Р Е Ш Е Н И Е
№1171
Гр. Перник, 11.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юни
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00191/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от В.С.К. срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 42
от 22.11.2018 г. и неговата отмяна, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на длъжността, която е заемал преди уволнението – „шлосер“
в Група Хидровъзел „Студена“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5 172 лв., представляваща брутно обезщетение за
оставане без работа за периода от 22.11.2018 г. до 22.05.2019 г., със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г. до окончателното
плащане.
Ищецът В.К. твърди, че по силата на трудов
договор № 179916 от 10.11.1980 г. и допълнително споразумение към него от
29.12.2008 г. се намирал в трудово правоотношение с ответника за неопределен
срок, като изпълнявал длъжността „шлосер“ в Група Хидровъзел „Студена“.
Посочва, че със Заповед № 42/22.11.2018 г. на управителя на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД това правоотношение било прекратено, считано от 22.11.2018 г.
на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ – поради настъпила невъзможност да
изпълнява възложената му работа поради болест. В уволнителната заповед било
посочено, че в дружеството не съществува работно място, което да е подходящо за
заемане от ищеца. Поддържа се, че прекратяването на трудовото правоотношение е
незаконосъобразно с твърдението за липсата на законовото основание за това.
Конкретно се изяснява, че К. е в състояние да изпълнява трудовите си
задължения, произтичащи от заеманата до уволнението длъжност, което е
установено с експертно решение на ТЕЛК № 3918 от 24.10.2018 г. Твърди се, че
въпреки признатите 71 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза
„инсулинозависим захараен диабет с множество усложнения“ експертната комия е
достигнала до извод, че ищецът може да продължи да изпълнява трудовите функции
на длъжността „шлосер“. Заявява се, че това решение е единствено относимо, като
правноирелевантно е какво е мнението на работодателя. Не е налице и втората
предпоставка от състава на уволнителното основание, тъй като ответното
дружество не му е предложило друга работа, подходяща за заемане с оглед
здравословното му състояние. Посочва се, че вследствие от незаконното уволнение
ищецът е останал без работа за период по-дълъг от 6 месеца, поради което
претендира обезщетение в размер на сумата от 5 172 лв., изчислено на базата на
полученото от него брутно трудово възнаграждение за месец октомври 2018 г. –
месец, предхождащ уволнението. С тези съображения отправя искане за уважаване
на исковите претенции. Претендира и законната лихва за забава върху стойнността
на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, както и присъждане на сторените по
делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД оспорва
предявените искове с твърдението, че в случая са били налице и двете
кумулативни предпоставки за прилагане на уволнителното основание по чл. 325,
ал. 1, т. 9 КТ. Конкретно
се посочва, че ищецът, в качеството си на работник, не е бил в състояние да
изпълнява трудовите си задължения, произтичащи от конкретното трудово
правоотношение, предвид констатираното му с експертно решение на ТЕЛК
заболяване – „инсулинозависим захарен диабет с множество усложнения“. В този
административен акт действително е посочено, че В.К. може да изпълнява
длъжността „шлосер“, но само ако не са налице противопоказни условия на труд,
което е въпрос на преценка и задължение на работодателя. Подробно се посочват
причините, поради които в процесния случай ответното дружество е приело, че
работникът не може да продължи да изпълнява функциите, произтичащи от заеманата
длъжност, без това да не поставя в риск здравето му. Твърди се, че
здравословното състояние на ищеца се влошило силно след като се върнал на
работа, което наложило преместването му на друга. Изяснява се обаче, че такава
нямало при ответника, въпреки наличието на определени места за трудоустрояване,
доколкото последните били заети. С тези доводи се обосновава
законосъобразността на процесното уволнение. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от
приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът В.К., в
качеството си на работник, от 29.12.2008 г. /когато е преназначен/ е заемал при
ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД, в качеството му на работодател,
длъжността „шлосер“ в работна група Хидровъзел „Студена“.
От приетата по делото длъжностна
характеристика, утвърдена от управителя на ответното дружество от 01.09.2016 г.
за длъжността „шлосер“, включена в направление: „Водопроводни и канализационни
мрежи и съоръжения“, Група Хидровъзел „Студена“ следва, че основните трудови
функции, изпълнявани от лицето, заемащо длъжността, са свързани с извършване на
шлосерски операции, запиляване, пробиване, нарязване на резби, зенгероване,
точкуване и др., както и поддръжка и управление на служебен автомобил. Изяснява
се, че ищецът е запознат със съдържанието на характеристиката, доколкото
последнта носи неговия подпис.
Между страните не се спори, а и от
приетото като писмено доказателство Експертно решение № *** от 24.10.2018 г. на
ТЕЛК, I-ви състав, общи заболявания към МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД –
гр. Перник, се установява, че на ищеца В.К. са определени 71 % трайно намалена
работоспособност за срок от 2 години /до 01.10.2010 г./ с водеща диагноза:
„инсулинозависим захарен диабет с множество усложнения“ и дата на
инвалидизиране 07.07.2018 г. В решението е отразено, че до постановяването му
ищецът е бил работоспособен, както и, че решението е взето след извършен
преглед на лицето. Посочено е, че противопоказни условия на труд за
освидетелстваното лице са тези, изискващи полагане на труд с физическо
обременяване, неблагоприятни климатични условия, неблагоприятен микроклимат,
наранявания, обременяване на долни крайници. Експертната лекарска комия е
достигнала до извод, че въпреки здравословното си състояние В.К. може да
изпълнява длъжността „шлосер“, която заема към момента на изследването. Върху
решението е удостоверено, че същото е влязло в сила на 13.11.2018 г.
Със становище, обективирано в писмо
от 19.11.2018 г., адресирано до ответното дружество в отговор на отправено
искане, Служба по трудова медицина „Медикал ДМР“ ООД установява, че с оглед
определените на ищеца В.К. 71 % тнр и изброените в експертното решение
противопоказни условия на труд, е необходимо работникът да бъде трудоустроен на
друга, подходяща за заемане длъжност, предвид това, че изпълняваната до момента
– „шлосер“ е свързана с полагане на труд при всякакви метеорологични условия, с което същият ще бъде
изложен на описаните противопоказни условия.
Не е спорно, а и се установява, че
със Заповед № 42 от 22.11.2018 г. на управителя на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, е пректратено трудовото
правоотношение с ищеца В.К., считано от 22.11.2018 г. В заповедта, като фактическо
основание за уволнението, е посочено: „настъпила невъзможност за изпълнение на
възложената работа поради болест“ с оглед установени „здравни противопоказания в
ЕР на ТЕЛК от 24.10.2018 г.“, както и липсата в дружеството на друго работно
място, което да е подходящо за заемане от лицето. Заповедта е връчена на ищеца
при надлежно удостоверен отказ, от същата дата.
Приобщените по делото писмени
доказателства – заверено копие от трудова книжка № 3 на ищеца, издадена на
18.11.1980 г. от Язовирен район „Студена“, Справка за актуално състояние на
всички трудови договори за В.К., издадена от НАП, ТД – гр. София, офис – гр. Перник
и служебно извършената констатиция относно записванията в трудовата книжка на
лицето в съдебното заседание от 23.05.2019 г., се установява, че последното
такова е от 22.11.2018 г. и касае прекратяването на процесното трудово
правоотношение с К. на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, както и отразеното
общо прослужено време от 24 години, 10 месеца и 21 дни. Изяснява се, че няма
вписани други трудови договори за ищеца след процесното уволнение.
От изслушаното и прието по делото
заключение по съдебно-икономическата експертиза, което, преценено по реда на
чл. 202 ГПК, съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, въз
основа на материалите по делото и извършена проверка в счетоводството на
ответното дружество, останало неоспорено от страните, се установява, че за
месец октомври 2018 г. – месеца, предхождащ процесното уволнение и явяващ се
пълен работен такъв, начисленото брутно трудово възнаграждение на В.К. за
длъжността „шлосер“ е в размер от 862,20 лв. Последното включва основно и
допълнително възнаграждение в общ размер от 724,20 лв. и 138 лв. за храна за
присъствени дни. Посочено е, че последната, съгласно приложимия Колективен
трудов договор от 25.06.2018 г., се предоставя по специална програма на
ответното дружество и не представлява елемент от брутното трудово
възнаграждение при изчисляване на обезщетението. Експертизата достига до извод,
че за периода от 22.11.2018 г. до 22.05.2018 г. или за шест месеца, размерът на
обезщетението, предмет на исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ, възлиза на сумата от 4 345,20 лв., изислен на база БТВ в размер от
724,20 лв. на месец.
По делото е изслушано и прието и
заключението по съдебномедицинската експертиза от изводите, в което следва, че към
01.01.2018 г. общият брой на длъжностите при „Водоснабдяване и канализация“ ООД
съгласно длъжностно разписание и поименно щатно разписание, възлиза на 360,5,
заети от 355 работещи, а към 22.11.2018 г. /датата на процесното уволнение/ длъжностите
са 359,5, а работещите 351. Отразено е, че при ответното дружество е създадена
Комисия по трудоустрояването, която до 31.01.2018 г. е определила подходящите
работни места и длъжности за трудоустрояване на лицата с намалена
работоспособност, в
съответствие с процента, общо 32 работни места, който брой надвишава минималния
изискуем от 25. Определените работни места са разнообразни по длъжност и са
заети от работещи с ТНР. Изяснено е, че към 22.11.2018 г. от определените за
трудоустрояване 32 работни места незаети са
били само 4 от тях, а именно: 2 работни места за длъжността „инспектор, контрол
инкасо“, 1 работно място за длъжността „касиер, оператор на компютър“ и 1
работно място за „машинист, еднокофов багер“. След анализ на длъжностните
характеристики за тези три длъжности, оценките на риска на трите работни места
и при съобразяване с данните за завършено от ищеца средно специално образование
със специалност „двигатели с вътрешно горене“, квалификация: „машинен техник“, експертизата
достига до извод, че ищецът К. би могъл да работи като „касиер, оператор на
компютър“ - длъжност, свързана с
обслужване на абонатите на дружеството, в случай, че притежава компютърни
знания, умения и ниво на владеене на изброени програми. Категорично е, че
останалите длъжности – с оглед процесните противопоказни условия на труд, както
и изискванията за заемането им, не се явяват подходящи за ищеца. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице посочва, че изпълнението на длъжността
„инспектор контрол инкасо“ е свързано с изкачване на стълби, етажи, извършване
на обходи, с по-голямо физическо натоварване, което с оглед здравословното
състояние на ищеца, не се явява подходящо за него. Наред с това, същият няма и
изискуемият тригодишен трудов стаж на длъжността. Длъжността „машинист,
еднокофов багер“ е свързана с изпълнението ѝ в специфични условия – при
наличието на общи и локални вибрации, неподходящи за лице с установените при
ищеца заболявания. По отношение на длъжността „инспектор, контрол инкасо“ в
трудовото досие на ищеца няма документи, удостоверяващи възможността за работа
с необходимите компютърни програми. В писменото заключение е посочено, че на
основание производствената характеристика на В.К., изготвена от ответника за
представяне на ТЕЛК, и вида и степента на увреждане на ищеца, Комисията е дала
становище, че последният може да изпълнява длъжността „шлосер“. Описаните
фактори като противопоказни условия на труд не са с висока степен на риск и със
системно и продължително действие ежедневно в работната среда и в трудовия
процес на работно място „шлосер“. Вписано е също, че през периода от 09.07.2018
г. до 22.11.2018 г. ищецът не е ползвал болнични дни за временна
наработоспособност – по данни, предоставени от ответното дружество. Съдът
кредитира заключението като компетентно, обосновано, отговарящо на всички
поставени задачи, както и на уточняващите такива, зададени към експерта в съдебно
заседание, след анализ на приобщените по делото материали и писмени
доказателства, проверка на необходимите документи при ответника, както и след
лична проверка от експерта на работното място на ищеца до уволнението, останало
и неоспорено от страните.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В съдебното производство за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна в тежест на ищеца е да
докаже, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е
прекратено, а в тежест на ответника – работодател е да докаже, че са били
налице предпоставките за възникване на правото за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца на посоченото в заповедта основание. Същевременно
проверката на съда относно законосъобразността на уволнението, съобразно
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде
осъществена в рамките на наведените с исковата молба възражения и доводи за
незаконност на уволнението.
В настоящия случай, по делото се
установи, че страните – ищецът В.К., като работник, заемащ длъжността „шлосер“
и ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД, като работодател, са били
обвързани от трудово правоотношение, прекратено със заповед от 22.11.2018 г. на
основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ – поради настъпила невъзможност на работника
да изпълнява възложената му работа поради болест и здравни противопоказания.
Съгласно посочената разпоредба, трудовото
правоотношение се прекратява, без която и да е от страните да дължи
предизвестие, при установена невъзможност на работника да изпълнява възложената
му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по
здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната
лекарска комисия. В разпоредбата е предвидено също, че в този случай
прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща
за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме.
Изясни се, че в процесния случай в
уволнителната заповед като фактическо основание за прекратяване на
правоотношението с ищеца е посочено: „поради настъпила невъзможност за
изпълнение на възложената работа поради болест“ и здравни противопоказания,
установени в ЕР на ТЕЛК от 24.10.2018 г. и поради липса на друга подходяща работа, която да предложи
работодателят.
Следователно, фактическият състав на
процесното прекратително основание включва кумулативното наличие на следните
материални предпоставки: настъпила след сключването на трудовия договор невъзможност
на ищеца да изпълнява възложената му работа вследствие на болест, довела до
трайна неработоспособност /инвалидност/ или на здравни противопоказания, въз
основа на заключение на ТЕЛК и да липсва друга подходяща работа при ответника, с
оглед здравословното състояние на ищеца, която същият да е съгласен да заеме.
В случая, при съвкупна преценка на
доказателствата по делото съдът приема, че от страна на ответника не е доказано
наличието на първата основна предпоставка за прилагане на процесното
уволнително основание по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, а именно: установена въз
основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия невъзможност на ищеца,
като работник, да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно
намалена работоспособност, или по здравни противопоказания.
Доказателственият материал в своята
съкупност сочи, че с влязло в сила Експертно решение на ТЕЛК № ***/24.10.2018
г. – необжалвано в срок от страните, а с това и влязло в сила, на ищеца В.С.К.
са определени 71 % трайно намалена работоспособност, за срок до 01.10.2020 г.
Категоричен е изводът на експертната комисия, обективиран в решението, че
ищецът може да изпълнява заеманата от него към този момент длъжност „шлосер“
при спазване на визираните в т. 15 противопоказни условия на труд. По делото се установи, че
това становище е взето след извършен преглед на ищеца и въз основа на
медицински изследвания и представени документи, част от които производствената
характеристика, изотвена от „Водоснабдяване и каналицазия“ ООД – гр. Перник. В
последната /приета като доказателство по делото/ съгласно изводите на вещото
лице по съдебномедицинската експертиза, работодателят е описал факторите на
работната среда, на работния процес, физическото натоварване и работна поза.
Изводът на ТЕЛК в настоящия процес е
достатъчен, за да се приеме, че за В.К., въпреки заболяването му и установената
трайно намалена работоспособност, към момента на уволнението е съществувала
възможността да продължи да изпълнява трудовите функции, произтичащи от
заеманата при ответника длъжност „шлосер“ при съответните предписания, доколкото
се касае за медицински въпроси, произнасянето по които е в професионалната
компетентност на ТЕЛК. В случая, след като е определила на ищеца 71 % трайно намалена
работоспособност и е посочила противопоказните условия на труд, ТЕЛК се е
произнесла и по работоспособността му за работното място, посочвайки, че лицето
е в състояние да работи през периода на инвалидизация на заеманата до момента
длъжност „шлосер“.
След като влязлото в сила експертно
решение на специализирания медицински орган изрично определя, че ищецът може да
продължи да работи като шлосер при спазване на визираните в т. 15 от същото
здравни противопоказания, то този медицински по своя характер въпрос – дали
конкретно посочената длъжност е противопоказна за здравето на работника, не
може да бъде поставян на последваща преценка нито от работодателя, нито от службите
по трудова медицина или от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на
уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за
правилност от гражданския съд /в този смисъл Решение № 266 по гр. дело №
814/2009 г., III г. о. ВКС, Решение №
275 по гр. дело № 3049/2013 г., IV г. о. ВКС, Решение № 448/05.03.2013 г., по
гр. дело № 1318/2011 г. на ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
В процесното решение на ТЕЛК изрично
не е посочено, че констатираното конкретно здровословно състояние на работника
поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово
правоотношение. Предвид изложеното, съдът приема, че не е налице твърдяната от
ответника невъзможност на В.К. да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайна неработоспособност или поради здравни
противопоказания, с оглед липсата на постановен такъв акт от компетения здравен
орган.
Изложеното дава основание за извод,
че процесното уволнение е незаконосъобразно на това основание, поради което и
не следва да се обсъжда въпросът относно наличието на втората предпоставка от
фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ – липсата на друга подходяща
работа при ответника с оглед здравословното състояние на ищеца, която същият да
е съгласен да заеме, обусловен от положително установяване невъзможността на
ищеца да изпълнява трудовите си функции поради болест, довела до трайна
нетрудоспособност /инвалидност/,
или поради здравни противопоказания – болест, която не е довела до трайна неработоспособност, но
поставяща работника в състояние на невъзможност да изпълнява точно определена
работа по трудово правоотношение.
По изложените съображения, съдът
приема, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен, като уволнението, извършено със Заповед № 42/22.11.2018
г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, бъде признато за незаконно и се
отмени.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя
от незаконността на уволнението, до какъвто извод съдът достигна по вече
изложените съображения. Установяви се още, че трудовото правоотношение между
страните е имало безсрочен характер, което обстоятелство е безспорно по делото,
а и следва от ангажираните писмени доказателства – Заповед № 278 от 09.11.1980
г., допълнителни споразумения към нея от 20.11.1995 г. и от 10.11.1980 г., от вписванията,
направени в трудовата книжка на ищеца и от данните, следващи от справката,
предоставена от ТД на НАП, офис – гр. Перник.
Ето защо, този иск е основателен, поради
което ищецът В.С.К. следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „шлосер“ в Група Хидровъзел
„Студена“ при ответника.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ:
Възникването в полза на ищеца на
процесното вземане е обусловено от установявнае, че същият е останал без работа
за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението,
както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението.
При незаконно уволнение, съгласно
разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, работникът има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест
месеца.
В резултат на незаконното уволнение
ищецът В.К. е претърпял вреди, тъй като не е получавал трудово възнаграждение
след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, което е в причинна
връзка с него. Достатъчно доказателство за оставането без работа на незаконно
уволнен работник или служител е обстоятелството, че в трудовата книжка няма
отбелязване той да е започнал работа при друг работодател. В този смисъл са и
мотивите на т. 2 от ТР № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, в които е посочено, че
фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на
вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца,
липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период,
регистриране на ищеца в Бюрото по труда като безработен, или чрез
установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за
оставането без работа.
В настоящия случай, въз основа на
извършената констатация в открито съдебно заседание от 23.05.2019 г. и приетите
като доказателства заверено копие от трудовата книжка на ищеца /л. 10 – л. 14
от делото/ и справка от НАП се установява, че в период от шест месеца след
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, считано от 22.11.2018
г., той не е започнал работа при друг работодател, поради което съдът приема,
че от негова страна е доказано оставането му без работа през релевантния период
и, че същото е вследствие на незаконното уволнение. Съгласно разпоредбата на
чл. 225, ал. 1, вр. чл. 228 КТ размерът на обезщетението за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение се определя съобразно брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за последния пълен отработен месец. В
случая, за установяване на това обстоятелство по делото е изслушано и прието
заключение на вещото лице по съдебно – икономическата, според което размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 22.11.2018 г. до 22.05.2019 г.
се равнява на сумата от 4 345,20 лв. За същата предявеният иск се явява доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 5 172 лв. или за сумата от 826,80 лв. – отхвърлен.
Върху уважената сума следва да се
присъди и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019
г. до окончателното плащане.
По
отговорността за разноски:
При този изход на спора право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковите
претенции, имат и двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца,
съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от
426,02 лв. за адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане следва от
отразеното плащане на сумата в брой в представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 04.01.2019 г. /л. 4 от делото/, в
която част същият има характера на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т.
1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер от 185,72
лв. за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, чието реално заплащане следва от
представената по делото фактура от 13.02.2019 г. /л. 157/. Съдът намира за
неоснователно възражението на ищцовата страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на общо претендирания от ответника размер, който се явява над
минималния такъв, установен в разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и възлизащ на сумата от 988,60 лв. без ДДС, като съобрази вида и
обема на извършената процесуална дейност от пълномощника на ответника, броя на
проведените съдебни заседания, както и направените от същия доказателствени
искания в процеса. На ответника не се следват разноски за депозит по СМЕ,
предвид уважаването на исковата претенция във връзка с която е събрано това
доказателство. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, чл.
83, ал. 1, т. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва
да бъде осъден за заплати по сметка на съда сумата от 484,63 лв.,
представляваща разноски за депозитите по СМЕ и СИЕ в размер от 210,82 лв. и
държавни такси по трите иска в общ размер от 273,81 лв. Останалата част от
разноските за депозит по СИЕ и за държавна такса по третия иск, съразмрено с
отхъврлената част от исковите претенции, следва да остане за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на В.С.К.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, извършено със Заповед № 42/22.11.2018
г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, на
основание чл. 325, ал.
1, т. 9 КТ – поради настъпила невъзможност за изпълнение на възложената работа
поради болест и с оглед установени здравни противопоказания.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ В.С.К., с ЕГН: **********,***, ***, на
заеманата до уволнението длъжност „шлосер“ в група Хидровъзел „Студена“ при
„Водоснабдяване и канализация“ ООД.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на В.С.К., с ЕГН: **********,*** сумата от 4 345,20 лв., представляваща брутно обезщетение за оставане без работа за периода от
22.11.2018 г. до 22.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 14.01.2019 г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 4 345,20 лв. до пълния
предявен размер от 5 172 лв. или за сумата от 826,80 лв.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на В.С.К.,
с ЕГН: **********,*** сумата от 426,02
лв., представляваща сторени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В.С.К., с
ЕГН: **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11, сумата от 185,72
лв., представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Районен съд – Перник сумата
от 484,63 лв., представляваща
разноски за държавни такси и за депозити по СМЕ и СИЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от днес –
11.07.2019 г. – датата на обявяването му и съобщена на страните в публичното съдебно заседание
на 27.06.2019 г.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните за сведение – на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: