ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1313
гр. Варна, 09.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20243100900426 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Заявени са осъдителни претенции от И. Р. И. от с. ********* против
„Дженерали застраховане“ АД, гр. София с правно основание чл. 432 ал.1 от
КЗ и чл. 86 вр. чл. 429 от КЗ.
След направените уточнения, касае се за иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 63000 лева и такъв за
обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 1000 лева, ведно
със законната лихва върху всяка сума от датата на сезиране на застрахователя.
С Разпореждане № 4287/16.08.2024 г., постановено по делото, на ищцата
И. И. е било указано да заплати дължимата за производството държавна такса
в размер на 2 615,20 лв. на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
С молба с вх. № 22268/09.09.2024 г. И. е отправила искане за
освобождаването й от това задължение, вкл. и за заплащането на
необходимите разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Подробни доводи е
развила в нарочна молба, представена с тази с вх. № 22268/09.09.2024 г.,
свеждащи се до твърдения за липса на движимо и недвижимо имущество,
спестявания, доходи от трудово правоотношение, недостатъчност и
несигурност на доходите на лицето, с което живее във фактическо
съжителство. Обърнато е внимание, че се грижи за 12-месечното си дете, за
което получава социално обезщетение в размер на 780 лв. на месец. Към
молбата е представена декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, удостоверение за
раждане на детето, справки от ТРРЮЛНЦ за молителката и нейния партньор,
удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ.
Съдът, въз основа на изложените твърдения, представените към
молбата доказателства, служебно извършените справки в ТРРЮЛНЦ,
ИКАР и НАП намира следното:
В представената декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, под страх от
наказателна отговорност, ищцата е заявила, че: не получава наеми, ренти,
хонорари или доходи от упражнявана свободна професия, банкови влогове,
1
дивиденти от ценни книжа или участие в търговски дружества; не притежава
движимо или недвижимо имущество, от което да се издържа; не е получавала
наследство, което да служи като източник на средства. Единствено е заявила,
че ежемесечно й е заплащано социално обезщетение за отглеждане на дете до
навършване на двегодишна възраст. Същото според молбата, с която е
представена декларацията възлиза на 780 лв.
Раждането на детето на 21.08.2023 г. се потвърждава от представено
удостоверение, видно от което негов баща е лицето В. И..
От извършената от съда служебна справка в масивите на НАП за
наличието на действащи трудови договори за ищцата се установява, че
считано от 28.02.2023 г. същата е в трудово правоотношение с „Елиас-1111“
ЕООД.
За декларираната липса на недвижимо имущество свидетелстват и
данните от справката на съда в ИКАР, според която на територията на цялата
страна за ищцата, родена на 22.02.1995 г., не са налични данни за извършени
вписвания, отбелязвания или заличавания от старта на информационната
система през 01.01.1991 г.
От представените извлечения от ТРРЮЛНЦ за И. и лицето, с което
живее в условията на фактическо съжителство – В. И., както и от служебната
проверка на съда в същата система, се установява, че действително липсват
данни за участието им в търговски дружества, респ. за получаването на
дивиденти.
Видно от представеното удостоверение за облагаеми имущества и
декларирани данни по ЗМДТ ищцата И. притежава единствено лек автомобил,
като заявлението за неговата регистрация в административните масиви е било
подадено на 06.10.2020 г.
Предвиденото от законодателя освобождаване на страната от заплащане
на такси и разноски по делото цели облекчаване за същата при завеждането и
воденето на съдебното производство независимо и въпреки затрудненото и
́
материално положение, гарантирайки защитата на правата и законните и
́
интереси.
Видно от горните фактически констатации съдът достига до извод, че
ищцата не получава доходи от упражнявана свободна професия, наеми,
дивиденти и др., не притежава недвижимо имущество, вкл. и такова получено
по наследство, или влогове на нейно име. Доходите на лицето, с което живее
във фактическо съжителство са спорадични и несигурни.
Макар същата да се намира в трудови правоотношения, то отчитайки
датата на раждане на детето й и двугодишния период, предвиден в
българското законодателство за покриване на социалния риск „майчинство“,
съдът прави извод, че ищцата получава единствено обезщетение за
отглеждането на детето в размер на 780 лв.
Притежаваното от нея МПС пък не представлява бързо ликвидно
имущество, от което могат да бъдат получени доходи в достатъчен размер на
покриването на процесуалните разходи. Освен това за лекия автомобил не са
известни неговата марка, година на производство, състоянието, в което се
намира, за да бъде преценена неговата евентуална стойност.
С оглед всичко изложено дотук, съдът намира, че ищцата не е в
състояние да заплати държавната такса в размер на 2 615,20 лв., както и
разноските в производството, необходими за установяване на твърдените с
2
исковата молба обстоятелства.
По тази причина, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА И. Р. И., ЕГН ********** от задължението за внасяне
на държавна такса в размер на 2 615,20 лв. за производството по делото, както
и от заплащането на разноските, дължими в него.
Определението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3