РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 13.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
РАЙКОВА
при
секретаря Елица Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13764 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Ф.Е.“ ООД (в несъстоятелност) срещу
„С.” ЕООД кумулативно обективно съединени
искове осъдителни искове с правно основание по чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 4986,21 лв.,
представляваща дължима главница за предоставени ел. енергия и допълнителни услуги
за месец октомври 2017 г. по фактура № ********** от 31.10.2017 г., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 27.10.2020 г. до окончателното
й заплащане; 1487,67 лв. – лихва за
забава за периода от 15.11.2017 г. до датата на предявяване на тази искова
молба – 27.10.2020 г., начислена върху сумата от 4986,21 лв. по фактура №
********** от 31.10.2017 г.; 4432,72
лв., представляваща дължима главница за предоставени ел. енергия и допълнителни
услуги за месец ноември 2017 г. по фактура № ********** от 30.11.2017 г., ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 27.10.2020г. до
окончателното й заплащане; 1285,59 лв. – лихва за забава за периода от 15.12.2017
г. до датата на предявяване на тази искова молба – 27.10.2020 г., начислена
върху сумата от 4432,72 лв. по фактура № ********** от 30.11.2017 г.; 446,02
лв., представляваща дължима главница за предоставени ел. енергия и допълнителни
услуги за месец декември 2017 г. по фактура № ********** от 31.12.2017 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 27.10.2020 г. до
окончателното й заплащане и 125,52 лв. – лихва за забава за периода от 15.01.2018
г. до датата на предявяване на тази искова молба – 27.10.2020 г., начислена
върху сумата от 446,02 лв. по фактура № ********** от 31.12.2017 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е учредено
облигационно правоотношение с предмет продажба и доставка на активна нетна ел. енергия и услуга „Прогнозиране на потреблението“ в периода от м. юни 2017 г. до
м. декември 2017 г. Сочи се, че ищецът е лицензиран търговец на ел. енергия и
координатор на балансираща група, като с Решение № 1854 от 14.09.2018 г. по т.
д. № 3343/2017 г. по описа на СГС по отношение на последния е открито
производство по несъстоятелност. Поддържа се, че във връзка с доставените
количества ел. енергия и
допълнителни услуги ищцовото дружество надлежно е издавало фактури. Ищецът твърди,
че ответното дружество не е погасило задълженията си по фактура № ********** от
31.10.2017 г., фактура № ********** от 30.11.2017 г. и фактура № ********** от
31.12.2017 г. за доставена ел. енергия
и допълнителни услуги за в периода м. октомври 2017 г. – м. декември 2017 г. на
обща стойност 9864,95 лв. Навеждат се доводи, че процесните фактури са надлежно
осчетоводени от „Ф.Е.“
ООД и са
включени в дневниците за продажби на дружеството. Сочи се, че между страните е
било уговорено фактурите за поребена ел. енергия и допълнителни услуги през съответния месец да се
заплащат от ответника през следващия календарен месец до 14-то число на
последния. Твърди се, че към настоящия момент ответното дружество не е
извършило плащания по процесните фактури, поради което е налице правен интерес
от предявяване на осъдителните искове. В този смисъл моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника „С - 49“ ЕООД, с който
се изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Излага се, че ищецът не е
процесуално правоспособен да предяви настоящия иск, тъй като с договор за цесия
от 01.12.2017 г. е прехвърлил вземането си на „Н.Е.С.“ ЕООД по фактура
№**********/31.10.2017 г. на стойност 4 986,21 лв. и по фактура №
**********/30.11.2017 г. на стойност от 4 432,72 лева. Сочи се, че към
настоящия момент ответникът няма задължения към ищцовото дружество. На 11.12.2017
г. е получил уведомление, с което „Ф.е.“ ООД го уведомява, че са прехвърлили
вземането си в общ размер от 11824,94 лв. по фактури №№ **********/30.09.2017
г.; **********/31.10.2017 г. и **********/30.11.2017 г. на „Н.Е.С.“ ЕООД и
следва посоченото задължение да бъде платено по банкова сметка ***. Счита, че
фактурите от 31.10.2017 г. и 30.11.2017 г. на обща стойност 9 418,93 лв. са
част от прехвърленото вземане и същото не се дължи на ищеца в производството.
Поддържа, че дори да се приеме, че ищецът е легитимиран да предяви иск, то
същия може да има за предмет само задължението по фактура №*********/31.12.2017
г. на стойност 446,02 лв. Релевира се възражение за погасяване на задължението
по давност. Оспорва се и акцесорната претенция за лихви. Намира за напълно
неоснователно и необосновано да се търси лихва за посочения в исковата молба
период, поради прехвърляне на задължението от ищеца на трето лице, което не е
страна в производството. При тези съображения моли за прекратяване на
производството поради недопустимост на исковете или същите да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
С молба от 01.03.2021 г. ищцовото дружество оспорва твърдението на
ответника, че не е активнолегитимирана страна, защото е цедирало процесните
вземания. Навежда довод, че договорът за прехвърляне на вземания, на който се
позовава ответникът, е недействителен по отношение на кредиторите и масата на
несъстоятелността. В тази връзка било образувано т.д. № 1828/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 18, с предмет предявени от синдика
на ищеца искове с правно основание чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД за
обявяване на недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на 17
броя договори за цесия, един от които е и въпросният договор, с който се
твърди, че е прехвърлено вземането срещу ответника. В допълнение ищецът счита,
че цесията не е породила правно действие, защото не е била съобщена на
ответника по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Относно възражението за изтекла
погасителна давност за вземанията по процесните фактури ищецът се позовава на
чл. 3, т. 2 от закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците (ДВ – бр. 44 от 2020 г.), като счита, че за периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. давността за процесните вземания е спряла да тече и към датата на
исковата молба не е изтекла.
С депозирано на 28.04.2021 г. становище ответното дружество е оспорило
твърдението на ищеца за недействителност на договора за цесия, тъй като за него
са без значение отношенията между ищеца и трети за производството страни.
Заявява, че е уведомен за цесията по надлежния ред.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен
съд – Варна, 8 състав, е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове осъдителни искове с правно основание по чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникването
на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): между страните да е възникнало облигационно
правоотношение с предмет продажба и доставка на ел. енергия и допълнителни
услуги и 2) ищцовото дружество точно и в срок да е изпълнило задълженията си по
договора, а именно да е доставило в процесния период заявеното количество ел.
енергия и предоставило процесните допълнителни услуги на ответника, за което
ответникът дължи продажна цена в претендирания размер. Тези обстоятелства
подлежат на пълно и главно доказване от ищеца, като същият следва да установи
настъпването на изискуемостта и размера на задължението на ответника.
От
представените справки-декларации по ЗДДС за периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2017
г., справки-декларации по ЗДДС за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г., дневници
на продажби по ЗДДС за периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2017 г. и дневници на
продажби по ЗДДС за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г., предоставени на
ищеца от ТД на НАП – гр. София, съгласно писма с изх. № 2553-03-209#1/11.03.2020 г. и изх. № 2544-00-164/17.02.2020 г.,
е видно, че от страна на ищеца са издадени процесните фактури с контрагент „С.“
ЕООД, а именно фактура № ********** от 31.10.2017 г. на стойност 4155,46 лв.
без ДДС, фактура № ********** от 30.11.2017 г. на стойност 3694,13 лв. без ДДС
и фактура № ********** от 31.12.2017 г. на стойност 371,54 лв. без ДДС.
Не се
спори между страните, че между тях е било налице облигационно правоотношение с
предмет продажба и доставка на ел. енергия и допълнителни услуги, за които са
били издадени горепосочените фактури, както и че ищецът е доставил в процесния
период (м. октомври 2017 г., м. ноември 2017 г. и на 01.12.2017 г.) заявеното
количество ел. енергия и предоставило процесните допълнителни услуги на
ответника за продажна цена в общ размер от 9864,95 лв. с вкл. ДДС. Ответната
страна е оспорила само, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи
цената, поради обстоятелството, че ищецът е прехвърлил на „Н.Е.С.“ ЕООД
вземанията си по фактура № ********** от 31.10.2017 г. и фактура № **********
от 30.11.2017 г. с договор за цесия от 01.12.2017 г. В тази връзка счита, че не
дължи на ищеца заплащане на сумата от 9418,93 лв. по прехвърлените вземания, а
на третото лице (цесионер), като ищецът може да претендира заплащане единствено
на сумата от 446,02 лв. по фактура № ********** от 31.12.2017 г.
С влязло в законна сила Решение от 04.03.2021 г. по т.д. № 1828/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 18, потвърдено
с Решение № 463/04.07.2022 г. по в.т.д. № 485/2021 г. по описа на Апелативен
съд - София, недопуснато до касационно обжалване с Определение №
1196/04.12.2023 г. по т.д. № 2716/2022 г. на ВКС, I т.о., са уважени исковете на синдика „Ф.Е.“ ООД (в несъстоятелност) по чл.
135 ЗЗД против „Н.Е.С.“ ЕООД и „Ф.Е.“ ООД (в несъстоятелност) като са обявени
за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността седемнадесет договора
за цесия с дата 01.12.2017 г., сключени между „Ф.Е.“ ООД като цедент и „Н.Е.С.“ ЕООД, в т.ч. относно вземане към „С. - 49” ЕООД в
размер на 11 824,94 лв, произтичащо от Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE3004695 от 11.04.2017 г., фактура № ********** / 30.09.2017
г., фактура № ********** / 31.10.2017 г., фактура № ********** / 30.11.2017 г. Със същия съдебен акт „Н.Е.С.“ ЕООД е осъдено да върне на „Ф.е.”
ООД - в несъстоятелност въпросното вземане, на основание чл. 55 ал.1 предл. 3 ЗЗД.
Следователно,
с оглед влязлото в законна сила решение, с което договорът за цесия от
01.12.2017 г. е обявен за недействителен, ответникът дължи на ищеца заплащането
на продажната цена на електрическа енергия и предоставени допълнителни услуги по
фактура № ********** от 31.10.2017 г. и фактура № ********** от 30.11.2017 г.
на обща стойност 9418,93 лв. Доколкото не се твърди от ответното дружество, че
е заплатило тази сума на цесионера „Н.Е.С.“ ЕООД, нито на ищеца, респ. не са
представени доказателства в тази връзка до приключване на съдебното дирене в
настоящата съдебна инстанция, претенцията на ищеца се явява основателна. По
аналогични съображения се налага изводът, че ответникът дължи на ищеца
заплащане на сумата от 446,02 лв. по фактура № ********** от 31.12.2017 г.,
предвид липсата оспорване от ответника, че същата се дължи на ищеца и на
представени доказателства за плащането на това задължение.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно релевираното от ответника възражение за погасяване на
претендираните вземания по давност. Не е оспорено от ответника заявеното от
ищеца в исковата молба, че в отношенията между страните е уговорено фактурите
за потребена ел. енергия и допълнителни услуги през съответния месец да се
заплащат през следващия календарен месец до 14-то число на последния. Така
падежът на задължението по първата претендирана фактура (тази с най-ранна
дата), а именно фактура № ********** от 31.10.2017 г., е настъпил на 14.11.2017
г., респ. на задължението по фактура № ********** от 30.11.2017 г. – на
14.12.2017 г. и на задължението по фактура № ********** от 31.12.2017 г. – на
14.01.2018 г. Дори и да се приеме, че по делото не е доказано уговарянето на
срок за плащане на задълженията по фактурите, съобразно правилата на чл. 303а,
ал. 3 ТЗ, срокът за заплащане на продажната цена за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги е 14-дневен от получаване на стоката или услугата, т.е.
съвпада с посочения от ищеца срок.
При
тези съображения процесните вземания за доставена ел. енергия и допълнителни
услуги, представляващи периодични
плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД се погасяват с 3-годишна давност,
считано от деня, в който са станали изискуеми. Така най-старото от процесните
задължения – това по фактура № ********** от 31.10.2017 г. би се погасило по
давност на 22.01.2021 г., отчитайки и спирането на давността за периода от
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявно с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. Следователно, към
датата на депозиране на исковата молба в съда - 27.10.2020 г. нито едно от задълженията по процесните фактури не е погасено
по давност.
Предвид
основателността на претенциите за главница, ответникът дължи обезщетение за
причинени вреди поради неточно изпълнение на паричните задължения в темпорално
отношение, което е в размер на определената законна мораторна лихва в чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Съдът, съобразявайки се с размера на основния лихвен процент,
определен от БНБ, увеличен с 10 пункта, е изчислил размера на мораторната лихва
върху размера на неплатената главница от 4986,21 лв. по фактура № ********** от
31.10.2017 г., изтекла за исковия период от 15.11.2017 г. до 27.10.2020 г.,
която възлиза на 1493,10 лв., размера на мораторната лихва върху размера на
неплатената главница от 4432,72 лв. по фактура № ********** от 30.11.2017 г.,
изтекла за исковия период от 15.12.2017 г. до 27.10.2020 г., която възлиза на 1292,42
лв. и размера на мораторната лихва върху размера на неплатената главница от 446,02
лв. по фактура № ********** от 31.12.2017 г., изтекла за исковия период от 15.01.2018
г. до 27.10.2020 г., която възлиза на 126 лв. С
оглед принципа на диспозитивното начало, акцесорните искови претенции следва да
бъдат уважени до пълните предявени размери: 1487,67 лв. – лихва за забава, начислена върху сумата по
фактура № ********** от 31.10.2017 г.;
1285,59 лв. – лихва за забава, начислена върху сумата по фактура №
********** от 30.11.2017 г. и 125,52 лв. – лихва за забава, начислена върху
сумата по фактура № ********** от 31.12.2017 г. (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК,
предписващ, че предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от
страните).
При
така констатираните обстоятелства и изложените правни съображения предявените
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни
и следва да бъдат уважени изцяло.
При
този изход на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на съдебни разноски, но доколкото доказателства
за заплащане от негова страна на адвокатско възнаграждение не са представени по
делото, разноски за такова не следва да му се присъждат.
Така
мотивиран, Районен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, р-н Приморски, к-с „Св. Св. Константин и
Елена“, ресторант „С. “, да заплати на
„Ф.Е.” ООД, ЕИК ***(в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 4986,21 лв. (четири хиляди
деветстотин осемдесет и шест лева и двадесет и една стотинки), представляваща
дължима главница за предоставени ел. енергия и допълнителни услуги за месец
октомври 2017 г. по фактура № ********** от 31.10.2017 г., ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
27.10.2020 г. до окончателното й заплащане; сумата от 1487,67 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и седем лева и шестдесет
и седем стотинки) – лихва за забава за периода от 15.11.2017 г. до 27.10.2020
г., начислена върху сумата от 4986,21 лв. по фактура № ********** от 31.10.2017
г.; сумата от 4432,72 лв. (четири
хиляди четиристотин тридесет и два лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща дължима главница за предоставени ел. енергия и допълнителни
услуги за месец ноември 2017 г. по фактура № ********** от 30.11.2017 г., ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 27.10.2020г. до окончателното й заплащане; сумата от 1285,59 лв. (хиляда двеста осемдесет и
пет лева и петдесет и девет стотинки) – лихва за забава за периода от 15.12.2017
г. до 27.10.2020 г., начислена върху сумата от 4432,72 лв. по фактура №
********** от 30.11.2017 г.; сумата от 446,02
лв. (четистотин четиридесет и шест лева и две стотинки), представляваща
дължима главница за предоставени ел. енергия и допълнителни услуги за месец
декември 2017 г. по фактура № ********** от 31.12.2017 г., ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
27.10.2020 г. до окончателното й заплащане и сумата от 125,52 лв. (сто двадесет и пет лева и петдесет и две стотинки) –
лихва за забава за периода от 15.01.2018 г. до 27.10.2020 г., начислена върху
сумата от 446,02 лв. по фактура № ********** от 31.12.2017 г., на основание чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: