Р Е Ш Е Н И Е
№ 840
гр. Пловдив, 5 май 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и седми април, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Таня Златева, като разгледа административно дело №628 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
“Н.В. 07“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, представлявано от адвокат С.П.- пълномощник, обжалва Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) с №ФК-104-0117496 от 01.03.2023г., издадена от Д.Л.Р.- началник на Отдел “Оперативни дейности” (О”ОД”), гр. Пловдив, в Дирекция “Оперативни дейности” (Д”ОД”), към Главна дирекция “Фискален контрол” (ГД”ФК”), при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в ***, стопанисван от “Н.В. 07“ ЕООД“, и се забранява достъпа до обекта за срок от четиринадесет дни.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноските (лист 56).
Ответникът- началник на О”ОД”- Пловдив в Д“ОД“ към ГД”ФК”, при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт И.А.- пълномощник (лист 19, 40а), изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв., съгласно списък с разноски (лист 57). По делото е прието становище (листи 21-22) от юрисконсулт С.Б.А.- пълномощник (лист 24), за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240,00 лв., определено съгласно чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с чл.144 от АПК, за което е представен списък на разноските (лист 23). Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Оспорената заповед (листи 8-10, 28-32) е връчена на 06.03.2023г. на Н.А.В.- управител на дружеството жалбоподател, според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 10, 32). От своя страна, жалбата (листи 2-5) постъпва в съда на 07.03.2023г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.02.2023г., в периода 16:40ч. – 17:50ч. е извършена проверка от служители в ГД”ФК”, при ЦУ на НАП, на място, в търговски обект, представляващ “магазин за хранителни стоки“, находящ се в ***, стопанисван от жалбоподателя.
В рамките на проверката е прието за установено, че от страна на жалбоподателя, в качеството му на лице по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18), в обекта е въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), модел “DATECS DP-150”, с индивидуален номер (ИН) на ФУ №DТ823366 и номер на фискалната памет (ФП) №02842399, регистрирано в НАП с рег.№4451046 на 19.05.2022г. Извършена е контролна покупка на 1 брой (опаковка) дъвки “Орбит“, на стойност 1,20 лв., която сума е заплатена в брой. За извършената покупка не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от посоченото ФУ, нито пък касова бележка от кочан. Плащането е прието от В.А.Х.- продавач-консултант в магазина, според нарочна декларация (лист 36).
Изведен е дневен отчет от ФУ (лист 38, лява колона), според който отчет в касата са налични 516,28 лв., докато фактическата наличност в касата е 537,20 лв., според нарочен опис на паричните средства (лист 37). Прието е за установено, че разликата от 25,94 лв. между отчетените парични средства посредством процесното ФУ и фактически наличните в касата е резултат от неиздаване на касови бележки за осъществени продажби.
Изведен е съкратен отчет от ФП на ФУ за периода 01.01.2023г. – 26.02.2023г. (лист 38, средна колона), според който отчет за посочения период е отчетен общ оборот от 31 224,63 лв., в това число общо 4 848,85 лв. ДДС (данък върху добавената стойност). Изведен е съкратен отчет от ФП на ФУ за периода 01.01.2022г. – 31.12.2022г. (лист 38, дясна колона), според който отчет за посочения период е отчетен общ оборот от 235 009,09 лв., в това число общо 37 688,98 лв. ДДС. Прието е за установено, че магазинът е с работно време от 07:00ч. до 19:00ч., без почивен ден.
За резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка в обект (ПИПО), сер.АА, №0117496 от 26.02.2023г. (листи 33-35), на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Процесният ПИПО е подписан от Н.В. за “присъствал“. Дадени са указания, на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК, на 27.02.2023г., в 20:00ч., Н.А.В. да се яви в офис на НАП (гр. Пловдив, ул. “Победа“ №17), като представи график раб. време, договор за наем и лична карта за съставяне на АУАН (акт за установяване на административно нарушение). В.А.Х. също следва да се яви на посоченото място за съставяне на АУАН.
Приетото за установено от фактическа страна се квалифицира като нарушение по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС за прилагане на ПАМ, поради което и на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС от ответника в производството е издадена оспорената по делото заповед.
При така описаната фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Според чл.186, ал.3 от ЗДДС, ПАМ от вида на оспорената по делото се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или оправомощено от него длъжностно лице.
Според легалното определение на чл.7, ал.1, т.т.1 - 4 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), органи по приходите са изпълнителният директор (на НАП) и неговите заместници, териториалните директори и техните заместници, главните директори на главните дирекции, директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори, служителите, заемащи длъжност “държавен експерт по приходите“, “държавен инспектор по приходите“, “главен експерт по приходите“, “старши експерт по приходите“, “експерт по приходите“, “главен инспектор по приходите“, “старши инспектор по приходите“ и “инспектор по приходите“.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. (лист 25) на изпълнителния директор на НАП, с която заповед началниците на О”ОД” в Д”ОД” в ГД”ФК” в ЦУ на НАП, са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ- запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното ФУ и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) по чл.186, ал.2 от ЗДДС (точка 1. от заповедта).
Така посоченото делегиране на правомощия настоящият състав на съда намира за надлежно направено, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен за целта орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
На следващо място, според посочената като основание за прилагане на оспорената ПАМ разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118.
Съответно, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред нарушение, представляващо неиздаване на съответен документ за продажба по чл.118 (фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон), касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) или касова бележка от кочан), данни за каквото нарушение са отразени в съставения ПИПО, сер.АА, №0117496 от 26.02.2023г., който протокол, по аргумент от разпоредбата на чл.50, ал.1 от ДОПК (Протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства) се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства.
Също така, в хипотезата на чл.186, ал.1 от ЗДДС административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи предвидената от закона ПАМ, стига да е установено наличието на извършено нарушение, какъвто е настоящият случай, предвид обстоятелството, че за установеното нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, извършено от жалбоподателя, е съставен АУАН с №F698442 от 06.03.2023г. (листи 45-47).
При това положение, настоящият състав на съда намира, че е налице вмененото на жалбоподателя нарушение по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, изразяващо в неиздаване на ФКБ за извършената от проверяващите органи контролна покупка, което нарушение е довело и до неотразяване на приходи.
Ето защо, процесната ПАМ се явява наложена при наличието на фактическо основание за целта.
Настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед е постановена и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, както и на изискването за мотивиране на заповедта (чл.186, ал.3 от ЗДДС), предвид направеното посочването в заповедта на фактическите и правните основания, послужили за нейното издаване, като и редът за оспорването ѝ.
На следващо място, следва да бъде съобразено и разрешението, направено от Съда на Европейския съюз (СЕС), израз на което е Решение на съда (първи състав) от 04.05.2023г. по дело №С-97/21. Според посоченото решение, Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.
Вярно е, че по делото не са ангажирани доказателства за евентуално издадено наказателно постановление, въз основа на съставения АУАН с №F698442 от 06.03.2023г., но пък и по аргумент от разпоредбата на чл.34, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) преклузивният 6-месечен срок за целта изтича на 06.09.2023г.
При това положение, настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед е материално незаконосъобразен акт.
Нещо повече, оспорената заповед е издадена и в противоречие с принципа за съразмерност, израз на който е нормата на чл.6, ал.2 от АПК, според която норма административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Макар в оспорената заповед да са обсъдени локацията на търговския обект, работното му време и реализираните (отчетени) обороти, доколкото нарушението е извършено за първи път и неотчетеният оборот е 25,94 лв., то налагането на ПАМ за срок от 14 дни не може да се определи като съразмерно. С такава продължителност на срока за прилагане на ПАМ се засяга съществено правната сфера на жалбоподателя и то в степен, по-голяма от необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Посоченото е в пряко нарушение на чл.6, ал.2 от АПК.
Предвид гореизложеното, оспорената заповед следва да бъде отменена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Според чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2 (какъвто е настоящият), възнаграждението е 1000 лв.
По Договор за правна защита и съдействие от 06.03.2023г. (лист 6) е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лв., което очевидно не е прекомерно.
Също така, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените разноски, представляващи заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство в размер на 50,00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка с №ФК-104-0117496 от 01.03.2023г., издадена от Д.Л.Р.- началник на Отдел “Оперативни дейности”- Пловдив, в Дирекция “Оперативни дейности”, към Главна дирекция “Фискален контрол”, при ЦУ на НАП, с която на “Н.В. 07“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, е наложена принудителна административна мярка “запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в ***, стопанисван от “Н.В. 07“ ЕООД“, и се забранява достъпа до обекта за срок от четиринадесет дни.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК *********, да заплати на “Н.В. 07“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, сумата от общо 1 050,00 (хиляда и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/