Р Е Ш Е Н И Е
гр.Момчилград, 07.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд, в публично заседание на 04.01.2021 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
При участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 392/ 2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по предявени обективно съединени искове- за установяване на
вземане по чл.79 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД.
В исковата
молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
се твърди, че ищецът в качеството си на краен снабдител, на основание
чл.98 „а“ от Закона за енергетиката продава ел. енергия на клиентите си при
публично известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без
изрично писмено приемане /съгл. Чл.35 ал.1 от ОУ/, които били одобрени от ДКЕВР
през 2008г. По силата на Общите условия се твърди, че ищецът е поел задължение
да снабдява ответника с електрическа енергия за обект на потребление, а именно:
с ИТН ******, находящ се в гр.
Момчилград, като за ответника бил открит клиентски номер 1000 389 515, в качеството му на собственик на
описания имот съгласно заявление –декларация за продажба на ел. енергия. Ответникът от своя страна се задължил да
заплаща своите задължения, свързани с снабдяването с ел.енергия в сроковете и
по начините, определени в ОУ. Посочено
е, че съгласно ОУ, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължи и
обезщетение за забава в размер на законна лихва за всеки просрочен ден. Ищецът
твърди, че в изпълнение на задълженията си по Общите условия е доставил до
обекта на ответника ел. енергия за
периода от 10.01.2018г. до 09.11.2018г. на обща стойност 696,80 лева., която не
е била до момента заплатена. Обезщетението за забава в размер от 146,19 лева се сочи, че се дължи за периода от 28.02.2018 г. до 27.07.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 25.03.2019 г. до окончателното плащане.
За неплатените задължения били издадени
фактури, подробно описани в приложения препис-извлечение от клиентска сметка
от ищцовото дружество, за процесният период, във всяка от
които е бил посочен срок за плащане. Ответникът не бил изпълнил задълженията си
да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно
производство по ч.гр.д. № 284/ 2020г. на
РС- Момчилград, била издадена заповед за изпълнение връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, с
оглед на което съдът е дал указания за предявяване на установителен иск, поради
което в едномесечния срок по чл.422 ГПК ищецът предявил настоящите
установителни искове. Моли се претенциите да бъдат уважени. Претендират се
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение– 28.07.2020г.
до окончателното погасяване, както и разноските за настоящото и заповедното
производство.
В съдебно заседание не се представлява,
като от процесуален представител е постъпило писмено становище, с което се
поддържа иска, и се правят алтернативни доказателствени искания- при оспорване
на исковата претенция- за назначаване на съответни екпертизи. При липса на
оспорване иска да се уважи исковата претенция в пълен размер и претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначеният му особен представител адв.П.Г. *** е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове частично,
като посочва, че ответникът е собственик само на 1/3 ид.част от имота, който е
бил снабден с ел.енергия. Твърди се, че ответникът има качеството на
потребител, не оспорва неплащането на сумите по фактурите, но същият е бил
собственик само на на 1/3 ид.част от обекта на потребление. Не се оспорват
извършването на услугата по доставянето на ел. енергия, нейното количество и
стойност. Не се оспорва се годността на
измервателното устройство и процедурата по отчитане и присъединяване.
В съдебно заседание, ответникът, чрез
особеният представител, намира, че е налице неплащане на доставената ел.енергия
в обекта на потребление, и не оспорва исковата претенция, като се сочи, че
ответникът не е заплатил сумата, предмет на фактурите- описани в исковата
молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 284/2020г.
на РС- Момчилград, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 28.03.2019 г. срещу ответника за следните суми: сумата в размер на 696,80 лева; лихва- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер
на законната лихва за периода от
28.02.2018г. до 27.07.2020г. в размер на 146,19 лева, съгл. чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020г., в размера на
претенцията за обезщетение за забавено плашане на главницата не е включена
сумата, дължима за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.07.2020г. до пълното и
изплащане, както и сумата в размер на 75
лева-разноски по
делото, от които 25лева-държавна такса и 50 лева- юрисконсулско възнаграждение.
Посочено е, че вземането
представлява стойността на електрическа енергия и мрежови услуги,
доставена за периода от 10.01.2018г. до 09.11.2018г. на основание Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД и чл.98 „а“ от Закона за енергетиката- като ел.енергията е доставена по
партидата на Б.Ф.М. с клиентски № ******, отнасяща се за обект на потребление, находяще се в гр. Момчилград, ул.”******, ИТН- ******.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, с оглед на което от ищеца е предявен иск в едномесечния срок.
Общите условия на дружеството не са представени по делото, но същите са
общоизвестни на съда, които освен това са публикувани на сайта на дружеството.
Съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЕВН България Електроснабдяване“ АД, одобрени с Решение № ОУ – 013/10.05.2008г.
на ДКЕВР, на основание чл.21 ал.1 т.4 във вр. чл.98 „а“ от
ЗЕ в чл.1 т.4 от Общите условия като „потребител на
електрическа енергия за битови нужди“ е определено физическо лице,
собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Елекроразпределение“ АД, който
ползва ел. енергия за битови нужди. Съгласно чл.7 т.1 от Общите условия, „ЕВН
ЕС“ се задължава да снабдява при условията на равнопоставеност всеки клиент,
чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.11
т.1 от Общите условия, клиентът се задължава да заплаща стойността на
използваната в обекта ел. енергия в сроковете и по начина, определени в Общите
условия. Според чл.27 ал.1 от Общите условия, при неплащане в срок на дължимите
суми, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
По делото като писмени доказателства са приети; Справка от Агенция зца вписванията,
касаещ имот от партидата на отв. Б.Ф.М. с клиентски № ******, отнасяща се за обект на потребление, находящ се в гр. Момчилград, ул.”******, ИТН- ****** /от която е видно, че същият е собственик на 1/3 от
посоченият имот/; Препис – извлечение от сметка на отв.Б.М. за стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставена за
периода от 10.01.2018г. до 09.11.2018г.-
възлизащи на обща ст-ст 696,80 лева, и законната лихва за
периода от 28.02.2018г. до 27.07.2020г. в размер на 146,19 лева; и 5 броя фактури, с получател отв.Б.М., като абонат със съответният номер
за доставена ел.енергия на обект, описан по-горе- който е негова собственост с
1/3 ид.част- за начислена ел. енергия за периода в исковата молба, за процесният
недвижим имот на стойност общо 842,99 лева / главница и лихва, описани
подробно/.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно
депозирано възражение от длъжника в заповедно производство- респ. изпълнена
процедура по чл.47 ал.5 от ГПК и налични условия по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
имащо за предмет същите вземания.
За успешното
провеждане на предявените искове, дружеството– ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание и в претендираният размер,
както и изправността си– че през процесния период е доставял договореното
количество електроенергия, респ., че ответникът е бил потребител на услугите за
посочения период, а ответникът- онези положителни факти, които изключват
твърденията в исковата молба.
Съдът
приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по
силата на договор за продажба на електрическа енергия и мрежови услуги.
Съгласно чл.98 „а“ от Закона за енергетиката, продажбата на електрическа
енергия на клиентите, се осъществява при публично известни общи условия, които
влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от клиентите. Общите условия на ищеца за периода, одобрени
с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г., са общодостъпни, публикувани на
интернет страницата на същия, както и в един национален и един местен
ежедневник.
От
доказателствата по делото се установява, че за процесния период ответникът е собственик
на 1/3 ид.части на процесният недвижим имот, като от изложеното следва, първо,
че ответникът е клиент по смисъла на чл.1 т.4 от Общите условия и второ, с
оглед предназначението на присъединен към електроразпределителната мрежа обект,
същият е потребител на ел. енергия за битови
нужди.
Съгласно
чл.11 т.1 от Общите условия на „ЕВН Електроснабдяване“, ответникът, като клиент
на ищцовото дружество, дължи заплащане на стойността на доставената на обекта
му ел. енергия.
От писмените доказателства се установява,
че в обекта, ползван от ответника е монтиран електромер, и че ответникът е
потребител на мрежата и енергийните услуги и че е присъединен към
разпределителната мрежа- в тази насока са препис.извлечение от сметка и
фактури, в които е описано, че имотът е описан като обект на доставка, а
ответникът има клиентски номер.
От приложени препис-извлечение от сметка на клиент и издадени 5 бр. фактури,
които са приети като доказателство по делото и неоспорени от страните, се
установява, че задълженията на абоната през процесният период възлиза общо на 696,80 лева– главница. Не се
доказа по делото ответникът да е заплатил цената на доставена енергия, поради
което главният иск се явява основателен до пълния му предявен размер.
В конкретният случай, размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху претендирата
главница лева за периода от 28.02.2018г. до 27.07.2020г.
вълзиза на 146,19 лева, и което се
установява със приложените по делото 5 броя фактури, поради което съдът
приема, че акцесорният иск за мораторна
лихва се явява основателен.
Съобразно това съдът приема, че исковата
претенция е изцяло основателна, поради и което исковата молба следва да бъде
уважена, в т.ч. и за сторените по делото разноски.
При
този изход на делото съдът следва да се произнесе и за разноските. Съгласно
т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителният иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника/респ. настъпването на условията по
чл.47 ал.5 от ГПК, изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
Ищецът е представил доказателства и претендира разноски в общ размер от 275 лева, от които 75 лева /25 лева- държавна такса и 50
лева– юрисконсултско възнаграждение/- в
заповедното производство, и 100 лева /50 лева – държавна такса, 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 100 лева– възнаграждение за особения
представител/ в настоящото исково производство.
При това положение, съдът намира, че от установените разноски за
заповедното и настоящото производство в общ размер на 275 лева, на ищеца следва да му се присъди сумата в размер на общо 275 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Ф.М. с ЕГН- **********, че същият дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ 37, сумата в размер на 696,80 лева- главница, представляваща неплатена стойност на електрическа енергия за периода от 10.01.2018г. до 09.11.2018г.,
както и сумата в размер на в размер на
146,19 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата
в размер на законната лихва за периода
от 28.02.2018г. до 27.07.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.07.2020г.
до пълното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 107/ 28.07.2020г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 284/2020г. на
РС-Момчилград.
ОСЪЖДА Б.Ф.М. с ЕГН- **********, че
същият дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ******, сумата от общо 275 лева- разноски по заповедното
и исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: