Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2706 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „И.“ АД,
твърди, че е кредитор на ответника - „Ф.л.” ЕАД, тъй като има вземания към него, които са възникнали по силата на
търговска сделка, представляваща сключен договор за банков кредит от
25.09.2006 г., изменен с 13 анекса, по силата на който на последното дружество
е предоставен кредит в размер на 10 967 211 евро, срещу поемане на
задължение да го върне, да заплати възнаградителна
лихва в размер на 7, 50 % годишно върху усвоените средства, както и комисионна
за управление и обработка на кредита в размер на 0, 30 % върху размера на
остатъка по кредита. С чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от анекс от 28.04.2015 г. към
договора за кредит страните са се съгласили, че при допуснато просрочие на главницата и при допуснато неизпълнение на
което и да е задължение по договора кредитополучателят дължи възнаградителна лихва в увеличен размер с 2 пункта над
първоначално уговорения, както и неустойка в размер на 10 пункта годишно върху
просрочената сума. Молителят посочва, че към 13.12.2019 г. задълженията, които
са възникнали в тежест на ответника по този договор за кредит и които не са
погасени са следните: 1) вземане за заплащане на главница в размер на
10 127 211 евро; 2) вземане за просрочена възнаградителна
лихва, начислена за периода от 26.12.2017 г. до 25.11.2019 г. в размер на
1 459 871, 72 евро; 3) вземане за текущо начислена възнаградителна лихва, дължима за периода от 26.11.2019 г.
до 12.12.2019 г. в размер на 34 946, 37 евро; 4)
вземане за неустойка върху просрочена главница, начислено за периода от
26.02.2019 г. до 12.12.2019 г. в размер на
15 030, 55 евро, 5) вземане за просрочена комисионна за управление и
обработка на кредита в размер на 30 201, 63 евро, 6) вземане за такси за
обслужване на разплащателна сметка в евро в размер на 51, 10 лв., 7) вземане за
такси за обслужване на разплащателна сметка в лева в размер на 200 лв., 8)
вземане за законна лихва върху присъдената с актове на съда част от неплатената
главница, начислена за периода от 01.02.2019 г. до 12.12.2019
г. в размер на 3 018, 63 евро. Молителят твърди, че има вземания към
ответника и за заплащане на разходваните от него парични средства за разноски,
които са направени във връзка с предприетите действия за принудително събиране
на неплатените в срок задължения по договора за кредит. Заявява, че „Ф.л.” ЕАД не притежава активи, с които да може да изпълни изискуемите си парични
задължения към кредиторите, като затрудненията му не са временни, а
представляват трайно състояние. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно
по смисъла на чл. 608 ТЗ. Поради изложеното молителят иска от съда да обяви
неплатежоспособността на „Ф.л.” ЕАД и да открие производство
по несъстоятелност по отношение на това дружество на това основание.
Ответникът по молбата по чл.
625 ТЗ - „Ф.л.” ЕАД, не я оспорва. Твърди, че
е изпаднал в състояние на неплатежоспособност
от момента, в който от БНБ е отнет лиценза му за извършване на кредитна
дейност, което е станало на 05.09.2019 г.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага изводът, че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице, което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, 2) Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които молител е НАП, или че длъжникът има изискуеми трудови възнаграждение към поне 1/3 от работниците, с които е в трудови правоотношения тогава, когато молител е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ.
Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
С оглед на изложеното на първо място следва да се отговори на въпроса дали молителят „И.“ АД има качеството на кредитор на „Ф.л.” ЕАД, притежаващ парично вземане срещу него, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, както и дали то е изискуемо. При съобразяване на това и на фактите, посочени в молбата по чл. 625 ТЗ, на които той основава активната си легитимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност, се налага изводът, че в случая съдът трябва да се произнесе по това дали в тежест на ответника по силата на сключен договор за кредит са възникнали задължения към молителя да върне получената в заем парична сума, да заплати възнаградителна лихва, да заплати неустойки за забавено плащане на задълженията за главница, да заплати комисионна за управление и обработка на кредита и такса за обслужване на разплащателна сметка, както и дали тези задължения са изискуеми към момента на сезиране на съда.
От представените в производството писмени доказателства се
установява, че между „И.“ АД, от една страна, и „Ф.л.” ЕАД, със старо
наименование „България лизинг“ ЕАД, от друга, са валидно възникнали облигационни отношения по
сключен договор за банков кредит от 25.09.2006 г. Това е видно от представения
по делото писмен договор от 25.09.2006 г. и тринадесет анекса към него, които
са подписани от представители на двете страни по сделката и обективират
насрещните им волеизявления за съгласие по отношение на всички съществени
елементи от нейното съдържание. С този договор кредитополучателят „Ф.л.” ЕАД е
поел задължение да върне предоставената му в заем парична сума, която е в
максимален размер от 10 967 211 евро в зависимост от това каква част от нея
реално е усвоена, като това задължение е уговорено да бъде изпълнено при
условията на намаляващи плафони /лимити/ при спазване
на следния погасителен план: усвоените суми се връщат на 55 броя равни месечни
вноски от по 20 000 евро всяка, дължими за периода от 26.05.2015 г. до
26.11.2019 г., на 2 броя равни месечни вноски в размер на 1 973 442 евро всяка,
дължими за периода от 26.12.2019 г. до 26.01.2020 г., една вноска в размер на 1
973 443 евро, дължима на 26.02.2020 г. и на 2 броя равни месечни вноски в
размер на 1 973 442 евро всяка, дължими за периода от 26.03.2020 г. до 26.04.2020
г. С чл. 4, ал. 1 от анекс № 10 към сключения договор за кредит страните са
постигнали съгласие, че в тежест на ответника възниква и задължение да заплаща възнаградителна лихва върху усвоените парични средства в
размер на 7, 50 % годишно. По силата на този договор за кредит в тежест на
ответника са възникнали и задължение да заплаща на „И.“ АД неустойка за забава при неизпълнение
в срок на задълженията за заплащане на главницата /чл. 4, ал. 3 от анекс № 10
към сключения договор за кредит/. Страните са уговорили, че дължимата възнаградителна лихва, както и неустойката за забавено
плащане на главницата се начисляват от банката и заплащат от кредитополучателя
на 26-то число на съответния месец.
Договорът за банков кредит следва да се определи като търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 ТЗ вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, поради което и задълженията, възникнали въз основа на него в тежест на ответника към молителя за връщане на получената в заем парична сума, за заплащане на лихви и неустойки, са от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, които могат да легитимират кредиторът по тях да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.
По делото се доказва, че на 18.02.2019 г., на 26.02.2019 г. и на 15.04.2019 г. са издадени три заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, както следва по гр.д. № 6734/ 2019 г. по описа на СРС, 71-ви състав, по гр.д. № 6732/ 2019 г. по описа на СРС, 55-ти състав и по гр.д. № 6733/ 2019 г. по описа на СРС, 44-ти състав с които е разпоредено длъжникът „Ф.л.” ЕАД да заплати на „И.“ АД следните суми, посочени в общ размер съгласно трите заповеди: 1) сума в размер на 260 000 евро - главница по договор за кредит от 25.09.2006 г., формирана от 13 месечни вноски с падежи, настъпили в периода от 26.01.2018 г. до 26.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.02.2019 г. до изплащане на вземането; 2) сума в размер на 842 069, 90 евро – възнаградителна лихва, дължима за периода от 26.12.2017 г. до 25.01.2019 г.; 3) сума в размер на 25 937, 57 евро – неустойка за забава, дължима за периода от 26.12.2017 г. до 31.01.2019 г.; 4) сума в размер на 30 981, 63 евро – комисионна за управление и обработка на кредита; 5) сума в размер на 184, 48 евро – такса за обслужване на разплащателна сметка в евро; 6) сума в размер на 561 лв. - такса за обслужване на разплащателна сметка в лева; 7) сума в размер на 60 лв. – такса за налагане на запори. В производството е безспорно, че и трите издадени заповеди за изпълнение са връчени на длъжника от съдебния изпълнител и до изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК той не е подал възражение, с което да оспори дължимостта на описаните в тях вземания. Това означава, че по отношение на всяка една от заповедите за изпълнение са налице предпоставките, предвидени в чл. 416, изр. 1, предл. 1 ГПК и те са влезли в сила.
При тълкуване във връзката им една с друга на разпоредбите на чл. 416 ГПК, чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, се налага изводът, че влязлата в сила заповед за изпълнение във всяка една от хипотезите, предвидени в чл. 416 ГПК, въпреки че няма сила на пресъдено нещо, се ползва със стабилитет, който се изразява в това, че за длъжника се преклудира възможността да оспори съществуването на вземанията към кредитора, за които тя е издадена, като се позове на фактите съществували до стабилизирането й съответно до проявлението на изпълнителната й сила. Това означава, че е недопустимо да бъде воден нов процес, между същите страни, които са конституирани като такива в проведеното заповедно производство, който да има за предмет същото материално право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед за изпълнение. Тези последици на издадената заповед са идентични с тези на силата на пресъдено нещо на решението на съда, постановено в общия исков процес. Ето защо и настоящият съдебен състав, счита, че следва да зачете влезлите в сила заповеди за изпълнение, издадени срещу ответното дружество, което не е подало възражение срещу тях в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, и да приеме, че в отношенията между страните в производството по несъстоятелност не може да се разрешава отново въпроса дали вземанията, които са описани в тях, са възникнали в полза на молителя срещу ответника и дали са погасени към датата на влизането им в сила въз основа на обстоятелства, които са съществували към този момент. Следователно от трите броя влезли в сила заповеди за изпълнение трябва да се приемат за установени по задължителен начин в отношенията между „И.“ АД и „Ф.л.” ЕАД следните факти: 1) че между тези юридически лица са възникнали облигационни отношения по сключен на 25.09.2006 г. договор за банков кредит, както и 2) че по силата на този договор в полза на молителя са възникнали парични вземания срещу ответника по молбата за получаване на сума в размер на 260 000 евро - главница по договор за кредит от 25.09.2006 г., формирана от 13 месечни вноски с падежи, настъпили в периода от 26.01.2018 г. до 26.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.02.2019 г. до изплащане на вземането; на сума в размер на 842 069, 90 евро – възнаградителна лихва, дължима за периода от 26.12.2017 г. до 25.01.2019 г.; на сума в размер на 25 937, 57 евро – неустойка за забава, дължима за периода от 26.12.2017 г. до 31.01.2019 г.; на сума в размер на 30 981, 63 евро – комисионна за управление и обработка на кредита; на сума в размер на 184, 48 евро – такса за обслужване на разплащателна сметка в евро; на сума в размер на 561 лв. - такса за обслужване на разплащателна сметка в лева; на сума в размер на 60 лв. – такса за налагане на запори.
За да издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, съдът, разглеждащ подаденото заявление, извършва проверка и за това дали документът, въз основа на който е направено искането, удостоверява вземане, което подлежи на изпълнение, т.е. проверява дали претендираното вземане на заявителя към длъжника е изискуемо – аргумент от чл. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК и чл. 418, ал. 3 ГПК. Ето защо и в случая при съобразяване на изложеното, както и на факта, че за вземанията по договора за кредит за заплащане на главница, възнаградителна лихва, неустойки и такси, съдът е постановил издаване на заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК и на изпълнителни листове, то следва да се заключи, че той е направил и извод, че към момента на произнасянето тези вземания са били изискуеми, който с оглед постигнатия стабилитет на заповедите за изпълнение не може да се преразглежда от настоящия съдебен състав, който трябва да го зачете и да приеме за установено между страните по спора, че изискуемостта на описаните вземания е настъпила преди месец 02.2019 г.
От приетото в производството заключение на изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че след издаване на заповедите за изпълнение и в хода на образувано срещу длъжника изпълнително производство част от тези задължения са погасени, като непогасената част от тях към момента е, както следва: сумата от 60 000 евро - неплатена част от присъденото задължение за главница по договор за кредит от 25.09.2006 г., формирана от 13 месечни вноски с падежи, настъпили в периода от 26.01.2018 г. до 26.01.2019 г.; сумата от 827 147, 03 евро – неплатена част от присъденото задължение за възнаградителна лихва, дължима за периода от 26.12.2017 г. до 25.01.2019 г.
След като в производството се установи, че в тежест на „Ф.л.” ЕАД са възникнали парични задължения към молителя за заплащане на сума в размер на общо 887 147, 03 евро, които са възникнали от търговска сделка– договор за банков кредит и които са изискуеми към момента и не се установява да са погасени, то следва да се приеме, че „И.“ АД е легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ, както и че в процеса е доказана първата от необходимите предпоставки, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе дали търговецът „Ф.л.” ЕАД е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което основание е заявено от молителя като такова за откриване на производство по несъстоятелност.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както възникналите в негова тежест парични задължения по договора за кредит, сключен с молителя, а също така и всички други свои краткосрочни, съответно текущи задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъдат взети предвид, от една страна, презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ и от друга страна, събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото счетоводни документи, сред които и годишни финансови отчети на ответника, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентно дадена и съдържаща пълен анализ на проверената счетоводна документация.
Съдът съобразява първо уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция, на приложението на която се позовава молителят предвид фактите, които твърди в подадената молба по чл. 625 ТЗ. В посочената норма е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен тогава, когато е спрял плащанията. При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с тази на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се заключи, че под спиране на плащанията трябва да се разбира не спиране на изпълнението от длъжника на всякакви негови парични задължения, а само на тези негови задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Доколкото по делото се доказа, че длъжникът „Ф.л.” ЕАД не е изпълнил на падежа парично задължение, което е възникнало в негова тежест към молителя „И.“ АД, от сключена между тях търговска сделка – договор за банков кредит, т.е. има характер на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, то следва да се приеме, че в случая е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ от този субект. Това състояние съществува от момента, в който е настъпила изискуемостта на първата вноска от главницата, която не е платена на падежа, уговорен с анекса от 28.04.2015 г., която съдът приема, че е вноска с падеж 26.01.2018 г., която е първата от 13-те месечни погасителни вноски от по 20 000 евро, за която е издадена заповед за изпълнение, като нейната изискуемост е настъпила от датата, на падежа, на който това задължение е следвало да бъде изпълнено, т.е. от 26.01.2018 г. Това състояние продължава и до настоящия момент, към който длъжникът не е погасил изцяло възникналите в негова тежест и изискуеми задължения по сключения с молителя договор за кредит. Ето защо в случая е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз основа на нея трябва да се приеме, че „Ф.л.” ЕАД е неплатежоспособен търговец.
Оборването на въведената с чл.
608, ал. 3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност,
която е приложима в настоящия случай, е поставено в доказателствена тежест на ответника,
който следва да установи, че
неговото финансово-икономическо
състояние, определено на база икономически
и финансови показатели, сред които основен
е коефициентът за обща ликвидност, е такова, което му
дава обективна възможност да погасява
своите краткосрочни задължения към кредиторите с наличните краткотрайни активи.
За
установяване на финансово-икономическото състояние на ответника и за определяне
на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите краткосрочни
задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи е допуснато
изслушването на съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, по която вещото лице е
работило върху годишните финансови отчети на дружеството към 31.12.2015 г., към
31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. балансовата стойност на притежаваните от „Ф.л.” ЕАД краткотрайни активи, която е посочена в съставените годишните финансови отчети е както следва: към 31.12.2015 г. балансовата стойност на краткотрайните активи, които то притежава, е в размер на 20 102 000 лв., към 31.12.2016 г. тя е в размер на 15 953 000 лв. и към 31.12.2017 г. – е в размер на 16 921 000 лв. Вещото лице е констатирало, че към тези дати ответникът е имал осчетоводени краткосрочни задължения, които са с балансова стойност както следва: от 2 120 000 лв. към 31.12.2015 г., от 810 000 лв. към 31.12.2016 г. и от 6 808 000 лв. към 31.12.2017 г. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че към някой от посочените отчетни периоди „Ф.л.” ЕАД е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно включени в счетоводните му регистри, или че в негова тежест са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е установено и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване на способността на молителя да погасява своите задължения трябва да се вземат предвид балансовите стойности, на които възлизат активите и пасивите му.
При съпоставяне на стойностите на краткосрочните задължения на „Ф.л.” ЕАД за всяка една от изследваните финансови години със стойностите на краткотрайните му активи към същия момент е видно, че вторите са в по-голям размер от първите. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която към всяка една от посочените дати е много над референтната такава от 1. Това означава, че към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. ответникът е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, и следователно не е бил в състояние на неплатежоспособност.
От заключението на изготвената СИЕ се установява, че балансовата стойност на притежаваните от молителя краткотрайни активи към края на следващата финансова година – 31.12.2018 г., възлиза на 13 092 000 лв. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че към този момент търговецът е притежавал и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да може да се заключи, че някои от осчетоводените като краткотрайни активи не могат да бъдат обърнати в парични средства в кратък период от време и следователно не са реално ликвидни чрез събиране на вземанията от длъжниците и чрез продажба на материалните запаси на трети лица.
Вещото
лице е констатирало и това, че към 31.12.2018 г. балансовата стойност на
възникналите в тежест на ответника и осчетоводени от него краткосрочни
задължения е в размер на 24 935 000 лв. Не се установява към 31.12.2018 г. в
тежест на ответника да са възникнали и да са станали изискуеми други задължения
към негови кредитори, които да бъдат определени като краткосрочни и да не са
надлежно отразени в неговото счетоводство. По делото не са представени
документи, от които да може да се направи извод, че към тази дата съществуват
задължения към молителя „И.” АД, които имат характер на краткосрочни, които да
не са от този осчетоводени като такива в годишния финансов отчет на ответното
дружество. Предвид това, че в отчета са отразени краткосрочни задължения към
финансови предприятия в голям размер от 21 750 000 лв. и доколкото не се
установява ответникът да има задължения към други финансови предприятия и
изискуемите такива към молителя да са в по-голям размер към 31.12.2018 г.,
съдът приема, че всички изискуеми задължения към „И.” АД са отразени като
краткосрочни в счетоводството на ответника
Следователно
при изследване на способността на ответника да погасява своите задължения към
31.12.2018 г. няма основание да се извършва корекция на балансовата стойността
на краткотрайни активи, които той притежава и на краткосрочните задължения,
които са възникнали в негова тежест и то трябва да се направи на база на тях.
При
съпоставяне на балансовата стойност на краткосрочните задължения на „Ф.л.” ЕАД към
31.12.2018 г., която възлиза на 24 935 000 лв., с балансовата стойността на
притежаваните от дружеството към тази дата краткотрайни активи, която е 13 092 000
лв., е видно, че последната е в по-нисък размер. С оглед на тези факти, се
налага изводът, че към 31.12.2018 г. ответникът не е притежавал достатъчно
активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи
задължения, което е намерило отражение и в стойностите на показателите за
ликвидност и особено на основния такъв за извършване на преценка за
неплатежоспособност, а именно този на обща ликвидност, който е на стойност от 0,
5250, която е под минималната референтна такава от 1. Това безспорно показва
влошеното финансово - икономическо състояние на ответното дружество към този
момент. Следователно към 31.12.2018 г. дружеството „Ф.л.” ЕАД е било в
състояние на неплатежоспособност.
В
заключението на изготвената основна СИЕ е посочено, че към края на следващата
отчетна година 31.12.2019 г. балансовата стойност на всички краткотрайни
активи, които ответникът притежава възлиза на 13 174 лв., като по делото не са
представени доказателства, от които да се установява, че търговецът е придобил
и други краткотрайни активи, които не са осчетоводени, както и че някаква част
от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми в
краткосрочен период от време. Ето защо при изследване на финансовото състояние на
„Ф.л.” ЕАД и на способността му да погасява своите краткосрочни съответно
текущи задължения към 31.12.2019 г. съдът ще вземе предвид балансовата стойност
на притежаваните към тази дата краткотрайни активи.
Вещото лице е направило извод, че балансовата стойност на притежаваните от ответника краткосрочни задължения към 31.12.2019 г. възлиза на сумата от 25 821 000 лв., като от тях осчетоводените краткосрочни задължения към финансови предприятия са 22 797 000 лв. Експертът е констатирал и това, че съгласно записванията в счетоводството на „И.” АД, което дружество извършва банкова дейност и следователно представлява финансово предприятие, към 31.12.2019 г. са осчетоводени възникнали и изискуеми задължения на ответното търговско дружество към банката в по-голям размер, от този, който е заведен в счетоводните му регистри – в размер на 22 906 953, 35 лв. Ответникът не оспорва съществуването на неплатени задължения към молителя в този размер, поради което съдът приема, че по делото е доказано, че те са възникнали и съществуват в размера, до който са осчетоводени в счетоводството на „И.” АД. Тази стойност следва да се вземе предвид при изчисляване на общата стойност на краткосрочните задължения на „Ф.л.” ЕАД към 31.12.2019 г., която ще се използва, за да се прецени дали дружеството е в състояние на неплатежоспособност или не. Следователно общият размер на краткосрочните задължения на ответника към края на 2019 г. е 25 930 827, 85 лв. /25 821 000 лв. – размерът на включените в баланса краткосрочни задължения + 109 827, 85 лв. – размерът на неосчетоводените от ответника краткосрочни задължения към финансови предприятия и по-конкретно към „И.” АД съгласно изчисленията на вещото лице в приетата СИЕ/. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните от ответника към тази дата краткотрайни активи, която е 13 174 000 лв., е видно, че последната е в по-нисък размер. С оглед на тези факти, съдът приема, че към 31.12.2019 г. също както през предходния отчетен период, ответното дружество не е притежавало достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойностите на показателите за ликвидност. Стойността на показателя за обща ликвидност е 0, 5080, което е под минималната референтна такава, което безспорно показва влошеното финансово - икономическо състояние на търговеца към този момент.
След като „Ф.л.” ЕАД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към молителя, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да ги погаси, обективно не е притежавал средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на ответника да изпълнява своите изискуеми задължения за периода от 31.12.2018 г. до 31.12.2019 г. е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на ответника да изпълни своите краткосрочни задължения продължава две последователни години и предвид на това, че липсват данни, от които да се направи извод, че същото може да се преодолее, следва да се приеме, че то е и трайно. Това означава, че по делото се доказа осъществяването на всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „Ф.л.” ЕАД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по молбата, следва да бъде определена и началната й дата.
В тази връзка, на първо място, съдът съобразява, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „Ф.л.” ЕАД, следва да се установи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
От приетите в производството писмени доказателства се установява, че ответникът е имал изискуемо задължение към молителя „И.” АД за заплащане на част от дължимата главница в размер на 20 000 евро към 26.01.2018 г., когато е падежът на първата от неплатените тринадесет месечни вноски, дължими по договора за кредит, сключен на 25.09.2006 г. От заключението на изготвената СИЕ се установява, че впоследствие част от тези изискуеми задължения са погасени, като при съобразяване на размера на дължимата месечна вноска съгласно уговореното в договора, както и на посочения от вещото лице размер на неплатения остатък от задължението за главница, който възлиза на 60 000 евро, следва да се заключи, че към момента все още не са погасени три дължими месечни вноски, от тези, за които са издадени заповеди за изпълнение, и те са тези, чийто падеж е настъпил най-късно в период от 26.01.2018 г. до 26.01.2019 г., а именно вноски с падеж – 26.11.2018 г., 26.12.2018 г. и 26.01.2019 г. Следователно към 31.12.2018 г. ответникът е имал изискуеми задължения за главница по договора за кредит, сключен с молителя, в размер на 40 000 евро. Към тази дата е настъпила и изискуемостта на голяма част от задължението за възнаградителна лихва, дължима в периода от 26.12.2017 г. до 25.01.2019 г., което е в общ размер от 842 069, 90 евро. Тези изискуеми задължения на ответника по договора за кредит са на значителна стойност, поради което възможността на търговеца да го погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща своите краткосрочни задължения към всички кредитори.
Същевременно, в производството се доказа, че към 31.12.2018 г. „Ф.л.” ЕАД вече не е притежавало и достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към тази дата е на стойност под референтната такава, като през следващи отчетни периоди този показател не отбелязва някаква тенденция към завишаване и достигане на необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни стойности. Ето защо и 31.12.2018 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние /от представените по делото доказателства не може да се определи по-ранна дата през 2018 г., тъй като няма данни точно в кой момент в периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. размерът на краткосрочните задължения на ответника е станал по-голям от този на притежаваните от него краткотрайни активи/. Следователно това е датата, която трябва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
По присъждане на направените по делото
разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на молителя е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват.
По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на делото от „И.” АД в общ размер от 1 300 лв., от които 250 лв. – държавна такса за подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, 950 лв. – депозит за възнаграждение на вещите лица по допуснатите СИЕ и 100 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Ф.л.” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Ф.л.” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Ф.л.” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, Е.Г.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като определя месечно възнаграждение в размер на 800 лева.
ОПРЕДЕЛЯ дата за встъпване на синдика в длъжност – в едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който срок синдикът следва да представи и писмена декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 656, ал. 2 вр. чл. 655 ТЗ и писмено съгласие съгласно чл. 666 ТЗ.
СВИКВА първо събрание на кредиторите на „Ф.л.” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, което ще се проведе на 12.08.2020 г. от 09:40 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско отделение, VІ- 17 състав, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ, а именно: 1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и предлагане на съда назначаването му; 3. Избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 621 ТЗ „Ф.л.”
ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление:***, да
заплати на „И.” АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 1 300 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща направени разноски по
делото, които ще се съберат от масата на несъстоятелността.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: