Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на петнадесети януари 2020г., в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Светла Великова
с участието на прокурор Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело №2331 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203, ал.1 АПК вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на М.К.Н. срещу Областна дирекция на МВР гр.Варна с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани имуществени вреди в размер на 638.86лв., ведно със законната лихва от 05.04.2019г. до окончателното им изплащане, изразяващи се в сторените разноски и платено възнаграждение на адвокат по нахд №4502/2018г. по описа на ВРС и неимуществени вреди в размер на 800лв., ведно със законната лихва от 05.04.2019г. до окончателното им изплащане, изразяващи се в причинен стрес, неприятни емоционални изживявания, срам и страдания като пряка и непосредствена последица от издаденото срещу г-жа Н. НП №493а-148/02.02.2018г. на Началника на 03РУ на МВР Варна.
В исковата молба ищцата твърди, че е получила НП №493а-148/02.02.2018г. на Началника на 03РУ на МВР Варна, от което научила, че някой е ползвал личните й данни и на 31.12.2017г., на лицето представящо се за М.Н. е бил съставен АУАН серия Д №0260024. Впоследствие от органите на МВР е узнала че представящото се за нея лице е било задържано в помещение за временно задържане на Трето РУ към ОД на МВР Варна за периода от 19.40 часа до 23.35 часа на 31.12.2017г. във връзка с инцидент, по който е образувана преписка по описа на Трето РУ Варна и пр.пр.1173/2018г. по описа на РП Варна. Твърди, че по времето на извършване на нарушението и на задържането на нарушителката, самата ищца била в Бургас, за да посрещне празниците със семейството си и с приятели. Твърди, че след като разбрала за издаденото срещу нея наказателно постановление и от страна на органите на МВР били неглижирани възраженията й, че не тя е лицето извършило нарушението на 31.12.2017г. и срещу която следва да насочат наказанието за извършено нарушение, г-жа Н. преживяла силен емоционален шок и стрес. Сочи, че негативните емоционални изживявания били провокирани от незачитането на обясненията и възраженията й от органите на МВР Варна и от наказанието й за нарушение, което не е извършила. Била силно притеснена и уплашена от факта, че отново може да се повтори неоснователното й наказване от органите на полицията без да е извършила никакво престъпление или нарушение. Сочи се, че освен причинените й неимуществени вреди и стрес е реализира и разноски във връзка с обжалването на наказателното постановление. Сочи, че репресивните действия от страна на ОДМВР Варна са рефлектирали трайно върху психиката й, предизвиквали и до момента на подаване на исковата молба неприятни емоционални преживявания, срам, чувство на страх, че ще бъде наказана, дори за нарушение, което не е извършила. Сочи, че шокът от преживяното се отразил и на семейството й, което тежко изживяло случилото се. Причиняването на вреди от органите на ОДМВР Варна се изразявало още и в негативното засягане на честта и доброто име на г-жа Н. чрез наказването й без основание. Сочи, че репресивните действия на органите на ОДМВР Варна са довели до уронване на личното й достойнство и авторитет пред семейство, колеги и приятели. Освен в незачитане на обясненията и възраженията й от полицейските органи, вредите се изразявали в причиняване на унижение, неудобство и притеснение, преживян стрес, както и злепоставяне на доброто й име. Намира, че претърпените неимуществени вреди са в пряка причинно – следствена връзка с издаденото срещу нея наказателно постановление.
В молба с.д. 15007/09.10.2019г. са направени следните уточнения – моментът, в който г-жа Н. е научила за воденото срещу нея административно-наказателно производство е датата, на която й е връчено НП – 25.09.2018г. Датата, от която се претендират неимуществените вреди е тази, на която е научила за воденото срещу нея административно-наказателно производство. Сочи, че след получаване на НП е отправила молба до началника на ІІІ РУ към ОДМВР Варна да бъде преразгледано, че е била образувана проверка в хода, на която, давала сведения и била разпитвана майка й, назначена била експертна справка и имало докладни записки и сведения от полицейските служители и тези материали били приложени по нахд №4502/2018г. по описа на ВРС. В петитум в молбата иска решение, с което да бъде осъдена ОД МВР Варна да й заплати сумата от 638.86лв., ведно със законната лихва от 05.04.2019г. до окончателното им изплащане – за причинените й имуществени вреди изразяващи се в сторените разноски, платени транспортни разходи и възнаграждение на адвокат по нахд №4502/2018г. по описа на ВРС; сумата от 800лв. ведно със законната лихва от 25.09.2018г. до окончателното им изплащане – за причинените й неимуществени вреди изразяващи се в причинен стрес, неприятни емоционални изживявания, срам и страдания, за които твърди че са последица от издаденото срещу нея НП № 493а-148/02.02.2018г. на началника на ІІІ РУ на ОД МВР Варна.
В молба с.д.16535/08.11.2019г. ищцата сочи, че в момента на връчване на НП се почувствала шокирана от факта, че я наказват за нещо, което не е извършила. Сочи, че до този момент не й е било връчвано НП. Твърди, че шокът й се засилил от това, че е наказана за нещо което не била извършила. Намира, че описаната в НП обстановка нямала нищо общо с действителността. На посочената в НП дата г-жа Н. ***. Твърди, че дълго време не могла да повярва, че я наказват за нещо, което не е извършила. Твърди, че била силно притеснена и изплашена от създалата се ситуация, неразбирайки как може да я промени. Твърди, че при отправяне на заявлението до началника на ІІІ РУ към ОД МВР Варна се надявала истината да излезе наяве, че фактите ще бъдат взети под внимание от полицейските органи и, че притесненията й ще намалеят. Сочи че вместо очакванията да се осъществят, при образуваната във връзка със случая проверка, тя и майка й давали сведения, назначена била експертна справка, представени били докладни от полицейски служители и шокът й се засилил още повече. Сочи че в хода на проверката разбрала, че друго лице се е представило с нейните лични данни и неколкократно заявила, че не е лицето, което трябва да бъде наказано, но полицейските органи не взели предвид обясненията й, не взели предвид показанията на майка й и не се постарали да издирят соченото от Н. за извършител на деянието лице. Сочи, че в хода на проверката и след това в хода на въззивното производство пред ВРС полицейските органи са поддържали, че г-жа Н. е била задържана на 31.12.2017г. и, че заслужено е наказана. Сочи, че това изключително много я е шокирало. Сочи, че била възпитана да уважава законите и, че органите на реда възприемала като призвани да защитават гражданите и, че последните наказвали само тези, които са извършили някакво нарушение. Твърди, че в създалата се ситуация чувството й за справедливост било силно накърнено. Разколебано било и доверието й в органите на реда, като и досега у нея съществувал страх да не бъде наказана от органите на реда за нещо, което не е извършила. Твърди, че тъй като до момента не била имала наказания, у нея предизвикал срам факта, че й е наложено наказание. Сочи, че цялата извършена по случая полицейска проверка й е донесла само негативни емоции. Твърди, че вместо да получи защита от полицейските органи, тя е трябвало до им доказва, че не е извършила нарушение. Сочи, че за един млад човек с доверие в институциите, това предизвикало много силен стрес и шок, както и страх, че това може да се повтори. Твърди, че едва след отмяната на НП от ВРС страхът и притесненията й са намалели.
В публично съдебно заседание проведено на 15.01.2020г. процесуалният представител на ищцата, адв. П.Г. – адвокат при Адвокатска колегия Бургас, сочи, че г-жа Н. е преживяла стрес и притеснения. Прави уточнение, че като процесуален представител не знае дали доверителката му е преживяла стрес, но свидетелите установили нейна видима промяна. Сочи, че стресът на доверителката му е притеснение, безсъние, обърканост, т.е. не е можела да се съсредоточи, защото цялото й внимание било към една мисъл. Допълва, че не можела да се съсредоточи в работата си и в къщи, това били проявните форми на стреса. Подчертава, че доверителката му е изпитвала стрес, безсъние, притеснение. Сочи, че притеснението е за това, че може да бъде повикана някъде без да има вина, или да бъде наказана. Сочи че доверителката му е обяснила промяната в поведението си със стрес, била се затворила м себе си, усмивката била изчезнала от лицето й, радостта напуснала нейната душа и в нея навлязло дълбоко безпокойство, получила една обърканост относно справедливостта в държавата.
В открито съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуален представител ищцата поддържа исковете и моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва
предявените искове по основание и размер, моли за отхвърлянето им.
Прокурорът в открито съдебно заседание дава
заключение за неоснователност на предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените
по делото доказателства, за да се произнесе съобрази от фактическа страна
следното:
Страните не спорят по
следните факти, а и същите се установяват от събраните доказателства, поради
това съдът ги възприема и установява следната фактическа обстановка:
Видно от представените доказателства по нахд № 4502/2018г. по описа на ВРС е
отменено с решение 479/13.03.2019г. НП 493а-148/02.02.2018г. на ІІІ РУ при ОД на МВР Варна. Решението е влязло в сила.
От приложените по нахд. № 4502/2018г. документи се
установява, че въззивното произодство е започнало по заявление от М.К.Н. до
началника на ІІІ РУ при ОД на МВР Варна с дата 26.09.2018г.
От протокола от публични съдебни заседания
проведени на 14.11.2018г. и 14.01.2019г. по нахд. № 4502/2018г. се констатира, че адв. П.Г. е представлявал
жалбоподателката /по въззивното производство, ищца в настоящото/, като е
направил възражение относно законосъобразността на НП, доказателствени искания
и е изразил становище по съществото на спора. По въззивното дело са представени
пълномощно от 01.11.2018г. и договор за правна помощ от същата дата.
Тези факти не са спорни между страните, а и се
установяват от приложеното нахд № 4502/2018г. по описа на ВРС.
От разпитаната в хода на
съдебното следствие свидетелка Г.М.М се установява следното: Познават се с ишцата от шест години, седем ще станат
лятото. Познава М., според свидетелката, тя е страхотен човек, много усмихната,
лъчезарна, добра, наистина много хубав нали ви казах, лъчезарен човек, много
стриктен, много ученолюбива. Сочи, че със съпругът й са колеги, че преди 7 години се събрала със съпруга си. Твърди, че от университета били колеги. Сега не са колеги, работят в различни фирми. М. работи в
куриерска фирма, в момента е в
майчинство. Не може да си спомни
името на работодателя на ищцата, не бил от известните фирми. Сочи, че М. работи в тази фирма може би от 2 или 3 години. Не си спомня точно.
Сочи, че поне веднъж
седмично се срещат с М.Н., сега покрай детето малко по рядко, но като цяло
преди се виждали постоянно. Твърди че може да се каже, че е една от най - близките й
приятелки.
Твърди, че М. й е
разказала, че й е издадено НП от ОД на МВР - Варна. Сочи, че М. й казала, че е получила това НП, била доста изненадана, защото,
доколкото
свидетелката разбрала, че не е имала документи в себе
си, била е във Варна, някъде били спрели на 31 декември и са и поискали
документите, тя не е предала такива и съответно постановлението било, за това, че не е имала документи
в себе си. А тя в това време не е била във Варна със сигурност, била е с майка си да празнуват Нова година, когато всъщност се е
случила тази случка. Сочи, че ищцата живее във Варна на ул. „Роза“ и, че се е оженила юли месец 2019г. Твърди, че когато ищцата е получила НП първо е мислила, че е някаква грешка и много се шокирала. Като отишла да разбере за какво точно става дума, разбрала, че някой се е представил за нея,
тя не е била тя, била изключително
притеснена. Притеснена била от това, че някой се е представил за нея. Това било в началото. Когато вече
започнало самото дело, тогава се случи
това, че полицайте казали, че е била тя, а всъщност не е била тя, тогава тя се
притеснила много от цялата ситуация - не е излизала със седмици
от къщи, била притеснена от цялата ситуация. Била притеснена от това всичко, което й се случва, било я страх, че може да я осъдят за нещо, което не е направила. Тя имала доверие, че всичко ще мине наред. Свидетелката сочи, че
не е присъствала при обжалването на НП. Сочи, че когато М. отивала там, била с нагласата, че няма какво да се случи, всички
я успокоявали. Сочи, че М. била притеснена изобщо от ситуацията, която се била създала. Свидетелката сочи, че
ищцата най- много се
е стреснала, че полицайте са потвърдили, че лицето което е извършило
нарушението е М. , а тя твърди, че не е била тя и това най – много я
притеснило, т.е приликата между двете лица е била толкова голяма, че полицайте
са казали, че е М.- ищцата. Полицайте са казали , че е била М.. Свидителката твърди, че М.
е излизала малко. Ходела на работа. С приятели много по-
рядко излизала, била една такава свита. Сочи, че когато М. не е
имала притеснението, по
принцип, била
много сговорчив и
ведър човек. Докато не излязло решението на съда, била изключително притеснена. Мисли, че М. се е явила в съдебно заседание. Спомня си , че М. била казала, че полицайте са обявили,
че е била тя. Спомня си, че й е казала, че е била шокирана, като го и чула, и за това предполага, че е била в
залата. Сочи,
че М. се е чувствала изключително притеснена, не
толкова усмихната и до ден днешен. Не знае М. да е търсила медицинска помощ за състоянието
си. Сочи, че към този
момент отшумяват тези притеснения, че си има други грижи. Когато чакала решението на съда, тогава бил най- тежкия момент, много се притеснявала, наистина почти не се виждали с нея, много се притеснявала. Сочи, че М. била забременяла м. октомври – м. ноември 2018г. Твърди, че двете неща бремеността и случилото се не
съвпадали. Твърди, че в емоционалното състояние на ищцата имало голяма промяна, тя била наистина много усмихнат човек,
променила се станала мрачна, нямало я лъчезарната усмивка, която по принцип
носила със себе си и това било нещото, което се
променило. Преди това те всяка вечер излизали заедно. След това се затворила, тя не искала да излиза с тях, приятелят й с който са от около 7години
излизал с тях, а тя била в къщи. Сочи, че този неин приятел е мъжът й в
момента. Не
си спомня точно рожденния ден на М., знае че е зодия лъв,
било края на м. юли 23 – ти ако не се
лъжe или 24, мисля че беше. Сочи, че не миналата, а по миналата 2018г. есента е получила НП, тогава било първото притеснение, а мисли, че
миналата година, е ходила в съда. Този период имал два етапа, първия когато е получила НП, втория етап след съда. Сочи, че юли месец 2019г. са ходили на почивка заедно и, че М.
вече била в майчински. Сочи, че М. нямала съпътстващи симптоми на майчинството, нямало нищо свързано с това, нямала замайване, нямала гадене. Свидетелката твърди, че
в компанията им нито
пият, нито пушат и сочи,
че в момента е бременна, но по
никакъв повод това не й пречи. Свидетелката твърди, че детето на М. се е родило на
11.09.2019г. Свидетелката сочи, че на нея М. й е казала, през януари, че е бременна, като в декември била разбрала и детето се родило м. септември 2019г. Свидетелката не знае с
точност колко време е
продължило делото по обжалване на НП пред съда. Мисли, че
от самото тяхно обкръжение на М., никой не се е
явявал като свидетел. Мисли, че майка и се е явявала и нейна колежка като
свидетел. Сочи,
че има наблюдения за протичането на
бременността на М., липсвали са симптоми за гадене и повръщане, като цяло била притеснена през бременноста да не се случи нещо на
детето. Една жена, когато е притеснена опасно е за плодът и. Твърди, че М. има и други приятелки, но смята, че в момента е най -добра приятелка със
сигурност.
Съдът кредитира
показанията на свидетелката като последователни и непротиворечиви, в частта в
която посочва факти и не ги кредитира в частите в които дава мнения.
При така установените
факти, съдът прави следните правни изводи:
За разглеждане в
настоящото производство са предявени следните обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани:
1./ имуществени вреди в размер на 638.86лв., ведно със законната лихва от 05.04.2019г. до окончателното им изплащане, изразяващи се в сторените разноски и платено възнаграждение на адвокат по нахд №4502/2018г. по описа на ВРС, допълнен с молба с.д. 15007/09.10.2019г. и за платени транспортни разходи.
2./ неимуществени вреди в размер на 800лв., ведно със законната лихва от 05.04.2019г. до окончателното им изплащане, изразяващи се в причинен стрес, неприятни емоционални изживявания, срам и страдания като пряка и непосредствена последица от неоснователно издаденото срещу г-жа Н. НП №493а-148/02.02.2018г. на Началника на 03РУ на МВР Варна.
По допустимостта и основателността на така
предявените искове съдът намира следното:
1. Относно предявеният иск за имуществени вреди: Искът
е допустим – исковата молба е предявена от лице с активна процесуална
легитимация в писмена форма. Разгледан по същество е неоснователен.
При постановяване на
настоящото решение съдът съобрази съдебната практика по Решение №
3900/20.03.2013г. постановено по адм.д. 7157/12г. от състав на Трето отделение
на ВАС, с докладчик П.Г; Решение № 8703/20.06.2011г. постановено по адм.д.
5160/11г. от състав на Трето отделение на ВАС, с докладчик П.Г, Решение №
6106/11.05.2010г. постановено по адм.д. 12448/09г. от състав на Трето отделение
на ВАС, с докладчик В.К; Решение № 16713/19.12.2011г. постановено по адм.д.
9912/11г. от състав на Трето отделение на ВАС, с докладчик В.П, съгласно която
за решаване на спора следва да бъде
извършена преценка налице ли са предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
осъждане на ответника издател на отменения акт за заплащане на обезщетение на
ищеца.
Съгласно чл. 203, ал.1 и ал.2 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени
на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда
на тази глава. За неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Съгласно
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност.
Анализът на разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
налага извод, че за да е изпълнен фактическият й състав следва да са налице в
комулативност всички негови елементи, а именно: 1. Да е доказано наличието на
вреда, 2. Вредата да е причинена на гражданина или юридическото лице от
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органи на държавата и
общините и
или техни длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност и 3. Да е
налице връзка между вредата и незаконосъобразният акт, действие или
бездействие.
От доказателствата по делото може да бъде
обоснован извод, че е налице втората предпоставка – наличие на
незаконосъобразен акт: НП 493а-148/02.02.2018г. на ІІІ РУ при ОД на МВР Варна
отменено с решение
479/13.03.2019г. постановено по нахд № 4502/2018г. по описа на ВРС, неоспорено пред касационната инстанция и влязло в
сила.
Липсват елементи от
фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Не са налице първият и третият
елемент от фактическият състав на разпоредбата на чл.1, ал1 от ЗОДОВ – наличие
на причинена вреда и връзката между отмененият административен акт и вредата.
Не се установи в съдебната преписка по нахд № 4502/2018г. по описа на ВРС пълномощно
на адвоката представлявал ищцата, с вписана сума за адвокатско възнаграждение и
с отбелязване тази сума да е получена от адвоката преди приключване на устните
прения по делото. Такива доказателства, въпреки дадената от настоящата
инстанция възможност не са представени в хода на исковото производство. В пълномощното
на адв. Г., приложено на стр.10 от съдебната преписка по нахд № 4502/2018г. по описа на ВРС не са
посочени данни за уговорено възнаграждение на адвоката. Представен е договор за правна помощ между адв. Г. и
г-жа Н. – стр.60 от нахд № 4502/2018г. по описа на ВРС за
договорено възнаграждение в размер на 550лв.. Представен е и списък на
разноските – 59 от нахд № 4502/2018г. по
описа на ВРС с включени разходи за транспорт на адвоката. Не са представени
доказателства за направените и твърдени в списъка за разноските разходи за
транспорт на адв. Г.. Не е представено доказателство за извършено заплащане на
сумата по представеният договор за адвокатска защита и съдействие по банков път
и не е представено пълномощно от кочан заверен от адвокатска колегия с посочена
като платена сума в брой и дата на плащането й.
Договорът за адвокатска защита и съдействие е
годен като частен документ по арг. от чл. 180 от ГПК доказва само, че
изявленията направени в него са направени от лицата, който са го подписали, но
не и, че сумата посочена като платена е действително платена на адвоката на
датата и по начина посочен в този договор. Договорът за адвокатска защита и
съдействие /който не е от кочан заверен от адвокатска колегия/ няма белезите на
първичен счетоводен документ и не доказва извършено заплащане на договореното
възнаграждение. Съдът констатира, че в
приложените пълномощни и договори за правна помощ не са от кочан на адвокатска
колегия и не удостоверяват безспорно извършено плащане. Съдържанието на
договора за правна защита и съдействие /стр.60 от преписката по нахд № 4502/2018г. по описа на ВРС./ е
непълно – липсва договореност кога ще се извърши плащането и не е посочено кога
е извършено плащането на договореното адвокатско възнаграждение. В Договора за
правна защита и съдействие липсва информация и за място на подписването му,
доколкото г-жа Н. е с място на живеене – гр.Варна, а адвокатът, с който е
сключила договора за правна и защита и съдействие е с кантора в гр.Асеновград.
Посочените липсващи реквизити на договора са съществени, защото могат да
обосноват извод кога и как е заплатено договореното с адвоката възнаграждение.
Не са представени доказателства, че г-жа Н. е имала възможност и, че е
заплатила сумата от 550лв. за процесуално представителство на адв. Г.. Не са
представени копия на трудов договор или на налични и теглени суми от банка.
Налага се извод, че липсват доказателства, че г-жа Н. е заплатила сумата от
550лв. и при подписване на договора за правна помощ по нахд
№ 4502/2018г. по описа на ВРС.
При липса на доказателства за извършено заплащане
по въззивното дело в тежест на ищцата в настоящото производство е при главно и
пълно доказване да установи наличието на заплащане на адвокатско възнаграждение
в сочения в исковата претенция размер. От ангажираните доказателства / по точно
поради липса на ангажиране на доказателства/ не може да се обоснове извод за
действително извършване на разхода за заплащане на адвокатско възнаграждение по
подаване на жалбата и процесуално представителство по нахд
№ 4502/2018г. по описа на ВРС,
към момента на подаването на жалбата или към момента на приключване на
делото, т.е. не се обосновава извод за действително извършване на разхода за
заплащане на адвокатското възнаграждение и респ. настъпване на вреда за ищцата.
Не са представени доказателства за транспорт на
адв.Г. – билети за влак, автобус или фактури или касов бон за зареждане на
гориво на МПС, както и свидетелство за регистрация на МПС, от което да бъде
видно какъв е разходът му на гориво.
От доказателствата по делото не може да бъде
обоснован извод, че е налице първата предпоставка – ищцата да е извършила разход за заплащане на
възнаграждение на адвокат. Установяването на датата на извършеното плащане на
възнаграждението на адвокат за оспорването на НП е релевантна, защото на
възмездяване подлежат не всички разходи направени във връзка с оспорването на
незаконосъобразният акт, а само онези направени до приключване на пренията в
публичното съдебно заседание, при което делото е обявено за решаване. Именно
тези разходи се извършват във връзка с подготвянето на жалбата и процесуалното
представителство пред съда.
От това не
следва извод за действително извършване на разхода за заплащане на адвокатско
възнаграждение по осъществяване на процесуално представителство по нахд № 4502/2018г. по описа на ВРС, към момента на подписване на договора за
правна помощ и съдействие, т.е. не се обосновава извод за действително
извършване на разхода за заплащане на адвокатското възнаграждение и респ.
настъпване на вреда за ищеца.
На изложените съображения съдът намира, че не е доказан фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на предявеният иск за имуществени вреди, поради което иска следва да бъде отхвърлен.
2. Относно предявеният иск за неимуществени вреди: Искът
е допустим – исковата молба е предявена от лице с активна процесуална
легитимация в писмена форма. Разгледан по същество е неоснователен.
Съдът намира, че следва да разгледа последователно
и самостоятелно твърденията на ищцата относно притесненията, които е имала във
връзка с връченото й НП и причинените й от връчването му неимуществени вреди.
Твърденията на ищцата са за преживени шок в момента на връчване на НП – 25.09.2018г., почувствала се шокирана от факта, че я наказват за
нещо, което не е извършила. Сочи, че до този момент не й е било връчвано НП. Тези твърдения и твърдението на ищцата, че е била
шокирана в момента на връчване на НП и, че била силно
притеснена и изплашена от създалата се ситуация, неразбирайки как може да я
промени съдът намира за неоснователни.
В съдебната преписка по нахд № 4502/2018г. по описа на ВРС е
приложено заявлението собственоръчно написано и подписано от г-жа Н., с което е
изискано от началника на Трето РУ Варна „да се преразгледа наказателното
постановление“ и е допълнено по следния начин от г-жа Н. „ желая да се разкрие
нарушителя, желая да получа доказателства, които могат да подкрепят
постановлението“, като в края е вписала „Очаквам бързо разрешаване на
„интересния“ казус“. От съдържанието на заявлението до Началника на Трету РУ
гр.Варна не може да се изведе извод за наличие на притеснение от връченото НП у
г-жа Н., а за неуважение към институцията, чрез използването на ирония
„интересния“ казус“ в съвкупност с наличие на прикрита заплаха – „Очаквам бързо
разрешаване“ и за непознаване на правомощията на административно наказващия
орган, който не може да отмени сам вече издадено НП. НП не е административен
акт, а е с правораздавателен характер и не може да бъде оттеглен от органът,
който го е издал, а може само да бъде отменен от съд.
Разгледани в светлината на съдържанието на заявлението до началника на Трето РУ на МВР Варна твърденията на г-жа Н., че била възпитана да уважава законите и, че органите на реда възприемала като призвани да защитават гражданите и, че последните наказвали само тези, които са извършили някакво нарушени и, че в създалата се ситуация чувството й за справедливост било силно накърнено, разколебано било и доверието й в органите на реда, като и досега у нея съществувал страх да не бъде наказана от органите на реда за нещо, което не е извършила са неоснователни.
При съдържанието на заявлението отправено до
началника на Трето РУ на ОДМВР Варна неоснователни са твърденията на ищцата, че
преживеният шок от връчване на НП е свързан с това, че при
отправяне на заявлението до началника на ІІІ РУ към ОД МВР Варна се е надявала истината да
излезе наяве, че фактите ще бъдат взети под внимание от полицейските органи и,
че притесненията й ще намалеят. В
заявлението на ищцата има общо оспорване на фактите в НП, липсва конкретно
посочване на фактите, които тя твърди, че са настъпили.
От твърденията на ищцата в
исковата молба и допълнителните молби се извежда извод, че не е притеснена от
връченото й НП, а от действията на органите на МВР по установяване на
извършителя на нарушението, предприети във връзка с оспорването на НП. От
показанията на свидетелката М. не се установява, как се е почувствала г-жа Н. в
момента на връчване на НП. От свидетелските показания на свидетелката М. се
налага извод, че г-жа Н. е променила поведението си, но не конкретно към
момента на връчване на НП – септември 2018г., а по-късно - към момента на твърдението,
че е бременна /ноември 2018г.- януари 2019г./. Към този момент делото по
оспорване на НП е било висящо в РС Варна и е било насрочено.
Твърденията на ищцата, че вместо очакванията й да се осъществят, при образуваната във връзка със случая проверка, тя и майка й давали сведения, назначена била експертна справка, представени били докладни от полицейски служители и шокът й се засилил още повече не са свързани с връченото й НП, а с други действия на полицейските органи по разкриване на извършителя на нарушението, поради което са неотносими към повдигнатия спор.
Твърденията на ищцата, че в хода на проверката разбрала, че друго лице се е представило с нейните лични данни и неколкократно заявила, че не е лицето, което трябва да бъде наказано, но полицейските органи не взели предвид обясненията й, не взели предвид показанията на майка й и не се постарали да издирят соченото от Н. за извършител на деянието лице са първо различни от тези, които се установяват от съдържанието на подаденото от нея заявление до началника на Трето РУ на ОД МВР Варна – Н. от съдържанието на НП е разбрала, че друго лице е ползвало нейните данни и информация за това нейно знание се съдържа в подаденото до началника на Трето РУ на МВР Варна заявление и второ са неотносими към момента на връчване на НП и субективните й преживявания при връчването на НП, тези твърдения се отнасят до психическото й състояние свързано с извършените допълнителни проверки на полицейските органи.
Твърдението, че шокът й се засилил от това, че е наказана за нещо което не била извършила и, че описаната в НП обстановка нямала нищо общо с действителността, доколкото посочената в НП дата г-жа Н. ***, че дълго време не могла да повярва, че я наказват за нещо, което не е извършила, както и че цялата извършена по случая полицейска проверка й е донесла само негативни емоции и, че вместо да получи защита от полицейските органи, тя е трябвало до им доказва, че не е извършила нарушение са твърдения относно субективните преживявания на г-жа Н. във връзка с извършените последващи проверки на полицейските органи за разкриване на нарушителя, за чието деяние е издадено НП и са неотносими към твърденията за наличие на неимуществени вреди от издаденото НП.
От свидетелските показания на свидетелката М. се установява, че ищцата се е притеснила когато вече започнало самото дело, по точно когато органите на полицията казали, че е била тя, а всъщност не е била тя, и че след тази ситуация г-жа Н. се притеснила много - не е излизала със седмици от къщи, била притеснена от цялата ситуация. От свидетелските показания на г-жа М. се установява, че г-жа Н. била притеснена от това всичко, което й се случва, било я страх, че може да я осъдят за нещо, което не е направила. От свидетелските показания на свидетелката М. се установява, че г-жа Н. най- много се е стреснала, че полицайте са потвърдили, че лицето което е извършило нарушението е М. , а тя твърди, че не е била тя и това най – много я притеснило, т.е приликата между двете лица е била толкова голяма, че полицайте са казали, че е извършителката на нарушението е М.- ищцата. От свидетелските показания се установява, че докато не е излязло решението на съда, ищцата била изключително притеснена. От свидетелските показания се установява, че свидетелката не знае ищцата да е търсила медицинска помощ за състоянието си. От свидителските показания се установява, че когато чакала решението на съда, тогава бил най- тежкия момент за г-на Н., много се притеснявала, почти не се виждали с нея, много се притеснявала. От свидетелските показания се установява, че г-жа Н. била забременяла м. октомври – м. ноември 2018г. От свидетелските показания без да е конкретизиран момент, от който е настъпила промяната, се установява, че в емоционалното състояние на ищцата имало голяма промяна, тя била наистина много усмихнат човек, променила се станала мрачна, нямало я лъчезарната усмивка, която по принцип носила със себе си и това било нещото, което се променило. Свидетелските показания на г-жа М. кореспондират с твърденията в исковата молба, че в хода на проверката и след това в хода на въззивното производство пред ВРС полицейските органи са поддържали, че г-жа Н. е била задържана на 31.12.2017г. и, че заслужено е наказана и, че това изключително много я е шокирало. Тези твърдения и събраните относно тях доказателства са свързани с действията на полицейските органи не по издаване и връчване на НП, а по проверка във връзка с твърденията на г-жа Н., че не е извършител на нарушението, която проверка се е развила в производство различно от производството по издаване на НП, както и от действия на полицейските органи в хода на съдебно производство, поради което са неотносими към спора за настъпилите неимуществени вреди от връчването на НП.
В разпоредбите на чл.204 от АПК е направено
разграничение между административен акт и действия или бездействия на
административен орган, като е предвидено че могат да се търсят вреди, както от
незаконосъобразни административни актове, така и от незаконосъобразни действия
и бездействия на административните органи. НП съгласно тълкувателната практика
на ВАС и ВКС е приравнено на административен акт за целите на реализиране на
отговорността на държавата в хипотезата на чл.1 от ЗОДОВ, но това не означава,
че отмяната на едно НП влече като елемент на вредата и всички други действия на
административния орган извършени в рамките на друго административно или
полицейско производство, както и действията по даване на свидетелски показания
от актосъставителя и свидетеля по съставяне на акт. Това са различни действия
от издаването и връчването на НП и твърденията на ищцата, че от тези действия
на органите на полицията е почувствала шок или страх не влекат извод, че
емоционалното й състояние е в пряка причинна връзка с издаденото НП. В случая от
събраните свидетелски показания може да се обоснове извод, че емоционалното
състояние на ищцата е в причинна връзка с проведено разследване за установяване
на действителния извършител на нарушението описано в НП и от дадените от
полицейските служители свидетелски показания в хода на едно съдебно
производство. От свидетелските показания на г-жа М. се установява, че
първоначалният шок на г-жа Н. е бил от това, че друго лице се е представило за ищцата и в свидетелските
показания не е обвързан този шок с полученото НП.
Твърдението, че тъй като до момента не била имала наказания, у ищцата предизвикал срам факта,
че й е наложено наказание и, че за един млад човек с доверие в институциите,
това предизвикало много силен стрес и шок, както и страх, че това може да се повтори
е лишено от конкретика, поради което и неоснователно. Процесуалният представител на ищцата в публично
съдебно заседаниее прави уточнение, че като процесуален
представител не знае дали доверителката му е преживяла стрес, но свидетелите
установили нейна видима промяна. Сочи, че стресът на доверителката му е
притеснение, безсъние, обърканост, т.е. не е можела да се съсредоточи, защото
цялото й внимание било към една мисъл. Допълва, че не можела да се съсредоточи
в работата си и в къщи, това били проявните форми на стреса. Подчертава, че
доверителката му е изпитвала стрес, безсъние, притеснение. От свидетелските показания на г-жа М. не се установява ищцата да е
споделяла с нея, че страда от безсъние и, че не може да се съсредоточи при
изпълнение на задълженията си на работното място и в домакинството.
Твърденията за проявните форми на шока на ищцата
релевирани от процесуалният й представител при уточнението, че той не знае дали
е преживяла стрес сочат на неоснователност на исковата претенция. Налага се
извод, че процесуалният представител на ищцата в хода на оспорването на НП пред
въззивната инстанция не е констатирал поведение на г-жа Н., което да е повлияно
от шок и стрес. Доводът му, че свидетелите, които иска да разпита, но не и той
са констатирали такова поведение налага извод за липса на признаци в
поведението на г-жа Н., свързани с преживян шок и стрес. От свидетелските
показания на г-жа М. се констатира, че периода, в който г-жа Н. е променила
поведението си, /по данни на г-жа Н. – споделено с приятелката й/, г-жа Н. е
била бременна. Промяната в поведението може да е следствие на хормоналните
промени в организма на бременната жена, а не на стрес свързан с издадено НП.
Още повече, че НП е връчено на г-жа Н. м.септември 2018г., делото срещу НП е
насрочено за м.ноември 2018г., а г-жа Н. съгласно показанията на г-жа М. е
посочила като начален период на бременността си м. октомври – м. ноември 2018г., а твърдението за промяната в поведението е за
периода след м. ноември 2018г., т.е. не е непосредствено свързан с връчването
на НП, а е около месец след връчването му и е около твърденият начален момент
на бременността на ищцата.
Искът за присъждане на неимуществени вреди се
явява неоснователен – не са налице елементите на чл.1 от ЗОДОВ / отмяна на
действията или бездействията на полицейския орган, който са предизвикали
притесненията на ищцата и/или връзка между отмененото НП и притесненията, които
твърди че е преживяла/ и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора неоснователно е искането на процесуалният
представител на ищеца за присъждане на разноски. На ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.К.Н. искове срещу Областна дирекция на МВР гр.Варна с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани имуществени вреди в размер на 638.86лв., ведно със законната лихва от 05.04.2019г. до окончателното им изплащане, изразяващи се в сторените разноски и платено възнаграждение на адвокат по нахд №4502/2018г. по описа на ВРС, допълнен с молба с.д. 15007/09.10.2019г. и за платени транспортни разходи и неимуществени вреди в размер на 800лв., ведно със законната лихва от 05.04.2019г. до окончателното им изплащане, изразяващи се в причинен стрес, неприятни емоционални изживявания, срам и страдания като пряка и непосредствена последица от неоснователно издаденото срещу г-жа Н. НП №493а-148/02.02.2018г. на Началника на 03РУ на МВР Варна.
ОСЪЖДА М.К.Н. да заплати на Областна дирекция на МВР гр.Варна 100лв.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.
Съдия: