РЕШЕНИЕ
№ 748
гр. Варна, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110202663 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ИЛ.
Д. КР. ЕГН ********** от гр.Добрич против Наказателно постановление № 20-0445-
000864/11.02.2021г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, РУ Аксаково, с което й
е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.
179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като не е
съобразено с действителната фактическа обстановка на реализирания инцидент. Сочи
се , че причината за инцидента е неправомерно поведение на друг участник в
движението.
В съдебно заседание въззивницата се явява лично в първото по делото заседание
и поддържа жалбата, като ангажира доказателства- разпит на един свидетел.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С НП въззивницата е обвинен за това, че на 01.11.2020 г. около 16:59часа, в община
Аксаково, на път втори клас №2-29, на 25 ти км. посока гр.Добрич управлява
собствения си л.а. марка „Ауди А4“ с рег.№ ТХ9461ХН, като не съобразява скоростта
си с интензивността на движение, губи контрол над автомобила и самокатастрофира в
дясно от пътното платно, допускайки ПТП с материални щети.
В хода на съдебното следствие бе установена следната фактическа обстановка:
На 01.11.2020г., около 17.00ч., въззивницата К. и нейният съпруг св.П.М. се движели
с лек автомобил марка „Ауди А4“ с рег.№ ТХ9461ХН по пътя гр.Варна- гр.Добрич.
Автомобилът се управлявал от възз.К., която била бременна. При движение в участъка
от пътя, след с.Новаково, посока с.Стожер, след разклона за с.Дебрене възз. се движела
с около 70 км./ч.. Пътят в този участък бил двупосочен. Времето било ясно и сухо, с
добра видимост. Пред управлявания от възз. автомобил се движел друг с търговищка
регистрация от марката „Фолксваген“, а пред него се движел товарен автомобил-
камион. Тъй като движението било двупосочно, при първа възможност възз.
предприела изпреварване на движещия се пред нея автомобил. След като заела лявата
лента и се изравнила с изпреварвания автомобил, изведнъж водачът му ускорил
скоростта си на движение и излязъл пред автомобила на възз. Горното действие
принудило възз. да свие максимално вляво, като автомобилът й влязъл в банкета. При
връщане на пътя, поради чакълестата настилка автомобилът поднесъл и се приближил
до товарния автомобил, който се движел в дясната пътна лента. В същия момент и
товарният автомобил намалил скоростта си на движение, за да пропусне да бъде
изпреварен от лекия автомобил с търговищка регистрация. За да избегне удар с него
възз. намалила скоростта и навлязла в банкета вдясно, който обаче бил висок и
автомобилът й се преобърнал по таван.
За случая възз. подала сигнал на тел.112. На мястото на инцидента пристигнали
служители на РУ-Аксаково- св.Д.Д. и А.К.. Там те установили възз.К. и св.М., които
им обяснили ситуацията, като посочили, че друг лек автомобил е сякъл пътя на възз. и
за да избегне удар с него тя се преобърнала по таван.При тези констатации и след като
нямал данни за другия участник в инцидента, св.Д. преценил, че възз. е виновна за
настъпване на ПТП и й съставил АУАН, като приел, че тя не е съобразила скоростта
2
си с интензивността на движение, поради това губи контрол над автомобила и
самокатастрофира в дясно от пътното платно, допускайки ПТП с материални щети.
Актът бил предявен на нарушителя, който вписал в него че няма възз..
Впоследствие въззивницата депозирала възражения срещу съставения АУАН, като
посочила данни за другото МПС, както и данни за очевидци на инцидента. По
постъпилото възражение, комисия определена от Началника на РУ Аксаково, излязла
със становище, че актът е правомерен и законосъобразен.
Възприемайки изцяло фактическите констатации, описани в акта и правната
квалификация на нарушението, наказващият орган издал атакуваното пред настоящата
съдебна инстанция наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания
на свидетеля Д.Д. и свидетеля П.М., които съдът кредитира изцяло, писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка и звукозапис от тел.112, заповед и
др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник РУП при
ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор,
оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 12 от
ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица
съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от Началника група към ОД на МВР-Варна, РУ – Аксаково, оправомощен с
това правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е
3
подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава
заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от
компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо
длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление и при така изяснената фактическа обстановка,
съдът приема за основателно оплакването за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство.
На първо място следва де се отчете, допуснатото нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН,
според който законов текст: „при липса на свидетели при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това
изрично се отбелязва в него”. Безспорен по делото е факта, че актосъставителя е
съставил АУАН не в присъствие на свидетели - очевидци, а единствено в
присъствието на свой колега- един свидетел – А.К., на който са отразени трите имена
и адрес / служебния на РУ Аксаково/ и е вписано изрично, че тя е служител присъствал
при съставяне на АУАН.
За да достигне до извода за допуснато процесуално нарушение, съдът съобрази
следното: ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват
при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при
извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един
или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя и
които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната
фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на
нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата,
мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от
състава на нарушението или данни за неговия извършител и чиито показания биха
могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са
надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на
акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които
не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които
то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на
акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това
са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител,
се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН.
4
Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни
факти и обстоятелства, като съгласно трайната съдебна практика, при установяване на
административни нарушения по ЗДвП, АУАН може да бъде съставен в присъствието
само на един свидетел, ако той е полицейски служител и е очевидец на нарушението,
посочено в акта, т.е. в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от ЗДвП (свидетел
по акта може да бъде и служебно лице).
В случая обаче не е така, тъй като вписания като свидетел К. не е очевидец на
нарушението. Горните нарушения относно процедурата по съставяне на АУАН са
съществени такива и водят до безусловна отмяна на НП, издадено въз основа на такъв
АУАН, тъй като АНО е следвало да провери редовността на съставения АУАН.
Служебната проверка на въззивния съд констатира още, че в хода на проведеното
срещу въззивницата административно – наказателно производство е допуснато и друго
съществено процесуално нарушение, касаещо описанието на нарушението, дадено
както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление. За да гарантират в
пълна степен правото на нарушителя на защита, както актосъставителя, така и
административно – наказващият орган имат задължението да дадат конкретно, ясно и
точно описание на допуснатото нарушение, по начин, че то да може да се сведе до
конкретна правна норма, която се твърди, че е нарушена. Нещо повече -
законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно
съответствие между описанието на нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в
НП.. Със съставения акт на въззивника е предявено обвинение за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП. Цитираното правило обхваща широк спектър от дължимо поведение на
водача и затова може да има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото
вменява задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с конкретно посочени обстоятелства, а именно - с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост. В АУАН и НП е записано, че при управление „…..не съобразява скоростта
си с интензивността на движение, губи контрол над автомобила и самокатастрофира в
дясно от пътното платно, допускайки ПТП с материални щети…“ Точното описание на
нарушението очертава обхвата на фактическото и юридическото обвинение против
нарушителя и е от значение не само за пълноценното реализиране на правото му на
защита, а и за правилната преценка за неговата виновност, респ. невиновност. Такова
именно описание липсва в процесните АУАН и НП и затова въззивникът е поставен в
невъзможност да разбере ясно, по какъв начин се твърди, че е извършено съответното
нарушение, а това реално и съществено е ограничило възможността да реализира
пълноценно правото си на защита. В случая нито в акта, нито в НП е посочено каквва е
била интензивността на движение, с каква скорост е управлявал автомобила си
5
въззивницата. Такава не бе посочена и от св.Д. в с.з., който сочи, че нямало как да се
установи скоростта на движение на автомобила.Действително св.М. посочи, че възз. се
е движила със скорост около 70 км./ч., но е недопустимо съставомерни факти да бъдат
установявани за първи път в с.з.. Съгласно константната съдебна практика, за да е
налице описание на нарушението следва в обстоятелствената част да се съдържат
обстоятелства и факти, които описват нарушението с неговите обективни и субективни
признаци. Нарушителя се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация
на нарушението, а понятието „несъобразена скорост” не е факт, а правен извод.
На следващо место, в НП е отразено, че при така посоченото управление
в процесните дата и част и място жалбоподателят е осъществил ПТП с материални
щети. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 9 от
ЗАНН в АУАН следва да бъдат описани имената и точните адреси на лицата, които са
претърпели имуществени вреди. Както в АУАН, така и в НП липсват данни относно
обстоятелствата посочени по-горе - липсват данни за кого са настъпили материалните
щети.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че констатираните съществени
нарушения на процесуалните изисквания по чл.42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН
представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП поради
процесуална незаконосъобразност.
Воден от задължението си за цялостна проверка на обжалвания акт съдът счита за
нужно да обсъди и неговата материално - правна законосъобразност и обоснованост:
Както бе изтъкнато, твърдяното като неизпълнено от въззивника изискване по чл.20
ал.2 от ЗДвП обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача. Но
доказателства за каквото и да е обективирано поведение на въззивника, което да се
намира в пряка причинно -следствена връзка с настъпилото ПТП, в настоящото
производство не са представени. Не са и не могат да бъдат събрани доказателства за
скоростта, с която възз. се е движела, за да може да се направи преценка доколко
същата е била несъобразена по смисъла на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. А без този факт не би
могъл да се направи извод съобразена ли е била тази скорост с конкретната пътна
обстановка и каква е следвало да бъде, за да се предотврати възникването на ПТП.
Факти и обстоятелства за скоростта на движение липсват в АУАН и НП, такива не са
били събрани и в досъдената фаза, а и е недопустимо съставомерни факти от предмета
на доказване да се установяват за пръв път в съдебно заседание.
Настъпването на съставомерен резултат – ПТП поради несъобразена скорост,
съставлява нарушение на чл. 179, ал.2, пр.1 ЗДвП, а не на сочената като нарушена в
АУАН разпоредба на чл. 20, ал.2 ЗДвП. Непълното описание на фактическата
6
обстановка и противоречивото посочване на нарушената правна разпоредба водят до
ограничаване правото на защита на нарушителя, поради което представляват
съществено процесуално нарушение. Освен това следва да се посочи, че в
наказателното постановление за пръв път е посочено, че жалбоподателят следвало да
съобрази скоростта си на движение с атмосферните условия, интензивността на
движение и други обстоятелства, които не са отразени в акта за установяване на
същото нарушение. Твърдението за тези допълнителни обстоятелства, с които
въззивникът е следвало да се съобрази при избор на скорост за движение, е въведено за
пръв път с наказателното постановление, и по този начин на практика възз. е лишен от
възможност да се защити, тъй като различното фактическо описание на това
нарушение е отразено едва в правораздавателния акт, с който за същото деяние му е
наложена санкция.
Непълното описание на нарушението от фактическа страна, непосочването на
всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението и на
доказателствата, които го подкрепят, представляват съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като ограничават възможността нарушителят да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да
организира защитата си. Горното съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила и води до отмяна на НП като незаконосъобразно.
Освен горното, в НП не е посочено и нито едно доказателство/ с изключение на
АУАН/ подкрепящо нарушението. Нещо повече, от доказателствата по делото е видно,
че ПТП е допуснато поради поведение на друг участник в движението, който не е
издирен, въпреки, че са посочени данни за неговия автомобил и свидетели очевидци на
деянието. Органите на полицията не са предприели никакви действия по издирването и
установяването на лицето, снемане на сведения и прочие, а както заяви св.Д.
отношението по случая е взето чрез съставяне на АУАН на възз., че е
самокатастрофирала, което не отговаря на обективните факти установени по делото.
Предвид изводът на съда за незаконосъобразност на НП поради допуснати
множество съществени процесуални нарушения на административнонаказателните
правила и поради неправилно приложение на материалния закон, съдът намира, че не
дължи произнасяне досежно наличието или липсата на хипотезата на „крайна
необходимост“ и чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
7
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0445-000864/11.02.2021г. на Началник
група към ОД на МВР-Варна, РУ Аксаково, с което на ИЛ. Д. КР. с ЕГН ********** от
гр.Добрич е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на
основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8