Р Е Ш Е Н И E №
гр. В. 13.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, IV - наказателен състав в публично заседание на 15.07.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА
Ц.Ц.като разгледа докладваното от съдията НАХД №236 по
описа за 2019г. на ВРС,
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0967-000137 от 13.02.2019
год. на Началник Група
към ОДМР В., Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – В., с което на Л.Х.Л. ***,
с ЕГН **********, е наложено
административно наказание – ГЛОБА в
размер на 2000.00 лв. /две хиляди
лева/ и е постановено ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВАДЕСЕТ
и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА – за нарушение по чл.174,
ал.3 пр.1 от Закона за
движение по пътищата/ЗДвП/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
- съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 – дневен срок, от
уведомяването, пред Административен Съд – В..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Л.Х.Л. ***, с ЕГН **********, е обжалвал НП
№19-0967-000137 от 13.02.2019 год. на Началник
Група към ОДМР В., Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – В., с което му е
наложено – ГЛОБА в размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева/ и е
постановено ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВАДЕСЕТ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА – за нарушение по чл.174,
ал.3 пр.1 от ЗДвП. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален
представител адв.П.се излагат съображения за допуснати съществени нарушения при
издаването на НП. Твърди се, че неправилно е ангажирана
административнонакателната отговорност на жалбоподателя, поради направилна
трактовка на фактическата обстановка от страна на АНО, тъй като не жалбоподателя,
а неговият баща е управлявал МПС–то,
в конкретната ситуация до ПТП -то, поради което и е отказал
да му бъде извършена проверка за алкохол за това и се иска отмяната на НП, като
неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по
жалбата ОДМР В., Сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР – В., в придружителното писмо към делото, ангажира мнение за
потвърждаване на НП.
Производството по
делото е по реда на чл.59 - 63 от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното :
На 01.02.2019г. около 21:00ч. жалбоподателя Л.Х.Л. управлявайки собствения си лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Шаран“
с регистрационен номер ***,
в гр.В. по бул.В.К.срещу номер ***
предизвикал ПТП. По същото време полицейски екип в състав служителите Н.Д.Н., М.Р.Ц. *** до ТИР паркинга и бензиностанция „Ник ОИЛ”, където
осъществявал контрол на пътя, съгласно часовия график за работа на наряда, когато
в 21.08ч. получили сигнал от ОДЧ за
ПТП, настъпило на разстояние километър от мястото, на което се намирали.
Двамата полицейски
служители незабавно се отправили за мястото на ПТП-то, като при пристигането си няколко минути по
късно на посоченото място - бул.В.К.срещу номер *** и в близост до кръстовището
с ул.„***“ с посока на движение към автогара - В., заварили самокатастрофирал
лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Шаран“ с рег.№***, който бил преобърнал по таван, в следствие на удар в
предпазната мантинела. В близост до катастрофиралия автомобил служителите на
СПП установили единствено своя колега и собственик на претърпялото ПТП – МПС - Л.Х.Л. ***, който седял на бордюра, като
от разговор с него и събралата се тълпа установили, че нямало други пострадали
от ПТП-то лица, затова
при идването на линейка същият бил транспортиран от екип на ЦСМП в МБАЛ
„Хр.Ботев“- В., където трябвало да бъде прегледан. За случилото се полицейските
служителите посетили случая уведомили ОДЧ-ОДМВР, а с оглед това, че водача на
автомобила бил служител на полицията и на СПП. Уведомили и н-к група ОДПКПД при
Сектор ПП-В. Я.П.Х., както и ПИ/ПК в група OOP при сектор ОП в РУ - В. Б.К..
Пристигайки на място между 09.30 и 10.00часа н-к група Я.Х. установил само екипът на сектор ПП, който запазил местопроизшествието.
Екипа полицейски служители го уведомил, че единственото пострадало от ПТП-то лице – е водачът и
техен колега - Л. които веднага е бил транспортиран с линейка до ЦСМП – В.,
като и че в момента Л. не е бил на работа, а в почивка между смените.
Впоследствие на мястото на ПТП-то
пристигнал и ПИ/ПК в група OOP при сектор ОП в РУ – В. - Б.К., който също бил уведомен
за случилото се, като Х., К.и двамата служители на СПП отишли до ЦСМП – В., където окрили жалбоподателя заедно с непознат им възрастен
мъж.
Жалбоподателят Л.
пред сградата на ЦСМП бил приканен от служителя на полицията св.Н.Д.Н., и в присъствието на св.М.Р.Ц. и Я.П.Х., и
К.да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер **, което жалбоподателят отказал, като заявил, че е
отказал преглед от ЦСМП и, че не той е управлявал автомобила, а неговият баща –
Х.Л.Д. поради което и не желае да бъде тестван за алкохол.
Съобщеното от жалбоподателя усъмнило св.Х. и К., тъй като
по данни на служителите Ц.и Н., водача
и настоящ жалбоподател Л. е бил сам на мястото на ПТП и след това е дошла
линейка на ЦСМП – В., като неговият баща – представяният им възрастен господин
не е заварван на местопроизшествието от екипа на сектор ПП, които са били в
близост до произшествието, и са пристигнали на мястото само няколко минути след
получаването на сигнала.
Въпреки това с цел да не бъде опорочено АНП, св.Я.Х.
разпоредил на екипа на сектор ПП да изпробва и бащата на жалбоподателя Л. за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер с фабричен № **, при
което същият е отчел 0,00 промила.
За извършените от водачът - жалбоподател Л. две нарушения по ЗДвП от св.Н.Д.Н. в качеството му на
актосъставител били съставени два броя - Актове за установяване на административно
нарушение /АУАН/. Конкретно касаещият настоящото производство - АУАН серия АА № 069926 от 01.02.2019г., е съставен в присъствието на свидетелите
очевидци М.Р.Ц. и Я.П.Х., за нарушение на чл.174,
ал.3 пр.1 от ЗДвП, който акт жалбоподателя подписал без възражения, като
съгласно отразеното в акта бил издаден и Талон
за медицинско изследване под №0031261. На 02.02.2019г. към 05.30 ч. св.Н. и св.Ц. ***, където са установили, че нарушителя Л. не е давал кръвна
проба за лабораторно изследване. Също така бил издаден и Протокол за ПТП с
материални щети №1469023. На
04.02.2019г. на жалбоподателя Л.Л. е бил издаден и връчен ЗППАМ № 19-0967- 000067/04.02.2019г. за изземване на СУМПС и ЗППАМ № 19-0967-000068/04.02.2019г.
за прекратяване на регистрацията на
л.а. Фолксваген Шаран с рег.№ ***.
Също така на 04.02.2019г.
в три дневният срок по чл.44 от ЗАНН жалбоподателя Л. подал възражение до наказващият орган заведено
с рег.№ 967000-1415/04.02.2019 г. във
връзка с издаденият му АУАН серия АА №
069926 от 01.02.2019г., като въз основа на извършена допълнителна проверка по
подаденото възражение същото е било прието, като неоснователно.
Въз основа на така съставеният акт и при идентично спрямо
него словесно и цифрово описание на нарушението, било издадено и обжалваното НП за нарушение по чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите –
Актосъставителя Н.Д.Н., М.Р.Ц., Я.П.Х. и П.П.Д., както и от писмените доказателства
– АУАН серия АА № 069926 от 01.02.2019г.,
и НП към него, копие от АУАН серия АА № 069927 от 01.02.2019г., Жалба, Талон за медицинско
изследване №0031261, Възражение, Сведение от М.Р.Ц., Сведение от Н.Д.Н., Сведение от Я.П.Х.,
Справка от инспектор В.А., Мотивирана резолюция от ст. Инспектор С.А. Н.,
Справка за нарушител, ЗАПОВЕД № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на МВР, Справка от ЕЕНСП 112 ведно с СД към нея,
ЗПАМ №19-0967-000068 от
01.02.2019г., ЗПАМ №19-0967-000067
от 04.02.2019г., Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО № 001420 от 01.02.2019г., Протокол
за ПТП №1469023 от 01.02.2019г. и пълномощно.
Съдът намира жалбата
за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и разгледана по
същество, същата е процесуално допустима и неоснователна.
На първо място съдът счита, че
Актът за установяване на административно нарушение и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по
ЗДвП, видно от приложеното с адм.преписка заверено ксерокопие от Заповед
№ 8121з - 515 – 14.05.2018г. на Министъра на МВР издадена на
основание чл.189, ал.1 и ал.4 от ЗДвП, като в т.1 до т.1.4 изрично са
определени служителите имащи право да издават АУАН, докато в т.2 до т.2.6
лицата, които могат да издават НП. Не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, които са
изготвени съгласно изискванията на чл.42
и чл.57, ал.1 ЗАНН.
На второ място съдът не споделя
съображението за неяснота относно времето на извършване на нарушението,
безспорно установено, е че автомобила на жалбоподателя е претърпял ПТП в гр.В. по бул.В.К.срещу номер ***,
че отговорността му е ангажирана именно във връзка с правоуправлението на
процесното МПС осъществено на дата 01.02.2019г.
около 21.00ч., и че именно във
връзка с него на жалбоподателя, като водач и собственик на претърпялото
коментираният инцидент МПС, е било предложено
да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен
номер **, което последният е отказал.
Безспорно е и това, че на жалбоподателя е било предложено
да направи визираната проба за алкохол едва към 22.00 часа, а не веднага и непосредствено след самото ПТП, в часовият
диапазон - между 09.00 часа и 09.30часа например, но този факт се потвърждава, както
от актосъставителя, така и от свидетелите по АУАН и това е съвсем разбираемо,
тъй като веднага след ПТП-то, и след като
жалбоподателя е бил изваден от смачканият автомобил с помощта на притеклите се
на помощ хора и служби, същият е бил откаран към ЦСМП от дошлият на място екип
на Спешна помощ.
За прецизност следва
да се отбележи, че в текстовете на нормите – чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН
не се предвижда, като задължителен
реквизит на АУАН и НП – часа на
извършване на нарушението именно поради това и възраженията на
жалбоподателя в тази насока съдът приема за несъстоятелни.
На трето място съдът приема за неоснователно
и другото наведено във жалбата възражение, от жалбоподателя, а именно че му е
съставен АУАН за нарушение което не е извършил „ тъй като не съм управлявал посоченото в АУАН МПС. В лекия автомобил
пътувахме аз и баща ми, като последния управляваше МПС,…“
В конкретният случай,
както актосъставителят св.Н.Д.Н., така и свидетеля на св.М.Р.Ц. са пристигнали на мястото на ПТП непосредствено след него така, че отчасти
са и очевидци на случилото се. Вярно, е че в болшинството от случаите актосъставителят
не е свидетел на извършването или установяването на нарушението. Принципно
последното не е и необходимо, доколкото фигурата на актосъставителя се свежда
до това, че той е процесуален орган на административното обвинение, чиято
основна функция е да разследва нарушението, да събира доказателства, да
разобличава нарушителя и да създава процесуално условие за издаване на
законосъобразно и обосновано наказателно постановление.
В конкретиката на
случая актосъставителя св.Н.Д.Н., е
извършил именно необходимите действия по разследване на констатираните нарушенията
в рамките, на които от информацията получена от жалбоподателя и намиращите се
на място лица, от визуалното и физическо състояние на самият жалбоподател е
изградил своето вътрешно убеждение, за това кое е лицето водач на претърпялото
ПТП превозно средство и от там чия административна отговорност да ангажира за
установените нарушения.
При това
установеното от него от към фактическа страна се припокрива с информацията
предоставена от свидетелите М.Р.Ц. и Я.П.Х., които в рамките на своята
компетентност лично са присъствали при извършване процесното на нарушението доколкото жалб. Л. за първи път е бил приканен пред
ЦСМП В., да бъде изпробван за алкохол именно от посочените служителите на С ПП,
пред който той лично е отказал осъществяването на пробата за алкохол, с мотива
че не е бил водач на самокатастрофиралият автомобил, с което на практика той е
осъществил изпълнителното деяние на нарушението. Именно поради изложеното,
твърдението за допуснато процесуално нарушение е невярно и не може да бъде
споделено.
Основно съображение,
на жалб. Л. е че той лично е отказал
осъществяването на пробата за алкохол, понеже не е бил водач на
самокатастрофиралият автомобил. Безспорно изследването на това обстоятелство, а
именно дали жалбоподателя е бил водач на процесният автомобил по време
на осъществяване на реализираното ПТП на
01.02.2019г. е съществено по
отношение на факта на установяване на нарушението. Това е така, защото изхождайки от разпоредбата
на закона само лице притежаващо качеството на „Водач на МПС, …, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол “ би осъществило състава на процесното
нарушение по чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Следва да се посочи,
че за съда няма съмнение, че жалб.Л.
е имал качеството на водач на
самокатастрофиралото МПС - лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Шаран“
с рег.№***, собственост на същият. Посоченият факт съдът
възприема независимо от твърденията на жалбоподателя за безспорно доказан.
На първо място съда
се доверява на показанията/дадени под страх от наказателна отговорност/,
на служителите св.Н.Д.Н., св.М.Р.Ц. и Я.П.Х. - очевидци на случилото се, които са били на посоченото място именно в
изпълнение на служебните си задължения.
От показанията на свидетеля св.Н.Д.Н. се установява, че заема длъжността автоконтрольор С ПП гр.В.,
като на посочената дата изпълнявал служебните си задължения съвместно с
колегата си Ц., когато получили сигнал за ПТП, което посетили
незабавно с оглед близкото си отстояние от мястото му. Свидетеля Н. заявява, че след като преустановил движението на патрулния автомобил пристигайки
на мястото на ПТП-то са „установили
водача, които бил до автомобила и това бил колегата Л.“.
От показанията на свидетеля св.М.Р.Ц. се установява, че заема длъжността автоконтрольор С ПП
гр.В., като на посочената дата изпълнявал служебните си задължения съвместно с
колегата си - Н.. Твърди, че на датата на процесното събитие и след сигнала за ПТП-то се движили с
патрулен автомобил по ул."***". При пристигането си на място възприели
тълпа от хора и самокатастрофиралия автомобил на колега им Л.Л., който стоял в
близост до автомобила си, както и че: “
всъщият момент пристигна екип на ЦСМП, които го взеха за преглед…. Тогава
Четиримата – аз, Н., св.К.и Х. отшдохме в ЦСМП, където бяха Л.
и още едно лице, което се представи за негов
баща”. Този свидетел е категоричен, че
отразеният в АУАН час е часът в който жалбоподателя е бил установен да
управлява катастрофиралия автомобил, а не часа, в които е отказал да бъде
тестван за алкохол.
От показанията на
свидетеля Я.П.Х. *** се установява, че при пристигането си на място водач
и пътници не е заварил, а само екипа на сектора, който е запазил
местопроизшествието, тъй като водача е бил откаран с линейка в ЦСМП-В., където
в последствие са отишли и заварили жалбоподателя, същият свидетел в
показанията си в с.з. от 22.04.2019г. сочи
фактическата обстановка установена от неговите колеги възоснова на проведените
разговори със заварените на място хора, очевидци на самото ПТП и дошли веднага
след него, за да помогнат, като твърди: „От колегите си
разбрах, че Л. *** ударил се е в еластичната ограда и се е преобърнал на
пътното платно. Екипа е бил сравнително на близко разстояние до картинг
пистата, там са работили за превишена скорост, и след получаване на сигнала са
стигнали по най-бързият начин буквално след няколко минути. Когато те са
пристигнали в автомобила не е имало никой, била е отворена задна лява врата, а Л.
е седял извън автомобила на бордюра, след това е пристигнала линейка и пожарна.
Баща му когато го видях в ЦСМП беше в нормално състояние за възрастен човек.
Бащата на Л., никой не го е виждал на мястото на ПТП-то, включително
служителите, които са отишли веднага непосредствено след ПТП-то, нито аз когато
отидох на мястото.”
Съдът се отнася с доверие към заявеното от св.Н.Д.Н., св.М.Р.Ц., Я.П.Х., тъй като показанията им са изчерпателни, логически –
последователни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно. На
следващо място следва да се подчертае, че показанията на първите двама наред с
тези на св.Х. са от особено значение по делото, тъй като и тримата са
очевидци на отделни части от случилото се, а и са преки очевидци на процесното нарушение и възпроизвеждат собствените
си преки и непосредствени възприятия на обстоятелствата около процесното
нарушение. Всеки един от посочените свидетели посочи по категоричен начин в
съдебно заседание, причините поради които е възприел жалбоподателя, като лицето
водач управлявало МПС-то, а от там и лицето което е следвало да бъде тествано
за алкохол и в този смисъл извършител на процесното нарушение.
Показанията на горепосочените свидетели съдът прецени
като преки доказателства, които допринасят за изясняване на обстоятелствата по чл.102 от НПК
относно участието на жалбоподателя Л. в извършеното нарушение.
Фактите, описани в показанията им се подкрепят от показанията
на св.П.П.Д., както и от представените
писмени доказателства в хода на съдебното следствие.
Внимателният анализ на показанията на свидетелите Н., Ц. и Х. съпоставени с
останалите доказателствени средства сочи на липса на основания за
дискредитиране на заявеното от тях. Всеки един от тях последователно и логично
възпроизвежда единствено факти и обстоятелства от действителността лично
възприети, без да се ангажират с мнения или предположения/още повече че лицето
сочено за нарушител е техен колега/. Изпълняваната от тях полицейска функция
също не дава основание те да се считат предубедени или заинтересовани от изхода
на процеса, щом като няма доказателства в тази насока.
На трето място в подкрепа на
показанията на разпитаните свидетели и
на обстоятелството, че в самокатастрофиралият автомобил е имало само едно лице
и това лице е било именно жалбоподателя, който е бил и водач на МПС по времето
на катастрофата е Становището
на НГ в С ПП изготвено след допълнителна проверка по случая и приложените към
него сведения от служителите, а така също и изслушаният в съдебно заседание от
дата 22.04.2019г. -
запис на получените повиквания на телефон
112 и Справка от Център 112.
Съгласно регистъра на спешните повиквания на електронен носител във
връзка с инцидента от 01.02.19г. са
постъпили общо четири броя
обаждания, както следва:
1.
В 21:06:18 ч. от мобилен
телефон **********. Подаващата сигнала се е представила като Г..
Инцидентьт е предаден на ОДЧ на ОД МВР — В. в
21:08:58 ч., на ЦСМП - В. в 21:09:00 ч. и на ОЦ на РДПБЗН - В. в 21:09:02 ч.
2.
В 21:06:23 ч. от мобилен
телефон **********. Подаващият сигнала се е представил като Д..
3.
В 21:07:34 ч. от мобилен
телефон **********. Подаващата сигнала се е представила като П.Д..
4.
В 21:06:47 ч. от мобилен телефон **********. Подаващият
сигнала се е представил като И.А..
Следва да се отбележи и че от изслушаните в
съдебно заседание и приобщени записи от телефон 112 и по конкретно от вторият запис на лицето
представило се като Д. се установява,
че същият спокойно, ясно и без излишни емоции сочи, че в автомобила е имало
само едно лице, което е в съзнание, не е пострадало, но е в шок и е „добре да
бъде прегледано от лекар”.
От четвъртия
запис на лицето представило се като И.А. се установява, че автомобила е по таван и че в автомобила е
имало само едно лице, което вече е изведено от автомобила и е при него, но е
„добре да бъде прегледано от лекар”. Нещо повече подаващият сигнала задава ясно
чуващ се в ефир въпрос - ”бате Л.нали няма други хора в колата?”
на които получава ясен отговор от жалбоподателя – „НЕ.” Другите два записа
единствено установяват факта на настъпило ПТП.
Твърденията на
жалбоподателя в жалбата от една страна категорично се оборват от гореобсъдените
и напълно възприети от съда други доказателства, а от друга страна противоречат
на житейската логика. Това е така защото, ако действително бащата на
жалбоподателя е управлявал процесният автомобил, то очевидно същият е щял да
бъде установен на мястото на произшествието и изведен от самокатастрофиралият
автомобил, така, както е сторено със жалбоподателя., но такива факти по делото
не се установяват. Освен това нелогично е екипът на ЦСМП да вземе единствено и
само жалбоподателя, но не и неговият баща/които очевидно е по възрастен и в
този смисъл по податлив на травми и шок от случай, като процесния/, и то в
случай, че той също е бил участник в ПТП-то.
При това по делото няма данни бащата на жалбоподателя, нито да е постъпвал,
нито да му е извършван преглед на датата на катастрофата или на следващият ден
в ЦСМП- В., докато по отношение на жалбоподателя в издаденият му Лист за преглед на пациент в СО е посочено, че на 01.02.19г.”като водач пострадал при сблъскване…. е отказал преглед, като
самоволно е напуснал СО, но че на следващият ден 01.02.19г. в 11.42ч. е отишъл
за преглед поради оплакване от болки в гърдите.”
Не на последно място
следва да се посочи и че ако бащата на жалбоподателя е бил в процесният
автомобил по време на ПТП-то,
то полицейските служители или поне някой от присъстващата тълпа да е забелязал
неговото присъствие, и да е споделил със полицейските служители свидетели по
делото.Показателно за отсъствието на бащата на жалбоподателя на мястото на ПТП-то, а от там и за
участието му като водач на МПС -то
са и подадените сигнали на телефон 112, в които двама от подалите сигналите
лица сочат изрично, че в автомобила е имало само един човек, а не както се
твърди в жалбата от жалбоподателя.
Основните възражения на пълномощника на жалбоподателя, че има
допуснати съществени процесуални нарушения, че АНО не е обезпечил всички
доказателства, които да обосноват акта,…че по делото бяха събрани множество
доказателства, които обективират пълна бъркотия от действията на
административно наказващият орган.", не намират опора в събраните
доказателства в административнонаказателното производство.
Не на последно място следва да се отчете и че изложената защитна теза, е
подкрепена единствено от голословните твърдения на жалбоподателя и от нито едно реално и относимо по делото
доказателство, за да могат да променят фактите, подкрепени от събраните в
административнонаказателното производство доказателства. Безспорно са
установени фактическите обстоятелства, които сочат на извършено административно
нарушение. Административнонаказаният не е направил възражения при съставяне на
АУАН и издадения талон за медицинско изследване, а
изложените впоследствие доводи, имат защитна теза и са в противоречие със
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и не водят до промяня в установените от
наказващия орган констатации, предвид което само твърдението на
административнонаказаното лице и неговия адвокат, явно заинтересовани от изхода
на делото лица, не може да бъде прието като основание за отмяна на
издаденото НП.
При това състояние на доказателственият материал настоящият съдебен
състав намира, че, за да бъде законосъобразно ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл.174 ал.3 от ЗДвП (в приложимата редакция) наказания "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС", следва да бъде
установен отказ на водача на МПС да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и т.н. Действащата разпоредбата
съдържа няколко алтернативни способа за
установяване и отказа на който и да е от тях, при липсата на отчетен резултат,
изпълва състава на едно нарушение.
В противовес на твърдяното в жалбата и в с.з. от
защитата на жалбоподателя съдът намира, че в НП времето, мястото и обстоятелствата
по извършване на нарушението са посочени достатъчно изчерпателно. Действително
при описание на нарушението наказващият орган е преписал дословно хипотезата на
санкционната норма в обстоятелствената част на НП, непосредствено преди правната
квалификация на деянието. Този подход, обаче, не засяга правото на защита на
наказания, защото в предходния абзац на постановлението се съдържат конкретните
факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какъв автомобил е
управлявал, в какво състояние, какво е извършил). Тези конкретни факти са
надлежно квалифицирани като нарушение по чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДвП, поради което и съдът не споделя наведените в тази насока
съображения.Подобни съображения се развиват не за първи път, но те
целят единствено подържането на защитната теза на наказаното лице. В случая и
от обстоятелствената и от диспозитивната част на НП, става ясно в
какво именно „бездействие” се изразява извършеното административно
нарушение.Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административно нарушение.
Показанията на
разпитаните по делото полицейски служители св.Н.Д.Н., св.М.Р.Ц. и Я.П.Х. очевидци на случилото се,
без противоречиво сочат, че на въпросната дата жалбоподателят, е бил надлежно
поканен да му бъде извършена проверка с техническо средство "Алкотест
7510" с фабр. № **, за наличие на алкохол, извършването на, която проверка
последният категорично е отказал.
Законодателят е
предвидил възможност, когато едно лице не е в състояние да даде проба за
алкохол посредством техническо средство, то да стори това чрез кръвна проба. На
жалбоподателя е бил издаден и талон за медицинско изследване и ако същият е
желаел е разполагал с възможност да се ползва от издаденият му документ, което
обаче не е сторил в указания в талона срок и да е дал кръв за медицинско
изследване.
Също така по делото,
не са представени доказателства установяващи, че жалбоподателя страда от
заболяване, което от своя страна да е пречка за осъществяване на проверка с
техническо средство "Алкотест 7510" с фабр. № **, за наличие на
алкохол в издишания въздух. Така че поведението му безспорно не може да се
възприеме по друг начин освен, като отказ
за тестване за алкохол.
При това положение
съдът приема, че състава на нарушението по чл.174,
ал.3 пр.1 от ЗДВП е бил
осъществен от жалбоподателя и за това си нарушение той следва да носи
административно - наказателна отговорност.
При това норма на чл.174 ал.3 от ЗДвП предвижда две абсолютно определени по размер кумулативни наказания по
отношение на наказаното лице, лишаване от право да управлява моторно
превозно средство… за срок от две години и глоба от 2000 лева”, като
съдът не разполага с възможност за корекция на така определените наказания.
При това
законодателния разум за подобна строгост при санкционирането на този тип
нарушения е очевиден - значителната глоба
и значителния размер на лишаването
от права компенсират невъзможността държавата да реализира наказателна
отговорност спрямо лица, извършили престъпление по чл.343б от НК
или административно наказателна такава за тежкото нарушение по посочения от ЗДВП текст.
Въз основа на
изложеното до тук настоящият съдебен състав намира, че административно
наказващият орган в рамките на своите компетенции и при съблюдаване на
законовите изисквания правилно е установил фактическата обстановка като в
случая, очевидно става дума за опит да бъде избегнато установяване на
административно нарушение от лицето жалбоподател. При това настоящият съдебен
състав приема, че в конкретния случай е налице безспорно извършено и установено
административно нарушение. При тези доказателства, като се има предвид и разпоредбата
на чл.189 ал.2 от ЗДвП, съгласно
която „Редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното", то и правилно
административнонаказващият орган е издал обжалваното НП.
Предвид изложеното,
настоящата инстанция намира, че НП като издадено в съответствие с процесуалните
норми на ЗАНН и материалните на ЗДвП, следва да бъде потвърдено. Констатираното
с него деяние осъществява състава на описаното административно нарушение по
ЗДвП от обективна и субективна страна и същото ангажира отговорността на
административно наказателно отговорно лице каквото е и настоящият жалбоподател Л..
Затова и съдът ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № №19-0967-000137 от
13.02.2019 год. на
Началник Група към ОДМР В., Сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР – В., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО,
на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН.
По гореизложените
съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: