Решение по дело №87/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260
Дата: 28 март 2017 г. (в сила от 5 ноември 2018 г.)
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20172100500087
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер V – 25                28.03.2017г.                 град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  пети граждански въззивен състав

На втори март, две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                   мл.с. МАРТИН БАЕВ

Секретар   Т.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 87  по описа за 2017 година

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Лалов егрек“ – ООД – гр.Бургас - ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №52/27.07.16г., постановено от Царевски районен съд по гр.д.№382 по описа за 2015г., с което е допуснато извършването на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 48619.2.458, с площ от 10831 кв.м., находащ се в местността „Диньов гьол“ – землище на гр.Царево, между съделителите „Ольга“ – ЕООД – с 850/10832 кв.м. ид.ч., „РПС 32“ – ООД – с 940/10832 кв.м. ид.ч., „Ромати“ – ООД – с 910/10832 кв.м. ид.ч. и „Лалов егрек“ – ООД - с 8132/10832 кв.м. ид.ч. Въззивникът счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът за делба да бъде отхвърлен.

Оспорва се извода на съда за допустимост на делбата, доколкото „РПС 32“ – ООД не притежава самостоятелен обект в процесния поземлен имот. Изложени са фактически твърдения, че съдружниците в това дружество – руски граждани притежават еднофамилна къща №2 и басейн, изградени в процесния имот, като фактически те ползват частта на дружеството в съсобствеността.

Според въззивника следва да се приложи нормата на чл.34 ЗС , според която делбата е допустима ако е съвместима с естеството и предназначението на имота. В случая поземленият имот е загубил самостоятелното си значение и само обслужва самостоятелните обекти, изградени в него – жилищни и вилни сгради, басейни, канално – помпена станция и резервоар за дъждовна вода, и др. съоръжения, изграждането на които е установено и от извършената съдебно – техническа експертиза. Част от изградените сгради са в режим на етажна собственост, а други – принадлежат на различни собственици – страните по делото и трети лица. Експертизата е установила и невъзможност за фактическо разделяне на имота, предвид изградените в него сгради и съоражения.

Съображения са изложени по приложимостта на чл.183, ал.4 ЗУТ, която според въззивника дава защита на съсобственик на терена, с оглед възможността да реализира правото си на строеж.

 

В срока по чл.263, ал.1 ГПК, ищецът „Ольга“ – ЕООД – гр.Пазарджик е депозирал писмен отговор на жалбата. В отговора са изложени съображения за потвърждаване на решението. Споделя се извода на съда, че делбата е допустима, т.к. теренът няма статут на обща част, доколкото право на собственост върху него има лице, не притежаващо самостоятелен обект.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК, въззиваемият - ответник „РПС 32“ – ООД – гр.Бургас не е депозирал отговор на въззивната жалба.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият – ответник „Ромати“ - ООД – гр.Бургас не е депозирал отговор на въззивната жалба.

 

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивните жалби са подадени в законния срок, от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261, поради което са допустими.

 

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че страните по делото са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 48619.2.458, целият на площ от 10831 кв.м., находящ се в гр.Царево, местността „Диньов гьол“.

На осн. договор за покупко – продажба, сключен с нот.акт №*, том *, рег.№*, н.д.№*. на нотариус М.Василева, съделителят „Ольга“ – ЕООД е собственик на с 850/10832 кв.м. ид.ч., както и на построените в поземления имот еднофамилна къща №3, с идентификатор 48619.2.458.15, допълваща едноетажна постройка – сауна, ведно с открит басейн с площ 22 кв.м.;  

На основание договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №*, том *, рег.№*, н.д.№*. на нотариус М.Василева, „РПС 32“ – ООД е собственик на 940/10832 кв.м. ид.ч.

На осн. договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №*, том *, рег.№*, н.д.№*., „Ромати“ – ООД е собственик на 910/10832 кв.м. ид.ч. и еднофамилна сграда, с идентификатор 46619.2.458.19, допълнителна едноетажна постройка – сауна, ведно с открит басейн, на площ 22 кв.м.;

„Лалов егрек“ – ООД – е собственик на 8132/10832 кв.м. ид.ч., внесени като непарична вноска от съдружниците Г К У и А З У, последните – придобили чрез договори за покупко – продажба, сключени с нотариален акт №*, том *, рег.№*, н.д.№*. на нотариус М.Василева – нива с площ 5700 кв.м. – имот №2426 и нотариален акт№*, том *, рег.№*, нот.д.№*. – нива с площ 5931 – имот №2427. Не се спори, че дружеството е собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда №* – апартамент №* (Е).

Не се спори и видно от представените множество нотариални актове, собственици на сгради и самостоятелни обекти в сгради – къщи, са трети, неучастващи по делото лица, които не притежават право на собственост върху поземления имот.  

Видно от извършената съдебно – техническа експертиза, в процесния ПИ по одобрен архитектурен проект е предвидено застрояване на общо 10 броя жилищни и вилни сгради, като на място не е изградена сграда №12. В свободното от застрояване дворно място, е предвидено и реализирано обособяване на места за паркиране, обслужващи обетите към жилищните сгради, зони за отдих, детска площадка, резервоар за дъждовна вода, зелени площи, алеи. В имота е изградена ВиК мрежа, която не е част от водопроводната мрежа на „ВиК Бургас“ – АД. Предвидена и изградена е канална помпена станция, поемаща битово – фекалните води от всички сгради в имота. Според експертизата при съобразяване с основното и допълващо застрояване, местоположението на самостоятелните обекти, собственост на съделителите, не е възможно разделянето му в самостоятелни УПИ, съобразно квотите на съделителите. Според допълнителната съдебно – техническа експертиза, сгради №1, 2 и 3 не граничат с път или крайбрежна алея; съгласно одобрения пред 2004г. ПУП за регулация и застрояване, имоти №20458 и №20425 граничат с УПИ 111-458 в кв.2 по плана на гр.Царево, отреден за крайбрежна пешеходна алея.

Ищецът претендира извършване на съдебна делба на поземления имот.

Ответникът „Лалов егрек“ – ООД оспорва иска. Заявява, че са налице пречки по см. на чл.38 ЗС, доколкото дворното място съставлява обща част. Позовават се и на разпоредбата на чл.34 ЗС, за недопустимост на делбата, с оглед естеството и предназначението на имота.

 

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съдебната практика на съдилищата, в т.ч. и ППВС №2/82г. са се установили на разбирането, че е недопустимо извършването на делба на дворно място, в което е изградена сграда в режим на етажна собственост, т.к. дворното място съставлява обща част, а същата е неделима съобр. нормата на чл.38, ал.3 ЗС. Вярно е, че не всяко дворно място, в което е изградена сграда в режим на етажна собственост съставлява обща част. Обща част е само това дворно място, в което всички етажни собственици имат собственост, т.е. за което е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на дворното място. Когато е налице различие между етажните собственици и тези на дворното място, тогава последното не съставлява обща част.

В настоящия случай правото на собственост върху дворното място принадлежи на четирите дружества – страни по делото, като две от тях – „Ольга“ – ЕООД и „Ромати“ – ООД притежават и самостоятелни сгради. Право на собственост върху самостоятелна сграда №2 притежават и физически лица, членуващи в „РПС – 32“ – ООД, които не са страни по делото; останалите сгради и обекти са собственост на трети на настоящото дело лица. Следователно по отношение на процесния поземлен имот намира приложение забраната по т.1, б.д), вр. б.г) от Постановление №2 от 4.V.1982 г., Пленум на ВС, според която „Не може да се допусне делба: … д) на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни съсобственици на парцела; … г) По силата на закона е създадено положение, сходно с етажната собственост. Сградите са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици на парцела, върху който са построени и който е общ. Парцелът е обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради. Не е допустима съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС и делбата на общи части“.

В този смисъл е и Решение №174/18.10.2016г. по гр.д.№1627/16г., в което ВКС е направил извод, че в хипотеза, в която е налице различие между собствениците на дворното място и тези на изградените в него обекти от етажната собственост, не се променя статута на дворното място като обща част по см. на чл.38 ЗС.

Поради така изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което следва да бъде отхвърлен иска за извършване на съдебна делба на процесния поземлен имот.

В полза на въззивника следва да се присъдят съдебно – деловодните разноски за две инстанции, в размер на 1800 лева – адвокатско възнаграждение, 400 лева – за експертизи и 25 лева – държавна такса за въззивно обжалване.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение Решение №52/27.07.16г., постановено от Царевски районен съд по гр.д.№382 по описа за 2015г. И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Ольга“ – ЕООД – ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.“Иван Вазов“, №5, офис №106, чрез пълномощник адв. Кирил Шутев, за допускане на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 48619.2.458, с площ от 10831 кв.м., находящ се в местността „Диньов гьол“ – землище на гр.Царево, между съделителите „Ольга“ – ЕООД – гр.Пазарджик, „РПС 32“ – ООД – гр.Бургас, „Ромати“ – ООД – гр.Бургас и „Лалов егрек“ – ООД – гр.Бургас.

 

ОСЪЖДА „Ольга“ - ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Лалов егрек“ - ООД, ЕИК *********, сума, в размер на 2225 (две хиляди, двеста двадесет и пет) лева, представляващи съдебно – деловодни разноски за две инстанции.

 

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                   2.