№ 137
гр. Пазарджик, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220201625 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ПГП ГРУП“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Д.Д. **, представлявано
от Е. Г. К., против Наказателно постановление № 661723-F673239 от
13.09.2022 г., издадено от Директор Офис- Пазарджик при ТД на НАП
Пловдив, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125
ал.1 и ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В жалбата са релевирани възражения за допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон при издаване на НП, поради което се иска
същото да бъде отменено и е направено искане за присъждане на разноски в
полза на дружеството-жалбоподател.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано
не се явява законовия представител, но изпраща процесуален представител,
който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано
становище по същество в подкрепа на искането за отмяна на НП като
незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски в полза на
дружеството-жалбоподател.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител-
юрисконсулт, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага
обосновано становище за законосъобразност на НП, като иска то да бъде
потвърдено, а жалбата оставена без уважение като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.
1
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на
страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател „ПГК ГРУП“ ООД е санкционирано с НП,
за това че при извършена проверка чрез справка в Система за управление на
приходите в НАП, било установено, че същото като регистрирано по ЗДДС
лице, не е осигурило подаването на Справка-декларация за ДДС в
законоустановения срок до 14.07.2022 г. за данъчен период 01.06.2022 г. до
30.06.2022 г. Справката-декларация за посочения данъчен период била
подадена в Офис за обслужване гр. Пазарджик при ТД на НАП- Пловдив на
15.07.2022 г. със закъснение от 1 ден.
Така установеното от св. С. С., в качеството й на инспектор по
приходите в ТД на НАП- Пловдив, Офис Пазарджик, съставлявало нарушение
на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС. За това срещу дружеството-жалбоподател на
25.08.2022 г. бил съставен АУАН с № F673239 на основание чл.40 ал.2 от
ЗАНН в отсъствие на нарушителя, който след връчена надлежно покана не е
изпратил законовия си представител или упълномощено от него лице за
съставяне на акта. На следващия ден АУАН бил предявен и връчен на
дружеството-нарушител чрез законния му представител- управителя Е. К. В
акта не били вписани възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 13.09.2022 г. било издадено
обжалваното НП, връчено на наказаното дружество чрез неговия
представляващ на 01.11.2022 г., видно от разписката към НП. Жалбата против
НП била подадена от законния представител и представляващ наказаното
дружество до съда чрез АНО, като била входирана в деловодството на Тд на
НАП- Пловдив, Офис Пазарджик на 11.11.2022 г. поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. С. С., както и от показанията на св. К.Г., която обслужва
счетоводно дружество „ПГК Груп“ ООД. Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
От правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разпоредбата на чл.125 ал.1 от ЗДДС установява задължение на всяко
регистрираното по този закон лице да подава за всеки данъчен период
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от
Закона (с изключенията предвидени в чл.159б). Подаването й е обвързано със
срока по чл.125 ал.5 от ЗДДС- до 14-то число на месеца, следващ данъчния
2
период, за който се отнасят.
Не е спорно, че дружеството-жалбоподател към периода 01.06.2022 г.-
30.06.2022 г. е било регистриран по ЗДДС търговец, с оглед на което е имало
статут на данъчно задължено лице по този закон. Регистрацията на търговеца
не е била прекратена.
Установи се безспорно също, както от гласните, така и от писмените
доказателства по делото, че справка-декларация за горепосочения данъчен
период не е била подадена в законоустановения срок, а в едни по-късен
момент- след 1 ден. От показанията на св. К.Г., която обслужвала счетоводно
дружеството, стана ясно, че причината Справка-декларацията за ДДС за
отчетния период – м. юни 2022 г. да бъде подадена със закъснение бил
софтуерен проблем на счетоводната програма, който бил отстранен от
специалист, след което информацията била подадена по електронен път около
01,30 часа на 15.07.2022 г. Това обстоятелство не бе оборено от нито едно от
доказателствата по делото, а и твърдяното от свидетелката звучи житейски
логично, предвид и часа на подаване на декларацията по ел. път.
При това положение съдът намира, че процесното неизпълнение
съответства на дефиницията за маловажен случай, съгласно разпоредбата на
§1 т.4 от ДР на ЗАНН, в какъвто смисъл е и основното възражение на
процесуалния представител на въззивника. На този извод сочат два факта-
изключително краткият срок на закъснението- с по-малко от един ден, а
именно около 1 час и 30 минути, както и причината за закъснението-
софтуерен проблем на счетоводната програма.
Според съдът обаче процесното НП не би могло да се отмени на това
основание- поради маловажност на случая. Това е така, тъй като дружеството-
жалбоподател вече е било предупредено от АНО с Предупреждение от
08.10.2021 г. (л.12) за извършено от него нарушение от същия вид, като
предупреждението е било получено от законовия му представител на
11.10.2021 год. и влязло в сила на същата дата, поради това че към онзи
момент е било необжалваемо.
Съгласно разпоредбата на чл.28 ЗАНН за маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Промяната в цитираната разпоредба от ЗАНН е обусловена от целта на
предупреждението на АНО, а именно да дисциплинира нарушителя и да сведе
до минимум предпоставките за ненаказуемост. С тази разпоредба е
обусловена и законосъобразността на евентуално следващо НП, за същото
такова нарушение, извършено в посочения едногодишен срок дори и същото
да е маловажно. Настоящият случай е именно такъв.
На следващо място съдът намира, че в хода на
3
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, от категорията на съществените, които да са основание за отмяна
на атакуваното НП, в какъвто смисъл е и второто възражение направено с
жалбата.
Както АУАН така и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Актът е съставен на горепосочената дата в отсъствие на нарушителя на
основание чл.40 ал.2 от ЗАНН в присъствието на свидетел. Съдът счита, че
основателно АУАН е съставен в посочената хипотеза. От събраните по
делото доказателства се установява, че дружеството е било надлежно
поканено, но не се е явил нито законовият му представител, нито
упълномощено от него лице. Въпреки това производството не е опорочено,
тъй като впоследствие, на следващия ден така съставения АУАН, е бил
надлежно предявен и връчен на законния представител на дружеството-
нарушител. АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на
правомощията им. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по
ЗАНН, както и в тях е направено пълно и ясно описание на нарушението.
Действително в същото не е посочено мястото на нарушението, но това може
да бъде изведено от изложените факти, а и следва от самия закон- по
седалището на дружеството - жалбоподател.
При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил
с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания като е отчел тежестта на нарушението, а
именно същото засяга обществени отношения от бюджетната сфера, като е
отчел и че нарушението е извършено за първи път. Определил е
законосъобразна санкция, равняваща се на минималния размер на
предвидената за съответното нарушение.
По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано
и незаконосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и фактът, че пред въззивната инстанция АНО
бе представляван от юрисконсулт, който своевременно направи искане за
присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание
чл.63д ал.4 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на Националната агенция
за приходите гр. София, като учреждение със самостоятелен бюджет, към
което е структуриран органът издал НП. С оглед разпоредбата на чл.63д ал.5
от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150
лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с
разпит на двама свидетели и не е с фактическа или правна сложност, поради
4
което следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от
80 лева.
Пак с оглед изхода на делото- потвърждаване, а не отмяна на НП,
неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски и същата следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.2 т.5
във вр. с ал.9 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 661723-F673239 от
13.09.2022 г., издадено от Директор Офис- Пазарджик при ТД на НАП
Пловдив, с което на „ПГП ГРУП“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Д.Д. **, представлявано от Е. Г. К.,
на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА „ПГП ГРУП“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пазарджик, ул. „Д.Д. **, представлявано от Е. Г. К., ДА
ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите гр. София, представлявана
от изпълнителен директор разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния
представител на „ПГП ГРУП“ ООД, с ЕИК *********, за присъждане на
разноски в негова полза.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5