№ 19
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100902693 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано е по жалба, подадена от новоизбрания управител на дружеството „Г.“
ООД срещу отказ № 20211201090956/ 02.12.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър по партида на дружеството на
промяна във вписаните обстоятелства, изразяващи се в заличаване на К.М.К. като управител
на дружеството и с оглед на това промяна в начина на съвместно представляване на
дружеството от вписаните управители.
В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн.
в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу
постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по
вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията
към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства
за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени
доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено
едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе
по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с
което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в
съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“,
не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на
подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната
в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който
няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е
постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и
правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по
реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради
което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон,
така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и
изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове
граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил
1
един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да
подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба
срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта,
че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по
вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от
длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху
които е изграден гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество.
Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя
характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който
търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето
защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на
страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава
писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да
подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото
отговор по жалба.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от
обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Предмет на регистърното производство, образувано по заявлението, по което е
постановен обжалвания в настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър
по партидата на „Г.“ ООД на промяна във вписаните обстоятелства, изразяващи се в
заличаване на К.М.К. като управител на дружеството поради освобождаването му и с оглед
на това промяна във вписаните обстоятелства относно начина на съвместно представляване
на дружеството от вписаните управители.
При извършена от съда проверка в търговския регистър се установява, че преди
подаване на заявлението, по което е постановен обжалвания в настоящото производство
отказ, от дружеството „Г.“ ООД е подадено друго заявление, по което е поискано вписване
на същите обстоятелства, които се иска да бъдат вписани по партида на дружеството и с
настоящото заявление, като към момента производството по неговото разглеждане не е
приключило с произнасяне на длъжностното лице по регистрация, защото то е спряно по
реда на чл. 536, ал. 1 ГПК с акт на съда. Настоящият съдебен състав счиа, че това
обстоятелство не представлява пречка за длъжностното лице по регистрация да се произнесе
по основателността на подаденото от „Г.“ ООД второ по ред заявление за вписване. Това е
така, тъй като при съобразяване на фактите, на които заявителят основава искането си по
двете заявление, е видно, че те не са идентични – по първото от подадените заявления,
регистърното производство по разглеждане на което е спряно от съда, заявителят твърди, че
обстоятелствата, които иска да бъдат вписани, произтичат от решение на общото събрание
на съдружниците, което е прието на 16.11.2021 г., а по второто по време искане се сочи, че
заявените за вписване обстоятелства произтичат от различно решение на върховния орган на
дружеството – решение, прието на 30.11.2021 г. След като се установява, че настоящото
заявление не е напълно идентично по предмет с друго, подадено преди него, по което все
още няма произнасяне от компетентния за това орган, то това означава, че то не попада в
приложното поле на разпоредба на чл. 26, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, която ограничава
възможността за подаване на второ заявление за вписване на същото обстоятелство или за
обявяване на същия акт, когато длъжностното лице е извършило исканото вписване,
заличаване или обявяване, както и когато все още не се е произнесло по предходно подадено
заявление. Това ограничение обаче се прилага само ако двете заявления имат един и същи
предмет, което не е налице в случая с оглед направените от молителя твърдения, че
обстоятелствата, които се иска да бъдат вписани в търговския регистър, са породени от
2
различни решения на върховния орган на дружеството.
Трябва да се посочи, че постановеният от съда акт за спиране на регистърното
производство, образувано по заявление с вх. № 20211116162950, също не представлява
пречка за произнасяне от длъжностното лице по регистрация по основателността на
направеното от „Г.“ ООД последващо искане за вписване, по което е постановен обжалвания
отказ. Това е така, тъй като производството по разглеждане на това второ искане не е спряно
с определението на съда, постановено по реда на чл. 536, ал. 1 ГПК. в практиката на ВКС се
приема, че постановеното спиране по чл. 536 ГПК на регистърно производство, образувано
за разглеждане на едно заявление, има действие и по отношение на последващи подадени
заявления, но само тогава, когато с тях се иска вписване на същите обстоятелства,
възникнали на същото основание като тези по първото. Такъв обаче не е настоящия случай,
защото въпреки че по двете направени от заявителя искания, по едно от които регистърното
производство е спряно, е заявено вписването на едни и същи обстоятелства, се сочи, че те са
възникнали на различни основания - по първото искане обстоятелствата произтичат от
решение на общото събрание на съдружниците, прието на 16.11.2021 г., а по второто – от
решение на общото събрание, прието на 30.11.2021 г.
На следващо място, съдът съобразява, че при подаване на заявление за вписване на
определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице, което е компетентно
да извърши вписването, съответно да постанови отказ, извършва проверка за това дали
заявените обстоятелства подлежат на вписване в търговския регистър, както и дали от
представените от заявителя документи се доказва, че те съществуват и че съответстват на
закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ /. С
оглед на това и предвид обстоятелствата, чието вписване се иска, а именно заличаване на
вписан управител на дружеството, то в случая проверката, която следва да извърши
длъжностното лице включва и това дали заявителят е представил документи,
удостоверяващи, че от компетентния за това орган на дружеството са взети решенията
относно обстоятелствата, чието вписване се иска, както и дали тези решения са взети
законосъобразно - в съответствие с установените в закона и дружествения договор правила
за това.
В чл. 141, ал. 4 ТЗ е предвидено, че овластяването на управителя може да бъде
оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър. Вземането
на решение за оттегляне овластяването на управителя, което по своята същност
представлява такова за промяна на персоналния състав на представителния орган на
дружеството, е в компетентността на неговия върховен орган, който е волеобразуващият
такъв и е общото събрание на съдружниците. При приемане на такова решение този орган
има пълна свобода, тъй като освобождаването на управителя не може да бъде обусловено от
настъпване на каквито и да е основания, които да са предвидени в закона или в
учредителния акт.
От представените в производството документи е видно, че на 30.11.2021 г., от общото
събрание на съдружниците в „Г.“ ООД е взето решение за освобождаване на К.М.К. като
управител, което е обективирано в т. 1 от протокола за проведено общо събрание от
30.11.2021 г. Това означава, че от върховния орган на търговското дружество е формирана
воля за оттегляне на пълномощията от единия от двамата избрани и вписани в търговския
регистър управители – от К.М.К..
За да се направи извод, че това решение е законосъобразно и като такова е породило
правни последици, трябва да бъде установено, че то е взето в съответствие с установените в
закона правила за свикване на общото събрание, за кворум и за минимално изискуемо
мнозинство за това.
В чл. 139, ал. 1 ТЗ е предвидено, че общото събрание се свиква с писмена покана, в
която се посочва дневният ред, като тази покана трябва да бъде получена от всеки
съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в
3
дружествения договор. Тези правила за свикване на общо събрание с писмена покана, която
да е достигнала до всеки един от съдружниците в посочената в тази разпоредба или в
дружествения договор срок за това, обаче не намират приложение в хипотезата, уредена в
чл. 139, ал. 2 ТЗ – при приемане на неприсъствено решение от общото събрание. Това
разрешение е свързано с факта, че за да е налице законосъобразно прието неприсъствено
решение на общото събрание законът поставя едно специално условие, което всички
съдружници да са заявили писмено, че са съгласни с решението. Изразяването на изрично
съгласие на всички съдружници с конкретно решение означава, че те са надлежно и
своевременно уведомени за провеждане на общото събрание, за решението, които ще се
вземе на него и са съгласни с неговото съдържание. Ето защо и в тази хипотеза
членствените им права на съдружници при приемане на това решение са напълно защитени
и не могат да бъдат засегнати от липсата на съставена писмена покана за свикване на
общото събрание.
От протокола за проведено на 30.11.2021 г. общо събрание на съдружниците в „Г.“
ООД е видно, че решението за освобождаване на К.К. като управител е взето неприсъствено,
като съгласие за него е изразено единствено от лицето Л.Й.Х.. Ето защо и по отношение на
това решение не се прилагат правилата за свикване на общото събрание, установени с чл.
139, ал. 1 ТЗ. За да бъде това решение законосъобразно съдът трябва да отговори единствено
на въпроса дали то е прието със съгласието на всички съдружници в дружеството съгласно
изискването на чл. 139, ал. 2 ТЗ, което пък е предпоставено от произнасяне по въпроса кои
лица са съдружници в „Г.“ ООД към 30.11.2021 г.
Установява се, че към 30.11.2021 г. в търговския регистър по партидата на „Г.“ ООД
като съдружници са вписани две лица - Л.Й.Х. и К.М.К.. В производството са събрани
доказателства, от които се установява, че преди тази дата - на 16.11.2021 г. е проведено
друго заседание на общото събрание на съдружниците „Г.“ ООД, на което е прието решение
за изключване на К.М.К. като съдружник. Това е видно от съставения на 16.11.2021 г.
протокол за проведено общо събрание на съдружниците в „Г.“ ООД. От момента на вземане
от общото събрание на решението за изключване на съдружник до неговата отмяна по реда
на чл. 74 ТЗ то поражда правно действие в отношенията между съдружниците и
дружеството, като за това е без значение факта дали то е вписано в търговския регистър или
не, което обстоятелство е релевантно само за действието на решението по отношение на
трети за дружеството лица, но не и във вътрешните отношения между съдружниците и
самото юридическо лице, като отделен правен субект /в тази насока се е произнесъл и ВКС с
Определение № 883 от 09.12.2014 г., постановено по ч. т. д. № 2842/2014 г. по описа на
ВКС, I т.о./. Действието на това решение на върховния орган на дружеството се изразява в
това, че лицето К.М.К. е изгубило качеството си на съдружник в „Г.“ ООД по отношение на
дружеството и останалите съдружници в него, считано от датата на приемането му, което е
станало на 16.11.2021 г.
От актовете, обявени по партидата на „Г.“ ООД в търговския регистър, може да се
направи извод, че решението на общото събрание от 16.11.2021 г. за изключване на К.М.К.
като съдружник в дружеството-заявител е предмет на предявен пред съда иск по чл. 74 ТЗ,
производството по разглеждане на който не е приключило към момента с влязло в сила
съдебно решение. Конститутивният ефект на решението, с което може да бъде уважен
предявения иск по чл. 74 ТЗ, настъпва занапред, с влизането му в сила и едва от този момент
би се считало, че лицето К.М.К. има отново качеството на съдружник в „Г.“ ООД, тъй като
решението на общото събрание на съдружниците за неговото изключване е
незаконосъобразно и като такова е отменено. В този смисъл са задължителните указания,
дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на
ВКС. Това от своя страна, наред с извода за незабавно действие на решението на общото
събрание във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството, означава, че в
отношенията между К.М.К. , другия съдружник в „Г.“ ООД и самото дружество за периода
от 16.11.2021 г. до 30.11.2021 г., до която дата не е налице влязло в сила положително
съдебно решение по предявения иск по чл. 74 ТЗ, К.М.К. няма качеството съдружник в „Г.“
4
ООД. Към 30.11.2021 г. едно единствено лице има качеството на съдружник в това
дружество и това е физическото лице Л.Й.Х.. Доколкото този съдружник е изразил съгласие
с взетото на 30.11.2021 г. неприсъствено решение на общото събрание на съдружниците в
„Г.“ ООД за освобождаване на К.М.К. като управител, то трябва да се приеме, че това
решение е прието при спазване на правилата, регламентирани в чл. 139, ал. 2 ТЗ. След като
решението е прието с гласа на единствения съдружник в дружеството към 30.11.2021 г., се
налага извода, че то е взето и с изискуемото в закона мнозинство за това, посочено в чл. 137,
ал. 3, изр. 3 ТЗ, която норма не е дерогирана с дружествения договор на „Г.“ ООД.
С оглед на горното трябва да се заключи, че в регистърното производство са
представени доказателства, от които се установява, че от компетентния за това орган на
дружеството „Г.“ ООД е взето валидно и законосъобразно решение за освобождаване на
К.М.К. като управител, което е породило правни последици по прекратяване на
представителната му власт. Това означава, че са налице предпоставките за заличаване
вписването на К.М.К. като управител в търговския регистър така, както предвижда нормата
на чл. 141, ал. 4 ТЗ.
След като по делото се установява, че са настъпили всички предпоставки за
заличаване по партидата на дружеството-жалбоподател на извършеното вписване на
посоченото лице като управител, както и вписване на произтичащата от това промяна в
начина на съвместно представляване на дружеството от вписаните управители, то отказът на
длъжностното лице по регистрация да направи това е незаконосъобразен и трябва да бъде
отменен.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Г.“ ООД отказ № 20211201090956/ 02.12.2021 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише в търговския
регистър по партида на дружеството на промяна във вписаните обстоятелства, изразяващи
се в заличаване на К.М.К. като управител на дружеството и с оглед на това промяна в
начина на съвместно представляване на дружеството от вписаните управители.
УКАЗВА на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията ДА
ВПИШЕ в търговския регистър по партидата на „Г.“ ООД, промяна в обстоятелствата,
заявени със заявление с вх. № 20211201090956, изразяващи се в заличаване на К.М.К. като
управител на „Г.“ ООД поради освобождаването му и в заличаване на вписания начина на
съвместно представляване на дружеството от вписаните управители.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5