РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. Бургас, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100500834 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба вх.№272934/21.04.2021г., подадена от В. М. АВР., ЕГН **********, чрез
адв. Петя Колева –,,Адвокатско дружество К. и КО“, срещу Решение №260577/08.04.2021г.,
постановено по гр.д. №4043/2020г. по описа на Районен съд- Бургас.
Решението се обжалва в частта, в която съдът е допуснал до делба между В. М. АВР., ЕГН
********** и В. ОТ. К., ЕГН **********, следните движими вещи: фурна ,,Electrolux FVN
476M W; комод 130/110/35; спалня 160/200 см с тапицирана бежова табла, основа и матрак,
които са в държане на съделителката А..
Жалбоподателката изразява недоволство от постановеното решение в обжалваната част.
Намира първоинстанционният съдебен акт за неправилен и необоснован, постановен в
противоречие със събраните по делото доказателства. На първо място излага становище във
връзка с указаната от съда доказателствена тежест съобразно предмета на спора
(Определение№262757/30.11.2020г.). Посочва, че всички подробно описани в исковата
молба движими вещи, допуснати до делба, се намирали в дома на съделителя К..
Изразява несъгласие с извода на райнния съд, че част от вещите- вградена фурна ,,Electrolux
FVN 476M W; комод 130/110/35; спалня 160/200см, основа и матрак, били в държане на
1
ищцата (въззивница). Развива подробни съображения относно подлежащите на доказване
факти. В подкрепа на изложеното цитира съдебна практика (Решение№5 от 08.02.2019г. по
гр.д. №1362/2018г. на ВКС,ІІ-ро г.о.; Решение№41 от 09.07.2020г. по гр.д.№1607/2019г. на
ВКС, ІІ-ро г.о.). Подчертава, че във фазата по допускане на делбата следвало да бъде
установено правото на собственост върху вещите на всеки от съделителите. Посочва, че в
разпоредбата на чл.344,ал.1 от ГПК се съдържало императивно изискване да се посочи при
кого от съделителите се намират движимите вещи, както и тяхната наличност. Навежда
доводи в тази насока (Решение №297/22.12.2014г. по гр.д. №4004/2014г .на ВКС, І-во г.о.;
Решение№37/05.03.2015г. по гр.д.№4786/2014г. на ВКС, І-во г.о.; Решение№64/22.07.2014г.
по гр.д.№6757/2014г., ІІ-ро г.о. на ВКС; Решение№287821.06.2004г. по гр.д.№686/2003г. на
ВКС, І-во г.о.; Решение№1249/31.10.2008г. по гр.д.№5907/2007г. на ВКС, V-то г.о.).
Излага аргументи, че районният съд, приемайки, че процесните вещи са във
владение на ищцата, пререшавал спора за наказателната отговорност. В тази връзка
жалбоподателката пояснява, че имала качеството ,,пострадало лице“ по ДП№431
ЗМ№416/2020г.
Направено е обобщение на представените в първоинстанционното производство
доказателства. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетел.
Иска се атакуваното решение да бъде отменено в обжалваната част. Претендира се
присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в производството пред въззивната
инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответната страна, чрез адв.Ангелова-
БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемият намира атакуваният
съдебен акт за правилен и законосъобразен, постановен в съответствие със събраните по
делото доказателства. Навежда доводи, че правилно районният съд приел, че движимите
вещи вградена фурна ,,Electrolux FVN 476M W; комод 130/110/35; спалня 160/200см с
тапицирана бежова табла, се намирали в държане на ищцата(въззивница). Излага твърдение,
че последната изнесла процесните вещи от семейното жилище. Посочва, че преди
прекратяване на брака между страните, въззивницата депозирала молба за защита от
домашно насилие и постановяване Заповед за незабавна защита, вследствие на което К. бил
отстранен от жилището, напускайки го само с личните си вещи. Въззвиаемият пояснява, че
впоследствие заминал в командировка в чужбина и се завърнал в собствения си апартамент
едва след като В.М. го освободила. Направен е подробен анализ на събраните по делото
доказателства. Развиват се съображения във връзка с наведените от жалбоподателката
доводи, че местонахождението на движимите вещи определяло наказателната отговорност
по образуваното досъдебно производства (ДП№431 ЗМ№416/2020г.).
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
2
В с.з., редовно уведомени се явяват процесуалните представители на страните.
Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок от страна, която има правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е допустима за разглеждане по
същество. За пълнота следва да се отбележи, че въпреки, че искът за делба по отношение на
вещите вградена фурна ,,Electrolux FVN 476M W; комод 130/110/35; спалня 160/200см,
основа и матрак, предявен от В.А. е уважен, същата има правен интерес от обжалване на
решението в тази част, поради това, че съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 от ГПК, с
решението по допускане на делбата, когато става дума за движими вещи, съдът се произнася
и по въпроса кой ги държи. Това е така, защото при делба на движими вещи, част от
предмета на доказване е в чие държане се намират вещите. Предвид произнасянето на
първоинстанционния съд с диспозитива на решението, че въпросните вещи са в държане на
съделителката А. и оплакване във въззивната жалба, депозирана от същия съделител именно
по отношение на това обстоятелство, обуславя допустимост на така подадената жалба, като
следва да се приеме, че се обжалва допускането на делбата по отношение на тези вещи.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като
прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби
на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗС.
Делото е образувано по иска на В. М. АВР. против В.О. К., за делба на следните движими
вещи: лек автомобил „ML 350 4-matic“, рег.№ A 9360 МР; климатик “LG
E12ELNSH/E12EL.UA3”; климатик “Panasonic CS/CU-E12QKE”; моноблок - комплект
“Viega Eco”; сушилня за баня “Adax ST30”; мивка „Меридиан“ и декоративен сифон;
смесител “Kludi”; смесител за вана/душ “Thesis”; офис кресло/стол „Куул“; газова бутилка
„БВГ 27 ТС“; спалня „Приста 120/190“; бюро „P1DS0M14” със спален комплект от 3 части и
анатомична възглавница; принтер “Canon MG5750”; домофон аудио, модел „ED-200“;
аларма за автомобил по CAN BUS с дистанционни управления “DS 500 CAN U”; линеен
сифон за баня „Sukar” - 50 см.; холов ъгъл „Калифорния“ - 305/206 см.; висяща/конзолна
тоалетна чиния „Kolo WC Record”; водонагревател за баня “72265D” - 80 л.; комод
130/110/35 см.; комод 320/80/30 см.; ТВ секция 300/48/42 см. долен ред и 300/32/30 горен
ред; вграден газов котлон “Electrolux HBE 30 2G FV”; вградена фурна “Electrolux FVN 476M
W“; видеокамера “Sony FDR-AX33 4K Handy cam”; 5-камерна PVC дограма 380/160 см. и
комарник 80/160 см.; 5-камерна PVC дограма 160/140 см.; 5-камерна PVC дограма 150/140
см. и 70/230 см. с комарник 70/230 см.; 5-камерна PVC дограма 300/150 см. и комарник
120/150 см.; 2 бр. осветителни LED-панели за тавана, квадратни, 30/30 см.; висящо
осветително тяло със светодиоди и дължина 80 см.; стенна LED-лампа 90/7 см.; таванно
осветително тяло със светодиоди, 60/60 см.; таванно осветително тяло със светодиоди и
3
диаметър 40 см.; таванно осветително тяло със светодиоди, 40/40 см.; спалня 160/200 см. с
тапицирана бежова табла, основа и матрак; кристално огледало за баня с фасет, 90-100/90-
100 см.; шкаф за баня с размери 30/180см.; пералня “Indesit”, 85/60/60 см.; трапезна маса
119/69/75 см.; 4 бр. столове 43/49/92 см.; обезвлажнител “Rohnson R-9120”; смесител за
кухня “Vidima Seva New B 3134 AA”.
Процесуалният представител на съделителя, в срока по чл.131 от ГПК, е поискал и в
делбената маса са включени и следните движими вещи: Микровълнова фурна „Daewoo“;
съдомиялна машина „Канди“; холова маса от бял гланц; ютия „Philips“; хладилник
„Whirlpool“; пералня „LG“; въздухопречиствател „Теси"; два броя нощни шкафчета.
Безспорно е установено, че съделителите са бивши съпрузи, чийто брак, е прекратен с
решение по гр.д. № 4994/2019 год. на БРС. С решението е предоставено ползването на
семейното жилище находящо се в гр.Бургас, ул.“Юрий Венелин“ № 18, вх.В, ет.8.
Пред въззивната инстанция е налице спор относно допускането до делба на следните
движими вещи: фурна ,,Electrolux FVN 476M W; комод 130/110/35; спалня 160/200 см с
тапицирана бежова табла, основа и матрак.
Относно процесните три вещи, по отношение на които е поискана делба, ищцата е изложила
твърдения, че са същите са придобити по време на брака между страните, но тъй като
същата няма достъп до семейното жилище, което е предоставено на ответника, то не може
да упражнява правото си на собственост върху вещите, поради и което иска от съда да бъде
допусната делба по отношение на тях.
По отношение на част от движимите вещи, в отговора на исковата молба, ответникът
посочва, че те действително са закупени по време на брака и се намират при него в
семейното жилище, докато за вградената фурна, посочена под № 22 в исковата молба,
спалнята /посочена под № 26/ и комод /посочен под № 20/ твърди, че са изнесена от ищцата
и поради тази причина следва да бъдат изключени от делбата.
В проведено открито съдебно заседание, ответникът чрез своя процесуален представил е
отправил изявление, че не оспорва факта, че движимите вещи, посочени под № 1-32 в
исковата молба, се намират у него.
С определение №811 от 28.07.2021г. поради констатирано противоречие в изявленията на
съделителя К. по отношение местонахождението на движими вещи фурна ,,Electrolux FVN
476M W; комод 130/110/35; спалня 160/200 см с тапицирана бежова табла, основа и матрак,
въззивният съд е дал указания на въззиваемия К. да конкретизира ясно твърденията си по
отношение на процесните движими вещи, предвид констатирана противоречивост. В тази
връзка, с молба вх.№4688/04.08.2021г. е уточнено, че посочените движими вещи са изнесени
от ответницата А. от семейното жилище и се намират при нея.
Постъпило е становище вх.№5178/19.08.2021 г. от процесуалния представител на А. –
4
адв.Колева, с което оспорва доводите на насрещната страна относно местонахождението на
процесните движим вещи, поддържа вече изразеното становище, че същите не се намират
при нея и не знае какво е тяхното местонахождение.
По делото е разпитан свидетеля М. Г., майка на К., от чийто показания се установява, че
след развода синът й бил отстранен от семейното жилище, заради издадена заповед за
защита в полза на А.. В по-късен момент, на 09.12. 2019г., същата посетила апартамента, и
констатирала липсата на комод, спалня, вградена фурна, хладилник, пералня. Тя и близък на
сина й съставили протокол, че липсват вещи от дома. Заявява още, че от съседка е разбрала,
че бившата съпруга на сина й е изнасяла мебели от апартамента.
По делото са допуснати множество писмени доказателства, сред които и две прокурорски
преписки относно сигнали за липсващи вещи от семейното жилище на страните.
Следва да се посочи, че първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че спорните три вещи се намират в апартамента на К., а в
същото време е допусна събиране на доказателства за обратното твърдение на този
съделител.
По въпроса кой носи доказателствената тежест за установяване съществуването на
движимите вещи към момента на допускане на делбата, както и необходимо ли е
съществуването им към този момент да бъде доказано, при различни твърдения на
съделителите за местонахождението на вещите към датата на постановяване на решението, е
постановено решение № 297 по гр. дело № 4004 от 2014 г. на ВКС. Движимите вещи могат
да бъдат допуснати до делба само, ако по делото е установено, че съществуват към момента
на приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция, решаваща спора по
същество, както и ако към този момент е установено в чие държане се намират. Движими
вещи, които към този момент не съществуват, тъй като са погинали или чието
местонахождение е неизвестно, не се допускат до делба, тъй като поделянето на
несъществуваща вещ е невъзможно.
Фактът на съществуване на вещите, както и тяхното местонахождение, могат да се приемат
за установени, ако между съделителите не съществува спор и по реда на чл.146, ал.1, т.4
ГПК се приеме, че този факт не се нуждае от доказване. Ако обаче между съделителите
съществува спор относно съществуването на движимите вещи към меродавния за спора
момент /приключване на съдебното дирене в първа фаза на делбеното производство/,
съществуването им към този момент следва да бъде доказано, тъй като е възможно
впоследствие вещите да са погинали или местонахождението им да е променено. При
различни твърдения на съделителите за съществуването и местонахождението на вещите
доказателствената тежест следва да бъде разпределена по правилата на чл.154 ГПК.
В настоящия случай всяка от страните твърди, че въпросните движими вещи са в държане
на ответната страна. От ангажираните по делото писмени доказателства обаче, съдът не
5
може по категоричен начин да установи в чие държане се намират същите. Показанията на
разпитания по делото свидетел също не установяват местоположението на вещите,
свидетелят посочва, че е разбрал от съседи, че съделителката А. е изнесла вещите, но в
заключение посочва, че не знае къде се намират процесните вещи, нито кой ги е взел.
Липсата на доказателства относно местонахождението на процесните вещи се явява пречка
за допускането на същите до делба. Това е така, защото съсобствеността може да бъде
прекратена само доколкото вещите като обект на собственост съществуват и са налице към
момента на допускането на делбата. За да се допусне една движима вещ до делба, следва да
са налице безспорни доказателства досежно нейното съществуване и следва да се установи
същата в чие държане се намира. Твърденията на страните в тази насока са недоказани и в
този смисъл решението на съда по отношение делбата на процесните вещи се явява
неправилно и следва да бъде отменено. Следва да се приеме, че местонахождението на
вещите е неизвестно, вероятно е вещите да не съществуват и поради това делбата не може
да се допусне.
При тези изводи на въззивния съд, решението в обжалваната част се явява неправилно и
като такова същото следва да бъде отменено, а иска за делба на фурна ,,Electrolux FVN 476M
W; комод 130/110/35; спалня 160/200 см с тапицирана бежова табла, основа и матрак, следва
да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора в настоящото производство, на въззивника следва да се присъдят
разноски в размер на 760 лв., представляващи 40 лв.-платена държавна такса и 720 лв. –
адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271,ал.1 от ГПК във Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260577/08.04.2021 г. по гр.д. № 4043/2020 г. по описа на
Районен съд Бургас, в частта, в която е допусната съдебна делба между В. М. АВР., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Любен Каравелов“ № 5, вх.1, ет.1, ап.2 и В. ОТ.
К., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ул.“Юрий Венелин“ № 18, вх.В, ет.8, ап.десен на
следните движими вещи: вградена фурна “Electrolux FVN 476M W“; комод 130/110/35 см.;
спалня 160/200 см. с тапицирана бежова табла, основа и матрак, които са в държане на
съделителката А., при квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. М. АВР., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Любен
Каравелов“ № 5, вх.1, ет.1, ап.2 за делба на следните движими вещи: вградена фурна
“Electrolux FVN 476M W“; комод 130/110/35 см.; спалня 160/200 см. с тапицирана бежова
6
табла, основа и матрак.
ОСЪЖДА В. ОТ. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ул.“Юрий Венелин“ № 18, вх.В,
ет.8, ап.десен да заплати на В. М. АВР., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Любен Каравелов“ № 5, вх.1, ет.1, ап.2, сумата от 760 лв. /седемстотин и шестдесет
лева/, представляваща сторени разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд, в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7