Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 10.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на единадесети
март две хиляди и деветнадесета година в следния състав
СЪДИЯ : ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова, като разгледа
т.д. № 1102 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 57, ал. 3 Закона за банковата
несъстоятелност /ЗБН/ за солидарното (а при липса на основание
и в условията на евентуалност – за разделното и по равно) осъждане на
ответниците да заплатят обезщетение за причинените на банката вреди (непогасени
задължения за главница по договори за банков кредит), настъпили в причинна
връзка с неизпълнение от ответниците на техни предвидени в закона и в
договорите за управление задължения във връзка със сключване на договор за
кредит.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството си на администратори
на К.т.б. АД (н.) по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ ДР на ЗБН, а именно – Изпълнителен директор и членове на
Управителния съвет и прокуристи, а ответникът З. – длъжностно лице с ръководни
функции в банката по § 1, т. 2, б. „б“ ДР на ЗБН, са взели решение и са
сключили договор за банков кредит от 29.07.2008 г., задълженията по които не
били надлежно обезпечени. При извършване на тези действия ответниците нарушили
задължения, вменени им от закона, от Устава на банката, от договорите за
управление и от Правилника за кредитната дейност на КТБ АД (н.), а именно –
отпускане на необезпечен кредит, който е и несъбираем и по конкретно: при липса
на данни за финансовото състояние на кредитополучателя и неговата
кредитоспособност; нарушени са правилата за извършване на анализ на рисковете
от сключване на сделките и процедурите за отпускане на кредит; нито в решенията
на УС, нито в договорите е предвидено учредяване на обезпечения преди усвояване
на кредита; неположена грижа на добър търговец /нарушение на чл. 237, ал. 2 ТЗ/
и на добър банкер. В резултат на посочените действия вземанията по договора за
кредит са несъбираеми и това е причинило на банката вреда в размер на
подлежащата на погасяване главница.
Наличието на солидарна отговорност ищецът обосновава с
нормите на чл. 240, ал. 2 ТЗ и чл. 53 ЗЗД.
Ищецът намира и че няма ред за освобождаване от отговорност
по чл. 57, ал. 3 ЗБН, за разлика от случаите на приложение на чл. 240 ТЗ и
съответно – не е пречка за търсене отговорност от администраторите, както и
смята, че отговорността по КТ е неприложима по отношение на З..
Ответникът О.Н.Р. оспорва исковете. Твърди, че администраторите са били освобождавани от
отговорност с решения на Общото събрание на акционерите и на основание чл. 221,
ал. 1, т. 10 ТЗ. Твърди, че действията, за които се твърди, че следва да бъде
ангажирана неговата отговорност не представляват неизпълнение на негови
задължения, произтичащи от закона или вътрешен акт и не се касае до действия по
управление на банката. Твърди, че не е налице основание за солидарна
отговорност, както и че липсва неизпълнение на конкретно договорно задължение.
Поддържа, че е участвал във взимането на решението за сключване на договорите
за кредит при изпълнение на условията за обезпечаването им. Оспорва да е имал
преки задължения за извършване на конкретни действия при сключване, усвояване и
погасяване на кредита.
Ответникът Г.З. оспорва исковата молба с подробни
съображения. Твърди, че няма качеството на администратор и съответно – по
отношение на него не е приложима отговорността по чл. 57 ЗБН /а евентуално само
тази по чл. 203 КТ/; че не е имал задължения за последващ контрол, че
задълженията му са уредени изцяло в сключен с банката трудов договор и не е
налице неизпълнение на кое да е от тях; твърди всички процедури и действия,
предписани от Правилника за кредитна дейност и изискуеми за сключване на
договора да са спазени и не е налице, каквото и да е предписано от нормативен
или друг акт задължение; твърди и че за период от време кредитът е погасяван
редовно и е бил обезпечен, както и че не е налице причинна връзка между
твърдените от ищеца нарушения на З. и причинените вреди; както и че няма вина и
причинени вреди, а ако такива са налице – са вследствие друго виновно
поведение.
Ответникът Г.П.Х. оспорва исковете. Прави възражение за
погасителна давност, възразява, че макар да е подписал договора, не е участвал
във взимане на решението за сключването му, а е бил длъжен да изпълни решението
на УС на банката, твърди, че като член на УС и като прокурист е бил освободен
от отговорност за периода 2008 г. – 2013 година с решения на ОС на акционерите,
че е приложима нормата на чл. 240 ТЗ, че ако има настъпили вреди, то те не са
вследствие виновно поведение на Х., че не е налице нарушение на законова или
друга норма, че е било налице надлежно учредено обезпечение по договора, че не
са допуснати нарушения от ответника в кредитния процес по спорния договор, че
кредитът не е бил несъбираем и необезпечен, че не е налице настъпила вреда, че
солидарната отговорност е неприложима по отношение на него в качеството му на
прокурист.
Ответникът А.М.П. и ответникът И. З. не вземат становище по
исковете в сроковете по чл. 367 – чл. 373 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на вменено от
закона/договора за управление задължение за ответниците, в причинна връзка с
неизпълнението на което за банката е настъпила вреда (невъзможност за
удовлетворяване на вземанията по договорите за банков кредит) и нейния размер. В
тежест на ответниците е да докажат точно изпълнение на задълженията им като
администратори, съответно – лица, заемащи ръководна длъжност в банката,
свързани със сключване на процесния договор. Безспорно между ищеца и ответниците,
подали отговор на исковата молба е сключването на процесния договор.
Общоизвестни са обстоятелствата, вписани и обявени по партидата на КТБ АД (н.)
в Търговския регистър, включително заеманите от ответниците длъжности.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност,
както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 29.07.2008 г. между "К.т.б." АД /н/ и "Е." ООД, като кредитополучател, е сключен
договор за кредит, с който банката предоставя на кредитополучателя банков
кредит в размер на 16 млн. щатски
долара, който
трябва да послужи за финансиране закупуването на кораб
/инвестиционен кредит/. В чл. 3.1. от договора е
предвидено, че средствата по кредита се предоставят за ползване по
разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, по която се извършва и
счетоводното отчитане на ползваните средства по кредита, а страните са се съгласили, че срокът за усвояване на
кредита е до 31.07.2008 г., като след този срок задължението на банката за
отпускане на кредита отпада, освен ако тя не даде писмено съгласие за
удължаване на срока за усвояването му. В чл. 7 от договора е предвидено, че суми по кредита се
отпускат само и единствено при наличие на всички условия за целевото и
законосъобразното им разходване, като правото на преценка на тези условия
принадлежи единствено на банката. Съгласно чл. 8, ако кредитополучателят наруши условията, при които се
отпускат средствата по кредита, банката има право да откаже да предостави суми
от него до изпълнение на всички условия по този договор. Кредитополучателят е поел и задължение да учреди договорените в чл. 30.1
и сл. обезпечения
в договорените срокове /вкл. при условията на отделен
договор/, а според 31.2. - има задължение и
да
предостави допълнително /при поискване от банката/ приемливо за банката
обезпечение. В чл. 25 от договора е предвидено, че банката
приема да предостави сумата по кредита на кредитополучателя в срока и при
условията по договора, в чл.
29 от
договора е уговорено, че банката има право да не предоставя суми по кредита, в
случай че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по този договор.
За гарантиране издължаването на предоставения кредит в
срок кредитополучателят се е задължил да учреди
в 30-дневен срок от прехвърляне
собствеността върху кораба – първа по ред морска ипотека върху последния, както
и банката си е запазила правото при
неблагоприятна промяна във
финансовото положение на кредитополучателя, което се определя по преценка на
банката, да изисква предоставянето на допълнително обезпечение, което би
удовлетворило банката. С чл. 39, б. "г" от договора е уговорено, че банката
има право да обяви едностранно за изискуемо преди срока цялото кредитно
задължение, когато кредитополучателят не е предоставил на банката договорените
обезпечения, намалил е дадените обезпечения или не е предоставил в указания от
банката срок допълнително поисканите нови обезпечения.
Искането за сключване на цитирания договор е разгледано на
кредитен съвет /с участието на ответниците З. и П./ на 28.07.2008 година, като
на заседание на УС от 29.07.2008 година в присъствието на членовете Р. и З., е
взето решение за формиране на голяма експозиция /сключване на договора при
обезпечение на стойност от 19 000 000 щ.д./. В протокола е отразено и
че се формира експозиция, представляваща 12,84 % от капиталовата база на
банката.
На 17.12.2010 година е сключен Анекс 1, неразделна част от
договора, по силата на който страните са
превалутирали кредита, който към датата на анекса е в размер на
11 061 892 щ.д. главница, като е уговорен и погасителен план за
издължаване на остатъка от главницата от 8 476 545,59 евро.
На 15.12.2008 година е сключен договор за управление с
ответника Х. /член на УС и избран за изп. директор на банката/, на 18.10.2012
година – с ответника П., на 21.07.2003 година – с ответника З., на 21.07.2003
година – с ответника Р., на основание чл. 241, ал. 6 ТЗ, за 5 – годишен срок, съобразно
които договори, изп. директор следва да действа като добър банкер, да уведомява
УС за случаите на договори, които се отклоняват извън пазарните условия /които
се сключват от УС/, организира и контролира управлението на банката в
съответствие решенията на ОСА, НС и УС; упражнява цялостен оперативен контрол
върху текущата дейност – взима решения за сключване на сделки, тяхното
съдържание /освен ако това не се решава от НС или УС/, управлява имуществото на
банката, упражнява контрол върху операциите на банката и нейното счетоводство;
отговаря за виновно причинените от управлението вреди, но не и за вреди
вследствие изпълнение решения на други ръководни органи, невиновно бездействие,
задлъжнялост на банката извън границите на контрол на изп. директор и т.н.
На 03.12.2009 година е сключен договор за управление с
ответника П. /член на УС и избран за изп. директор на банката/, на основание
чл. 21 и сл. ТЗ, съобразно който прокуристът, който може да представлява
банката само заедно с някой от изпълнителните директори, следва да полага
грижата на добър търговец и банкер, да стопанисва и опазва имуществото на
банката, да сключва сделки от името на банката, да съгласува работата с
изпълнителните директори, да спазва вътрешните правила, да уведомява УС за
случаите на договори, които се отклоняват извън пазарните условия, организира и
контролира управлението на банката в съответствие решенията на ОСА, НС и УС;
упражнява цялостен оперативен контрол върху текущата дейност – взима решения за
сключване на сделки, тяхното съдържание /освен ако това не се решава от НС или
УС/, управлява имуществото на банката, упражнява контрол върху операциите на
банката и нейното счетоводство; отговаря за виновно причинените от управлението
вреди, но не и за вреди вследствие изпълнение решения на други ръководни
органи, невиновно бездействие и задлъжнялост на банката извън границите му на
контрол.
На 07.03.2003 година между КТБ АД /н/ и ответника З. е
сключен безсрочен трудов договор, по който ответникът е назначен на длъжност
Главен експерт в Управление „Кредитиране“ в ЦУ на КТБ АД /н/, като от
16.10.2009 година е преназначен на длъжност Директор, а от 01.08.2013 година –
на длъжност Началник управление в Управление Кредитиране. По силата на
представените длъжностни характеристики, Директорът е бил на пряко подчинение
на Началник управление, последният- на Изпълнителните директори. И двете
длъжности включват задължения за организиране и контрол на процеса по проучване
и анализ на искания за кредитни сделки по Правилника за кредитна дейност, като
директорът организира и контролира процеса по преглед на кредитните сделки,
разпределя преписките, организира и контролира процеса на изготвяне на
мотивирани становища въз основа кредитоспособността на искателя, обезпечеността
и степента на риска, внася същите пред Управителния съвет, контролира
изпълнение на решенията на УС и клаузите от договорите, а Началник управление от
своя страна контролира организацията и взаимодействието в сферата на кредитната
дейност в подразделенията и ЦУ на банката, организира и контролира процеса на
проучване, отчет и надзор на кредитните сделки, разработва вътрешнонормативната
база в това отношение; организира и контролира процеса по въвеждане на
информация относно вече сключените сделки с оглед контрол върху тях, внася в УС
и пред изп.директори становища по кредитните искания, идентифицира и контролира
проблемните кредити и др.
Няма спор относно факта, че поради неизпълнение на
задълженията по договора в срок, банката е упражнила предвиденото в договора
право и е обявила целия кредит за предсрочно изискуем, за което е уведомила
кредитополучателя на 14.11.2014 година /л. 112/. Няма спор и че предвиденото в
договора обезпечение не е учредено.
Видно от приетия като доказателство Правилник за кредитната дейност –
Общи условия за осъществяване на кредитни сделки, с които се
определят условията и реда на проучване, разрешаване, сключване, управление,
отчет и контрол на кредитните сделки, в същия е предвидено, че кредите се договарят при взаимно приемливи условия, а
обезпечението следва да е ликвидно и да покрива главницата и определен от
банката марж. В Правилника са приети дефиниции за „кредитна сделка“, какво
представлява предназначение при отпускане на кредити; като основни принципи в
кредитирането са залегнали тези за доходност, ликвидност и сигурност,
разделеност на функциите и компетенциите при анализа, сключването, управлението
и контрола върху кредитните сделки, достатъчност и ликвидност на обезпечението
/същото да покрива
оценения от банката кредитен риск
и да може да
бъде реализирано по всяко време на действие на кредита с най-малко разходи и на
най-добра цена/. В чл. 19, ал. 1 от Правилника е предвидено, че кредитен риск е вероятността банката да понесе загуби, водещи до
намаление в стойността на активите й, в резултат на неизпълнение на
задълженията на кредитополучателите в съответствие със сключените договори.
В чл. 25 от
Правилника са определени органите и структурните звена в банката за управление
на кредитния риск - Кредитен комитет; Управление
"Кредитиране", Управление "Правно", Дирекция "Кредитен
риск" в Управление "Анализ и контрол на риска", като в чл. 26 и сл. е разписано и разпределението на
функциите между тях. Съгласно чл. 29, ал. 3 от Правилника експозицията към
едно лице или икономически свързани лица се счита за голяма, когато е равна или
превишава 10 на сто от собствения капитал на банката, като в ал. 4 на
същата клауза е посочено, че решението, което води до формиране на голяма
експозиция, се взема от Управителния съвет на банката /което в случая е сторено/. В чл. 35 и сл. е предвидено, че за всяка кредитна сделка се извършва оценка на искането от кредитен специалист и правен
анализ от правоспособен юрист /вкл. относно
общото финансово състояние на кредитоискателя, събраните данни от Централния
кредитен регистър на БНБ, предмета и целта на кредитирането, предлаганото
обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя по смисъла на ЗКИ и
Наредба № 7 на БНБ/ и въз основа на тях служител на Дирекция Кредитен риск изготвя
писмено становище /основно относно риска на сделката и оценка на
кредитоспособността на клиента/. В чл. 40 от Правилника е
предвидено, че за анализ на предложените обезпечения от кредитоискателя се
изискват документи за собственост, експертна оценка от независим оценител, застрахователни
полици и други документи по преценка на банката. Съгласно чл.
46, ал.
1 от Правилника, проекто-договорите по кредитната
сделка, съставени и надлежно парафирани от кредитния специалист, от
юрисконсулта от Централно управление на банката и от Началника на управление
"Кредитиране", се предават на представляващите банката лица за
вземане на решение. Предлаганата кредитна сделка се обсъжда от изпълнителните
директори, като когато вземането на решение е в компетенциите на Управителния съвет
те внасят предложението за разглеждане чрез председателя на Управителния съвет,
а при големи експозиции – след
предварително разрешение на Надзорния съвет. Кредитен
специалист по искане и след преглед на придружаващите го документи и в случай, че са спазени
условията на договора парафира искането за изпълнение, като средствата по
кредита се предоставят от заемна сметка по разплащателна сметка на
кредитополучателя съгласно нареждане на кредитния специалист, освен ако не е
договорено друго. В чл. 57 от Правилника е записано,
че текущият контрол по сключените кредитни сделки се осъществява от кредитните
специалисти във финансовите центрове, респективно - от съответните служители в
Управление "Кредитиране", като целта му е да осигурява информация
относно спазване на договорените условия, изменения в правния статут и общото
финансово състояние на кредитополучателя, както и изменения във физическото и
правното състояние на обезпеченията, както и на пазарната им стойност. Останалите, представени по делото вътрешнонормативни
документи не установяват по- конкретни задължения и изисквания при сключване на
договорите за кредит, а съдържат правила по отношение на предхождаща аналитична
дейност.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно, мотивирано и ясно, се
установява, че кредитът с левова равностойност от
19 873 760 лева по процесния договор е усвоен изцяло от
кредитополучателя на 29.07.2008 г. Според
вещото лице А., към 26.05.2014 година и към датата на предявяване на иска,
размерът на задължението е от 2 484 499 евро – главница. Според
вещото лице, към датата на сключване на договора, кредитната експозиция
съставлява 11,68 % от собствения капитал по баланс към 30.06.2008 година на КТБ
АД /н/.
Видно от представените по делото доказателства, е осъществен
текущ финансов анализ на договорите за кредит на Е. ЕООД, като от отразеното
към м. 08.2010 година от извършилото анализа длъжностно лице се установява
добра кредитна история в банката / по няколко предсрочно погасени кредита/,
сравнително големи обороти по сметките на кредитополучателя и заключителен
извод, че клиентът е в състояние да изпълнява задълженията си по текущите
кредити.
В чл. 57, ал. 3 ЗБН е
предвидено задължение на синдика на банка, по отношение на която е открито
производство по несъстоятелност, в двугодишен срок от встъпването си в длъжност
да извърши проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката от
нейни бивши администратори и при установяване на такива данни да предяви пред
съда по несъстоятелността искове за обезщетение на вредите срещу виновните
лица. В § 1, т. 2 от ДР на ЗБН е дадено легално определение на понятието
администратор, като е посочено, че това е всеки член на надзорен или
управителен съвет (съвет на директорите) на банка, всяко длъжностно лице с
ръководни функции в банката и всяко друго лице, което самостоятелно или
съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка на банката.
По отношение на ответниците Р., П., Х. и З., към датата на
сключване на договора за кредит /29.07.2008 година и анекс 1/ и доколкото в
исковата молба се твърди вредите да са произтекли именно от участието им при
разрешаване и сключване на договора, може да се приеме, че същите /с оглед и
вписаните в търговския регистър обстоятелства/ като членове на УС и
Изпълнителни директори /Р. и З./, като прокурист /Х./ и П. /като прокурист към
датата на сключване на анекса/ са администратори по смисъла на § 1, т. 2, б. а
и б. в от ЗБН. По отношение на ответника З., същият, предвид представените по
делото трудов договор, допълнителни споразумения и длъжностни характеристики
през 2008 година не е заемал ръководна длъжност, но впоследствие /считано от
16.10.2009 година/ е заемал длъжност с ръководни функции. Доколкото в исковата
молба се твърди, че вредите са вследствие и на неупражнен от същия текущ
контрол по изпълнение на сключения договор за кредит, може да се приеме, че и
той притежава качеството администратор на банката по смисъла на § 1, т. 2, б. б
от ЗБН.
От вписаните
в търговския регистър обстоятелства е видно, че както изпълнителният директор,
така и прокуристът притежават представителна власт да представляват банката
съвместно с други лица, включително при сключване на банкови сделки /към посочените дати банката се
представлява винаги заедно от всеки двама от изпълнителните директори или
заедно от всеки един от изпълнителните директори и един от прокуристите, каквото
качество са имали ответниците, без З./.
В този смисъл, първата от предпоставките за уважаване на исковете,
предявени по реда на чл. 57, ал. 3 ЗБН е доказана.
В исковата молба, както вече беше посочено, по отношение на
ответниците Р. и З. се твърди, че правопораждащи факти на вземането на "КТБ"
АД /н/ за вреди, причинени на банката са извършване на действия по разрешаване и сключване на договор за кредит, по разрешаване усвояването на кредита, като изпълнителни директори и членове на УС. Тоест,
основанието, от което произтича тяхната отговорност е в чл. 240, ал.
2 ТЗ, в която норма е уредена специалната имуществена
отговорност на членове на управителния съвет, на надзорния съвет и на съвета на
директорите на акционерно дружество, какъвто е и изпълнителният директор на една банка /която съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ се
учредява като акционерно дружество и за която се прилагат нормите на ТЗ,
доколкото в специалния закон не е предвидено друго/. Или,
отговорността на изпълнителния директор, като член на управителния съвет на
дружество с правноорганизационна форма АД, възниква при следния фактически
състав: виновно /вината се предполага до доказване
на противното/ и
противоправно действие или бездействие на член на
управителния съвет при осъществяване на управлението на
търговското дружество /изразяващо се в неизпълнение на законни
или договорни задължения/; настъпване на вреди за дружеството и техния размер; наличие на пряка причинна връзка между
неизпълнението и претърпените вреди.
По отношение на П. и Х., за които се твърди да са причинили вреди с действия, извършени в качеството им на
прокуристи на банката, следва да се посочи следното. Правното
положение на прокуриста и отношенията, които възникват между него и търговеца /в случая, банката/ се
съдържат в нормите на чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24
и чл. 25 ТЗ и във връзка с препращащата норма на чл. 7,
ал. 1 от ЗКИ. Между
търговеца и прокуриста възникват две отделни облигационни правоотношения -
едното правоотношение възниква на основание сключена едностранна
упълномощителна сделка, а второто правоотношение възниква на основание сключен
между прокуриста и търговеца двустранен договор, който може да е трудов или
граждански и по силата на който и за двете страни възникват определени права и
задължения. Или, действията на прокуриста, в резултат на които се твърди да са причинени вреди на банката, са във връзка със задълженията, които са възникнали в негова тежест по
силата на двустранния договор, сключен между него и банката, или, налице е хипотезата на договорната отгворност, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. Елементите от фактическия състав, подлежащи при това положение на доказване са: наличие на
договор за прокура; виновно неизпълнение от прокуриста на негово договорно
задължение; наличие на имуществени вреди,
пряка и
непосредствена последица от неизпълнението,
които е могло да бъдат
предвидени при пораждане на задължението; причинна връзка между неизпълнението
на задължението и настъпилите вреди.
По отношение на ответника З., се твърди да са настъпили
вреди от действията му на длъжностно лице с ръководни функции в банката,
вменени му по силата на сключен между страните трудов договор и допълнителни
споразумения към него, както и че тези действия са извършени умишлено. При тези
твърдения може да се заключи, че отговорността на този ответник произтича от
нормата на чл. 211, вр. чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД и сключения с него
трудов договор. Елементите от фактическия състав на деликта при пълната
имуществена отговорност са: качеството на служител/работник; настъпли вреди /претърпяна
от работодателя загуба/ вследствие умишлено
/служителят е съзнавал характера на деянията – застрашаващи, в случая,
собствеността на банката, целял е или допускал техните последици/ извършени конкретни
действия/бездействия на служителя или
които действия/бездействия покриват състав на престъпление и които действия са извършени при или по повод на възложената
работа.
В производството ищецът не установи по правилата на пълно и
главно доказване съществуване на всички описани по – горе елементи от съставите,
обосноваващи ангажиране отговорността на ответниците.
По
отношение на ответниците Р., Х., П. и З. настоящият съдебен състав намира
следното.
На първо място, не се установиха конкретни действия, съответно бездействие, с които да са нарушени
конкретни, вменени от устава, договора за прокура, договора за възлагане на
управление, правилника за кредитна дейности /друг вътрешноведемствен акт/ или
закона задължения при сключване/разрешаване на кредитния договор и усвояване на
сумата по него. От представените по делото доказателства се установява
противното – проведена процедура, съобразно вътрешните правила за отпускане на
кредити, вкл. извършване на предварителен и текущ финансов и правен анализ за
искателя, като договорът е подписан от лицата, в чиито правомощия е възложено това
при формиране на големи експозиции, както и е спазен редът за предварително
разрешение.
От съдържанието на самия договор – чл. 30 и сл. - не се
установява фактическото отпускане на сумата да е обусловено от учредено преди
това обезпечение и в този смисъл няма причина да се приеме, че лицата,
подписали договора от името на банката и разрешението за усвояване на кредита да
са действали в нарушение на задълженията като управляващи банката и в нарушение
на договореното с кредитополучателя. Действително, в договора липсва клауза,
която да обвързва отпускане на кредита с предварително представяне на
обезпечението. В случая, обаче, следва да се отбележи, че макар банковата
дейност да подлежи на специфична регламентация при засилен държавен контрол,
доколкото не се нарушават императивни правни норми, е налице свобода при
договарянето. В този аспект, посочените клаузи в договора за банков кредит,
които не противоречат на закона, не могат сами по себе си да сочат задължително
на извод за неполагане грижата на добрия търговец/банкер. При отпускане на
кредитите и понасяне на риска от евентуалната им бъдеща несъбираемост, банката
извършва преценка по отношение на всеки клиент индивидуално - за размера на
кредита, за условията за предоставянето му, за гаранциите и обезпеченията и
т.н. Тази преценка е резултат от обстоен и сложен анализ /вкл. на кредитното
досие и история на кредитополучателя, финансовото му състояние, целевото
предназначение и т.н. и т.н./, като крайният резултат от който е именно
обективирането му в кредитния договор. Поради това и при липса на конкретика
относно извършените от всеки от четиримата ответници нарушения, самото
разрешаване и сключване на договора, както и разрешаване нареждане на сумата
при спазване на договореностите, не е достатъчно да обоснове ангажиране на
отговорноста им за тези действия. Кредитополучателят, в случая, както се
установява от представените от самия ищец доказателства е дългогодишен клиент на
банката, с добра кредитна история, сочеща на коректно и точно изпълнение на
задълженията си към институцията, с добра финансова обезпеченост. Тоест, не
може да се приеме за доказано твърдението, че договорът е сключен при явно неизгодни
условия и неспазване интересите на банката, а ищецът не е ангажирал, каквито и
да е доказателства във връзка с твърденията за опорочена процедура по сключване
на договора /предвид установените в банката правила/, като в тази връзка
единствено са представени правилата и вътрешните актове на банката /те, обаче,
сами по себе си не установяват твърденията в исковата молба/. От вътрешните
актове на банката е видно, че при сключване на кредитните договори е залегнала
необходимостта от предвиждане на обезпечения, но на индивидуална преценка и за
всеки клиент и по целесъобразност са оставени сроковете за учредяването,
видовете и броя обезпечения по всеки един договор.
Действително, принципното отпускане на недостатъчно/необезпечени
кредити, не би могло да се третира като добра търговска практика, с оглед
специалната роля на банките във вътрешноикономическо пространство на страната,
но в процеса не е доказано твърдението, че конкретният договор е сключен при
лоша оценка на риска и изначално предвидима невъзможност за възвръщаемостта му
от страна на кредитополучателя. Напротив, от доказателствата по делото е видно,
че кредитът е обслужван повече от 5 години, вкл. и по отношение на главницата, като
последната е погасена почти на 80 %, а кредитополучателят по стандартите на банката
е сред добрите платци. Или, конкретиката в случая налага извод за недоказаност
на твърдяната неположена добра търговска и банкерска грижа и неупражнен
достатъчен контрол при разрешаване и сключване на договора и отпускане на
сумата по него /което изключва и небрежността, като форма на вина/. Договорът
при подписването и разрешаване усвояване на сумата не е и необезпечен, тъй като
в него се съдържа съответна клауза, която изисква учредяване на обезпечение
след придобиване собствеността върху кораба, тоест - в срок след възникване
въобще на възможност за сключване на договор за морска ипотека. Отделно следва
да се посочи и че предвид данните за доброто финансово и икономическо състояние
на дружеството – кредитополучател, което на основание чл. 133 ЗЗД служи за общо
обезпечение, кредитът не може да се приеме и за необезпечен.
Недоказани са твърденията и за неупражнен текущ контрол, за
какъвто имали задължение всички
ответници, предвид заеманите от тях позиции /вкл. З., в качеството му на
служител на ръководна позиция/. На първо място, от доказателствата по делото се
установява такъв да е осъществяван- напр. през м. 08.2010 година. На второ
място, никъде не се съдържа установено изискване през какъв период от време да
се извършва проверка, не са посочени конкретни лица/служители, натоварени с тази
дейност по отношение на конкретния
договор/. На трето място, от никой нормативен или вътрешноведомствен акт не
следва задължение на ответниците Р., З., П. и Х. да упражняват такъв. На
четвърто място, за да бъде ангажирана отговорността на ръководителя – ответника
З., който единствено има установени задължения във връзка с контрол върху
кредитната дейност - следваше да бъде установено, че до негово знание е
достигнала информация за наличие на проблем с изпълнение по кредита или с
финансовото състояние на кредитополучателя, а такива доказателства няма. З.,
като ръководител на съответното Управление, има организационни и управленски
функции, които, обаче, не включват извършване на личен контрол върху всеки
договор за кредит по всяко време. В Правилника са изброени редица служители,
чиито специална и единствена задача е именно тази. Изрично следва да се отбележи
и че в извършения анализ м. 08.2010 година по изпълнение на вече сключения
договор /изготвен преди подписване на анекса за превалутиране на задължението/, даденото от
съответните икономисти и прависти в банката становище е за добър актуален кредитен
рейтинг на клиента, стабилното му икономическо състояние към м. 08.2010 година,
като е посочено изрично и че дружеството е погасявало и погасява други кредити,
отпуснати от банката. Това води на извод и за липса на необходимост от
предприемане на следващи действия във връзка с кредит, като напр. изискване на
допълнителни доказателства или допълнителни обезпечения. Следователно, липсва и
допуснато бездействие – неупражнен контрол, вкл. върху подчинените на З. лица.
Тук следва да се допълни, че според вещото лице, последната
вноска по кредита е от 26.05.2014 година, тоест, до тази дата кредитът, вкл. по
отношение на главницата е бил обслужван редовно от клиента. Както вече беше
посочено, с решения от 20.06.2014 година ответниците Р., Х., П. и З. са
отстранени от заеманите от тях към тази дата длъжности, а З. реално е
изпълнявал трудовите си функции до 08.07.2014 година, след която дата
последователно е бил в отпуск, отпуск по болест и трудовото му правоотношение е
прекратено. Тоест, след посочените дати ответниците не носят отговорност за
взети решения по сключване и изпълнение на договорите за кредит. А
неизпълнението и обстоятелствата, довели до предсрочната изискуемост са
настъпили след м. 06.2014 година. В този смисъл и констатираното впоследствие
неизпълнение от страна на Е. ООД не може да бъде пряко обвързано с
непредприети, съобразно нормативните актове /уреждащи обема от задължения с
оглед заеманата позиция и качество/, действия по контрол, допълнително
обезпечаване или предприемане на мерки по принудително изпълнение на задълженията
по кредита от посочените ответници. Посоченото опровергава и твърденията за
наличието на пряка причинна връзка между действия на ответниците и евентуална
вреда за ищеца, съизмерима с предсрочно изискуемия размер на главницата /в
остатък от около 20 % от отпуснатия размер на кредита/.
Или, нито за изпълнителните директори, нито за прокуристите,
нито за служителя З. се установи да са били налице, предвидени в решение, самия
договор, нормативен акт, вътрешнослужебен акт условия при сключване на договора,
нареждане на сумата по него или последващ контрол по изпълнението, които ответниците
в неизпълнение на свои установени задължения да не са спазили, от което
непосредствено да е настъпила вредата през м. 11.2014 година. Следва да се
допълни по отношение на действията по разрешаване усвояване на кредита, че те
също не са обвързани с условие за предхождащ сключен договор за морска ипотека,
а от друга страна нареждане на сумата е обвързано със срока по чл. 5 и
условието по чл. 3.2 от договора /което не се твърди да не е изпълнено/.
Отделно, видно от Правилника, в чл. 52 са установени задължения, но за лице,
имащо различно качество от ответниците и заемащо съответна длъжност във връзка
с нареждане плащане на сумата по сключения договор.
В тази връзка следва да се допълни, че Правилникът /основния
документ, изчерпателно определящ хронологията от действия по сключване,
изпълнение и контрол на кредитните договори/ не установява конкретни изискуеми действия
за изпълнителния
директор, за прокуриста и за лицата, които са в трудови правоотношения с банката. Разпоредбите
на Правилника са общи, въвеждат
общите принципи и изисквания в кредитната дейност, основните насоки при
кредитирането,
документите, които могат да служат за анализ на предложените
сделки и обезпечения.
Конкретни изисквания не се съдържат
и в останалите, представени по делото вътрешни актове на банката /и по – специално
– такива, създаващи задължения за лицата, на които е учредена
представителна власт при сключване на сделки, да подписват одобрени договори за
банков кредит с определен кредитополучател само след предоставяне на обезпечение или пък установяващи задължение при подписване на
допълнителни споразумения по договори за кредит - задължително условие да е
учредяване на допълнителни обезпечения/.
Такива задължения не произтичат от приложимите закони по отношение на изпълнителния
директор и прокуриста, нито пък са изрично установени в
задълженията по длъжностните характеристики на З.. Както вече беше посочено,
конкретиката на договореностите във връзка с обезпеченията са оставени на
волята на договорящите субекти и в този смисъл няма доказано нарушение от част
от ответниците в качеството им на
изпълнителни директори и от
другите ответници, в качеството им на
прокуристи /при
изразяване воля за
сключване на сделката и анекса в писмена форма, преди наличието
на учредено обезпечение/.
Или, в обобщение, не се доказа неизпълнение на задължение по
управление на банката, възникнало от закона, устава, договора за управление, съответно от договора за прокура, както и неизпълнение на задължение, установено от
длъжностната харектеристика на З., и не е налице основание за ангажиране на договорната отговорност за
причинени на банката имуществени вреди по чл. 240, ал.
2 ТЗ,
съответно по чл. 79, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД, нито пък имуществената отговорност по чл. 203 КТ. Следва
да се допълни, че банковата дейност, по отношение на кредитирането е поначало
свързана с носене на търговски риск, което от своя страна предполага и изисква
известна автономност и оперативност при кредитиране във всеки отделен случай и
при липса на конкретно установени задължения
и условия при осъществяване на тази дейност в определени нейни етапи или части,
взетите управленски или решения на представляващите банката сами по себе си не
могат да бъдат квалифицирани като виновно и противоправно поведение, свързано с
неизпълнение на общото задължение за опазване на имуществото на банката.
По отношение на ответника З. следва да се добави и следното.
Не се доказа по никакъв начин същият да не е изпълнил установено с длъжностните
му характеристики задължение, касаещо именно конкретния договор за кредит,
което задължение, освен това, да е довело до настъпване на конкретната вреда.
За него се твърди, че не е осъществил контрол върху сделката и не е поискал
представяне на допълнителни обезпечения. Същият по време на сключване на
договора е заемал позиция главен експерт - аналитичен специалист, като не се
доказа в това си качество да е имал вменени, каквито и да е задължения,
свързани с конкретния договор за кредит. Едва от 16.10.2009 година е
преназначен на ръководна длъжност – директор на Дирекция „Анализ и обработка на
кредитни сделки“, която е заемал до 01.08.2013 година, когато е преназначен на
длъжност Началник Управление „Кредитиране“. Действително, длъжностните
характеристики на заеманите две последни длъжности са свързани със задължения
на ответника З. по организиране и контрол на цялостния процес по кредитиране –
анализ, разрешения, събиране на информация, като основна функция е разпределяне
и контрол на работата между всички служители и специалисти в Дирекцията, съответно
– Управлението, възможност за изготвяне на мотивирани становища за сключване на
сделките, както и с дейност по текущ контрол по изпълнението. Но нарушение не
се доказа. След м. 08.2013 година
ответникът е имал задължение за организиране на текущ контрол по изпълнение на
договорите за кредит, но от доказателствата по делото се установи, че такъв е
осъществяван през 2014 година от съответните специалисти, а кредитът е
обслужван до м. 05.2014 година /тоест, не е възнинала причина за извънреден
контрол, нито пък се доказа до знанието му да е доведен възникнал проблем с
обслужване на кредита, което да налага предприемане на специални мерки или
разпореждане извършването на такива/.
Недоказана остана и настъпилата вреда, която да е следствие
от действията на ответниците. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем през м.
11. 2014 година, докогато е обслужван изцяло и в срок. Главницата е погасена в
по-голямата си част и в срок до момента, когато ответниците са освободени от
заеманите длъжности, съответно- реално са изпълнявали трудовите си задължения. Твърденията,
че вземането е несъбираемо също са недоказани.
Видно от доказателствата по делото /справка от Имотен
регистър, счетоводни документи и др./, към м. 08.2014 година кредитополучателят
е притежавал недвижими имоти, с които се е разпоредил, а към 2010 година и края
на 2013 година дружеството разполага и с отразени счетоводно дълготрайни и
краткотрайни маатериални активи. Или, не може да се приеме и че твърдяната
вреда е в резултат на действията на ответниците, при положение, че преди
настъпването й, дружеството е имало материална обезпеченост да покрие
задълженията си. Тоест, кредитът не е несъбираем от тази гледна точка към м.
06.2014 година, съответно м. 07.2014 година. По делото няма доказателства към този
период да е настъпило рязко влошаване на финансово-икономическото състояние на
дружеството – кредитополучател. Напротив, от представените доказателства е
видно, че по отношение на него е открито производство по несъстоятелност, но
началната дата на неплатежоспособността е 14.11.2014 година /тоест, преди това
дружеството е било платежоспособно/. Решението за откриване производство по
несъстоятелност е от 27.11.2015
година, към която дата е извършена преценката на съда за липсата на бързо
ликвидно налично имущество, наложила спиране на делото по реда на чл. 632 ТЗ. От
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че кредитополучателят е изпаднал в забава плащането на задълженията
си по процесния договор за кредит чак на след
25.06.2014
г., което означава, че до този момент той е погасявал
редовно всички парични задължения, които са възникнали по тази сделка и са
станали изискуеми. Датата на допускане на просрочие е след момента, в който
управителните органи на банката са лишени от правомощия да извършват каквито и
да било действия по управлението,
а ответника З. не е изпълнявал трудовите си функции /тоест, след този период
ответниците не могат да носят отговорност към банката, поради обективна
невъзможност да осъществяват, каквито и да е действия от името на банката или в
изпълнение на упражняваните от тях функции/.
От друга страна, за да е
налице пряка
причинна връзка, следваше да бъде доказано, че единствената причина, поради която кредиторът не е
получил дължимата по договора за кредит главница в пълен размер, е сключване,
разрешаване и протекло изпълнение по договора при липса на учредени обезпечения.
Но до момента, в който ответниците са изпълнявали функции, съобразно своите
позиции не се установява настъпила невъзможност за изпълнение от страна на Е. ООД.
Доказването
на обстоятелствата от фактическите състави,
обосноваващи отговорността на ответниците съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е поставено в тежест на
ищеца. КТ" АД /н/ не проведе успешно пълно и главно доказване на условията
за уважаване на субективно, кумулативно съединените искове. Същите, съответно подлежат на отхвърляне.
Предвид
изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, от
предварителното заплащане на която е освободен съгласно чл. 57, ал. 6 ЗБН. Тя възлиза на сумата
от 194 370,31 лв. Ищецът няма право на разноски, а ответниците не са
отправили искане и не са представили доказателства за сторени разноски.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "К.Т.Б. " АД /в
несъстоятелност/, с ЕИК: ******** срещу Г.П.Х., с ЕГН: **********, О.Н.Р., с ЕГН: **********, И. А.З.,
с ЕГН: **********, А.М.П., с ЕГН: ********** и Г.К.З., с ЕГН: **********, искове с
правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сума в размер на 2 484
499 евро,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
претърпени загуби от несъбрани вземания, възникнали по договор за кредит,
сключен на 29.07.2008 г., между "К.Т.Б. " АД /в несъстоятелност/ и "Е." ООД, ЕИК:
******** за
предоставяне на кредит в размер на 16 000 000 щ.д., които вреди са причинени в резултат от неизпълнение
от ответниците О.Н.Р. и И. А.З. на задълженията им в
качеството им на изпълнителни директори, за Г.П.Х. и А.М.П. в качеството им на прокуристи,
а за Г.К.З. – като служител на банката с ръководни функции, при разрешаване и сключване
на договор за кредит без клауза и фактически учредено обезпечение, разрешаване
на усвояване на отпуснатия кредит, без да бъдат
учредени преди това обезпечения, както
и при неосъществяване на последващ контрол по договора за кредит и неговото
изпълнение и непредприемане действия по изискване на допълнителни обезпечения.
ОСЪЖДА "К.Т.Б. " АД /в несъстоятелност/ да заплати по
сметка на Софийски градски съд сума в размер на 194 370,31 лв.,
представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, от
предварителното заплащане на която ищецът е освободен.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: