Производството е по реда на глава XX
от НПК.
Обвинението е повдигнато с внесен
от РП-Кюстендил обвинителен акт, против подсъдимия
Д.В.А., с адрес ***, с ЕГН **********, за това, че в периода от м. Октомври 2019
г. до м. Август 2020 г., в с. Мурсалево, общ. Кочериново, след като е осъден с
влязло в сила на 22.10. 2019 г. Решение № 543/19 г. по гр. д.
1394/19 г. по описа на РС – Дупница, да издържа свой низходящ – детето си Р.Д.А.,
чрез нейната майка Илиана С.Б. ***, в размер на 180 лв. месечно,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а
именно 11 /единадесет/ месечни вноски в общ размер на 1980,00
лв. /хиляда деветстотин и осемдесет лева/ - престъпление
по чл. 183, ал. 1
от НК.
В съдебно заседание
представителят на РП-Кюстендил иска от съда да признае подсъдимия за виновен и поддържа
обвинението като сочи, че същото е доказано от обективна и субективна страна.
Предлага на съда наказанието на подсъдимия да бъде „лишаване от свобода” за
минимален срок, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1
от НК.
Наказателното производство в
съдебната му фаза се провежда задочно по реда на чл. 269, ал. 2, вр. с ал. 1 от НПК, в отсъствие на подсъдимия. Д.А. по свое желание не се явява и не се
представлява от защитник. Същият е няколкократно, редовно призован. Връчен му е
надлежно и препис от внесения срещу него обвинителен акт и разпореждането на съда
за насрочване на делото. Наред с това съдът е приел, че с оглед
обстоятелството, че повдигнатото обвинение не е за тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК
присъствието му не е задължително, като за разкриване на обективната истина по
делото неговото явяване не е наложително.
Съдът,
като прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, писмените доказателства, доводите
и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Д.В.А. е на 34 години, роден е на *** ***. Същият е българин, български
гражданин, с ЕГН **********, живее постоянно на адрес ***. Подсъдимият е
неосъждан, с основно образование, не работи на трудов договор, но от
години полага възмездно труд като товарач на хляб на територията на гр. Симитли
и гр. Благоевград.
Производството
пред настоящата инстанция е протекло по общия ред.
Подсъдимият
и свидетелката И.С.Б. живеели в условията на фактическо съпружеско съжителство
в периода от 2012 г. до 2018 г., от което на *** г. се родила дъщеря им Р.
Димитров А. – малолетна, на 4 години към момента. След раждането си детето
получило трайни увреждания на здравето вследствие на направен „гърч“ и развита
Епилепсия. През 2018 г. двамата се разделили като св. Б. взела детето и се
върнала да живее с него при родителите си в с. Мурсалево, общ. Кочериново.
По-късно през 2019-та година свидетелката завела гражданско дело за издръжка
срещу подсъдимия. С Решение по гр. дело 1394/2019 г. по описа на РС-Дупница, в
законна сила от 22.10.2019 г., А. е осъден да издържа своята малолетна дъщеря Р.А.,
като заплаща месечна издръжка в размер от 180,00 лв. /сто и осемдесет лева/ за
низходящата си, чрез нейната майка и
законен представител - св. И.Б., която упражнява и родителските права върху
детето след раздялата им.
За
периода от м. Октомври 2019 г., до м. Август 2020 г., в с. Мурсалево, общ.
Кочериново, след като е бил осъден с горецитираното, влязло в сила на 22.10.2019
г. съдебно решение, подсъдимият Д.А. не е заплатил на малолетната си низходяща
– Р.Д.А., чрез нейната майка и законен
представител Илиана С.Б. ***, дължимата месечна издръжка в размер от
180 лв. месечно, за общо 11 /единадесет/ месечни вноски в общ размер
на 1980,00 лв. /хиляда деветстотин и осемдесет лева/. В
този период, както и към настоящия момент подсъдимият получава парични доходи,
тъй като работи без сключен трудов договор като товарач и разнася хляб на
територията на гр. Симитли и гр. Благоевград за фурна от гр. Гоце Делчев.
Същият е бил регистриран като безработен в Д „БТ“ – Благоевград, филиал гр.
Симитли за времето от 20.02.2020 г. – до 27.07.2020 г., като регистрацията му е
прекратена. Поведението на подсъдимия мотивирало св. Б. да подаде жалба до
РП-Благоевград, която е изпратена по компетентност на РП-Дупница, сега
РП-Кюстендил.
В
хода на образуваното наказателно производство за случая, на 08.01.2021 г., към
наказателна отговорност бил привлечен подсъдимият, който на 05.01.2021 г.
заплатил чрез банков превод по сметка на св. Б. сумата от 360,00 лева, като
основание на превода посочил: „издръжка
за дете Р.Д.А. м. 01 и м. 02. 2021 г.“, т.е. за период извън инкриминирания
такъв с оглед повдигнатото му обвинение. По-късно в хода на наказателното
производство на 13.01.2021 г. по същия начин заплатил и сумата от 974 лева с
най-общо посочено основание: „издръжка на дете“.
От
служебно изисканата по делото справка за съдимост на подсъдимия Д.А. е видно,
че същият е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните чрез
разпита на св. И.Б. гласни доказателства, които кореспондират във изключително
висока степен с останалата доказателствена съвкупност. Изложеното от нея е
последователно, логично, достатъчно детайлно и подробно относно съставомерните
факти и обстоятелства. Не са налице някакви сериозни вътрешни противоречия. Показанията
на свидетелката се подкрепят изцяло от събраните в хода на наказателното
производство, вкл. в хода на ДП писмени доказателства, върху които съдът
основава изводите си. Сред тях с висока доказателствена стойност са Решение по
гр. дело 1394/2019 г., по описа на РС-Дупница, свидетелство за съдимост,
епикриза, справки, служебна бележка и 2 бр. преводни нареждания за банков
превод. Същите са приобщени към доказателствения материал по делото по реда на
чл. 283 от НПК. Всички събрани гласни и писмени доказателства се подкрепят и допълват,
не си противоречат и не се изключват в никаква степен.
Съдът
намира, че не се налага по-подробен анализ на доказателствения материал като се
обсъждат по-детайлно и поотделно доказателствените източници, тъй като същите,
в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода,
че именно подсъдимият е извършител на деянието и разкриват съставомерните му
белези. Ето защо и с аргумент а contrario от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не намира за нужно да прави
детайлен и задълбочен доказателствен анализ след като е достигнал до
обективната истина по делото.
При така установените фактически
констатации, съдът намира следното от правна страна:
От
обективна страна подсъдимият Д.А. е осъществил състава на престъпленията по чл.
183, ал. 1 от НК, тъй като:
за периода от м. Октомври 2019 г. до м. Август 2020
г., в с. Мурсалево, общ. Кочериново, след като е осъден с влязло в сила на
22.10. 2019 г. Решение № 543/19 г. по гр. д. 1394/19 г. по описа на
РС – Дупница, да издържа свой низходящ – детето си Р.Д.А., чрез нейната майка
Илиана С.Б. ***, в размер на 180 лв. месечно, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно 11 /единадесет/
месечни вноски в общ размер на 1980,00 лв. /хиляда
деветстотин и осемдесет лева/.
Съдът
намира, че са доказани всички елементи на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, а именно – на първо място е безспорно и доказано, че подсъдимият е баща на малолетната
Р.А., по-нататък е установено безспорно, че същият е осъден с влязло в сила на 22.10.2019
г. решение на РС-Дупница, да заплаща издръжка на низходящата си, че същият е физически
здрав млад мъж, работил е в миналото и работи и в момента като товарач. Имал е
финансовата възможност да плати своевременно част или дори цялата издръжка, бил
е наясно, че я дължи, но въпреки това съзнателно не я е заплатил. Съдът намира, че подсъдимият не
е бил в обективна невъзможност да заплаща определената от съда издръжка, която
обективно не е изплатил дори частично до момента на привличането му като
обвиняем. Заплатил е едва по-късно, на 13.01.2021 г., по банков път сума от
970,00 лева, без посочен времеви период с посочено от него общо основание „издръжка на дете“, която съдът приема, че може да бъде отнесена към
частично, макар и последващо погасяване на част от задължението му. Престъплението по чл. 183 НК е
типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във формата
само на бездействие, и то е трайно и непрекъснато в определен период от време,
в случая неплащане на дължимата издръжка за общо 11 месеца (м. Октомври 2019 г.
до м. Август 2020 г., включително). В този смисъл виж. Решение № 300 от 29.05.1992 г. по
н. д. № 240 / 92 г. на Върховен съд на РБ, I н. о., докладчик съдия Пламен
Тодоров, Решение № 135 от 17.06.2016 г. по н. д. № 455 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. Отделение и др.
От
субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при пряк умисъл от
страна на Д.А., тъй като същият е съзнавал обществено опасните последици на
деянието си и е целял тяхното настъпване, имал е психическата възможност да се
въздържи от извършване на деянието, но не го е сторил, а съзнателно не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължима месечна издръжка в полза на
низходящата си малолетна дъщеря Р.Д.А..
По наказанието:
В
случая, поради липсата на цялостно заплащане на сумата, която подсъдимият дължи
на дъщеря си за издръжка през посочения период м. Октомври 2019 г. – м. Август
2020 г., вкл., макар и неосъждан за него не са налице предпоставките за
приложение на привилегирования състав на
чл. 183, ал. 3 от НК, по смисъла и на ТР № 19 / 27.03.1974 г. по н.д. №
12 / 1974 г. ОСНК на ВС , при каквото последващо пълно изпълнение на задължението за издръжка,
следва да не му се наложи наказание. Неприложима е и разпоредбата на чл. 78а,
ал.1 от НК.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия съдът прие, че не са налице многобройни или
изключително/и смекчаващи отговорността обстоятелства. Все пак по отношение на Д.А.
като смекчаващи отговорността му обстоятелства следва да се посочат чистото му
съдебно минало до момента и извършеното в хода на наказателното производство
частично плащане по банков път на сумата от 974,00 лева, която представлява почти
половината от дължимата за инкриминирания период издръжка. Обстоятелствата, че все
пак същият полага нискоквалифициран физически труд като товарач, много ниският
му социален статус и все още младата му възраст /33 г. към датата на деянието/ също трябва да бъдат отчетени в
положителна насока.
Като сериозно отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчита фактът, че подсъдимият е осъществил
деянието си спрямо дете, което има трайни и сериозни здравословни проблеми, с
които същият е бил наясно.
Доколкото обаче по делото са
налице данни, че към настоящия момент подсъдимият работи, макар и без трудов
договор, според съда това евентуално би създало за него възможност при желание да
изпълнява задълженията си месечно. Поради това съдебният състав намира, че
налагането на наказание „лишаване от свобода“ не е целесъобразно, тъй като от
това би било най-ощетено самото дете, при положение, че родителят му няма да
има обективна възможност да работи, за да осигурява средства за издръжката му.
Ето защо, съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на Д.А., по
реда на чл. 183, ал.1, вр с чл. 54 от НК, при значителен превес на смекчаващите
обстоятелства и за пълноценно постигане на целите заложени в чл. 36 от НК е
алтернативно предвиденото от законодателя друго наказание - „пробация” по чл.
42а, ал. 2, т.1 и т.2, вр. ал.1 от НК. Двете задължителни пробационни мерки,
които следва да бъдат приложени спрямо него – задължителна регистрация по
настоящ адрес, с честота – два пъти седмично по чл. 42а, ал.2, т. 1, вр. с чл.
42б, ал.1 от НК и задължителни срещи с пробационен служител по чл. 42а, ал. 2,
т. 2 от НК, следва да се наложат, на основание чл. 42а, ал.3, т. 1 от НК за срок
от 6 /шест/ месеца.
По делото няма сторени разноски и
приобщени веществени доказателства.
При тези мотиви, съдът постанови
своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: