№ 117
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Капка Павлова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20251001000050 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1359 от 11.10.2024г., постановено по т.д. №360/2023 г. на
СГС е отхвърлен предявеният от „Лоск Инженеринг“ ЕООД /н/ против „Инерт
Груп Комерс“ ЕООД иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 54 840 лв., представляваща възнаграждение за полагане на пътна
маркировка,дължимо по фактура № 38 от 16.12.2019г., както и иск с правно
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 17716,37лв.,
представляваща лихви за забава върху главното вземане, дължими за
периода16.12.2019г. -20.02.2023г.
Против решението е подадена въззивна жалба от ищцовото дружество
чрез синдика В. Р.. Моли се същото да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което исковете да бъдат уважени.
Излагат се доводи, че правилно първоинстанционният съд е приел в
мотивите на обжалваното решение, че от съдържанието на представената по
делото фактура могат да бъда определени всички съществени елементи на
възникналото между страните облигационно правоотношение по договор за
изработка- страна, възложена работа и размера на възнаграждението. Считано
1
от 01.01.2029г. не било необходимо на издадените фактури да се слага печат
на фирмата и подпис. Същата била осчетоводена от ответника, включена в
дневника за покупките и справката –декларация по ЗДДС,подадена към
м.12.2019г. и за нея бил ползван данъчен кредит.
Посочва се, че договорът за изработка се счита сключен в момента на
постигане на съгласие между договарящите страни, включително и чрез
конклудентни действия. Поради това по делото било доказано, че между
ищеца и ответника е бил сключен договор за изработка с предмет „полагане
на маркировка“ срещу уговорено възнаграждение в размер на 54 840лв.
осчетоводяването на фактурата представлявало действие по признание на
обстоятелството, че изпълнителят е извършил уговорената по вид и
количество работа.
Счита за неправилни изводите на съда, че анулирането на фактурата
представлява оттегляне на извънсъдебното признание и че установените от
съдебно-икономическата експертиза счетоводни записи не доказвали, а
опровергавали съществуването на задължението на ответника. Нямало
доказателства поради какво е извършено самото действие по анулиране на
фактурата. Последното било изгодно за страната, която го е направила, поради
което не се ползвало с доказателствена сила.
Излагат се и доводи, че не е спазена процедурата по анулиране на
фактурата, така както е регламентирана в ЗДДС.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемото дружество е подало
отговор на въззивната жалба,с който оспорва същата. Поддържа се, че
първостепенният съд правилно е определил предмета на спора, преценил е
фактите, които са от значение за разрешаването му и събрания доказателствен
материал и е изложил мотиви във връзка с направения краен извод.
Апелативен съд - София, след като разгледа и обсъди доводите и
възраженията на въззивника и съобразно данните по делото и приложимите
законови разпоредби, приема следното:
Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от надлежна
страна в производството- ищец, насочена е срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява допустима, а като отговаряща на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и редовна, с оглед на което следва да
бъде разгледана по същество.
2
С исковата молба ищецът, представляван от синдика, е предявил против
„Инерт Груп Комерс“ ЕООД искове с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 54 840 лв., представляваща възнаграждение за
полагане на пътна маркировка,дължимо по фактура № 38 от 16.12.2019г.,
както и иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
17716,37лв., представляваща лихви за забава върху главното вземане,
дължими за периода16.12.2019г. -20.02.2023г.
Излагат се твърдения, че от предоставени справки от счетоводството на
ищеца и от НАП, синдикът е установил, че ответникът дължи на ищцовото
дружество плащане на сумата от 54 840 лв., представляваща възнаграждение
за полагане на маркировка, дължимо по фактура № 38 от 16.12.2019г., както и
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
17716,37лв., представляваща лихви за забава върху главното вземане,
дължими за периода 16.12.2019г. -20.02.2023г.
На ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение, но
дължимите суми не били заплатени.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Не оспорва факта на осчетоводяване на фактурата, но посочва,
че това е станало с оглед водени разговори между страните за сключване на
договор за полагане на пътна маркировка като ищецът е трябвало да бъде
подизпълнител на ответника по проекти в гр. София, Столична община. След
продължителни опити от страна на „Инерт Груп Комерс“ ЕООД да установи
контакт с управителя на ищеца, които останали безуспешни, фактурата била
анулирана, а за изпълнение на работата били наети други фирми.
Изтъква се, че след като дружеството получило поканата за доброволно
изпълнение от синдика, е изпратило отговор, в който е обяснено, че липсва
реално изпълнение по услугата, за която ищецът е издал фактурата и поради
това същата е анулирана с надлежни счетоводни записвания. Липсвало
материално субективно право, което да бъде защитено чрез предявения иск.
Посочва, че на практика в исковата молба няма твърдения за възникване на
субективното право, не се сочат конкретни договорености, от които да е
възникнало вземане, изпълнение на престация от страна на ищеца по такъв
договор, нито се представят доказателства за такива факти.
Оспорва се и претенцията за присъждане на законна лихва поради
3
нейната акцесорност спрямо основното вземане.
С допълнителната искова молба предявеният иск се поддържа и се
оспорват твърденията на ответника, че между страните не е сключван договор
и че посочената във фактурата услуга-полагане на пътна маркировка не е
извършена. Акцентира се на факта на осчетоводяването на фактурата още в
деня на нейното издаване.
Заявява, че изпратените с отговора на поканата за доброволно
изпълнение документи за анулиране на фактурата, издадена от „Лоск
Инженеринг“ ЕООД /н/ са без правно значение , доколкото едностранното
анулиране на фактура от страна на получателя на услугата не води до
разваляне на сделката. Ако същата била развалена, то именно доставчикът
следвало да анулира фактурата, а не нейният получател. Фактурата
фигурирала в дневниците за продажба на „Лоск Инженеринг“ ЕООД /н/.
Оспорват се представените от ответника доказателства като за две от
тях се изтъква, че са с дата, която предхожда издаването на процесната
фактура.
С отговора на допълнителната искова молба отново се поддържа, че
ищецът не установява основание за възникване на претендираното от него
вземане. Припомня се, че с отговора е направено оспорване на иска с
твърдението, че ищецът не посочва какво е основанието на вземането, но
изглежда, че то е договорно, а фактурата не съдържа информация за наличие
на договор.
Подчертава обстоятелството, че ищецът не въвежда твърдения кога е
сключен договора и какви са съществените условия по същия.
Осчетоводяването на фактурата не пораждало съгласие за сключване на
договор, нито замествало условията за такова споразумение. Ищецът
поддържал, че услугата е извършена, но не представял доказателства в
подкрепа н а това твърдение.
Видно от представеното по делото Решение № 304 от 07.12.2021 г.,
постановено по т.д. № 964/2021 г., по описа на СГС, ТО, 20 с-в., влязло в сила,
е обявена неплатежоспособността на „Лоск Инженеринг“ ЕООД /н/ с начална
дата - 24.02.2020 г., като по отношение на същото дружество е открито
производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик на основание
чл. 628, ал. 4 от ТЗ – В. Р..
4
По делото е представена като доказателство фактура № ********* от
16.12.2019г., издадена от „Лоск Инженеринг“ ЕООД. Същата не е подписана
от представител на ответника.
Във фактурата е посочено, че сумата от 45 700 лв. без ДДС и 54840лв. с
ДДС е начислена за „полагане на маркировка“.
Ищецът е представел също извлечение от главната книга на дружеството
за периода 01.01.2019г.-31.12.2-19г., от което е видно, че претендираното
вземане към ответника е осчетоводено в дневника за продажбите.
„Инерт Груп Комерс“ ЕООД от своя страна е представило протокол за
анулиране на фактура от 01.05.2020г., дневник за покупките на дружеството за
м.май 2020г. и справка-декларация по ДДС , договор от 19.09.2019 г. между
„Инерт Груп Комерс“ ЕООД и „ЕРА 78“ ЕООД за полагане па пътна
маркировка; протокол N2 1 - акт обр. 19 от 14.08.2020г., подписан между
„Инерт Груп Комерс“ ЕООД и „ЕРА 78“ ЕООД; Фактура N9.
**********/31.08.2020 г., издадена от „ЕРА 78“ ЕООД; Фактура N9
**********/29.11.2019 г., издадена от „Рис Строй - Консулт“ ЕООД; Фактура
№ **********/06.07.2020 г., издадена от „Арете Строй“ ЕООД; Отговор на
покана за доброволно изпълнение от 22.11.2022 г. Обратна разписка за
получаване на отговора на поканата за доброволно изпълнение от ищеца на
04.01.2023 г.; извлечение от електронна поща, установяващо изпращането на
отговора на поканата за доброволно изпълнение на електронната поща на
синдика на ищеца на 22.11.2022 г.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Д. С. се установява, че „Инерт Груп Комерс“ ЕООД
е осчетоводило по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ процесната
фактура №38 от 06.12.2019г., издадена от „Лоск Инженеринг“ ЕООД за
сумата от 45 700лв. и по сметка 4531 „Начислен данък върху добавената
стойност на покупките“ със сумата ДДС 9140лв. и по кредита на счетоводна
сметка 401 „Доставчици“ „Лоск Инженеринг“ ЕООД със сумата на сделката
54840лв., с дата на осчетоводяване 16.12.2019г.
С протокол №44 от 01.05.2020г., издаден от „Инерт Груп Комерс“ ЕООД
сумата по процесната фактура е сторнирана по дебита на счетоводна сметка
602 „Разходи за външни услуги“ - 5 СМР със сумата на данъчната основа -
минус 45700.00лв и дебита на счетоводна сметка 4531 „Начислен данък върху
5
добавена стойност за покупките“ със сумата на ДДС -минус 9140.00лв и по
кредита на счетоводна сметка 401 „Доставчици“ - , „Лоск Инженеринг“ ЕООД
със сумата на сделката - минус 54840.00лв, с дата на осчетоводяване
идентична с датата на издадения документ.
Вещото лице е посочило, че при извършена проверка на отчетни
регистри по чл. 124 от ЗДДС (дневник за покупките) и справка-декларация по
чл. 125, ал. 1 от ЗДДС на „Инерт Груп Комерс“ ЕООД в счетоводството на
това дружество за данъчните периоди Декември 2019г. и Май 2020г е
Съгласно справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС № 22191287683 /
14.01.2020г. на „„Инерт Груп Комерс“ ЕООД за данъчен период Декември
2019г., фактура № ********** / 16.12.2019г. е декларирана в Раздел Б: Данни
за упражненото право на данъчен кредит, по клетка 31 „Данъчна основа на
получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 - 6 от ЗДДС,
вноса, както и данъчна основа на получените доставки, използвани за
извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС с право на пълен данъчен
кредит’' със сумата на данъчната основа - 45700.00лв и по клетка 41 “ДДС с
право на пълен данъчен кредит"'' със сумата на ДДС - 9140.00лв
Съгласно справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС № 22191287683 /
14.01.2020г. на „Инерт Груп Комерс“ ЕООД за данъчен период Декември
2019г., фактура № ********** / 16.12.2019г. е декларирана в Раздел Б: Данни
за упражненото право на данъчен кредит, по клетка 31 „Данъчна основа на
получените доставки, ВОП, получените доставки по чл.82, ал.2 -6 от ЗДДС,
вноса, както и данъчна основа на получените доставки, използвани за
извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС с право на пълен данъчен
кредит“ със сумата на данъчната основа - 45700.00лв и по клетка 41 “ДДС с
право на пълен данъчен кредит"'' със сумата на ДДС - 9140.00лв Съгласно
отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС (дневник за покупките) на „Инерт Груп
Комерс“ ЕООД – минус 9140лв. и по кредита на счетоводна сметка
„Доставчици“ „Лоск Инженеринг“ ЕООД със сумата по сделката – минус
54840лв. Извършена е корекция по оборотите и салдата на счетоводните
сметки.
Освен това експертът е констатирал, че в счетоводството на ответника
са осчетоводени фактури № 863 от 06.07.2020г. за доставчик „Арете Строй“
ЕООД - услуга – извършени СМР на обект на обща стойност 6379,20лв. като
6
същата е отнесена за формиране на стойността на обект „5 СМР“, като и
фактура №20/31.08.2020г., издадена от „ЕРА 78“ ЕООД също за клиент „Инерт
Груп Комерс“ ЕООД и отнесена към същия обект.
По делото не са ангажирани доказателства за наличието на възникнало
между страните облигационно правоотношение, послужило като основание за
издаване на процесната фактура.
За да постанови обжалваното в настоящото производство решение,
първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай, освен въпросната
фактура, не са ангажирани други доказателства за възникнали облигационни
отношения между страните по договор за извършване на услуга,за която е
издадена процесната услуга, респ. за изпълнение на задълженията на ищеца в
обем съответен на размера на обезщетението.
Посочено е, че счетоводните записвания не само не доказват наличието
на облигационно правоотношение, а и опровергавало наличието на такова с
оглед на извършеното сторниране на фактурата.
Въззивният съд счита, че така постановеното решени е валидно и
допустимо, а по същество –правилно.
Съгласно трайната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК фактурата
може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо договор за
търговска продажба на стоки и услуги в случаите, когато съдържа всички
необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност,
начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и
купувач, време и място на съставянето , като вписването в дневниците за
продажби и покупки на продавача и купувача, както и отразяването на
стойността в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен
кредит, представляват признание за възникването и изпълнението на
продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена.
Когато обаче фактурата е подписана от лице без представителна власт или не е
подписана изобщо и не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не
е вписана в дневниците за покупки и продажби и справките – декларации по
ЗДДС, не е ползван данъчен кредит по нея – тогава тази фактура сама по себе
си не може да установи нито сключване на договор за търговска продажба,
нито получаването на стоката или услугата.
7
Съдът намира, че доколкото фактурата е частен свидетелстващ
документ, тя удостоверява материализираното изявление в нея, но сама по
себе си, не е основание за плащане на цената на една стока или услуга. Цената
се дължи не защото е издадена една фактура, а защото е извършена даден вид
престация по договорна връзка между страните. В случая ищецът не е доказал
нито извършването на престация, нито обвързването на страните в
облигационно отношение.
Фактурата първоначално е била осчетоводена от ответника и в този
случай ищецът би могъл да се ползва от презумпцията на чл. 301 от ТЗ.
Сторнирането на същата обаче и то в период, който предхожда значително
предявяването на иска означава, че ответната страна е оттеглила признанието
си, че такава сделка е била осъществена. При липсата на други доказателства
за облигационни отношения между страните и наличието на косвени
доказателства, че работата по полагане на маркировка на обект „5 СМР“,
както е обозначен в счетоводството на ответника, е извършена от други
контрагенти на „Инерт Груп Комерс“ ЕООД, не може да се приеме, че е
налице хипотезата на чл.79, ал.1вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД за уважаване на иска.
Изложените във въззивната жалба доводи, че ответникът не е спазил
процедурата по анулиране на фактурата съгласно счетоводството не могат да
променят направения извод, тъй като действията по осчетоводяването се
преценяват в контекста на приложението на чл.301 от ТЗ, а не с оглед
стриктното вземане на счетоводните операции.
Всичко изложено, води до извода, че предявеният иск за главницата се
явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, както
е прието и от първата инстанция.
Неоснователността на основната претенция води до същия извод и за
акцесораната такава.
Поради съвпадение изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати
сумата по сметка на Апелативен съд-София сумата от 1456,37лв. – държавна
такса, съгласно чл.620 ал.5 от ТЗ вр. чл. 78 ал.6 от ГПК, а на насрещната
страна по делото сумата от 2400лв. разноски за настоящата инстанция. .
С оглед на гореизложеното, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1359 от 11.10.2024г., постановено по т.д.
№360/2023 г. на СГС.
ОСЪЖДА „Лоск Инженеринг“ ЕООД /н/ ЕИК ********* със седалище
и управление – гр. София, ул.“ Позитано“ №3, офис 11, представлявано от
синдика В. А. Р., да заплати по сметка на Апелативен съд-София сумата от
1451,13 лв., представляваща държавна такса за въззивното производство,а на
„Инерт Груп Комерс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.;София, бул.“Александър С. Пушкин“ №84, вх.А, ет.2, ап.4 -
2400лв. направени разноски пред въззивната инстанция като посочените суми
са за сметка масата по несъстоятелността.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията
по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок, считано от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9