Определение по дело №372/2022 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 36
Дата: 24 януари 2023 г. (в сила от 24 януари 2023 г.)
Съдия: Кремена Иванова Краева
Дело: 20223400500372
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36
гр. Силистра, 24.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500372 по описа за 2022 година
Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
с ЕИК ********* – цесионер, против Разпореждане № 868/11.11.2022г. по
ч.гр.д. 511/2022г. по описа на PC - Тутракан, с което съдът е отхвърлил
изцяло заявлението му за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. В. М. с ЕГН
********** за Главница 1449,39 лева, договорна лихва 125,31 лева за периода
01.06.2020-01.03.2021, обезщетение за забава 180,29 лева за периода от
02.06.2020 до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва от
25.10.2022 до изплащане на задължението, дължими по договор за кредит
CREX-17750279/13.03.2020, сключен на 31.12.2018 г. с „Бнп париба пърсънъл
файненс С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК ********* – цедент.
За да постанови обжалвания акт районният съд е приел обоснована
вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в
потребителския договор - чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, което следва от
неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, т.к. разходът за застрахователна
премия следва да се отчита като общ разход по заема, в който случай
реалният ГПР на кредита е в размер на 41,74%, а не посоченият в договора
ГПР 20,08% . Разликата е драстична с посочения размер на ГПР в договора и
съгласно чл.22 ЗПК в този случай кредитът е недействителен. Счел, че след
като заявителят не представя изисканата от съда в процедура по чл.101 ГПК
справка за извършените погасителни плащания, то съдът не би могъл да
приложи чл. 23 ЗПК и да присъди остатъкът от чистия кредит след
приспадане на направените плащания, тъй като не е ясно колко точно са те.
Представителят на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД намира, че
посочените от съда обстоятелства са въпрос по същество и биха били
обсъдени при евентуален исков процес по предявен иск по чл.422 ГПК. Моли
за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови издаване на
1
заповед за изпълнение относно всички заявени вземания.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но неоснователна,
споделя основните мотиви на заповедния съд и препраща към тях по реда на
чл. 272 от ГПК, като има предвид и следното:
Застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде
включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на
ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – така и
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о.,
доводите в което е излишно да се преповтарят. Определеният в процесния
договор ГПР е 20,08%, но без да са включени разходите за застрахователна
премия, а при отчитането и като несъмнено очакван разход, ГПР би бил
значително завишен – както показва направената от съда и неоспорена в
жалбата проверка с препоръчания на интернет страницата на Министерството
на икономиката https://www.mi.government.bg/bg/pages/izchislyavane-na-
godishen-procent- arazhodite-258.html калкулатор за ГПР. Посоченото обуславя
последицата на чл. 23 ЗПК и съответно заявителят има право да получи само
чистата стойност на кредита. В конкретния случай обаче процесуалното
поведение на заявителя е препятствало съда да уважи заявлението поне за
чистата стойност на заема, от който се е възползвал длъжника.
В заключение, поради достигане до идентични на първата инстанция
правни изводи, въззивният съд намира, че разпореждането следва да бъде
потвърдено изцяло.
За кредитора стои възможността да заведе осъдителен иск по чл. 415, ал. 3
вр. ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като с горните мотиви съдът не се произнася по
валидността на сделката по начин, който да формира сила на пресъдено нещо,
а прави това само за целите на заповедното производство.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 868/11.11.2022г. по ч.гр.д.
511/2022г. по описа на PC – Тутракан.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2