№ 640
гр. Пловдив , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330201380 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Т. Г. И., действаща чрез пълномощника си адв.
Я.Я. против Наказателно постановление № РД-04-ХI-Б-8/25.01.2021г.,
издадено от Директор на РЗИ - Пловдив, с което на жалбоподателката на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето й е наложена глоба в размер на
300,00 /триста/ лева за нарушение на т. 7 от Заповед № РД - 01 – 675/
25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за
здравето.
С жалбата и с допълнителна молба се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендира се
присъждане на разноски съобразно представен списък на разноските и
Договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна, представлявана от юриск. М.Т. ангажира становище
за неоснователност на жалбата, поради което моли атакуваното Наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
постановено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за представителство пред Районен съд Пловдив.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 14.01.2021 г. в 13,00 ч. е извършена проверка от Я. К. К. на длъжност
държавен здравен инспектор в РЗИ - Пловдив, съвместно с М.Д.Ш.-В. –
началник отдел „ДЗК“ и старши полицай К.С.К. - представител на II РУ към
ОД на МВР-Пловдив в смесен магазин - закрито обществено място по
смисъла па § 1а от Допълнителни разпоредби на Закона за здравето и т. 10 от
Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването,
находящ се в гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 38.
Констатирано е, че Т. Г. И., на длъжност продавач - консултант, в момента на
проверката обслужва клиенти и не изпълнява въведените с т. 7 от Заповед №
РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки - не е поставила защитна маска за лице или друго
средство, покриващо изцяло носа и устата.
При проверката в търговския обект актосъставителят К. и свидетелят по
акта Ш. – В. забелязали, че жалбоподателката имала маска, но същата била
поставена под брадичката. Двете проверяваи наблюдавали жалбоподателката
около 4 – 5 мин., през което време същата обслужвала клиенти на магазина.
Същата не поставила маската, а продължила да изпълнява служебните си
задължения.
Гореизложената и приета от съда фактическа обстановка се установява от
показанията на актосъставителя К., които настоящия съдебен състав
кредитира изцяло, като логични, последователни, непротиворечиви и
добросъвестно изложени. Отделно от това, показанията на актосъставителя К.
изцяло съответстват на останалите доказателствени източници по делото –
писмени, включително и на показанията на свидетеля Ш. – В.. Последните
съдът също кредитира изцяло като добросъвестно изложени, логични,
безпротиворечиви, изхождащи от незаинтересовано лице и съответни на
2
събраните по делото доказателства.
Що се отнася до показанията на свид. Б.М., съдът намира, че същите не са
годни да внесат убедителни съмнения и да разколебаят приетата за
установена фактическа обстановка. Така показанията в частта им в която
свидетелката посочва, че жалбоподателката е свалила за секунда маската си,
за да отстрани косъм или някаква пречеща частица, не могат да бъдат
кредитирани от настоящия съдебен състав, доколкото същите се опровергават
от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – К. и Ш. – В..
Отделно от това, съдът отчита и обстоятелството, че свид. М. е колега на
жалбоподателката, самата тя също е била обект на процесната проверка,
поради което по мнение на настоящата съдебна инстанция е налице сериозна
индиция за заинтересованост и недостоверност на показанията й в
коментираната им част. В останалите им части, доколкото се явяват
съответни на формираната по делото доказателствена съвкупност, съдът
кредитира показанията на свид. М. като базира фактическите си изводи и въз
основа на тях.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган не е оспорена от страните, а и се установява от чл. 231 от Закона за
здравето.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 14.01.2021г. /в хода на извършена служебна
проверка, в присъствието на жалбоподателката/, а НП - на 25.01.2021г., тоест
преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни
норми.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от него.
Предоставена му възможност за излагане на възражения, която възможност
реално е реализирана от него, видно от текста на АУАН, поради което и в
максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.
3
Допълнително, в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, жалбоподателката се е
възползвала от възможността да депозира писмено възражение срещу така
съставения АУАН.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно пълно и ясно са посочени всички
съставомерни признаци на вменения административен състав, а именно липса
на изпълнение на задължението по смисъла на т.7 от Заповед № РД-01-
675/25.11.2020г. лицето да има поставена защитна маска за лице или друго
средство, което да покрива изцяло носа и устата. В случая посочените в
АУАН и НП обстоятелства изцяло съответстват и на установената от съда
фактическа обстановка, че при проверката се констатирало, че маската на
жалбоподателката не покривала нито носа, нито устата й, а била поставена
под брадичката й.
При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и
материалния закон.
В чл. 209а, ал.1 ЗЗ е предвидено, че се наказва с глоба от 300 до 1000 лева
лице, което наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 ЗЗ.
От друга страна в чл. 63, ал.4 ЗЗ е уредено, че при обявена извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда със заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
Именно тези норми са посочени в АУАН и НП като санкционна и като
нарушена.
Същевременно от тяхната словесна редакция е видно, че същите са
бланкетни, като за съдържанието на конкретната нарушена
противоепидемична мярка препращат към съответната заповед на министъра
на здравеопазването, която съгласно чл. 63, ал.11 от ЗЗ представлява общ
административен акт и подлежи на предварително изпълнение.
В конкретния случай приложимата заповед е надлежно очертана, както в
АУАН, така и в НП, а именно Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. на
Министъра на здравеопазването, като въведената с т. 7 от нея
противоепидемична мярка изцяло съответства на установената по делото
фактическа обстановка.
За да е спазен принципът за законоустановеност на административното
4
нарушение и на административната санкция е напълно достатъчно съставът
на дадено административно нарушение и предвижданата за него санкция да
са предвидени в нормативен акт. Това изискване в случая е спазено,
доколкото в чл. 209а, вр. чл. 63, ал.4 ЗЗ е обявено за наказуемо по
административен ред неспазването на противоепидемичните мерки, въведени
със заповед на министъра на здравеопазването.
Вече се отбеляза, че досежно съдържанието на конкретно нарушената
мярка, нормите имат бланкетен характер, като съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС законовия бланкет
може да се запълва, както с правила от нормативен, така и с правила от
ненормативен акт (какъвто се явява общия административен акт - заповед на
министъра на здравеопазването).
Така изрично т.6 от Постановление № 2 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС,
(изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.).
В този изричен смисъл са и Решение № 3/15.08.2019 по дело № 1098/ 2018
на ВКС, Решение № 622/2004 г. по н. д. № 476/03 г. на ВКС, Решение №59/
16.03.2015 по дело №1854/2014 на ВКС, Решение № 97 от 22.06.2015 г. по н.
д. № 129 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, в които
се приема, че бланкетните наказателноправни норми могат да бъдат
конкретизирани и с ненормативни правила, стига задължението за тяхното
спазване да е предвидено в нормативен акт. Точно такъв е и процесния
случай, доколкото с чл. 63, ал.4 и ал.11 от ЗЗ е предвидено безусловно
задължение за спазване на предвидените от министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки, като дори е придадено предварително изпълнение
на заповедите.
Цитираната съдебна практика е постановена по отношение на престъпни
състави, уредени с бланкетни правни норми, но тя следва да намери
приложение и по отношение на административно-наказателни дела по силата
на препращащата норма на чл. 11 ЗАНН.
В смисъл, че няма принципна пречка да бъде ангажирана отговорността на
дееца за нарушаване на противоепидемични мерки по силата на чл. 209а ЗЗ,
вр. чл. 63, ал.4 ЗЗ е и практиката на административните съдилища от цялата
страна, обективирана в редица актове включително Решение от 01.03.2021 г.
по к. адм. н. д. № 8 / 2021 г. на Административен съд - Разград, Решение № 16
от 17.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 177 / 2020 г. на Административен съд -
5
Кърджали, Решение от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 435 / 2020 г. на IV
състав на Административен съд - Русе, Решение № 36 от 10.02.2021 г. по к.
адм. н. д. № 398 / 2020 г. на II състав на Административен съд - Стара Загора,
Решение № 20 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 7 / 2021 г. на
Административен съд - Кюстендил, Решение от 28.01.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 2 / 2021 г. на Административен съд - Търговище, Решение от 25.01.2021 г.
по к. адм. н. д. № 118 / 2020 г. на Административен съд - Габрово, Решение №
170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2020 г. на Административен съд –
Кърджали.
Съгласно чл. 3, ал.1 ЗАНН за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.
Сочената като нарушена в АУАН и НП Заповед РД-01-675/ 25.11.2020г.
въвежда противоепидемични мерки на територията на Република България,
считано от 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г. , поради което се налага извод, че
именно тя е била действащото право към датата на извършване на
нарушението - 14.01.2021г.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква и да бъде
обсъдена възможността за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС преценката за
маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят следва
да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна обществена
опасност да деянието ангажиране на държавна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно
приложение следва да намери НК, според чл. 93, т. 9 на който маловажен
случай е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Според съда конкретното нарушение е такова, което в никакъв случай не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с
подобна правна квалификация. Това е така, доколкото установените по делото
6
обстоятелства сочат на даже завишена степен на опасност на извършеното:
- нарушението е извършено не на открито място, където е ноторно известно,
че вирусът се разпространява по-трудно, а в закрит търговски обект до който
имат достъп неограничен кръг от лица, в търговската зала, което говори за
създадена завишена опасност за накърняване на общественото здраве;
- търговският обект е бил в работен режим, като в същия са се намирали и
други работници, както и клиенти, което е индиция, че обществените
отношения са не само потенциално, но и реално са засегнати;
- изцяло неустановено остана твърдението на жалбоподателката, че маската е
била свалена само за секунда, за да се отстрани косъм или пречеща частица
(в който случай действително би могло да се мисли за чл. 28 ЗАНН). Точно
обратното, доказа се, че цялата маска е била поставена под брадичката, като
през цялото време през което жалбоподателката е била наблюдавана от
проверяващите /4 – 5 мин/ не е поставила маската си, така че да покрива носа
и устата й и едновременно с това е била в непосредствен контакт с
обслужваните от нея клиенти на касата. Посоченото говори за демонстрирано
явно незачитане правото на живот и здраве на останалите членове на
обществото, немарливо и формално изпълнение на противоепидемичните
мерки.
Наложената санкция е в минималния предвиден в закона размер, поради
което и НП следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна – в две съдебни заседания,
намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 120
лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД – 04 – ХI – Б – 8/
25.01.2021г., издадено от Директор на РЗИ - Пловдив, с което на Т. Г. И., ЕГН
7
********** на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложена
глоба в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение по т. 7 от Заповед № РД -
01 – 675/ 25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването вр. чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето.
ОСЪЖДА Т. Г. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Регионална
здравна инспекция – Пловдив сумата от 120,00 /сто и двадесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8