№ 7326
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110167747 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ. В условията на евентуалност
с писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с
правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ срещу ЗАД „Армеец“ АД иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3 289,44 лева, представляваща регресна претенция за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ за щета №
470423232366903, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 27.11.2023 г. в базата на „Филикон - 97“,
находяща се в гр.Пловдив, при извършване на маневра водачът на ППС мотокар марка
„Тойота“ с рег.№ **********, без да се съобрази с движението на други МПС в
района, не пропуснал идващото му от дясно по главната алея с посока към изхода,
МПС марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег.№ **********, в резултат на което
настъпило ПТП. Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на процесното ПТП,
увредения автомобил „Дачия“ имал валидна застраховка „Каско Стандарт“, а ППС
мотокар имал застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. По повод
подадено заявление в дружеството била образувана щета № 470423232366903, по
която след извършен опис и доклад, на сервиза извършил ремонта, на 14.03.2024 г.
била заплатена сумата от 3 259,78 лева. Ищецът поддържа още, че предявил регресна
претенция срещу ответника за сумата от общо 3 289,44 лева, представляваща размера
на застрахователното обезщетение с включени 30,00 лева ликвидационни разноски, но
1
тъй като ответникът отказал плащане, ищецът обуславя правния си интерес от
предявения иск. Претендира и сторените в хода на производството разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява
становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва процесното събитие да
представлява покрит риск по сключената застраховка. В тази насока ответникът се
позовава на решение на СЕС и практика на ВКС, съгласно което застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ не дължи обезщетение в случаи, в които
функцията на увреждащото МПС към момента на произшествието не е била да служи
като средство за транспорт, а като работна машина. Ответникът не оспорва заявения от
ищеца механизъм на ПТП, както и наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на ППС мотокар, но оспорва
причинно-следствената връзка между вредите и ПТП-то. Изразява се становище, че
претендираното обезщетение е в завишен размер и не отговаря на средните пазарни
цени. Оспорва се наличието на виновно поведение от страна на водача на мотокара, а в
условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване от страна на водача
на застрахования в ищцовото дружество автомобил. Претендират се разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП-то
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото
лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и твърдения от ищеца причинител на
вредата, извършеното от ищеца плащане към сервиза извършил ремонта на
застрахования при ищеца автомобил.
Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от
ответника писмени доказателства – застрахователна полица № 47042318205000572 за
сключена застраховка „Каско Стандарт“ и ОУ към нея, заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, опис на претенция, доклад по щета, възлагателно писмо,
фактура и платежно нареждане.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е
отразено, че на 27.11.2023 г. в гр.Пловдив, база „Филикон-97“ АД, между превозно
средство А – ППС мотокар марка „Тойота“ с рег.№ ********** и превозно средство Б
- МПС марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег.№ **********, е настъпило ПТП. В
протокола е описано, че ПТП-то е настъпило при излизане от паркинг, частен терен. В
протокола е обективирана скица, описани са щетите и е подписан и от двамата
2
участници в ПТП-то.
По делото е приложена покана по регресна претенция, от която се установява,
че ответното дружество е било поканено от ищеца да възстанови изплатената като
застрахователно обезщетение сума, както и направените ликвидационни разноски по
образуваната щета. В отговор на отправената покана, с писмо от 26.08.2024 г.
ответното дружество е отказало възстановяване на изплатеното обезщетение с доводи,
че към момента на произшествието увреждащото МПС не е служило като средство за
транспорт, а като работна машина.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит по делегация на
свидетеля С. К. С..
В показанията си св.С. разказва, че работи във филма „Филикон“, като на
процесната дата се движел с автомобил „Дачия Докер“ по вътрешен път в двора на
фирмата. Водачът на мотокара, с палет пълен със сокове, не го видял и го ударил в
задната част. Нямало спор относно вината за ПТП-то. Водачът на мотокара маневрирал
между паркиралите камиони и нямал видимост, а от своя страна свидетелят не очаквал
неговата поява. Свидетелят потвърждава, че схемата в протокола за ПТП е правилно
отразена, както и че подписа за водач на превозно средство „Б“ е негов.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение при преценката му по реда на чл.202 ГПК съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено. Видно от същото е, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства вещото лице приема следния механизъм на настъпване на
процесното ПТП, а именно: при движение на т.а. „Дачия Докер“ с посока към
вход/изход на територията на „Филикон-97“ ЕООД, водачът на мотокар „Тойота“,
собственост на същото дружество, не възприел дяснодвижещият му се приближаващ
товарен автомобил, поради което го блъска с предната си част по лявата му странична
част. Според изяснения в констативно-съобразителната част на експертизата
механизъм на ПТП, вещото лице е дало заключение, че описаните щети по т.а. „Дачия
Докер“ са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП и
последица от него. Вещото лице е посочило, че изчислена при средни пазарни условия
към датата на ПТП-то, стойността на ремонта на т.а. „Дачия Докер“ възлиза на 3366,81
лева, докато автомобилът е ремонтиран за сумата от 3259,78 лева в доверен сервиз,
където е направена отстъпка. Вещото лице е посочило, че стойността на ремонта е
завишена със сумата от 30,00 лева – разходи по ликвидация на щетата.
Съдът дава вяра на заключението на СТЕ, тъй като вещото лице изготвя същото
на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания по делото
доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени доказателства /в
този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая
експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни данни, а не върху
предположения.
3
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.411 КЗ.
По така предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“
между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования
при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка
между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от
ищеца плащане стойността на вредите.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираното вземане или фактите, които изключват, унищожават или погасяват
отговорността му, в т.ч. и възражението за съпричиняване.
Както бе посочено и по-горе, с проектодоклада обявен за окончателен в първото
по делото съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно
и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП-то
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото
лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и твърдения от ищеца причинител на
вредата, извършеното от ищеца плащане към сервиза извършил ремонта на
застрахования при ищеца автомобил.
В конкретния случай ответникът не оспорва и механизма на получаване на
щетите по застрахования в ищцовото дружество автомобил, а оспорва процесното
събитие да представлява покрит риск по сключената застраховка, тъй като при
произшествието функцията на увреждащото МПС не е била да служи като средство за
транспорт, а като работна машина.
Съгласно чл.481, ал.1 КЗ - за целите на задължителното застраховане по тази
глава моторно превозно средство е всяко превозно средство за движение по суша,
задвижвано със собствен двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходната
техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, включително къмпинг-
автомобилите. За моторни превозни средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата по Закона за
движението по пътищата, включително къмпинг-ремаркетата.
Съгласно § 6, т.16. ЗДвП - "Самоходна машина" е съоръжение или машина,
предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана
по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната
земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, строителните
машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия
4
и Министерството на вътрешните работи и други подобни.
С решение от 4.09.2014 г. по дело С-162/13 на СЕС е изяснено, че чл.3, параграф
1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаването на
законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на
задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че
съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства“ включва всяко
използване на превозно средство, което отговаря на обичайната функция на това
превозно средство. С оглед отправеното преюдициално запитване е прието, че така в
това понятие би могла да се включи маневрата на трактор в стопански двор, за да
вкара в хамбар прикачено към него ремарке. Във връзка с целената защита на
пострадалите при произшествия, предизвикани от моторни превозни средства, СЕС е
постановил по същество, че понятието „използване на превозни средства“ не обхваща
само хипотезите на движение по пътищата, тоест на движение по обществената пътна
мрежа, а и всяко използване на превозното средство в съответствие с обичайната му
функция, а именно като средство за транспорт.
В конкретния случай мотокарът е използван в съответствие с обичайната му
функция, поради което посочената в писмения отговор от ответника съдебна практика
е неприложима.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че по делото са установени
предпоставките за уважаване на предявения иск - наличие на валидно правоотношение
по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, настъпване
на застрахователно събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия.
Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу
застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Вземането на застрахователя
е за това, което дължи виновният водач на пострадалия при встъпване в правата му,
т.е. обезщетението се дължи с лихви и разноски. Настъпването на застрахователното
събитие е основание за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” в размер на действително причинените щети, които
съгласно изискването на чл.400, ал.2 КЗ се изразяват във възстановителната
застрахователна стойност.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.400, ал.1 и 2 КЗ, действителната
5
стойност на щетата е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество, може
да се купи друго от същия вид и качество. С разпоредбата на чл.400, ал.2 КЗ е приета
легалната дефиниция, въведена с практиката, че при частична вреда, е налице
възстановителна застрахователна стойност на имуществото и същата съставлява
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число и всички присъщи разходи.
Видно от заключението на автотехническата експериза е, че щетите по
увреденият към датата на настъпване на ПТП-то и при средни пазарни условия
възлизат на 3366,81 лева, докато автомобилът е ремонтиран за сумата от 3259,78 лева,
към която сума е добавена сумата от 30,00 лева ликвидационни разноски.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде
уважена в предявения размер от общо 3 289,44 лева /3 259,78 лв. – обезщетение +
30,00 лв. – ликвидационни разходи/, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 13.11.2024 г. до окончателното изплащане.
С оглед изводите за основателност на исковата претенция, следва да бъде
разгледано и предявеното с писмения отговор в условията на евентуалност
възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на
чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като
от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния. Кога това
поведение – действие или бездействие, е рисково и дали е допринесло за увреждането
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна.
В конкретния случай в писмения отговор са изложени общи аргументи - че
водачът на застрахования при ищеца автомобил е нарушил правилата на ЗДвП и е
отнел предимството на водача на мотокара. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не проведе пълно и главно доказване на наведеното в писмения отговор
възражение за съпричиняване, въпреки изричните указания на съда в тази насока.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че по делото не се установи
поведение на водача на процесното МПС, което да нарушава разпоредбите на ЗДвП,
поради което възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от представения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищцовото дружество претендира и е направило
разноски в общ размер на 1266,29 лева /за държавна такса, депозит за САТЕ, депозит
за свидетел и адвокатско възнаграждение/, които следва да бъдат възложени в тежест
на ответното дружество.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА от ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“ № 2 да заплати на основание чл.411 КЗ на
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5 сумата от 3 289,44 лева, представляваща
регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по застраховка „Каско Стандарт“ за щета № 470423232366903, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 13.11.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“ № 2 да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл.“Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 1266,29
лева, представляваща направени разноски по производството пред
първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7