Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
София, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и
първи август две хиляди и двадесета година в следния състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 2753 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по предявени от С.М.2 ЕООД срещу Ю.Б. АД, частични искове, както следва
/съдът не е давал указания за отстраняване нередовност във връзка с начина на
съединяване на исковете, поради което и не взима предвид посоченото в
допълнителната искова молба, а изменение по реда на чл. 214 ГПК не е поискано и
допуснато в процеса/:
- Главен иск по чл.
55, ал. 1, предл. трето ЗЗД – за сумата от 29 000 лева /част от цялото вземане от 98 710, 31 лева –
получено от ответното дружество на отпаднало основание/ и по чл. 59 ЗЗД – за
сумата от 1000 лева /част от общото вземане от 6111,48 лева- заплатени от
ищеца вместо ответника разноски в изпълнителното производство;
- Евентуален иск по
чл. 49 ЗЗД - за сумата от 1000 лева /като част от общо вземане от 6111,31
лева/, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди /намаляване на
актива/ в резултат от противоправно поведение на служители на ответника,
изразяващо се в предприемане на правни и фактически действия по принудително събиране
на суми, в резултат на което ищецът е претърпял посочените имуществени вреди.
Ищецът
твърди, че по силата на издаден в полза на ответника изпълнителен лист /след издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК/ е образувано изпълнително
производство срещу управителя и в качеството й на физическо лице –
кредитополучател - Д.К.. Твърди, че вземанията, предмет на последното са от
сключен договор за банков кредит с ответника, по който С.М.2 ЕООД е ипотекарен
длъжник. Твърди, че присъдените суми по делото по последващия иск по чл. 422 ГПК са общо в размер на 35 555, 47 лева. Сочи, че от сумите от осребряване
на ипотекираните имоти са преведени 134 265,78 лева на ответника, вкл.
6111,48 лева – разноски по изпълнението по т. 26 от Тарифата и за уведомяване
за публична продажба, което надхвърля с исковата сума по главния иск размера на
задължението, за което отговаря ищецът като ипотекарен длъжник и ответникът се
е обогатил неоснователно, тъй като основанието за получаване на цялата сума е
отпаднало с постановеното и влязло в сила съдебено решение. Смята, че и с
разноските в изпълнението се е обогатил без основание за сметка на ищеца
ответникът, тъй като тези разноски са били дължими именно от банката –
взискател. Възразява, че решението на САС е постановено при съобразяване на
съдебната практика, както и че с него са признати за изискуеми вземанията на
ответника, които единствено подлежат на принудително изпълнение. Сочи, че
нормата на чл. 422, ал. 4 ГПК е неприложима, тъй като той не е страна в
производството по чл. 422 ГПК.
Ответникът
оспорва исковете и ги намира за неоснователни. Твърди, че правилно му е
разпределена цялата сума от съдебен изпълнител, тъй като вземането е дължимо,
което няма отношение към предсрочната изискуемост по договора за кредит, а
понастоящем вече и изискуемо. Твърди, че с постъпилата от публичната продан
сума е погасено само част от задължението на кредитополучателя, което изключва
възможността банката да се обогатила неоснователно, тъй като вземането
съществува и е налице основание за разместване на благата. Сочи, че онхвърляне
на иска за част от вземането поради ненастъпване на предсрочната изискуемост не
може да се третира като отпадане на основанието, тъй като е единствено
процесуална предпоставка за упражняване правото на принудително изпълнение, а
не и материалноправното основание за дължимост на вземането. Сочи като аргумент
за тезата си и нормата на чл. 422, ал. 4 ГПК и чл. 429, ал. 3 ГПК и намира, че
с предявения главен иск би се постигнало заобикаляне на закона. В допълнение
сочи, че всички вземания, предмет на първоначално издадения изпълнителен лист
вече са падежирали.
В
тежест на ищеца по предявените искове е да докаже:
- По иска по чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД – получаване
на сумата в посочения частичен размер от обогатилото се лице -ответника, с която
е обеднял съответно ищецът, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
основанието, на което е осъществена престацията между страните, следва да е
отпаднало, каквито са и твърденията въведени от ищеца в настоящото производство.
- По иска по чл. 59 ЗЗД - обедняване на ищеца със
сума в заявения частичен размер от 1000 лв. – разноски по т. 26 и др., събирани
от частния съдебен изпълнител; обогатяване на ответника със същата сума, липса
на правно основание за настъпилото обогатяване; наличие на връзка между
обедняването на ищците и обогатяването на ответника от един или от няколко общи
факта;
- По евентуалния иск по чл. 49 ЗЗД – че натоварени от
ответника длъжностни лица са причини виновно имуществена вреда на ищеца,
измерима със стойността на заплатените разноски за ЧСИ при и по повод
изпълнението на възложената работа, което противоправно поведение се е изразило
в правните и фактически действия по образуване на изпълнителното производство,
настъпилата вреда и наличие на причинна връзка между противоправното поведение
на лицето, на което е възложена работа, и претърпените от ищеца вреди, размер
на вредата.
В
тежест на ответника е да докаже основание за заплащане на сумите и останалите си
възражения.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Установява
се по делото, че с нотариален акт за договорна ипотека, за обезпечаване
вземанията на банката по договор за банков кредит от 01.12.2006 година, сключен
с кредитополучател Д.П.Д., за сумата от 130 725 евро, Д.П.Д. е ипотекирала
3 броя недвижими имоти /магазини/, описани в нотариалния акт на л. 43-47 от
делото. Същите имоти впоследствие са апортирани като непарична вноска в капитала
на ищцовото дружество, като от вписване на апорта в търговския регистър същото
е придобило собствеността върху тях и съответно и качеството на ипотекарен
длъжник за вземанията на банката ответник /тези обстоятелства се установяват от
вписванията в Търговския регистър по партидата на ищеца/.
Установява
се и че с влязло в сила съдебно решение на САС /влязло в сила на 19.10.2019
година/ е уважен частично иск по чл. 422 ГПК на ответника в настоящото
производство срещу Д.К. за вземанията по договора за банков кредит за сумите от
5844, 98 евро – главница, 10 561, 99 евро – договорна лихва и 344,75 евро-
договорни такси, както и са присъдени съдебни разноски от 2136,57 лева за
заповедното и първоинстанционното производство и 655,39 лева – за въззивното
производство. Искът е отхвърлен за разликата до сумите, за които е била
издадена заповед за незабавно изпълнение – 69752,48 лева – главница и 10571,61
евро- лихви, поради ненастъпила /предсрочна/ изискуемост на цялото вземане.
В
представеното Удостоверение от ЧСИ Д. Н.е видно, че е образувано изпълнително
производство № 687/2015 година въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.
39994/2015 година на СРС, по което в резултат на извършена публична продажба на
16.03.2017 година на ипотекираните три имота, описани в цитирания нотариален
акт, е постъпила сума от 141 780 лева. От тази сума 134 265,78 лева
са разпределени в полза на взискателя- кредитор /като 6656,15 лева са разноски
във връзка с изпълнителното дело, а 6111,48 лева – са дължими такси и разноски за
самото изпълнение/.
Искът по
чл. 55 ЗЗД е основателен по следните мотиви.
На първо
място следва да се изясни правното положение на ипотекарния длъжник, с оглед
отговор на въпроса дали в настоящия случай е налице хипотеза на неоснователно
разместване на блага.
Съобразно
възприетото в т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. д. №
4/2017 г., ОСГТК НА ВКС и нормата на чл. 429, ал. 3 ГПК, субективните предели
на изпълнителния лист, за целите на изпълнението върху ипотекирания недвижим
имот се разпростират и върху ипотекарния длъжник, който има правата и
задълженията на длъжника по изпълнителния лист. Същевременно, обаче, ипотекарният
длъжник не е длъжник в материалното правоотношение по договора за кредит с
кредитора – взискател и срещу него не е издаден изпълнителен лист, съответно –
не е страна и в съдебното производство по иска по чл. 422 ГПК и не може да се
ползва и от реда, предвиден в чл. 245, ал. 3 ГПК, отворен само за длъжника по
материалното правоотношение. Тоест, исковият път е единствената възможност
ипотекарният длъжник да търси обратно това, което е разпределено в повече при
принудително реализиране на даденото реално обезпечение в резултат на проведеното
принудително предварително изпълнение, при съобразяване на обективните предели
на силата на пресъдено нещо в съдебното производство, в което е постановено
решението, с което се е стабилизирала заповедта за изпълнение, въз основа на
която е издаден изпълнителният лист.
Действително,
разпоредбата на чл. 422, ал. 3 ГПК гласи, че обратен изпълнителен лист не се
издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането, а в т. 13 от
TP 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, са разграничени само четири хипотези, при които
се издава обратен изпълнителен лист на ответника като резултат от отхвърляне на
иска по чл. 422 ГПК: невъзникване на вземането, недействителност на
основанието, погасяване на вземането по давност, доброволно погасяване на
вземането, независимо от способа за това. Следователно, ако искът по чл. 422 ГПК е отхвърлен поради неизискуемост на цялото вземане, обратен изпълнителен
лист не следва да бъде издаван, защото в тези случаи вземането е прието за
възникнало и за действително. Това, обаче, е относимо единствено в отношенията
между основния длъжник или длъжника по изпълняемото право и неговия кредитор и
не е приложимо по аналогия и в отношенията с ипотекарния кредитор, чийто имот е
продаден в хода на образуваното изпълнително производство, въз основа на вече
издадения изпълнителен лист, който единствено, а впоследствие решението по иска
по чл. 422 ГПК, определя обективните предели или предмета на конкретното изпълненително
производство. Взискателят сам е избрал способа, по който принудително да
осъществи правата си, както и впоследствие се е съгласил и с действията на
съдебния изпълнител, насочени към изпълнение върху ипотекираното за
обезпечаване на чужд дълг имущество. Нещо повече, субективните предели на
изпълнителния лист се разпростират, както е приел ВКС, върху ипотекарния
длъжник, но само за целите на принудителното изпълнение. А силата на пресъдено
нещо по правило не се разпростира спрямо неучаствали в процеса лица, в случая,
обаче, отричането на съществуването на дълга /или част от него/ ще може да
ползва обезпечилия чуждо задължение с ипотека върху свой имот, тъй като
съществуването на ипотеката зависи от съществуването на главния дълг. В този
смисъл, причината поради която е отречено съществуване на цялото вземане, не
може да обвърже ипотекарния гарант, а единственото основание за задържане на
сумата от взискателя е проведеното законосъобразно принудително изпълнение и
публична продан на ипотекираните имоти, включително в рамките на присъденото с
процесния изпълнителен лист вземане /което с решението по чл. 422 ГПК е
отречено частично/. В конкретното принудително изпълнение, съответно, от цената
на продадените ипотекирани недвижими имоти, на взискателя е дължим само онзи
размер, който съответства на съдебно присъденото вземане или размерът, за който
е стабилизирана заповедта за незабавно изпълнение.
В
заключение, далият вещното обезпечение е в правното положение на длъжника по
изпълнителния лист и е адресат на принудата, упражнявана върху личното му
имущество, затова като е приравнен на длъжник в изпълнителното производство се
ползва с правата за атакуване на изпълнителните действия, предоставени на
длъжника, чието задължение е обезпечено. Ипотекарния длъжник, обаче, не
отговаря за изпълнението на дълга по договора за кредит. Единственият законен
ред за реализиране на ипотечното право е ипотекарният кредитор да се снабди с
изпълнителен лист за вземането, като вземането следва да бъде признато от съд и
по реда на принудителното изпълнение ипотекарният кредитор да получи дължимото
и съдебно признато вземане, за което е инициирано принудителното изпълнение. В
случая, с оглед обстоятелството, че искът по чл. 55 ЗЗД е предявен именно от
ипотекарния длъжник, причините за частично отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК срещу
длъжника по главното задължение, не могат да се отразят в правната сфера на
гаранта. Действително, реализираната от публичната продан цена е била
разпределена по съответния ред, но с постановяване на влязъл в сила съдебен
акт, с който искът за част от вземането е бил отхвърлен, основанието за
разпределение на получената от продажбата на ипотекираните имоти цена за
удовлетворяване на цялото вземане по
изпълнителния лист, е отпаднало. Правилно ответникът отбелязва, че е налице
изпълняемо право, но длъжник по него е кредитополучателят по договора за
кредит. Ипотекарният длъжник отговаря с имотите си за вземането на банката, но
с продажбата на същите в хода на принудителното изпълнение по издадения
изпълнителен лист, ипотечното право на кредитора се погасява. Последният сам е
избрал за каква част от вземанията си и в кой момент да потърси съдебна защита
на засегнатото си материално право. В този смисъл, ипотекарният длъжник
действително отговаря до съдебно признатия размер на дълга с ипотекираните
недвижими имоти. Така сумата, заплатена над признатия от съда размер
неоснователно е преминала у ипотекарния кредитор, който след влязлото в сила
решение няма право да я задържи, тъй като няма правна възможност за повторно реализиране
на ипотечното право за същото вземане. За кредиторът ще остане възможнотта да
получи изпълнение от длъжника – кредитополучател.
Или, събраната
сума в резултат на публична продан на ипотекираните имоти над присъдения
размер подлежи на връщане в конкретната хипотеза, поради отпадане на
основанието, на което е получена от ипотекарния кредитор. Не така би било в
хипотезата, ако ищецът по иска беше задълженото по договора лице, което е
ипотекирало свой имот, в който случай при наличие на изпълняемо право не би
било налице и неоснователно разместване на блага в полза на ответника.
Следователно,
в настоящото производство се установи взискателят да се е обогатил
неоснователно от получената в резултат на изпълнението сума за сметка на
ипотекарния длъжник, чието задължение се ограничава до това да търпи
принудително изпълнение по изпълнителното основание – издаден изпълнителен
лист, но до размера на съдебно признатото вземане по него /в хипотезата на чл.
422 ГПК/. Исковата сума, съответно, подлежи на връщане.
По
отношение на иска по чл. 59 ЗЗД.
Съгласно
чл. 174 ГПК, ипотеката обезпечава и разноските по изпълнението. Съгласно чл.
79, ал. 2 ГПК, когато разноските по изпълнението не са внесени от взискателя,
те се събират от длъжника, като правилото е дължимите такси по изпълнението да
са дължими от взискателя авансово, с изключение на таксата по чл. 26 от
Тарифата. При извършеното разпределение, сумата от 6111,48 лева е отнесена към
разноските по изпълнението по сметка на съдебния изпълнител. Тоест, не
взискателят, а длъжникът е задължен за заплащане на разноските по изпълнение
/внесени авансово или не/, което изключва опцията за обогатяване на ответника в
настоящото производство, тъй като не се установи да е изпълнено негово
задължение /да е намален неговият актив/ и съответно – неоснователно
разместване на блага.
Ипотекарният
длъжник, съобразно нормата на чл. 179 ЗЗД, би отговарял за съответстващата на
размера на установения дълг част от заплатените разноски по изпълнението, но
при липса на установено обогатяване на ответника за негова сметка, искът по чл.
59 е неоснователен и в заявения частичен размер.
При сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, евентуалният иск по чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД подлежи на разглеждане, но същият е неоснователен.
Нито един от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД не се установи по делото, с изключение на твърдяната
вреда – разпределена сума за разноски по изпълнението в твърдения размер от
получената от публичната продан цена. Не се установиха конкретни, извършени от
служители на ответника действия с противоправен характер, като такива не биха
могли да бъдат разглеждани сами по себе си реализираните процесуални права на съдебна
защита и последващо принудително изпълнение на твърдените като засегнати
материални права - искането за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и молбата за образуване по реда на
ГПК на предварително, принудително изпълнение. Други конкретни действия не се
сочат в исковата молба.
По разноските.
Предвид изхода от спора, право на
разноски има ищецът и следва да му се присъдят съответни на уважената част от
исковете разноски от 2542,33 лева – за адвокат и държавна такса. Възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото
е в размерите, определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. § 2а от НМРАВ и не
е прекомерно с оглед правната сложност на на делото.
Ответникът е сторил разноски за
юрисконсулт и предвид отхвърлената част от исковете и на основание чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, следва да му се присъдят 3,33 лева.
Или, по компенсация, на ищеца са
дължими разноски от 2539 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД Ю.Б.
АД, ЕИК: ******да заплати на С.М.2 ЕООД, ЕИК: ******сумата от 29
000 лева по предявения частичен иск /при посочен размер на цялото вземане от
98710,31 лева/, представляваща заплатена на отпаднало основание сума по
изпълнително дело № 20158040400686 на ЧСИ Д. Н., ведно със законната лихва от
19.12.2019 година и до окончателното погасяване, както и на основание чл. 78 ГПК – сумата от 2539 лева – съответни съдебни разноски в настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.М.2 ЕООД, ЕИК: ******срещу Ю.Б. АД, ЕИК: ******частични искове,
както следва:
-
главен
иск по чл. 59 ЗЗД – за сумата от 1000 лева, като част от вземане от
6111,48 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца
и която сума е разпределена от получената цена от публичната продан на
ипотекираните за чуждо задължение имоти на ищеца като разноски по изпълнително
дело № 20158040400686 на ЧСИ Д. Н.и
- евентуален
иск по чл. иск по чл.
49 ЗЗД - за сумата от 1000 лева /като част от вземане от 6111,31 лева/,
представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди /намаляване на актива/ в
резултат от противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в
предприемане на правни и фактически действия по принудително събиране на суми в
изпълнително
дело № 20158040400686 на ЧСИ Д. Н., като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: