РЕШЕНИЕ
№ 13243
гр. ***, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110125919 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ЗД ***“ АД срещу ***, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 836,27 лв., представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по
щета № *** г., за настъпило на *** г. ПТП от виновно и противоправно поведение,
изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на
длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от 13.12.2023 г.
до изплащане на вземането, и сумата от 404,22 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 836,27 лв. за периода от 25.05.2019 г. до
12.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК на 02.02.2024 г. по ч.гр.д. № 71188/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че на *** г. в гр. ***, в района на „***т“ лек автомобил марка „БМВ
***“, с рег. № ***, попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
вследствие на което са причинени имуществени вреди на автомобила, за който момента на
процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана
в застрахователна полица № *** г. По заведената пред ищеца преписка по щета № *** г. и
след направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на 836,27 лв. (в т.ч.
направените разходи за транспорт на увреденото имущество в размер на 48 лв.), като след
извършено прихващане на насрещно дължимите вноски за невнесена застрахователна
премия на *** г. на собственика на увредения автомобил е заплатена сумата от 534,55 лв.
Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на
застрахования за възстановяване на платеното обезщетение. Твърди, че ответникът носи
гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в
изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по
него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на процесната
сума, но претенцията останала незаплатена. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с която
1
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва твърдения
механизъм на настъпване на ПТП, наличието на дупка на пътното платно с конкретни
размери, характерът и размерът на твърдените вреди. Оспорва да е доказана причинната
връзка между твърдяното ПТП и вредите, като посочва, че процесните вреди са могли да
настъпят и при друг механизъм. Твърди, че *** е сключила Договор за поддръжка № *** г. с
„*** – ***“ АД с предмет – извършване на дейности по поддържане и текущ ремонт на
уличната пътна мрежа и пътните съоръжения в VI зона „Райони ***, ***, ***, ***“, поради
което и ответникът не следва да отговаря по предявения иск. Посочва, че според посочения
договор има два типа улици, което дружеството се е съгласило да поддържа – едната група
са улици, за които е определена абонаментна поддръжка, за които дружеството-изпълнител
по договора следва да следи за състоянието на пътния участък, а другата група улици
изпълнителят извършва ремонт и действия по поддържане на пътния участък едва след
изпращане на възлагателно писмо от ***. Посочва, че процесният пътен участък е от втория
тип, като на *** г. е изпратено възлагателно писмо, с което е възложен ремонта на ***т в
района от кръговото на ж.к. *** до моста на р. ***, като на *** г. ремонтните дейности са
приключили, което се удостоверява и с Протокол №***. Поради това оспорва наличието на
противоправно бездействие на Общината или нейни служители. Оспорва доказателствената
стойност на протокола за ПТП. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача
на лек автомобил „БМВ ***“, с рег. № ***. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение. Оспорва предявения иск и по размер, като посочва, че при изплащане на
застрахователното обезщетение не е отчетено овехтяването на гумата, вследствие на
използването на автомобила. Моли за отхвърляне на предявените искове.
С отговора на исковата молба ответникът в срок е упражнил правото си да иска
привличането на трето лице помагач – „***-***“ АД. При условията на евентуалност /в
случай, че главният иск предявен от „ЗД ***“ АД срещу *** бъде уважен/, *** предявява
срещу третото лице помагач обратен иск за сумата от 836,27 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на отговора на исковата молба, с която е предявен обратния
иск, до окончателното изплащане на сумата, и за сумата от 404,22 лв.
С Определение № 39885 от 03.10.2024 г. съдът е конституирал като трето лице –
помагач на страната на ответника *** – „***-***“ АД и е приел за разглеждане предявените
от *** срещу „***-***“ АД при условията на евентуалност /в случай, че главният иск,
предявен от „ЗД ***“ АД срещу *** бъде уважен/, обратен иск за сумата от 836,27 лв.,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнен Договор № *** г. за поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, изразяващи се в присъдено
регресно вземане по застрахователно обезщетение, изплатено на собственика на застрахован
по застраховка „Каско на МПС” при „ЗД ***“ АД автомобил „БМВ ***“, с рег. № ***, за
обезщетяване на вредите, причинени му в резултат на ПТП, реализирано на *** г. в гр. ***,
при попадане в необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на отговора на исковата молба, с която е предявен обратния иск до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 404,22 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 836,27 лв. за периода от
25.05.2019 г. до 12.12.2023 г.
В срока за отговор третото лице – помагач и ответник по обратния иск „***-***“ АД е
подало отговор на исковата молба, в която оспорва претенциите на *** . Не оспорва, че е
страна по Договор за поддръжка № *** г. на уличната мрежа, както и че за процесния пътен
участък по ул. „***т“ дейностите по поддръжка се осъществяват след изрично и конкретно
възлагане от *** с възлагателно писмо. Посочва, че на ***.*** г. *** е възложила на
изпълнителя по договора с възлагателно писмо изпълнението на ремонтни дейности по
процесната улица, но посочва, че дейностите са изпълнени качествено и в срок, като
работата е приета от възложителя и му е заплатено възнаграждение по договора за
изпълнението й. Посочва, че съгласно договора за поддръжка между страните, при поява на
дефекти след извършен ремонт възложителя уведомява изпълнителя в 5-дневен срок след
констатиране на дефекта. Поддържа, че *** не е уведомила изпълнителя за наличие на
недостатък при изпълнението на ремонта, поради което и изпълнителя не следва да носи
отговорност. Поддържа, че изпълнителят е спазил всички задължения по договора и е
изпълнил договорните си задължения точно и добросъвестно. Моли съдът да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: наличието на
валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно
увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в
размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и
вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ.
множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяване на дълга, респ. възраженията си за съпричиняване.
От представената по делото застрахователна полица № *** г., се установява, че лек
автомобил „БМВ ***“, с рег. № ***, рама ***, собственост на Д. К. Д., е бил застрахован със
застраховка „Каско на МПС“ за периода от 21.06.*** г. до 21.06.2019 г.
По въпроса относно възраженията, с които ответникът по предявен суброгационен
иск на застрахователя може да се защитава, е формирана практика на ВКС, обективирана в
решение № 64/15.06.2010 г. по т.д.№ 667/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 1***/07.04.2016 г.
по т.д.№ 2 744/2014 г. на ВКС, І ТО, съгласно която в тази хипотеза ответникът е трето лице
по отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да противопостави на
застрахователя всички свои възражения, които има срещу застрахования. Той разполага с
възможността да направи възражения, които се основават на застрахователното отношение,
в това число и за липса на валиден застрахователен договор или за отсъствие на една от
предпоставките на чл.402 ТЗ /отм./, респ. чл.213, ал.1 КЗ от 2006 г. /отм./, чл.410, ал.1 КЗ от
2015 г., която практика се споделя от настоящата инстанция. Безспорно е, че в случая
приложената от ищеца застрахователна полица не съдържа подпис на посочения в нея като
застраховащ съконтрагент, но с оглед поведението на страните по нея обективирано в
представените по делото писмени доказателства – уведомление за прихващане с дължимата
застрахователна премия от *** г. и квитанция от *** г., разменена кореспонденция между тях
във връзка с щетата, извършена оценка и заплащане на задължения по нея, съдът намира, че
този договор е породил валидно действие.
Следва да се отбележи, че неспазването на законоустановената форма за
действителност на търговска сделка, каквато е й разглежданата, не води автоматично до
нищожност на същата, което е и едно от различията между търговското и гражданското
право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското
право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по
аргумент на чл.293, ал.3 ТЗ оспорване на действителността й от страните. От ангажираните
от ищеца доказателства по щетата се констатира, че нито застрахователят, нито
застрахованият са оспорили действителността на волеизявленията по нея. Ето защо
възражението на ответника, че за посочения период не съществувало валидно
застрахователно правоотношение е неоснователно.
От приетия протокол за ПТП № *** от *** г., съставен от мл. автоконтрольор при
***-***, след посещение на местопроизшествието, се установява, че на *** г. около *** часа
в гр. ***, лек автомобил „БМВ ***“, с рег. № *** се движи по „***т“ към бул. „***“, като на
около 100 м след ул. „***“ попада в необезопасена и несигнализирана дупка на платното за
3
движение от дясно. Последният, на основание чл. 179 ГПК обвързва съда да приеме, че на
конкретната дата и час на мястото на произшествието се е намирал описания в протокола
лек автомобил, с описаните видими щети, както и че на пътното платно се е намирала
необезопасена и несигнализирана дупка. Част от протокола съставлява схема на ПТП, в
която е отразено наличието на дупка. Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките
на неговите правомощия и след посещение на място на местопроизшествието, поради което
същият в частта, в която длъжностното лице, посетило местопроизшествието е удостоверило
пряко възприетите от него факти при огледа – местоположението на МПС, участниците в
ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието, наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална
доказателствена сила. (в този смисъл решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. по
описа на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС,
II т. о.; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 98/25.06.2012 г. по
т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. №
50128/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение № 66/05.08.2022 г. по гр. д. № 1972/2021 г.
по описа на ВКС, IV г. о. и др.).
Не се спори, а и се установява от представените уведомление-претенция за настъпило
застрахователно събитие от *** г. по полица № *** г. и декларация, подадени от Д. К. Д., че
при ищеца е образувана щета № *** г. В декларацията са посочени идентични на отразените
в протокол за ПТП обстоятелства относно настъпването на застрахователното събитие.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло и с
показанията на разпитания свидетел Д. К. Д.. От тях се установява, че свидетелят към *** г.
е управлявал застрахования при ищеца лек автомобил. Свидетелства, че на *** г. пътувайки
по „***т“, на около 200-300 м. от клона на „***“ попаднал в голяма дупка на пътното
платно. Посочва, че се движел с не повече от 47-53 км/ч. Разказва, че се опитал да завие на
ляво, за да избегне асфалтовата неравност, но поради денивелацията не успял, вследствие на
което дясната част на лекия автомобил (предна дясна и задна дясна гума) попаднала в
дупката. Слизайки от автомобила, видял, че са увредени двете джанти,и са спукани предна
и задна гума. След преглед се установило и че рейката е счупена и изтича хидравлична
течност от кормилната част. Веднага след инцидента се обадил на ***, които пристигнали
след около час и половина и изготвили протокол за ПТП. Добавя още, че докато чакал да
пристигнат полицесйките служители още 4 автомобила попаднали в процесната неравност
на пътя.
Съдът възприема като достоверни показанията на разпитания свидетел, тъй като са
основани на преки и непосредствени впечатления, същите са логични и не се оборват от
останалите събрани по делото доказателства.
В синхрон с така описаните доказателства е и експертното заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, неоспорено от страните и което съдът след преценка по реда
на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. Съгласно
експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „БМВ ***“, с рег. № *** се
намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Според
експертното мнение от техническа гледна точка предвид настъпилите увреждания от
процесното ПТП, а именно два броя гуми и засегната ходова част, лек автомобил „БМВ
***“, с рег. № *** не е могъл да продължи безопасно своето движение на собствен ход и е
следвало да бъде репатриран.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че се установява по
безспорен начин настъпването на застрахователното събитие в описания в исковата молба
механизъм, а именно – поради наличието на дълбока неравност (дупка), необозначена по
4
начин, позволяващ избягването, като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани
доказателства, сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.
Видно от представената застрахователна полица № *** г., договорът е сключен при
клауза „Пълно Каско“. Съгласно приложимите общи условия клаузата „Пълно Каско“
покрива вреди, настъпили при ПТП, както и транспортиране (репатриране) на
застрахованото МПС до 150 км., считано от мястото на събитието. Несъмнено вредите,
произтичащи от попадане на автомобила в дупка на пътното платно, съставлява покрит
риск, отделно в случая липсват данни увреждане на гумите да представлява изключен риск
съгласно приложимите общи условия. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът-
застраховател е дължал изплащането на обезщетение за вредите настъпили включително по
гумите, както и разходите за репатриране на процесния автомобил, вследствие на
попадането му в дупка. Ето защо възражението на ответника за изплащане от ищеца на
обезщетение по непокрит риск е неоснователно.
По делото не е спорно, а и от приетите писмени доказателства – опис-протокол по
щета № *** г., доклад по щета № *** г., фактура № ***/*** г. и касов бон от *** г. за сумата
от 48 лв., уведомление от „ЗД ***“ АД до Д. Д. от *** г. и квитанция от *** г., преводно
нареждане от *** г., се установява, че от страна на ищеца е заплатена в полза на собственика
на увредения лек автомобил сумата от 534,55 лв. след извършено прихващане на насрещно
дължимите вноски за невнесена застрахователна премия.
След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу
третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът
на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска
собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо
лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние,
отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка
настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на
движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда,
че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Между страните не е спорен въпросът, че пътят, на който се твърди да е реализирано
ПТП, се стопанисва от ответника ***. От обстоятелството, че на пътната настилка на
общински път към момента на настъпване на произшествието е имало необозначена дупка,
което се установява от събраните в производството писмени доказателства, показанията на
разпитания свидетел, преценени съгласно чл. 172 ГПК в съвкупност с останалия
доказателствен материал по делото, както и заключението на САТЕ, се налага изводът, че
общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската
пътна мрежа. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя“ по
смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и
създава опасност за движението. Доколкото се установи, че тази неравност не е била
обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да
продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, то ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
ответника или на други изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на
5
движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по
описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /,
че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които
основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая по делото не се установи поведение на водача на процесния лек
автомобил, което да нарушава правилата за движение по пътищата, в т.ч. управление на
МПС с превишена скорост, и това да е довело до попадането му в процесната дупка.
Липсват доказателства, че с поведението си водачът на увредения автомобил пряко и
непосредствено е допринесъл за вредите. Доколкото местопроизшествието е било посетено
от органите на КАТ и същите не са установили извършено от страна на водача на лекия
автомобил нарушение по ЗДвП, то съдът намира, че възражението на ответника за принос от
страна на водача на процесния лек автомобил за настъпване на произшествието остава
недоказан. Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е
направила възражение за съпричиняване. В случая ответникът не е провело пълно и главно
доказване на релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като
следва да се посочи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване
за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и
несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални
увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Установява се от доказателствата по делото, че с регресна покана от *** г.
(получена от ответника на *** г.) ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 836,27 лв., с включени 48 лв.
разходи за транспорт на увреденото МПС.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
6
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Според споделяната от настоящия състав константна практика
на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г.
на КФН.
В случая съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на
съдебно- автотехническа експертиза, стойността, необходима за възстановяване на
констатираните увреждания по лек автомобил „БМВ ***“, с рег. № ***, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 1144,80 лв. Така определената от експерта
стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените детайли,
възстановяване на увредените детайли, боядисване, камера и труд.
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 411 КЗ се явява
основателен в пълния предявен размер от 836,27 лв. Като законна последица от уважаване
на иска за главница, върху същата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.12.2023 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
По делото съдът формира извод за наличието на главен дълг. Приложение следва
да намери чл. 412, ал. 1 КЗ, според който забавата настъпва с изтичане на 30-дневен срок от
отправяне на претенцията. В настоящия случай, с регресна покана от *** г. (получена от
ответника на *** г.) ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 836,27 лв. Срокът е изтекъл на *** г., поради
което ответникът е изпаднал в забава, считано от *** г. Изчислен от съда при условията на
чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор, размерът на мораторната лихва за периода от *** г. до
12.12.2023 г., е 399,37 лв.
Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да се уважи до размера на сумата от 399,37 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от *** до 12.12.2023 г., като за разликата над сумата от 399,37 лв. до пълния
7
предявен размер от 404,22 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По предявените обратни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82,
вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД иск:
Исковете са предявени като евентуални и с оглед формираните правни изводи за
основателност на първоначалния иск за заплащане на застрахователно обезщетение се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалните искове.
В тежест на ищеца по обратните искове е да установи, че с ответника по иска са били
обвързани от валидно правоотношение по договор за изработка, по който ответникът е
следвало да изпълни конкретна работа, че неизпълнението на същата е причинило на ищеца
вреди, размер на същите, че ответникът е изпаднал в забава на плащане на обезщетението за
тях.
В тежест на ответното дружество по обратния иск е да докаже възраженията си,
съответно ползващите го факти, вкл. да докаже, че е погасил задължението си.
Между страните не се спори, че между тях е бил сключен Договор № *** г., по
силата на който възложителят *** възлага, а изпълнителят „***-***“ АД се задължава да
извърши на територията на *** – VI зона „Райони ***, ***, ***, ***“, дейностите по
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включеително
изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението. Съгласно
т.1.1.1 от договора изпълнителят се е задължил да извърши определено ниво на поддържане
на булеварди и улици, посочени в списък Приложение 11 от договора, а за цялата останала
част от уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън този списък, да извършва
дейностите по поддръжка и текущ ремонт на база конкретни възлагания при необходимост –
т.1.1.2 от договора.
Между страните няма спор, че дейностите по поддържане и ремонта на процесния
„***т“ не попадат в приложното поле на т.1.1.1 от договора, а извършването на посочените
действия е въз основа на конкретно възлагане на „***-***“ АД. Видно от приетото по делото
възлагателно писмо от ***.*** г., от *** до ответното дружество, на последното е възложено
извършването на ремонтни дейности – направа на единични асфалтови кръпки – 900 кв.м.
на следния пътен участък: ***т – от кръговото на ж.к. „*** 4“ до моста на р. „***“. Няма
спор, че именно на посочения пътен участък е настъпило процесното пътно-транспортно
произшествие.
От представените по делото писмени доказателства – двустранна сметка № *** за
изплащане на СМР въз основа на Протокол обр. 19, носеща подписи за представители на
възложителя, изпълнителя, и фактура № **********/*** г., се установява, че изпълнението
на извършената от ответника „***-***“ АД работа е приета без възражения от възложителя
***. Доколкото процесният договор представлява такъв за изработка по смисъла на чл. 258
ЗЗД, то приложение намира разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД, съгласно която правните
последици от приемането веднъж настъпили, не могат вече да бъдат ревизирани от
страните.
По делото не е установено *** в последствие да е възложила работа на „***-***“
8
АД в обхвата на която да попада пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП.
Разпоредбите на чл. 5 от договора ограничават правомощията на изпълнителя за този
участък до изпълнение на конкретно поставени задачи по изрично допълнително възлагане.
Така извод, че към дата на процесно ПТП –*** г., пътно платно на бул. „***т“ на 100 м от
ул. „***“ е било ремонтирано от ответника и че той не го е обезопасил не може да се
обоснове. При така установеното съдът приема, че по делото не е установено по несъмнен
начин, че отговорността на ответника за неизпълнение на възложена му от *** работа по
договора от *** г. може да се ангажира във връзка с претърпените от собственика на лек
автомобил „БМВ ***“, с рег. № *** вреди от попадането в дупки на пътно платно на „***т“
на 100 м. след улица „***“ на *** г.
При тези изводи съдът намира предявената претенция за недоказана и като такава
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца „ЗД ***“
АД се дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете. Съобразно дадените в
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото
производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е
направил разноски в общ размер на 75 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 50
лв. –юрисконултско възнаграждение. За исковото производство са представени
доказателства за сторени разноски в общ размер на 575 лв., от които 75 лв. – заплатена
държавна такса, 400 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза, и 100 лв. –
юрисконултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП). Съобразно уважената част от претенции и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „ЗД ***“ АД
има право на разноски в размер на 74,71 лв. за заповедното производство и 572,75 лв. – за
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника *** се дължат разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 0,39 лв. - юрисконултско
възнаграждение (определено от съда на основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗП вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП).
Ответникът по обратния иск „***-***“ АД не е претендирал разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„ЗД ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***, срещу ***, с
адрес: гр. ***, ул. „***, искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че *** дължи на „ЗД ***“ АД, сумата от 836,27 лв., представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“ по щета № *** г., за настъпило на *** г. ПТП от виновно и противоправно поведение,
изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на
длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от 13.12.2023 г.
до изплащане на вземането, и сумата от 399,37 лв., представляваща обезщетение за забава в
9
размер на законната лихва върху сумата от 836,27 лв. за периода от *** г. до 12.12.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
02.02.2024 г. по ч.гр.д. № 71188/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 399,37 лв. до пълния предявен
размер от 404,22 лв. и за периода от 25.05.2019 г. до *** г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, с адрес: гр. ***, ул. „***, срещу „***-***“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 836,27 лв.,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения по Договор № *** г. и
сумата от 404,22 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 836,27 лв. за периода от 25.05.2019 г. до 12.12.2023 г.
ОСЪЖДА ***, с адрес: гр. ***, ул. „***, да заплати на „ЗД ***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
74,71 лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 71188/2023 г. по описа на
СРС, 61 състав, и сумата от 572,75 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ЗД ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***, да заплати на ***, с адрес: гр. ***, ул. „***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
0,39 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ответника– „***-***“ АД,
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10