№ 2894
гр. Варна, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело
№ 20233110109993 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от „М.С.“ ООД, ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: гр. ***** срещу „С.“ ЕООД, ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: гр.***** иск с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал.
1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ, за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществуват вземания против ответника
в следните размери: 890.40лв. /осемстотин и деветдесет лева и 0.40 ст./ с ДДС,
представляваща незаплатена цена за доставена стока /лавандулов цвят/, за
което е издадена Фактура № **********/01.08.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 26.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 155.08
лв. /сто петдесет и пет лева и 0.08 ст./ - мораторна лихва за периода от
02.08.2021г. до 20.04.2023г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: страните били в търговски отношения, като в изпълнение на
задълженията си по тях, ищецът доставил на 1484 кг лавандулов цвят, реколта
2021г. на цена за кг от 0.50 ст. без ДДС. Неплатеното задължение към
настоящия момент възлиза на исковата сума. Въпреки приемането на стоката
и изправността на ищеца, до настоящия момент ответникът – купувач не е
изпълнил оставащото непогасено задължение за плащане на дължимата цена
на доставената стока. Задължението е изпълнимо, като за ищеца е налице
правен интерес от получаване на реално изпълнение. Върху просрочената
главница ответникът дължи и обезщетение за. Предвид неизпълнение на
поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено
заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 6751/2023г. по описа на
ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение,
длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Ето защо
1
обективира искане за осъждане на ответника да изпълни реално задължението
си.
В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131
ГПК, ответникът оспорва по основание и размер заявените претенции. Сочи,
че между страните не е постигната договореност за покупко-продажба на
лавандулов цят. Оспорва да е подписвал сочената фактура. Твърди, че
предоставя услуга по дестилиране на етерични масла от маслодайни култури,
а не изкупува земеделска продукция. Ищецът е ползвал срещу заплащане
услуга за изваряване на лавандулов цвят, чрез която да се дестилира етерично
масло.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 26.05.2023г. ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК, като в
негова полза е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3033 от
29.05.2023г. по ч.гр.д. № 6751/2023г. по описа на ВРС, за парично задължение,
предмет на предявения иск в рамките на настоящото исково производство.
Срещу издадената заповед, длъжникът е депозирал възражение в рамките на
законоустановения срок.
Представено е надлежно заверено копие на Фактура №
**********/01.08.2021г., двустранно подписана от страните. Фактурата е
издадена от ищеца, в качеството му на доставчик на стоки. Получател на
стоките е „С." ЕООД.
Представени са Потвърждение за разчети от дата 13.02.2023г, ведно със
справка за проследяване на пратка и известие за доставяне.
В хода на делото са ангажирани специални знания посредством
проведената ССчЕ, заключението на вещото лице, по която установява
следното: От ищеца е издадена фактура № **********/01.08.2021г. с
основание „Лавандулов цвят р.2021г.". Количество 1484 кг. Цена 0.50 за кг. ДО
на фактурата е 742.00 лв. Начислено ДДС 148.40 лв. Сума 890.40 лв.
Получател С." ЕООД. Размерът на главното задължение на „С." ЕООД по
фактурата е в размер на 890.40 лв. В счетоводството на ищеца фактурата е
отразена по дебита на сметка 411 и кредита на с-ка 702 „Приходи от продажба
на стока". Фактурата е включена в Дневника за продажбите по ЗДДС за
данъчен период м.08.2021г. По данни от системата на приходната агенция,
фактурата е включена в дневника за покупките на ответника за данъчен
период м.09/2021г. и дружеството е ползвало данъчен кредит. Следователно
фактура № **********/01.08.2021 г. е отразени в счетоводната документация
на „С." ЕООД и сключената сделка е вписана в съответните период.
Обезщетението за забава съответства на претендирания размер.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Настоящата инстанция приема, че е сезирана с иск с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1,
пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ.
Искът е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на
чл.415 ГПК и е процесуално допустим.
От представената по делото фактура № **********/01.08.2021г. се
установява, че страните са се намирали в договорни отношения през
2
процесния период, породени от договор за покупко-продажба на стоки.
Съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ търговска е продажбата, която според
разпоредбите на закона е търговска сделка с изключение на сделките с
предмет вещ за лично потребление и купувач-физическо лице, като
настоящият случай не попада в последната хипотеза. Договорът за продажба
между търговци е неформален, двустранен и възмезден договор. Т.е., за
неговата валидност законът не изисква писмена форма по аргумент от чл. 293,
ал.1 ТЗ. С факта на постигане съгласие между страните договорът се счита
сключен и произвежда целеното правно действие, а именно за продавача
възниква задължението да предаде вещите, а за купувача да плати цената им.
Страните са юридически лица регистрирани в Търговския регистър, като
съдът приема, че развиваната от тях дейност е търговска по своя характер,
поради което в отношенията им приложение намират разпоредбите на
Търговския закон, съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Събраните по делото доказателства установяват, че между страните е
сключен валиден договор за покупко-продажба на стоки. Такъв не е
обективиран в нарочна писмена форма, като за доказване на съществуването
му, ищецът е представил фактура № ********** /01.08.2021 г. В разглеждания
случай, волеизявлението на ответника, изразяващо съгласие за създаването на
правна връзка и изпълнение на поетите задължения по тях, е дадено с
действията по приемане на фактурата, което приемане безспорно се установи
по делото, доколкото същата е включена в дневника за покупки, декларирана е
и ДДС е ползван като данъчен кредит.
Тъй като съгласно чл.55, ал.1 ТЗ редовно водените счетоводни книги и
записванията в тях могат да се приемат като доказателства между търговци за
установяване на търговски сделки, в тази връзка по делото е извършена
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда.
Вещото лице е дало заключение, че фактурата е редовно осчетоводена в
счетоводствата на двете дружества. От експертизата се установява също, че
ответникът е ползвал правото на данъчен кредит по осчетоводената фактура.
От това следва, че ответникът е признал и приел доставените стоки. Затова с
оглед редовното осчетоводяване на задълженията на ответника към ищеца по
фактурата по аргумент на чл. 55, ал. 1 ТЗ следва, че извършените счетоводни
записвания съставляват доказателство за наличието на облигационни
правоотношения – твърдяната от ищеца сделка, по силата на които ответникът
е приел доставените от ищеца в негова полза стоки, срещу което в тежест на
ответника е възникнало задължението да заплати на ищеца дължимата за
стоките цена.
Ответникът не се е противопоставил на ищеца по повод приетата
фактура. В случай на противопоставяне, ответникът е следвало да върне на
издателя фактурата, като му противопостави конкретни възражения по
сделката.
Отразяване на фактурата в дневника за покупки на ответника, вкл.
ползването на данъчен кредит, представляващи извънсъдебно признание на
факти, говори в полза на извода, че стоките са доставени от ищеца и приети от
ответника, което аргументира за решаващия състав извода, че по
правоотношението, възникнало от договор за продажба, ищецът е изпълнил
задълженията си и в тежест на ответника е възникнало насрещно задължение
за заплащане на договорената цена.
Въпреки доказателствената тежест, която носи, ответникът не е
3
представил доказателства, от които да се установява, че е изпълнил точно и в
срок паричното си задължение към ищеца, произтичащо от възникналите
помежду им търговски правоотношения, обективирани в издадената от ищеца
фактура.
По акцесорния иск: На осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да
заплати цената на стоките към момента на получаването им или към момента
на получаване на счетоводния документ. При липса на доказателства за
осъществено плащане, на осн. чл. 84, ал. 1 ЗЗД купувачът изпада и в забава.
Установи се наличието на главно задължение. Ответникът не е заплатил
цената на стоките на падежа. Ето защо на осн. чл. 86 ЗЗД и с оглед, че
размерът на претендираната лихва е в рамките на определения по реда на 162
ГПК служебно от съда, изчислен с програмен продукт Апис финанси, искът
досежно лихвите е основателен и следва да бъде уважен в претендирания общ
размер от сумата 155.08 лв..
Исковите претенции се явяват основателни в предявените размери.
Следва да се присъди и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 26.05.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в заповедното и исковото производство.
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното
от ищеца искане за присъждане на реализираните в хода на заповедното и
исковото производство съдебно деловодни разноски, подкрепено с
ангажираните за целта доказателства, обуславят основателност на искането в
доказаните параметри, а именно: 100 лева дължимата и заплатена държавна
такса; 300 лева – депозит за вещо лице; 800 лева - платени възнаграждения за
един адвокат. Така разноските направени в заповедното и настоящото
производство, които следва да се възложат в тежест на ответника възлизат на
1200 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „С.“
ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.***** дължи на
„М.С.“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
сумата 890.40лв. /осемстотин и деветдесет лева и 0.40 ст./ с ДДС,
представляваща незаплатена цена за доставена стока /лавандулов цвят/, за
което е издадена Фактура № **********/01.08.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 26.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 155.08
лв. /сто петдесет и пет лева и 0.08 ст./ - мораторна лихва за периода от
02.08.2021г. до 20.04.2023г., на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК
във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.***** ДА ЗАПЛАТИ на „М.С.“ ООД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, сумата от 1200 лева - разноски в
4
заповедното производство по ч.гр.д. № 6751/2023г. на ВРС и разноски в
исковото производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5