Р Е Ш Е Н И Е № 260058
гр.Варна, 09.04.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При
участието на секретаря Д.ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия Р.СЛАВОВ
в.т.д. № 622
по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на
адв. Г.А. като пълномощник на „Торове БГ“ЕООД в нес.,
представлявано от управителя Янко Колев, срещу решение №
260293/19.10.2020год. постановено по
т.д. № 552/2019год.с което съдът е възобновил спряното производство по
несъстоятелност на въззивното дружество със съответните последици.
В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на същото, по
изложени съображения.
Счита,
че не са налице предпоставките за възобновяване на производството. Оспорва извода на съда, че срокът по чл.632
ал.2 ТЗ в който следва да бъде направено искането за възобновяване
напроизводството е спазен. Срокът е преклузивен, за това той не може да бъде
прекъсван или спиран. Следователно, към
момента на привеждане на молбата в съответствие с изискванията на закона, този
срок вече е бил изтекъл, а молбата за възобновяване на произовдството по нес.-
недопустима.
Изложени
са също и съображения, че молителлят „Алвас“АД не е кредитор на дружеството и
следователно не е легитимиран да участва в производството.
С
жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено ново, с което да бъде
обезсилено решението, евентуално да бъде отменено като неправилно и постановено ново, с което да
бъде прекратено производство по несъстоятелност. .
Насрещните
страни „ИЛТЕКС“ЕООД и „АЛВАС“АД, чрез
писмени отговори на процесуални представители, са изразили становище за неоснователност на жалбата.
С
писмен отговор Г.С.-временен синдик на „Торове БГ“ЕООД, счита жалбата за
неоснователна, по изложени съображения.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.262 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа чрез процесуален
представител.
„ИЛТЕКС“ЕООД
и „АЛВАС“АД, чрез процесуални
представители, са изразили становище за
неоснователност на жалбата.
Г.С.-временен
синдик на „Торове БГ“ЕООД, счита жалбата за неоснователна.
Съдебният състав
на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка
на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима
Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за неоснователна, поради следните
съображения:
.За да постанови обжалваното решение, съдът е приел,
че са налице предпоставките по чл.632
ал.2 ТЗ за възобновяване на производството. Изложил е съображения, че молбата
за възобновяване е подадена в рамките на едногодишния срок, а относно
възражението срещу легитимацията на молителя „Алвас“АД като кредитор, е посочил, че с оглед на еднотранния
характер на производството, не дължи произнасяне по същото.
Направените изводи на първоинстанционния са
обоснован и законосъобразни, поради следното:
С решение №
734/26.07.2019год. постановено по т.д. № 552/2019год. на ВОС, на основание
чл.632 ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Торове-БГ”ЕООД, с начална
дата 31.12.2017год., открито е производство по несъстоятелност, наложени са
обезпечителни мерки, постановено е прекратяване дейността на предприятието на
длъжника, дружеството е обявено в несъстоятелност и е спряно производството по
несъстоятелност. Указано е на длъжника и
неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в срок от една година от вписване на решението, ако удостоверят, че
е налице достатъчно имущество, или ако депозират необходимата сума за
предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ, определена в размер на 6
300лв. Решението е вписано в ТР на 29.07.2019год. С молба вх.№ 266713/25.09.2020год., уточнена
с молба № 267827/13.10.2020год. от „Алвас“АД, е поискано възобновяване на
производството по несъстоятелност. С молбата от 25.09.20год. молителят е
представил доказателство за предплатени разноски в размер от 6 300лв.,
определен от съда по несъстоятелността с определение от 12.07.2019год. С
уточняващата молба, молителят е обосновал качеството си на кредитор, като е
посочил, че е кредитор на основание на множество неизпълнени договори за
доставка на пшеница и царевица, по които „Алвас“АД е заплатило авансово на
„Торове БГ“ЕООД/в н./, но доставки не са изпълнени. С молбата е представен
последния според молителя договор за доставка на 1500м.т. царевица, по който са
заплатили сумата от 450 000лв. Представени са доказателства за разваляне
на договора-Покана от 16.11.2018год.
Срещу молбата
за възобновяване на производството на 16.10.2020год. е постъпило
възражение от длъжника „Торове БГ“ЕООД/в н./. С възражението се оспорва
качестнвото на кредитор на „Алвас“АД, като се твърди, че вземането му е
цедирано в полза на трето лице по договор за цесия от 4.12.2018год., за което
длъжникът е уведомен на 20.12.2018год.
Не се оспорва, че подадената първа молба от
25.09.2009год. е подадена в рамките на едногодишния срок по чл.632 ал.2 ТЗ, а
това следва и от спирането на сроковете за времето на извънредното положение в
периода от 13.03.2020год.-15.05.2020год.
Относно изразеното становище в жалбата, за
недсопустимост на молбата за възобновяване, поради неспазване на едногодишния
срок.
Както
се изложи, в жалбата се оспорва извода на съда, че срокът по чл.632 ал.2 ТЗ, в
който следва да бъде направено искането за възобновяване напроизводството е
спазен.
Следва
да се отбележи, че съдебната практика е последователна, и непротиворечива,
относно срока, визиран в чл.632 ал.2 ТЗ. В същата е прието, че предвиденият в
чл.632 ал.2 ТЗ едногодишен срок е относим към подаване на молбата за
възобновяване на спряното по ал.1 производство по несъстоятелност, а не към
задължениетоза представяне на доказателства за наличието на достатъчно
имущество, или респ. за внасянето на необходимата сума за предплащане на
началните разноски. Задължителните предпоставки за допустимост на молбата по
чл.632 ал.2 ТЗ са: Молбата да бъде подадена от длъжника, или от лице, което се
легитимира като кредитор и да бъде спазен преклузивният едногодишен срок- така
и според Решение № 166 от 12.03.2016год. на ВКС по т.д. № 3596/2014год., І т.о.
Следователно, молбата е подадена в срок,
понеже към момента на подаване-25.09.2020год. на молбата за възобновяване /по
която е представено и доказателства за предплатени разноски/, срокът не е
изтекъл-понеже същият изтича на 29.09.2020год.. За това първото възражение за
недопустимост на молбата, поради неспазен едногодишен срок за възобновяване, е
неоснователно.
Относно
възражението за липса на качесвото на кредитор, на подалия молбата за
възобновяване.
Действително,
нормата на чл.632 ал.2 от ТЗ дава право само на определени лица – длъжник или
кредитор да поискат възобновяване на спряно производство по несъстоятелност.
Настоящият
въззивен съд намира, че за наличието на качество на кредитор на лицето, подало
молбата съдът е задължен да следи.
Нормата на чл.632 ал.2 от ТЗ не дава отговор
на въпроса как следва да бъде доказано качеството на молителя на кредитор на несъстоятелния
търговец. Съставът на въззивния съд намира, че предвид етапа на който се намира
производството по несъстоятелност – спряно с решение по чл.632 ал.1 от ТЗ и
предвид нормата на чл.632 ал.3 от ТЗ, съобразно която срокът за предявяване на
вземанията започва да тече от момента на вписване на решението по чл.632 ал.2
от ТЗ, качеството кредитор е налице ако молителят, поискал възобновяване твърди
и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в молбата за
възобновяване.
Извод за несъществуване на вземането може да
се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на присъдено нещо.
Страната, поискала възобновяване на производството по несъстоятелност следва да
установи само качеството си на кредитор като материална предпоставка, а не да
провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес.
Съществуването на вземането на кредитора по основание и размер е предмет на
последващо установяване по реда на глава 43 от ТЗ „Предявяване на вземанията“.
В конкретния случай в уточнението към молбата за
възобновяване „Алвас“ АД твърди че вземанията му произтичат и той е кредитор на
основание на множество неизпълнени договори за доставка на пшеница и царевица,
по които „Алвас“АД е заплатило авансово на „Торове БГ“АД, но доставки не са
изпълнени. С молбата е представен последния според молителя договор за доставка
на 1500м.т. царевица, по който са заплатили сумата от 450 000лв.
Представени са доказателства за разваляне на договора-Покана от 16.11.2018год.
При направена справка по т.д. №552/19год. се
установява, че с допуснатата ССЕ е установено, че към 31.05.2019год. длъжникът
е отразил в счетоводството си задължения
към „Алвас“АД по описани договори в
размер на 1 461 123,80лв. По цитирания в молбата за възобновяване
договор от 22.08.2018год. е отразено задължение към „Алвас“ АД в размер на
346 530лв.
За това, следва да се направи извод, че към датата
на подаване на молбата за възобновяване на производство по несъстоятелност
длъжникът счетоводно отразява свои задължения към „Алвас“АД.
Това е достатъчно за легитимацията в производството
по чл.632 ал.2 ТЗ, което е едностранно и не е спорно, като така е прието и в
съдебната практика- например Решение № 166 от 12.03.2016год. на ВКС по т.д. №
3596/2014год., І т.о. В съобразителната част от цитираното решение е прието, че
„След като едногодишния преклузивен срок се отнася само до подаване на молбата,
останалите предпоставки за възобновяване на производството по несъстоятелност
могат да бъдат доказвани или дори осъществени в хода на производството,
включително и във въззивната инстанция, като на осн. чл.235 ал.3 ГПК,
въззивната инстанция следва да ги вземе в предвид“. В допълнение следва да се отбележи и
следното:
Във
настоящето въззивно производство е представен договор за прехвърляне на
вземания с посочена дата-05.06.2019год.,
по който „С.Г.Груп“ООД като
цедент прехвърля на „Алвас“АД вземанията си към „Торове БГ“ЕООД, по договори за
доставка между „Алвас“АД и „Торове БГ“ЕООД,
прехвърлени му с предходна цесия. Представени са данни, че съобщението
за извършената обратна цесия е получено от длъжника на 02.10.2020год.
Следователно, с уведомяване на длъжника и на основание чл.99 ал.4 ЗЗД, цесията
е произвела своето действие, респективно, „Алвас“АД се легитимира като кредитор
на вземането. За това и съобразно цитираната съдебна практика, представеното
доказателство за извършена обратна цесия следва да бъде съобразено. И понеже съобщението е получено на
02.10.2020год.-т.е. преди постановяване на обжалваното решение, качеството кредитор
е установено преди постановяване на обжалваното решение-на 19.10.2020год.,
поради което същото се явява законосъобразно и на това основание.
Предвид изложеното, съдът намира, че в
производството по чл.632 ал.2 ТЗ по възобновяване на спряното производство по
несъстоятелност, /което, както се отбеляза не е спорно производтво/, молителят
„Алвас“АД се е легитимирал в достатъчна степен като кредитор на длъжника „Торове БГ/ЕООД.
С
оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че по делото е установено
качеството кредитор на молителя „Алвас“АД, направил искане за възобновяване на
производството по несъстоятелност, поради което и при направено в срок искане и
предплатени първоначални разноски за производството по несъстоятелност са
налице предпоставките на чл.632 ал.2 от ТЗ и производството по несъстоятелност
следва да бъде възобновено.
С
оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260293 от 19.10.2020г. по търг.дело № 552/19г. по описа на Варненски
окръжен съд, търговско отделение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчване на препис от настоящето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.