Р Е Ш Е Н И Е
№
......... 14.07.2021
г. гр. Хасково
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ………………………………………..граждански състав
на четиринадесети юни две хиляди и двадесет
и първа година
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
Секретар: Женя Х.а
като разгледа докладваното от председателя т.дело №. 142…...........
по описа за 2020 година.
Производството е по иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, предявен от адв.
М.Т., пълномощник на З.В.Ж. и Д.В.А., против Застрахователна компания „Лев
инс”АД-София, ЕИК:**** за сума в размер на по 26 000 лв. за всяка, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 26.06.2016г., при
което е причинена смъртта на М.В.Ж. - брат на двете ищци.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 26.06.2016г на път ІІІ-554,км 71+80 в участъка
между гр. С.-гр.Харманли, обл. Хасково е настъпило пътно-транспортно
произшествие между т.а. влекач марка ****и прикачено към него полуремарке марка
****, управлявано от К.Т.Й., ЕГН ********** и л.а ****, управляван от М.Б.М., ЕГН
**********. Причините за настъпване на ПТП били, че поради движение с превишена
скорост-87км/ч, при максимално разрешени 70км/ч в нарушение на чл. 21,ал.1 от ЗДвП, на десен завой, водачът К.Й. изгубил контрол над управлявания от него
автомобил. В следствие на това, последният започнал да занася наляво като изгубил
напречна устойчивост и навлязъл неконтролируемо в насрещната лента за движение.
Точно в този момент там се движел правомерно л.а ****, управляван от М.Б.М.. Последвал челен удар между двата автомобила, в
следствие на който водачът М.Б.М. и возещият се до него пътник М.В.Ж. получили
тежки травми, от които починали на място.
Правният интерес от воденето на иска ищците
обуславят от наличието на сключен договор задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за т.а. ****с полица № ****с
валидност от 03.06.2016г до 02.06.2017г.на ЗК „Лев инс“ АД - София, управляван
от К.Т.Й..
Твърди се, че с влязла в сила Присъда по нохд
№74/2017г. на ОС-Хасково, потвърдена с решение по внохд №226/2017г. на Апел. съд –Пловдив и
изменена с решение по кнд № 1043/2017г. на ВКС, водачът на т.а. влекач марка ****- К.Т.Й. е признат за
виновен в извършено престъпление по чл.343а,ал.1, б.”г”, вр. чл.343, ал.3,пр.2,
алт.2, б.”б”, пр.1, вр.ал.1, вр.чл.342, ал.1 от НК и му е наложено съответното
наказание, която присъда на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и
виновност на дееца.
Ищците З.В.Ж. и Д.В.А. заявяват, че са
изживели възможно най-тежките болки и страдания от внезапната смърт на М.В.Ж.,
с който са имали силна емоционална връзка. Преживяното е създало празнота, която
никога нямало да бъде запълнена. Всички тези болки и страдания, стрес и тъга
обуславят настоящия иск срещу застрахователното дружество за присъждане на
неимуществени вреди в посочените размери като относителен еквивалент на
претърпяната внезапна загуба и бъдещи страдания по настъпилата смърт на техния
брат.
В
срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ЗК „Лев инс” АД-София, в който се оспорва искът по
основание и размер. Ответникът не е съгласен с твърдението, че М.В.Ж. и М.Б.М.
са починали в резултата на настъпилото ПТП, като се оспорва причинно -
следствената връзка. Оспорва се и механизмът на настъпване на ПТП с оглед
направеното в исковата молба твърдение, че влекачът т.а. ****бил управляван от К.Й. с несъобразена скорост. Прави се
възражение за съпричиняване от страна на пострадалите на вредоносния резултат, като
се твърди, че същите били без поставени предпазни колани. Оспорва се
твърдението, че между ищците и пострадалите са съществували отношения на общност,
привързаност, обич и доверие, които да обуславят претендирания размер на
парични суми. Оспорва се възникнало материално право на иск на ищците за
претендиране на неимуществени вреди в резултат от загубата на М.В.. Твърди се,
че ищците не попадат в кръга на лицата, визирани в Постановление №5 от 1969г на
ПВС, касаещо лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва
се претендираният размер на застрахователните обезщетения, като прекомерен. Оспорва
се дължимостта на претендираните акцесорни искове за изтекли лихви, като
дължими за посочения период.
Хасковският окръжен съд, след
преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,
поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С влязла в сила
Присъда по НОХД №74/2017г на ОС-Хасково, потвърдена с решение по ВНОХД №226/2017г
на Апелативен съд – Пловдив и изменена с решение по КНД №1043/2017г на
ВКС, водачът на т.а. влекач марка ***- К.Т.Й. е признат за
виновен в извършено престъпление по
чл.343а,ал.1,б.”г”,вр.чл.343, ал.3,пр.2,алт.2, б.”б”,пр.1,
вр.ал.1,вр.чл.342ал.1 от НК, за това, че на
26.06.2016 година по път 554, клас III от Републиканската пътна мрежа, на км 71+80 в землището на с. Преславец,
Община Харманли, област
Хасково, в посока от гр. Харманли към гр.С., при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил /седлови влекач/ марка ***, с прикачено към него полуремарке марка ***, нарушил правилата за движение - чл.21, ал.1
от ЗДвП /"При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч за
пътно превозно средство от категория „С+Е" — влекач плюс
прикачено ремарке извън населено място - 70 км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице,
а именно смъртта на две лица – М.В.Ж. с ЕГН:**********,
б.ж. на гр.С. и М.Б.М. с ЕГН: **********, б.ж. на гр.С., като след деянието направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия М.Б.М.,
поради което и на основание чл.343а ал.1 б."г" вр. чл.343 ал.3
предл.2-ро алт.2-ра б."б" предл.1-во вр. ал.1 вр. чл.342ал.1 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 от НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца", като на основание чл.66,ал.1 от НК е отложил изтърпяването му за изпитателен срок от 3 години, като по
първоначално предявеното му обвинение по чл. 343 ал.3 предл.2-ро алт.2-ра
б."б" предл.1-во вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК го
ОПРАВДАВА. На основание
чл.343г от НК е лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от "три
години".
Безспорно са
установени авторството, противоправността и вината в поведението на водача К.Т.Й.
по н.о.х.д.№
74/2017г. по описа на Хасковския окръжен съд, което е в
съответствие с изискването на чл. 300 от ГПК, относно авторството на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Основание да се търси
обезщетение от ответника – ЗК „Лев инс” АД-София е сключеният
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за т.а. ***, управляван
от К.Й. с полица № ****с валидност от
03.06.2016г до 02.06.2017г. на ЗК „Лев инс“ АД-София, в който времеви диапазон
е настъпило произшествието. Спазено е и изискването на чл.380 ал.1 от КЗ, тъй като ищците са отправили
към застрахователната компания писмени застрахователни претенции, преди
предявяване на настоящия иск, както следва: вх.№173 от 27.04.2020г., по които
няма произнасяне от ответника.
Във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване,
съдът допусна и назначи по делото автотехническа и медицинска експертиза със задача
да бъде определен механизмът на настъпване на ПТП и наличието на принос от
страна на пострадалия, както в механизма на настъпване, така и в настъпилия
резултат-смърт. От заключението на тази екпертиза става ясно, че водачът
на т.а. влекач марка ***и
прикачено към него полуремарке марка ***- К.Т.Й. е имал техническа
възможност да възприеме характерните признаци за вида и съС.ието на участъка от
пътя, да съобрази действията си с тях и да предотврати настъпването на ПТП. От друга
страна експертите твърдят, че водачът на л.а /микробус/ марка ***е нямал
техническа възможност да предотврати ПТП, чрез своевременно, аварийно спиране. От
техническа гледна точка ударът между двете МПС е бил непредотвратим. Техническите
причини за възникване на ПТП са навлизане на товарния автомобил-влекач марка ***и прикачено към него полуремарке
марка **** в участъка на десния завой/ по посока на движението му/ и
преодоляването му, със скорост по висока от критичната за преодоляване на завоя
без странично плъзгане водещи до загубата на напречна устойчивост на товарния
автомобилен състав и до невъзможността да бъде овладяно поведението му.
Относно наличието на поставени
предпазни колани по време на ПТП от пострадалите, вещите лица са категорични,
че получените в следствие на ПТП травми са в пряка причинна връзка с настъпилата
смърт на пострадалия М.Ж.и тя е била неминуема,поради което съдът намира
възражението за съпричиняване от страна на отвнетника за неоснователно и
недоказано. Преценката относно приноса за
настъпване на вредоносния резултат, съдът изгражда
въз основа на установения механизъм на
възникване на ПТП и факта, че от техническа гледна точка то е възникнало
единствено по вина на водача К.Т.Й. и е непредотвратимо от страна на починалият
водач М.Б.М.,в колата на който се е намирал и М. Ж..
По
делото бе разпитан свидетелят С. М. Х., според показанията на който е познавал М.Ж.от
2000г., тъй като от тогава имал връзка
със сестрата на М. - Д.В.А.. Показанията на този свидетел потвърждават факта на
взаимна обич и привързаност между брата и двете му сестри, ищци в настоящото
производство. Според този свидетел сестрите много тежко са понесли загубата на своя
брат, тъй като много са разчитали на помощта му. Св. С.А., приятел и съсед на
ищците, също потвърждава създалите се изключително близки отношения между двете
сестри и починалия им брат.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл..432 ал.1
КЗ – за неимуществени вреди. Ищците претендират осъждане на застрахователя, с когото
причинителят на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”
към момента на настъпване на застрахователното събитие. Исковете са предявени
от активно легитимирани лица, които твърдят, че в резултат на станалото ПТП са им
били причинени неимуществени вреди. Основният
въпрос,който възниква в настоящия случай е ищците като сестри на починалия от
ПТП М. Ж., попадат ли в кръга на увредените лица имащи право на
обезщетение.Отговора изисква проследяване на правоприлагането спрямо
лицата,които са материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.Във времето този въпрос
е разрешаван по тълкувателен ред,по който се извежда кръга на лицата,имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,причинило смърт на техни
близки-постановление №4 от 25.06.1961г. и постановление №5 от 24.11.1969г. на
Пленума на Върховния съд и ТР №1 от 21.06.2018г. на ВКС ОСНГТК.
От анализа на
посочените постановления,настоящият състав счита,че сестрите попадат в разширения кръг от лица,които има
предвид разпоредбата на чл.493а от Кодекса на застраховане.
Главният момент в случая е
естеството на съществуващата житейска връзка между брат и сестри.Следва да се
изходи от факта,че правото на обезщетение не е абсолютно такова и не следва
автоматично,а претендиращият следва да докаже,че действително е претърпял
вредите,което съдът намира за безспорно установено от гласните
доказателства.Сестрите и техния починал брат са създали силна емоционална
връзка във времето.Интензитетът на тази връзка е сравним с този на най-близките
хора.вВ случая имаме особени фактически отношения,които следва да бъдат
справедливо обезщетени съгласно чл.52 от ЗЗД.Основанието за това е
изключителност.Такава е налице и се доказва от разпита на свидетелите.
В
законоустановения 3-месечен срок по чл.496,ал.1 от КЗ и въпреки представените
доказателства по чл.496,ал.3,т.1 от КЗ за удостоверяване на ПТП, ответникът не
се е произнесъл по претенцията. Ето защо у ищците бил налице правен интерес от
претендиране на законна лихва за забава и по смисъла на чл.497,ал.1,т.2 от КЗ от
28.07.2020г.
Предявените искове са допустими, а
разгледани по същество са и основателни.
От
събраните по делото доказателства - влязла в сила Присъда цитирана по-горе и по аргумент на чл.300 от ГПК съдът счита, че е налице
осъществено противоправно деяние от страна на водача на т.а. влекач
марка ****- К.Т.Й., който при нарушение на правилата
за движение чл.21 ал.1 от ЗДвП причинил смъртта на две лица, едно от които е
братът на ищците. Претендираните болки и страдания от неговата смърт, които
следва да се квалифицират като неимуществени вреди по смисъла на чл.51 ал.1 вр.
чл.52 от ЗЗД подлежат на обезщетяване. Предвид влязлата в сила присъда на
наказателния съд и събраните
в настоящото производство доказателства се установява по безспорен и несъмнен
начин фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. В случая влязлата в законна сила присъда на основание чл.300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
По делото е установено и наличието на
договорно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента
с ответното застрахователно дружество за периода 03.06.2016г.
до 02.06.2017г., съгласно което искът с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално
правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Настъпилите неимуществени вреди, претендирани от ищците са
в пряка причинна връзка от настъпилото ПТП.
При тези данни по делото съдът счита, че
е налице фактическият състав на непозволеното увреждане и съответно
възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди.
При
така установените факти и обстоятелства по делото съдът приема, че предявените
искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 26.06.2016г. ПТП са
основателни за всяка една от ищците както следва:
Относно размера на неимуществените вреди
съдът съобрази конкретното отражение на загубата на близкия върху тях.
При анализа и преценката от страна на настоящия състав на
неимуществените вреди, претендирани от двете сестри в светлината на събраните
доказателства, с оглед тяхната степен на обективност и достоверност, съдът
счита, че доказателствата очертават съС.ие, при което тези ищци действително са
претърпели заявените болки и страдания Съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът преценя, че неимуществените вреди за двете ищци следва да бъдат в размер
на по 20 000лв. за всяка в който размер иска
се явява основателен и доказан, а за разликата над 20 000лв. до пълно
предявения размер от 26 000лв. да се отхвърли.
Върху обезщетенията за неимуществени вреди
следва да бъде присъдена лихва за забава,
която е
дължима с изтичане на 3-месечния срок от датата на
сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция вх. №173 от 27.04.2020г.. Законът свързва
задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича
срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи
по-рано). В конкретния
случай ищците са предявили претенция за
пострадалият М.В.Ж. на 27.04.2020г. и от 28.07.2020г. от
която дата законната лихва е дължима върху уваженият
размер на всеки един от исковете на отделните ищци до изплащане на вземането.
Ищците са
освободени от задължение за заплащане на държавна такса и разноски, поради
което ответникът на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати в полза на Хасковски окръжен съд, държавна такса в размер на 1 600 лв.
С оглед изхода на делото и искането на
пълномощника на ищците за адвокатско
възнаграждение, са налице предпоставките по чл.38 ал.2 от ЗА и на адвоката
оказал безплатна правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в размера определен в наредбата №1 от 09.07.2004г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В този смисъл и предвид уважения размер, съдът
счита,че ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищците
адвокатско възнаграждение в размер на 1 730лв., изчислено съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед отхвърлянето на исковете в една част,
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Ответникът е
направил разноски 750 лева.- възнаграждение за вещи лица, както и 400 лева юрисконсултското възнаграждение. Така ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника общо сумата в размер 265,38 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от
горното,съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания ”Лев
инс” АД - София, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление: ****да заплати на З.В.Ж. ЕГН:**********
и Д.В.А. ЕГН ********** на основание чл.432,ал.1 от КЗ,вр.чл.45 от ЗЗД сумата
от по 20 000лв., за всеки един от тях, представляващи обезщетение за причинени
им неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на М.В.Ж., настъпила от
пътно-транспортно произшествие, станало на
26.06.2016г, в резултат на виновно поведение на водача К.Т.Й., същият
признат за виновен в извършено престъпление по
чл.343а,ал.1,б.”г”,вр.чл.343, ал.3,пр.2,алт.2, б.”б”,пр.1,
вр.ал.1,вр.чл.342ал.1 от НК с влязла в сила Присъда по НОХД №74/2017г на
ОС-Хасково, потвърдена с решение по ВНОХД
№226/2017г на Апел.съд – Пловдив и изменена с решение по КНД №1043/2017г на ВКС, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от 28.07.2020г.
до окончателното изплащане на главниците, като за разликите над 20 000лв. до
пълния предявен размер от 26 000лв. за всяка една от тях, като неоснователни
отхвърля.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания ”Лев инс” АД - София, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ****да заплати по сметка на Хасковския окръжен съд, на основание чл.
78, ал.6 от ГПК сумата 1 600 лв. - държавна такса.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания ”Лев инс” АД - София, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: **** да заплати на адвокат М.Т.Т., ЕГН ********** с
адрес ***, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 1 730лв.-адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.В.Ж. ЕГН:**********
и Д.В.А. ЕГН ********** да заплатят на Застрахователна
компания ”Лев инс” АД - София, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: ****
на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 265,38 лв. разноски .
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: