Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ЛАЗАР
ВАСИЛЕВ – мл.с.
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр.
дело № 1414 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез
адв. М., срещу Решение № 1463 от 18.03.2020 г., постановено по гр.д. №
14759/2019 г. по описа на ВРС, 33-ти състав, с което на основание чл. 124, ал.
1 от ГПК е прието за установено между страните, че М.Й.Й., ЕГН **********, с
адрес: ***, п.к. 9129, обл. Варна, не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби”
АД, сумата от 11 864,51лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от
28.09.2017г. до 27.09.2018г., за обект на потребление, находящ се на адрес: с.
Царевци, п.к. 9129, общ. Аврен, обл. Варна, с клиентски номер ********** и
абонатен номер **********, за която сума е издадена фактура №
**********/26.08.2019г. Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че
атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален
закон. Излага се, че са налице основание за начисляване на допълнително
количество енергия, доколкото при извършена по установен ред техническа
проверка е констатирано неправомерно неотчитане по визуализираните регистри на
реално доставено и потребено количество енергия. Твърди, че са налице
основанията по чл.50 ПИКЕЕ и във връзка и с чл.200 ЗЗД се дължи заплащането на
стойността на доставената и потребена еленергия. Моли за отмяна на решението и
отхвърляне на предявения установителен иск.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от
въззиваемата страна М.Й..
По
предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 ГПК се излагат
следните твърдения от страните:
Ищецът Й. сочи, че е собственик на имот, находящ се
в с. Царевци и клиент на ответното дружество с клиентски номер ********** и
абонатен номер **********. На 27.08.2019г. бил уведомен, че е бил демонтиран СТИ на обекта му на
27.09.2018г. и подменен с нов. След извършена справка е установил, че има задължение в размер на 11 864,51
лв. Сумата му е начислена след съставен от служители на „Електроразпределение
север“ Констативен протокол, на база на който му е начислена допълнителната
сума за периода от 28.09.2017г. - 27.09.2018г., за което е издадена фактура №
**********/26.08.2019г. Ищцовата страна заявява,че не е манипулирала СТИ, и не
е ползвала енергията, която й е била начислена. Не е уведомявана, че ще бъде
извършена проверка на електромера измерващ изразходваната ел.енергия и не е
присъствал на такава. Оспорва начина, методиката и основанието на гореописаната
фактура и становището, по което е начислена сумата по посочената партида.
Твърди, че всички начислени по партидата суми за периодични месечни сметки са
изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки,че доставчикът на ел.енергия не
е представил на ищеца конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по
реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване СТИ на процесния адрес.
Оспорва констативен протокол, въз основа на който е начислена процесната сума,
като сочи, че ответната страна следва да ангажира доказателства, че протоколът
е съставен от компетентни лица, оправомощени служители на „Електроразпределение Север“ АД, които да
имат правомощия да извършват проверки и са надлежно упълномощени от Министъра
на икономиката и енергетиката или от Председателя на ДКЕВР, да осъществяват
подобни проверки съгласно чл.78,ал.1 вр. чл.80, ал.1 от ЗЕ. Твърди се, че
ответникът следва да докаже, че начисленото количество ел.енергия е доставено на
ищеца и то точно през процесния период, поради което той дължи заплащането й.
Моли да бъде прието за установено, че не дължи процесната сума от
11 864,51 лв.
Ответникът в дадения срок по чл.131 от ГПК е
изразил становище по спора в отговор на исковата молба. Твърди,
че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално
право-предмет на отрицателния установителен иск, а именно вземането на „Енерго
Про Продажби“ АД към ищеца за потребена ел.енергия на стойност 11 864,51,
конкретизирано по размер с процесната фактура. Сочи, че процесната сума
представлява цената на реално доставена и потребена ел.енергия от абоната в
размер на и се дължи от ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ, вр. чл.200,ал.1,
предл.1 от ЗЗД. Не се оспорва, че между ищеца и ответното дружество съществува
валидно договорно правоотношение, по силата на което първият е потребител на
доставяна от ответното дружество ел.енергия. Потвърждава обстоятелството, че е
извършена проверка за изправността на СТИ на посочения в исковата молба адрес. Сочи
се, че за извършената проверка е съставен КП от 27.09.2018 г. При проверката са
извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър
1.8.3. има показания в размер на 62 817
кВТч. Потребената ел.енергия в регистър 1.8.3. не е визуализирана на дисплея и
съответно не е отчетена и заплатена от абоната. Процесният електромер е
демонтиран и заменен с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран
с пломба. Извършената проверка на електромера, на неговата цялост и
функционалност, притежава съответната юридическа стойност. Експертизата е
извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел-Русе. За извършената експертиза е съставен
КП. На 22.08.2019г. „ЕРП Север“ АД съставя Становище за начисляване на
ел.енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Моли и за присъждане
на сторените в производството съдебно-деловодни разноски, вкл. и адвокатско
възнаграждение.
ВОС като
съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в
отношенията между страните, че страните
са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на
сключения между ищеца и ответника договор за продажба на електрическа енергия
при общи условия, по силата на който ищецът е потребител на ел. енергия за
битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент на дружеството
ответник за описания в исковата молба обект на потребление, находящ се на
адрес: с.
Царевци, п.к. 9129, общ. Аврен, обл. Варна, с клиентски номер ********** и
абонатен номер **********.
Видно от приложения по делото констативен
протокол от 27.09.2018г., на посочената дата е извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца, находящ се в с. Царевци, п.к. 9129, общ. Аврен, обл.
Варна, с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, от страна на
служители на „ЕРП Север " АД, в присъствието на двама свидетели. В
протокола са посочени показанията на СТИ по всичките пет тарифи - от 0. до 4. СТИ
на адреса е бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ.
Видно от представения по
делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
№ 1621/15.08.2019г. на Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по
метрология, електромерът е представен в плик, пломбиран с пломба, като при
огледа е установено съответствие с Констативен протокол № 1104918 от 27.09.2018г. Посочени са показанията на тарифите, като е
отразено, е в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания в размер на 0062817,843квтч.
При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера.
Посочено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност на измерването на електрическата енергия.
Електромерът не съответства на технически характеристики.
Видно от Становище за
начисление на електрическа енергия, изготвено от «ЕРП Север» АД , на
22.08.2019г. относно Констативен протокол
№ 1621 от 15.08.2019г. , е
одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия общо в размер на
62817кВтч., за периода от 28.09.2017г. - 27.09.2018г. Посочено е, че корекцията
е извършена на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел.енергия.
Представена е фактура № **********/26.08.2019г., с получател ищеца, за начисляване на сумата
от 11 864,51лв. от ответното дружество,
представляваща незаплатена от ищеца потребена електрическа енергия за процесния
обект на потребление в с. Царевци, п.к. 9129, общ. Аврен, обл.
Варна, с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** .
Представен е и протокол
10.03.2016г. за монтаж, от който се установява, че процесното СТИ е монтирано
на посочената дата с нулеви показания по дневна и нощна тарифа.
Съгласно заключението на
вещото лице по проведената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, процесният
електромер към датата на проверката е
бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия от метрологична гледна
точка. Налице са били технически предпоставки за извършване на допълнително
начисляване на ел. енергия, съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ. Съществуват данни за неправомерно
вмешателство в софтуера на процесния СТИ. Вещото лице в съдебно заседание е
посочило, че категорично установеното по Т3 количество енергия е преминало през
СТИ, щом е отчетено. Твърди, че не може да се установи обаче периода, през
който това е станало, тъй като СТИ не е от такъв клас, че да посочи в кой
момент е преминала енергията, отчетена по 1.8.3.
Предвид така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Между
страните не се спори, че е налице сключен договор за покупко-продажба и
доставка на ел. енергия. Спорно е дали е налице основание за начисляване на
процесната сума.
Видно е, че процесното вземане е възникнало чрез
начисляването му като корекция в цената, дължима от жалбоподателя за реално
доставена и консумирана за минал период ел. енергия. Корекцията е извършена от
енерго- снабдителното предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ,
влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017г. На
посочената дата е обнародвано в ДВ, бр.15, Решение № 1500 от
6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС, с което
е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д.
№ 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която
се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013
г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част,
обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по
описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се
отхвърля оспорването на Т.Т. Ч., „Май Маркет“ – АД, с ЕИК ********* и
„Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май Маркет“ – АД, и
„Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за
извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и
делото е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г.,
постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен
съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на
„ЕВН България Електроразпределение“ – ЕАД, с ЕИК *********, Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
На практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ,
действие запазват само нормите на чл.48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките
за извършване на корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми.
Начинът, по който следва да бъде установено наличието на предпоставките,
обуславящи възможността за извършване на корекция, както и процедурата-
компетентен орган да извърши метрологичната проверка, форма, обективираща
установяване на предпоставките, и т.н. не са регламентирани в действащите към
момента на проверката ПИКЕЕ. Респективно отпаднало е и действието на
заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните
понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници
на грешката. Изложеното мотивира настоящият състав да направи извода, че
действащата част от ПИКЕЕ към настоящия момент, не отговаря на изискванията на
чл.83 ЗЕ поради следното:
Чл. 83 ал. 1 т. 6 от цитирания Закон за
енергетиката предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в правила за измерване на
количествата електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Безспорно,
съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2,
ал. 1 ЗНА, е приемането на посочените в чл.83 ЗЕ правила. Такива са приети от
ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. и обнародвани в ДВ бр.
98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., и по същество представляват подзаконов
нормативен акт, задължителен за страните. От анализа на чл. 83 ал. 1 т. 6 и на
ал. 2 ЗЕ следва, че корекционните процедури следва да са предвидени именно в
ПИКЕЕ, а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. Аргумент за извода, че
корекционните процедури /принципите, условията и редът и методиката за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване
или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната ел.
енергия за минал период/ следва да са установени именно в ПИКЕЕ /в нормативен
акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и на чл. 104а от
ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 год. в сила от 17.07.2012 год., според които
общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. И
двете разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5,
б. „а” от ЗЕ препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който предвижда, че
корекционните процедури /принципите, условията, редът и методиката за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване
или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната ел.
енергия за минал период/ следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ. Предвид
това и безспорно се налага изводът, че единствено и само ПИКЕЕ могат да
съдържат норми, задължителни по своя характер за потребителите, които да
уреждат не само методиката, но и условията, редът и принципите за извършване на
корекциите на сметки. Към настоящия момент обаче действащите норми на ПИКЕЕ не
изпълняват функциите, които нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ им възлага. Същите не
уреждат нито реда, нито условията за извършване на корекционните процедури.
Липсват правила кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои лица
следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, липсват и
правила кой е компетентният орган да извърши проверката, в какъв акт следва да
я обективира. При липса на такива правила доказване наличието на предпоставки
за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. Недопустимо е
приложение на общите правила за доказване на определени факти, тъй като
отношенията между доставчиците и потребителите на ел.енергия се регулират от
специален закон- ЗЕ. Поради това и недопустимо е посредством предвидените в ГПК
доказателствени средства- свидетелски показания напр., да бъде установяван
факта на констатираното неточно измерване. Същото е и невъзможно, доколкото в
общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини,
съдържащи се в ЗЕ. Няма приложения напр., съдържащи показатели за понятието
обща точност, нито пък за допустими граници на грешката. Няма как и общите
закони да намерят приложение в отношения, които се регулират по специален ред и
в регулирането на които Държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително
участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен
това, правно неоправдано би било регламентацията на специфични отношения,
регулирането на които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява
смесено- както в специалния закон, така и в общите граждански закони.
По всички изложени съображения съставът приема, че
липсата на регламентиран в ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за
установяване на предпоставките за извършване на корекцията, води до
невъзможност за прилагане и на действащите норми, уреждащи методологията при
начисляването на допълнителните количества енергия. Съответно и може да бъде
направен извод, че след отмяната на правилата в частта, регламентираща
условията и редът за извършване на корекции на сметките на абонатите при
констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и
потребена от абоната ел. енергия за минал период, то липсва и нормативно
уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание.
При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна
промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките
за минал период, същият не може да обосновава това право с действаща норма на
чл.50 ПИКЕЕ, на която се позовава ответника. Затова и сумата от 11 864,51 лева,
начислена на соченото основание, е недължима от абоната, с оглед на което и
предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде
прието за установено, че ищецът М.Й. не дължи начислената на посоченото
основание сума. По изложените съображения и предвид съвпадащите крайни изводи
на двете инстанции първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и
предвид направеното искане въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски. Представен
договор за правна помощ и съдействие, сключен при условията на чл.38 ал.1 т.2
ЗАдв, като е оказана безплатна правна помощ. Предвид горното и на основание
ал.2 на чл.38 ЗАдв и във вр. С чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съобразно цената на предявения
отрицателен установителен иск в полза на адв. Т.Т. следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 886 лв. Възражението, че отговор на въззивната жалба не е
бил депозиран от адвокат Т., не е основание за намаляване на адвокатския
хонорар такова, предвидено в Наредбата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1463 от 18.03.2020 г., постановено по
гр.д. № 14759/2019 г. по описа на ВРС, 33-ти състав.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, да заплати на адвокат Т.Д.Т., ЕГН **********, вписан в ЕРА с
№**********, сума в
размер на 886 /осемстотин осемдесет и шест лева/, представляваща направените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски, на осн. Чл.38 ал.2 ЗАдв. вр. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.