимост, е ниска. Както беше
отбелязано и по-горе, обвиняемият е неосъждан и спрямо него не е прилаган
института на чл.78а НК. Според представената характеристична справка, за
обвиняемия С. няма данни за нарушаване на обществения ред, злоупотреба с
алкохол или наркотични вещества; същият е познат по местоживеене като
трудолюбив, отзивчив и без контакти с лица от криминалния контингент. В
съответствие с естеството на деянието, за което С. е привлечен към
наказателна отговорност, Съдът съобрази и справката за нарушител от
региона, от която е видно, че са налице относително малко на брой
предходни, влезли в сила Наказателни постановления и Фишове, за различни
нарушения на ЗДвП. Следователно, съвкупно преценено, неговата лична
обществена опасност, в т.ч. от гледна точка на задълженията му по ЗДвП,
следва да се определи като относително ниска.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство Съдът взе предвид
добрите характеристични данни. Чистата съдимост е предпоставка за
прилагане на института за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание и поради това, на самостоятелно
основание, не следва да се цени като смекчаващо обстоятелство.
Доказателства за обстоятелства, които отегчават отговорността на
5

обвиняемия, не се събраха.
Във връзка с въпроса за смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства Съдът взе предвид, че не са налице нито
навежданото от страна на Прокуратурата извършване на деянието
непосредствено след като е било извършено административно нарушение по
ЗДвП, нито – соченото от защитата, своего рода, „подвеждане“ на обвиняемия
от страна на първия полицейски екип – в смисъл, че може да управлява
превозно средство до болничното заведение, където да му бъде взета кръв за
изследване. На първо място, дали е било извършено административно
нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП при първата от двете полицейски проверки е
въпрос, който може да бъде отговорен единствено при наличието на
съответно наложено и влязло в сила административно наказание за
посоченото нарушение – а в случая, това нарушение е единствено
констатирано, посредством съставения АУАН, т.е. липсва влязло в сила НП в
очертаната насока. На второ място, липсват каквито и да било доказателства
за някаква форма на „подвеждане“ от полицейските служители спрямо
обвиняемия в сочения от защитата смисъл: напротив, дори обясненията на С.
от досъдебното производство, които по-горе бяха обсъдени, са в насока на
това, че своеобразно „подвеждане“ е имало от страна на друг участник в
движението; както и по-горе, така и тук, отново следва да бъде подчертано, че
решението за управление на МПС е взето от страна на С., а поведението на
трети лица /независимо от липсата на достоверни доказателства в тази насока/
- се явява ирелевантно.
На тази основа Съдът намира, че е налице формален превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, при умерена обществена
опасност на деянието и относително ниска - на дееца. Характеристичните
данни за обвиняемия и неговата степен на обществена опасност обуславят
снизходителен подход при определяне размера на наказанието глоба. В тази
връзка Съдът намира, че същото следва да бъде в самия минимум, предвиден
в чл.78а ал.1 НК; наред с това, за постигане целите на административното
наказание, не е необходимо кумулативното налагане на наказание лишаване
от право да управлява МПС, на основание чл.78а ал.4 НК.
В съответствие с тези съображения, Съдът призна П. КР. СТ.
ЕГН: ********** за виновен в това, че на 19.03.2021г. в гр.Плевен, ул.“***“,
управлявал МПС - л.а.„***“, с peг. №***, в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, наложена със Заповед за ППАМ №
21-0938-000242/19.03.2021г. на длъжностно лице от Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Плевен - престъпление по чл.343в ал.3 вр.ал.1 НК, поради което
и на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
6

Съдът счита, че така определения размер на административното
наказание се явява достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен и
превантивен ефект върху П. КР. СТ., както и възпитателен, и
предупредителен ефект - върху обществото като цяло.
Върху така изложените мотиви, Съдът основава решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

7

Номер на акта:	435
Дата:	21 септември 2021 г. (в сила от 7 октомври 2021 г.)
Съдия:	Асен Иванов Даскалов

Дело:	20214430201617
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	30 август 2021 г.

Решение по дело №1617/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите