№ 84
гр. Елена, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на тринадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пейо Ив. Приходков
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело №
20234130100123 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Подадени са искова молба и молба от И. В. А. от гр. е. и Т. И. А. от гр.
е., чрез пълномощника им адв. М. С. Г. от ВТАК, против Ш. Ш. М. от с. С.,
общ. е. и С. О. М. от гр. е.. В същите са изложени подробно обстоятелствата,
на които се основава предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на Ш. Ш. М. от с. С., общ. е. и С. О. М. от гр. е., че И. В. А. от гр.
е. и Т. И. А. от гр. е. са собственици на основание давностно владение и
наследство на 3017 кв. м, които попадат върху поземлен имот с
идентификатор *****.**.*, находящ се в с. Б., общ. е., обл. В. Т., адрес на
поземления имот: с. Б., местност „А. к.“, площ: 7948 кв. м, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
изоставена орна земя, категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: ******, съседи: *****.***.**, ******.**.**,
*****.***.*, *****.**.***, *****.**.**.
Ответниците Ш. Ш. М. от с. С., общ. е. и С. О. М. от гр. е., чрез адв. С.
1
П. Н. от ВТАК, са подали писмен отговор в указания им едномесечен срок. В
същият излагат съображения, че искът е допустим и основателен. Молят да се
постанови решение при признание на иска, като се уважи претенцията на
ищците. Молят да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като
разноските се възложат на ищците, тъй като с поведението си не са давали
повод за завеждане на делото и правят признание на иска.
Ищецът И. В. А., редовно призован, се явява в съдебно заседание.
Ищцата Т. И. А., редовно призована, не се явяват в съдебно заседание.
Двамата ищци се представляват от пълномощника си от адв. М. С. Г. от
ВТАК, която поддържа предявения иск. Последната моли съда на осн. чл.
237, ал. 1 от ГПК да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение
съобразно признанието на ответниците на предявения иск с правно основание
чл. 124 от ГПК. Претендира разноските по делото.
Ответниците Ш. Ш. М. и С. О. М., редовно призовани, не се явяват в
съдебно заседание. Същите се представляват от пълномощника си адв. С. П.
Н.. Последният поддържа подадения отговор на исковата молба. Адв. Н.
излага, че с подадения отговор ответниците признават изцяло предявения иск
с правно основание чл. 124 от ГПК, като намират същия за основателен и
доказан. Моли съда да постанови решение при признание на иска.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становището на страните, прие за установено следното:
По делото са представени и приети писмени доказателства.
По делото са разпитани в качеството на свидетели К. И. Х., М. М. Х. и
С. М. О.ов.
Констатира се, че ответниците Ш. Ш. М. и С. О. М. признават изцяло
предявения от ищците И. В. А. и Т. И. А. установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищците И. В. А. и Т. И. А. от гр. В. Т. на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК
правят искане съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с
решение съобразно признанието на ответниците на предявения установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира, че следва да се постави решение по реда на чл. 237 от
ГПК. Не са налице пречките, визирани в чл. 237, ал. 3 от ГПК.
2
Съображенията за това са следните:
Въз основа на доказателствата по делото се установи безспорно, че
предявеният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е
основателен и доказан, както по основание, така и по размер.
С оглед събраните доказателства съдът счита, че ищците са
собственици на част от поземлен имот с площ от 3017 кв. м, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
изоставена орна земя, категория на земята: 5, находящ се в местността „А. к.“
в землището на село Б., община е., област В. Т., който поземлен имот е с
идентификатор *****.**.*, село Б., община е., област В. Т., по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-
730/20.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: ******, при съседи
(граници) на частта от поземления имот с площ 3017 кв. м: изток – част от ПИ
с идентификатор *****.**.* и ПИ с идентификатор ******.**.** по КККР на
землището на с. Б., общ. е., запад – част от ПИ с идентификатор *****.**.* по
КККР на землището на с. Б., общ. е., север – част от ПИ с идентификатор
*****.**.* по КККР на землището на с. Б., общ. е., и юг – ПИ с
идентификатор *****.***.** по КККР на с. С., общ. е. /защрихована
(повдигната) с червени и черни хоризонтални линии на приложената по
делото карта на контактната зона в землище с. Б., общ. е. на „Л. ВТ“ ЕООД гр.
В. Т./. Същите са придобили правото на собственост на основание наследство
и давностно владение. Ищците и тяхната праводателка през един
продължителен период от време – десетки години са осъществявали трайно
владение върху него, което е явно, спокойно, несъмнено, постоянно и
непрекъснато. Демонстрирали са пред всички трети лица правата си на
собственици, като са се грижели за имота, който бил заграден с трайна
ограда.
По изложените съображения следва да се приеме за установено по
отношение на ответниците Ш. Ш. М. от с. С., общ. е. и С. О. М. от гр. е., че
ищците И. В. А. от гр. е. и Т. И. А. от гр. е. са собственици на основание
наследство и давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в
землището на село Б., община е., област В. Т., а именно: част от поземлен
имот с площ от 3017 кв. м, трайно предназначение на територията:
3
земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория на
земята: 5, находящ се в местността „А. к.“ в землището на село Б., община е.,
област В. Т., който поземлен имот е с идентификатор *****.**.*, село Б.,
община е., област В. Т., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-730/20.11.2017 г. на изпълнителния директор
на АГКК, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ******,
при съседи (граници) на частта от поземления имот с площ 3017 кв. м: изток –
част от ПИ с идентификатор *****.**.* и ПИ с идентификатор ******.**.**
по КККР на землището на с. Б., общ. е., запад – част от ПИ с идентификатор
*****.**.* по КККР на землището на с. Б., общ. е., север – част от ПИ с
идентификатор *****.**.* по КККР на землището на с. Б., общ. е., и юг – ПИ
с идентификатор *****.***.** по КККР на с. С., общ. е. /защрихована
(повдигната) с червени и черни хоризонтални линии на приложената по
делото карта на контактната зона в землище с. Б., общ. е. на „Л. ВТ“ ЕООД гр.
В. Т./.
Така постановеното решение се основава на признанието на иска.
Признанието на иска се подкрепя от събраните по делото доказателства.
При този изход на делото съдът намира, че в полза на ищците не следва
да се присъждат направените по делото разноски. В конкретния случай е
приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно която ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. На първо място,
ответниците не носят отговорност как и при какви граници е възстановена
собствеността на процесния имот № ******, находящ се в местността „А. к.“
в землището на село Б., община е., област В. Т., понастоящем имот с
идентификатор *****.**.*. Такава отговорност не носи и праводателката им
Ф. К. М.. Процесният имот със съответните площ и граници като собственост
е възстановен на наследниците на Р. Я. Б. с Решение № 04/32/07.03.2000 г. на
Поземлена комисия – Елена. През 2015 г. праводателката на ответниците се
снабдила с НА за собственост на недвижими имоти (земеделски земи) в
землището на с. Б., общ. е., сред които е процесния имот, и същата година ги
прехвърлила на ответника Ш. Ш. М. по време на брака му с ответницата С. О.
М.. По тази причина същите не са знаели, че част от дворното място на
ищците попада в имот с идентификатор *****.**.*, находящ се в местността
4
„А. к.“ в землището на село Б., община е., област В. Т.. Освен това те нито са
предявявали, нито са демонстрирали собственически претенции към имота на
ищците, съотв. праводателя им. Ето защо ако някой би следвало да носи
отговорност за разноски по делото, то това би следвало да бъде
реституционния орган Поземлена комисия – Елена, която е възстановил
правото на собственост върху процесния имот в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на наследниците на Р. Я. Б., без да
извърши съответните проучвания и замервания.
С оглед изложеното следва да се отхвърли искането на ищците да бъдат
осъдени ответниците да им заплатят сумата 1635.50 лв., представляваща
направени разноски по делото, като неоснователно.
Воден от изложените съображения, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ш. Ш. М. с ЕГН
********** от с. С., общ. е. и С. О. М. с ЕГН ********** от гр. е., ул. „К.“ №
**, че И. В. А. с ЕГН ********** от гр. е., ул. „Д. Й. Б.“ № ** и Т. И. А. с ЕГН
********** от гр. е., ул. „Д. Й. Б.“ № ** са собственици на основание
наследство и давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в
землището на село Б., община е., област В. Т., а именно: част от поземлен
имот с площ от 3017 кв. м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория на
земята: 5, находящ се в местността „А. к.“ в землището на село Б., община е.,
област В. Т., който поземлен имот е с идентификатор *****.**.*, село Б.,
община е., област В. Т., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-730/20.11.2017 г. на изпълнителния директор
на АГКК, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ******,
при съседи (граници) на частта от поземления имот с площ 3017 кв. м: изток –
част от ПИ с идентификатор *****.**.* и ПИ с идентификатор ******.**.**
по КККР на землището на с. Б., общ. е., запад – част от ПИ с идентификатор
*****.**.* по КККР на землището на с. Б., общ. е., север – част от ПИ с
идентификатор *****.**.* по КККР на землището на с. Б., общ. е., и юг – ПИ
с идентификатор *****.***.** по КККР на с. С., общ. е. /защрихована
(повдигната) с червени и черни хоризонтални линии на приложената по
5
делото карта на контактната зона в землище с. Б., общ. е. на „Л. ВТ“ ЕООД гр.
В. Т., неразделна част от настоящото решение/.
ОТХВЪРЛЯ искането на И. В. А. с ЕГН ********** от гр. е., ул. „Д. Й.
Б.“ № ** и Т. И. А. с ЕГН ********** от гр. е., ул. „Д. Й. Б.“ № ** да бъдат
осъдени Ш. Ш. М. с ЕГН ********** от с. С., общ. е. и С. О. М. с ЕГН
********** от гр. е., ул. „К.“ № ** да им заплатят сумата 1635.50 лв.,
представляваща направени разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
6