Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Плевен, 15.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети деке***и
през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д.
при
секретаря ..……… Ивайло Цветков ..……… и в присъствието на прокурора ………………………...….. като разгледа
докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 764 по описа за 2019год. и на основание данните по делото
и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1466/
Осъдил на основание
чл.86 от ЗЗД ***, ***,
представлявано от К. Н., ДА ЗАПЛАТИ НА К.К.А.,***, ***, сумата
от 202,57 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд за периода от 13.05.2016 год. до 30.04.2019
год. в размер на 1 394,28 лева, дължима за периода от първо число на месеца,
следващ тримесечието за което се отнася, до датата на предявяване на иска.
Осъдил на основание
чл.78, ал.1 ГПК ***, ***, представлявано от К. Н., да заплати на К.К.А. ***, ***, сторените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Осъдил
на основание чл.78, ал.6 ГПК ***, ***,
представлявано от К. Н., да заплати
по сметка на Плевенския районен съд сумата от 120,00 лева – депозит за вещо
лице, както и държавна такса върху цената на уважените искове в размер на
105,77 лева /55,77 лева + 50,00 лева/.
Срещу така постановеното решение пред Плевенски окръжен съд е постъпила
въззивна жалба от *** - Плевен, в която се твърди, че решението е неправилно –
съдът е приел в противоречие със Закона, че положения от ищеца нощен труд
следва да бъде преизчислен по чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата - НСОРЗ. За процесния период от 13.05.2016г. до 30.04.2019г.
твърдят, че са действали три такива Наредби – от 19.08.2014г., от 25.05.2015г.
и от 29.07.2016г. за реда, за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители от ***. Същите са специални спрямо НСОРЗ и втората
и третата Наредби не са предвиждали както чл.9 ал.2 НСОРЗ нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент 1,143 за разлика от действалата преди тях
Наредба от 19.08.2014г. Съгласно З*** и чл.3 ал.3 от тези Наредби изрично е
предвидено, че служителите на *** могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от държавните служители по ЗДСл и лицата по трудови правоотношения.
Излагат съображения, че по делото е установено, че на
ищеца ежемесечно е изплащано допълнително възнаграждение по 0,25лв. повече за
всеки час нощен труд. Навеждат доводи, че ПлРС не е обсъдил представеното от
тях Писмо от 29.08.2011г. на МТСП, според което разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ
не може да се използва за генериране на извънреден труд, а само е изразил
недоверие в изводите по същото без конкретни мотиви защо не ги приема. Твърдят,
че получените часове в повече от превръщането на нощните часове в дневни със
сочения коефициент не са извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ, защото
ищецът не е работил извън установеното му с график работно време за длъжността
му.
В съдебно
заседание молят
съда да вземе предвид разпоредбата на чл.9Г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските /НРВПО/ в редакцията ѝ в ДВ №41/2017 година и да
отхвърли исковете за периода 01.01.2018 година - 30.06.2018 година. Размерът на
главницата се установява по безспорен начин от експертизата, която е подробна и
помесечна във връзка с изчислените суми за главница – 220,96лв., а размерът на
лихвата – 16,46лв. Претендират отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявените
искове, както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции и адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита от
по 100лв. за всяка
инстанция. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по въззивната жалба К. ***,
ЕГН ********** чрез адв.К. Д. от ПлАК изразява становище, че жалбата като
неоснователна да се отхвърли и да потвърди решението на Районен съд – Плевен
като правилно и законосъобразно.
Като взе предвид
данните по делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните,
настоящият съдебен състав намира разглеждането на жалбата за процесуално
допустимо, а по същество жалбата за частично основателна, предвид следните
съображения:
Между страните няма спор, че ищецът К. *** е в служебно
правоотношение с *** гр. Плевен, по силата на което е изпълнявал длъжността ***
- *** в при *** гр.Плевен.
Безспорно е също така, че за процесния период от 13.05.2016г. до 30.04.2019г. ищецът е полагал
труд на смени при 12-часов режим на работа, при сумарно изчисляване на
работното време и тримесечно отчитане на отработеното време.
Пред въззивната инстанция
страните потвърдиха, че безспорно е също така, че графикът за работа на К.К.А. и изготвените въз основа на него
протоколи за процесния период, съответстват на нормата за работни часове при
едномесечно и тримесечно сумарно отчитане на работното време.
За да постанови обжалваното
решение ПлРС е приел, че съгласно разпоредбата
на чл.176 от З*** - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на ***
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от З***. Според нормата
на чл.187, ал.9 от З*** „Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи“. В процесния период са действали последователно Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, последната от които обаче е
отменена с Решение № 16 766 от 10.12.2019г. на ВАС по адм. дело №
8601/2019г., 5-членен състав, обн. ДВ бр.4/14.01.2020г.
Приел, че текстовете на
чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, а именно че „При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Отчел,
че в Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба
№8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
Липсата на такава норма обаче не да следва да се възприема като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в *** часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота намерил, че субсидиарно следва
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
По тези съображения счел,
че исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения
от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
своето основание.
Приел, че основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане на действието й, при липсата
на специална уредба за служителите в ***, основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата
и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Намерил възражението на
ответника, че на ищеца му е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки
час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/ и превръщането на нощните часове в
дневни съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ, което се извършва при сумирано изчисляване
на работното време, като това не означава, че спрямо нощните часове не се
прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него
между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Поради
това според ПлРС двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
За неоснователно отчел
възражението на ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради
представеното писмо от Министерство на труда и социалната политика, в което се
твърди, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта,
т. е. няма какво да се „приравнява“. По този начин приел, че служител, който
полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно
правно положение, защото за него „приравняване“ няма да е налице, което е
недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще постави в
неравностойно положение държавните служители в *** спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По делото е приел съдебно-икономическа
експертиза, от която се установява размера на претендираните суми. Ответникът
не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото
допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените
съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 13,05,2016
г. – 30,04,2019 г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд
в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в предявения
след допуснатото изменение размер от 1394,28 лева, а дължимата се лихва за
забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1394,28лв. за
периода от 13.05.2016 год. до 30.04.2019 год. приел, че възлиза общо на сумата
от 202,57 лева, дължима до датата на исковата молба. На ищеца следва да се присъди и законната лихва от
депозирането на исковата молба в съда - 30.04.2019 год., до окончателното
изплащане на сумата.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
Част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор
подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника, защото
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно
е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е приел липса на нормативна
уредба в Наредбите по З*** и по аналогия е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в ***, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо
правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно
време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в ***
в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
В
подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на
ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в съответствие с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и
чл.14 ЕКЗПЧОС.
По
отношение на направеното с въззивната жалба възражение, че в процесния случай
не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ по съображения, изложени в
приложеното по делото Писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство
на труда и социалната политика (МТСП), същото е частично основателно само за
периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради действието на чл.9Г от НРВПО,
а не по доводите на ответника. Съображенията за това са следните:
Посоченото писмо
няма нормативна сила и разширителното му анализиране би довело до противоречиви
разбирания относно приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на
извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл.9,
ал.2 НСОРЗ.
Според чл.143 КТ
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл.142,
ал.2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното
време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде
повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в ***, работещи на
8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид
чл.187
ал.3, изр.1 З***. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява
отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за
държавните служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица съгласно чл.187,
ал.1 З***.
На 01.01.2018 г. е
влязла в сила нормата на чл.9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно
която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата
на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за
изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г.,
в сила от 17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО, както ги
изчислява и вещото лице в заключението си. По-важното е, че същите са
определени от нормата на чл.9Г НРВПО за извънреден труд, защото са повече от
часовете, отработени по График за дежурствата при работодателя.
За периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото на чл. 9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г
НРВПО намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. –
31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода
от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в
отчетния период от 01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката
за наличието на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато
вече действа новата редакция на чл.9Г от
НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно
неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза за периода от 01.01. 2018г. до 30.06.2018г. на ответника са се
дължали общо 251,43лв. главница и 25,66лв. лихви, които следва да се извадят от
общия размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице
за целия исков период в размер на 1 394,28лв.
Получената сума възлиза на 1 142,85 лева,
до който размер искът се явява основателен, като за горницата над тази сума до
пълния предявен размер от 1 394,28 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Така
и за лихвата - от присъдената сума от 202,57лв. следва да се извади сумата от 25,66лв.
За периода от 13.05.2016г. до 30.04. 2019г. се дължат 176,91лв. лихви върху главницата от 1 142,85лв., а за
разликата до 202,57лв. - до пълния размер на присъдената сума искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
При
тези мотиви въззивната жалба се явява частично основателна. На основание чл.271, ал. 1 ГПК първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в Частта, с която въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемия сумата над 1 142,85лв.
до пълния предявен размер от 1 394,28лв., представляващи дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 171,598 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от въззиваемия за
периода от 13.05.2016г. до 30. 04.2019г. 1 464 часа нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва от 13.05.2019г. до окончателното плащане, като вместо него
следва да се постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
Решението следва да се отмени и за
лихвата, разноските и дължимата д.т. от ответното *** гр.Плевен в Частите, с
които ответникът е осъден да плаща на ищеца сумата над 176,91лв. до пълния предявен размер от 202,57лв., представляваща
дължимата лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 13.05.2016г.
до 30.04.2019г., а за горницата – искът за лихвата за забава следва да се
отхвърли като неоснователен; за разноските – за сумата от 313,24лв., дължими разноски по компенсация съразмерно на уважената
и отхвърлена Част от исковете и при отчетено адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита в размер на 100лв. за ПлРС, като искането
се отхвърли като неоснователно до пълния размер от 400лв., и се отмени за
разликата над сумата от 100лв. –
дължима д.т. върху предявените искове до присъдените 105,77лв. като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят е направил възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение за ПлОС – ищецът претендира 350лв. за
въззивната инстанция. След приложението на чл.7 ал.2, т.2 НМРАВ при материален
интерес от 1 319,76лв., колкото е общия размер на уважените искове,
размерът на минималното адв.- възнаграждение възлиза на 322,38лв., до колкото
следва да се редуцира претендираната сума от 350лв.
Досежно
разноските за въззивното производство такива се дължат по компенсация
съразмерно на уважената и отхвърлена Част от въззивната жалба и след
приложената редукция – *** гр.Плевен следва да заплатят на К.К.А. сумата от 239,91лв.,
представляваща разноски по компенсация за делото пред ПлОС, при която
разноските направени от въззивника са 52,89лв. за д.т. и 100лв. за адвокатско
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита.
Така мотивиран и на основание чл.271,
ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 1 466 от 29.07.2019г. по гр.д. № 2937/ 2019г. по описа на Районен съд
– Плевен В ЧАСТИТЕ, с които *** – Плевен, представлявана от *** В.В. е осъдена
да заплати на К.К.А.,***, ***
сумата над 1 142,85лв. до пълния
предявен размер от 1 394,28лв., представляващи дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 171,598 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от въззиваемия за периода
от 13.05.2016г. до 30.04.2019г. 1 464 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва от 13.05.2019г. до окончателното й изплащане; сумата над 176,91лв. до пълния предявен размер от
202,57лв., представляваща дължимата лихва за забава върху неизплатената
главница за периода от 13.05.2016г. до 30.04.2019г.; сумата над 313,24лв. - дължими разноски по
компенсация съразмерно на уважената и отхвърлена Част от исковете до пълния
размер от 400лв. за първата инстанция и за разликата над сумата от 100лв. – дължима д.т. върху предявените
искове до присъдените 105,77лв. – д.т. като незаконосъобразно, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от К.К.А.,*** *** срещу *** – Плевен искове за
присъждане на сумата от 251,43лева, представляваща разликата над сумата от
1 142,85 лева до пълния предявен размер от 1 394,28 лева, представляващи
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 171,598
часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него за
периода от 13.05.2016г. до 30.04.2019г. 1 464 часа нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва, считано от 13.05.2019г. до окончателното й изплащане; на
сумата от 25,66лв., представляваща разликата над 176,91лв. до пълния предявен
размер от 202,57лв. - дължима лихва за забава върху неизплатената главница за
периода от 13.05.2016г. до 30.04.2019г.; на сумата от 86,76лв., представляваща
разлика над сумата от 313,24лв. – дължими разноски по компенсация до 400лв. –
присъдени разноски на ищеца за първата инстанция и на сумата от 5,77лв.,
представляваща разлика над сумата от 100лв. – дължима д.т. върху уважените
искове до 105,77лв. – присъдена д.т. в полза на ПлРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата Част.
ОСЪЖДА
*** – Плевен, представлявана от *** К. В.Н. да заплати на К.К.А.,***, ***
сумата от 239,91лева, представляваща разноски по компенсация за въззивната
инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.