№ 228
гр. В., 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20221320200268 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от КР. В.
СТ., ЕГН:**********, адрес: кметство с. Б.Р., обл. В. /служебен адрес/,
против Наказателно постановление № 5/28.02.2022г. на Директора на РИОСВ
- М., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 151, ал.1, т.4 от ЗУО – „Глоба“ в
размер на 1 400 лева /хиляда и четиристотин лева / за извършено
административно нарушение по чл.112, ал. 1, т. 1 от ЗУО.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не се явява, като
изпраща процесуален представител, който , с което се иска отмяна на НП
като незаконосъобразно и необосновано.
Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с. з.
да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно
и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 25.11.2021г. в с. Б.Р., обл. В., при извършена проверка от контролен
1
орган на РИОСВ – М. е установено, че К.С., като оправомощено лице по чл.
112, ал. 1 от ЗУО-като кмет на с. Б.Р., не е упражнила контрол, като е
констатирано замърсяване в землището на с. Б.Р. на терен в района на бивш
стопански двор на площ от около 1,5 дка – теренът е замърсен с разпилени
отпадъци от опаковки, купчини строителни отпадъци и смесени битови
отпадъци. Съставен е АУАН № УОбг-19./03.12.2021г. от свидетеля БЛ. СТ. Г.
– главен експерт в РИОСВ – М., за нарушение по чл.112, ал. 1, т. 1 от ЗУО,
извършено от КР. В. СТ..
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетеля БЛ. СТ. Г. -
актосъставител и административнонаказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от
лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
За извършеното нарушение жалбоподателят К.С. е санкционирана по
реда на чл. 151, ал.1, т.4 от ЗУО, съгласно която: 1/ Наказва се с глоба от 1400
до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на община и/или
длъжностно лице, което:4. не извърши контрол по управление на отпадъците
съгласно чл. 112 от същия закон.
На следващо място, не без значение е и факта, че след внимателен анализ
на съставения АУАН е видно, че актосъставителят не е посочил какво е
изпълнителното деяние, посредством което именно жалбоподателят е
нарушил нормата на чл.112, ал. 1, т. 1 от ЗУО . Пропускът е съществен тъй
като въобще не става ясно дали това е било посредством действие или
бездействие. Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това
деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. При
описанието на нарушенията в наказателното постановление е налице
неяснота относно самото нарушение и в какво се състои то. Последващото
посочване на тези обстоятелства в НП не може да санира това процесуално
2
нарушение, тъй като с акта се повдига обвинение на нарушителя, което следва
да е описано пълно, точно и обективно разбираемо, с оглед гарантиране
правото на защита на нарушителя още на този етап на
административнонаказателното производство.
Разпоредбата на чл. 112, ал. 1 т. 1 от ЗУО вменява задължение на кмета на
общината или оправомощено от него длъжностно лице да контролира
дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното,
съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци,
т.е. с неосъществяване на контрол при дейностите на управление на
отпадъците, като следва да бъде конкретизирано точно в какво се изразява
бездействието на длъжностното лице.
Едновременно с това не е посочена и датата на извършване на
нарушенията, а щом като нарушенията са свързани с бездействие коя е
датата на извършване и датата на установяване на тези нарушения. Такава
конкретизация няма направена както в АУАН, така и в НП ,само посочването
на правната норма на чл.112, ал. 1, т.1 от ЗУО не може да се приеме от
настоящия състав като такава конкретизация. Чл. 112, ал. 1 от ЗУО
предвижда няколко състава-дейности свързани с образуване, събиране,
съхраняване, транспортиране, третиране на битови отпадъци.
Съдът намира, че при издаване на наказателното постановление е нарушена
и императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН .
Дори да се приеме, при произнасяне по същество, че жалбоподателят е
извършил посоченото в АУАН и в НП административно нарушение, съдът
намира, че следва да отмени наказателното постановление, тъй като деянието,
макар и формално да осъществява състава на административното нарушение
по ЗУО, се явява маловажно, с оглед разпоредбите на чл.28 от ЗАНН.
Съображенията на съда за приложението на чл.28 от ЗАНН са няколко:
Досега жалбоподателят не е наказван за нарушение по този закон, ако има
извършено нарушение ,то е за първи път, Кметство с.Б.Р. е с малък бюджет, а
АНО не е съобразил и разпоредбите на чл. 22 от ЗУО . В рамките на нейните
възможности и компетентност като Кмет на Кметството е предприела мерки
за прекратяване на изхвърляне на отпадъци на нерегламентирани за това
терени в землището на селото, в изпълнение на дадените предписания.
Съдът намира, че не става ясно за какво описано нарушение в района на
3
селото - „ …констатирано замърсяване в землището на с. Б.Р. на терен в
района на бивш стопански двор на площ от около 1,5 дка – теренът е
замърсен с разпилени отпадъци от опаковки, купчини строителни отпадъци и
смесени битови отпадъци.“, посочено е, че това е установено визуално от
контролните органи, без в преписката да се съдържат каквито и да било
доказателства във връзка с конкретизацията на визуално установеното
замърсяване, се отнася наложеното административно наказание глоба в
размер на 1400 лв., нито какво постановява административнонаказващият
орган по отношение на наказаното нарушение.
Следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл.18 от ЗАНН когато
с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и
също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания
се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Предвид обстоятелството, че за
няколко описани нарушения е наложено само едно наказание, без да се
конкретизира за кое от същите се отнася, съдът намира, че е налице
съществено нарушаване на правото на наказания да разбере за какво
нарушение му е наложена глобата и да организира съответно адекватно
своята защита. Съдът счита, че по този начин административнонаказателното
производство е напълно опорочено и атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено само на това основание.
Не е без значение и че АНО наред с това възпроизвеждайки в пълен обем
всички фактически констатации, обективирани в АУАН, при наличие на
процесуална възможност и задължение, да прецизира фактите и
административнонаказателното обвинение, не е сторил това. Съдът приема,
че АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е упражнил
правомощията си, съответно задълженията си в съответствие с чл.53 от
ЗАНН, а като последица от това и издал НП, в пряк разрез с чл.57 ,т.7 от
ЗАНН – като опише всяко от нарушенията ,да посочи нарушените разпоредби
за всяко от тези нарушения и да наложи наказание за всяко от тях. Подобен
недостатък е несъвместим с правният ефект и природа на санкционният ефект
на НП .
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано
и ще следва да бъде отменено.
По делото не е претендирано присъждане на разноски, а и от
4
доказателствата не личи да са направени такива, поради което съдът приема,
че не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5/28.02.2022г. на Директора на
РИОСВ - М., с което на жалбоподателя КР. В. СТ., ЕГН:**********, адрес:
кметство с. Б.Р., обл. В. /служебен адрес/, против Наказателно постановление
№ 5/28.02.2022г. на Директора на РИОСВ – М., е наложено административно
наказание на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 151, ал.1, т.4 от ЗУО –
„Глоба“ в размер на 1 400 лева /хиляда и четиристотин лева / за извършено
административно нарушение по чл.112, ал. 1, т. 1 от ЗУО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5