Р
Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието
на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 3455 по описа на
ВРС за 2019-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предмет на разгледждане
е иск, предявен от А.П.А., ЕГН **********, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ в чл.86 ЗЗД за осъждане на „Б.
И.“АД, ЕИК***, за сумата от 2 800.00лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди на МПС мотоциклет „Х. * ***“,
ДК №***, собственост на ищеца, причинени в резултат на реализирано на
30.07.2017г., около 09:15 ч. ПТП, в гр.В., на кръстовището между улиците „П.“ и
„Я. П., по вина на К. Л. Й., като водач на л.а. „П. ***“, ДК №***, собственост
на А. С. И., застрахован по полица „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество, които вреди се равняват на пълната
стойност на увредения мотоциклет, поради наличие на тотална щета, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба - 01.03.2019г.
до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, че на 30.07.2017г., около 09:15
часа, в гр. В., на кръстовището между улиците "П." и "Я. П.",
водачът на лек автомобил "П. ***",
рег. № *** – К. Л. Й., нарушил правилата за движение, като навлязъл в
кръстовището на червен светофар на светофарната уредба, поради което отнел
предимството на водача на мотоциклет „Х. * ***“, ДК №*** – Р. Т.. За
настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които съставили Протокол за
ПТП №***/***г., като срещу виновния водач било образувано ДП №342/2017г. по
описа на сектор ПП-ОД на МВР-В. и Прокурорска преписка № 9509/2017г. на РП-В..
В резултат на произшествието били причинени
сериозни увреждания на собственото на ищеца МПС – „Х. * ***“, ДК №*** – като
средствата за възстановяване на увреденото МПС многократно надхвърляли стойността
му.
Управляваният от виновния водач лек автомобил бил
застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" съгласно сключена полица № ***, действаща
към датата на настъпване на инцидента. Ищецът уведомил застрахователя на
собственика на автомобила и със заявляние от
21.08.2017г. била образувана щета №*** с претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение. След извършена проверка на щетата от
застрахователя, ищецът бил писмено уведомен, че поради
тотална щета по смисъла на чл.390, ал.1 КЗ застрахователят отказвал
плащане на
застрахователното обезщетение, до представяне на документи,
удостоверяващи прекратяване на регистрацията на увреденото МПС.
По тези причини и като счита, че дерегистрацията не е задължителна за да получи правото си
на обезщетение, ищецът претендира изплащане на същото от ответника, като застраховател
по „ГО“ на деликвента, ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба и разноските по делото.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на
ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответниктът
депозира отговор, с който не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по "гражданска отговорност" между себе си и
собственика на лекия автомобил, към датата на произшествието.
Искът обаче оспорва изцяло с възражения, че същият
е недопустим, неоснователен, недоказан и завишен по размер. Оспорва
претендираните вреди да са в резултат на непозволено увреждане, по вина К. Й.,
водач на лекия автомобил. Оспорва и причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и причинените вреди, включително сочения механизъм на
произшествието. Оспорва съдържание и вярност на представения Протокол за ПТП № ***
от ***г. Оспорва размера на предявения иск, като твърди, че не отговаря на
действително претърпяните вреди. Навежда твърдения за неизправност на
насрещната страна по смисъла на чл.380 от КЗ – непредставяне на извънсъдебна
претенция и изискани от застрахователя документи, както и чл.390, ал.1 КЗ за
дерегистрация на мотоциклета.
Прави възражение за съпричиняване на вредите,
поради неизпълнението на задълженията на пострадалия „да следи пътната
обстановка и да спре, ако се създаде опасност“ и „да направи всичко възможно за
избягване на инцидента“.
Моли за отхвърляне на исковата
претенция, евентуално за намаляването й по размер, както и за съответно
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и с становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Между
страните са безспорни следните обстоятелствата, потвърдени и от материалите по
делото: че към датата 30.07.2017г.,
собственикът на МПС "П. ***", рег. № ***, е имал валидна застраховка
"Гражданска отговорност" по застрахователна полица №***, действаща от
18.12.2016г. до 17.12.2017г., сключена с ответното дружество; че на дата 30.07.2017г., около 09:15 часа, в гр. В., на
кръстовището между улиците "П." и "Я. П.", е настъпило ПТП
между л.а. "П. ***", ДК №*** и мотоциклет „Х. * ***“, ДК №***,
последният – собствен на ищеца.
Приобщен по делото е
протокол за ПТП №***/***г., издаден от служители на МВР, посетили лично
местопроизшествието. От протокола се установява състоянието на пътя и местоположението
на всички участници в ПТП спрямо пътното платно, съобразно изготвената схема.
Още се установяват вредите по участниците в ПТП, в т.ч. по мотоциклета на ищеца
по делото, за кокто в случая е отбелязано цялостно
увреждане.
Приобщен по делото е и
протокол за оглед на местопроизшествие, също от 30.07.2017г., изготвен
правилата на чл.155 и сл. НПК, лично от служители на МВР, посетили лично мястото,
както и от две поемни лица и вещо лице, всички –
поставили подписите си в протокола. В него са отразени цялостно и подробно
обстоятелствата на мястото на инцидента, който съответстват на данните от КП №***/***г.
Към протокола за оглед по НПК е приложена и подробна скица на
местопроизшествието, изготвена от вещото лице, която съответства на схемата на
ПТП по КП №***/***г.
По случая е образувано ДП №342/2017г. на сектор
ПП-ОД на МВР-В. и Прокурорска преписка № 9509/2017г. на РП-В., в хода на
разследването по които са използвани цитираните КП, протокол за оглед по НПК,
скица към него, а също и свидетелски показания, видно от прието Постановление
от 29.09.2017г. на ВРП. Въз основа на тези доказателства в постановлението е
удостоверено, че при разследването е установено, че „Причината за ПТП е
навлизане на червен светофар на светофарната уредба от страна на водача Й. и
така отнемане на предимство на водача Т., който е получил телесни увреждания“.
С постановлението ДП е прекратено, на осн. чл.24, т.9 НПК.
На л.55-93 от делото е
приобщена пълната преписка при ответника от процесната щета, ведно със
заявление за щета, оглед, оценка, снимков материал и други, всичките –
обследвани от експерта по САТЕ.
Въз основа на установените
от ответника щети от ПТП, видно от данните
от застрахователната преписка, ответникът е изготвил заключение за
стойността на ремонта на щетите – 7490.18лв.
С писма от 2018г. (л.26 и
л.27 от делото), по заявлението на ищеца да му бъде платено обезщетение за увреденото
му МПС, ответникът на два пъти е посочил, че в резултат на процесното ПТП се
полага на ищеца обезщетение за тотална щета по увреденото му МПС, но такова не
може да бъде изплатено докато и защото няма данни за дерегистрацията
на МПС.
От заключението по приетата САТЕ,
което съдът цени като обективно и мотивирано, се установява, че механизмът на
реализиране на произшествието и на причиняване на щетите по увреденото МПС
съответства изцяло на описания в констативния протокол за ПТП, протокола за оглед
по НПК и в постановлението за прекратяване на ДП. В този смисъл е налице
причинна връзка между ПТП и щетите по увреденото МПС. Сумата, необходима за
ремонт на увреденото МПС възлиза на 7744.96лв., а средната пазарна цена на
мотоциклета е 2800.00лв. Ако бъдат приспадната остатъчните авточасти по
мотоциклета (презумптивно 20% от стойността му – обяснения в о.с.з.) разликата
би възлязла на 2100.00лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта: Възраженията на ответника са бланкетни и
неясни, не се констатира от съда порок в допустимостта на производството.
Фактическият състав на иска по чл.432, ал.1 КЗ се свързва с пълното и главно доказване от
ищеца на: Реализирането на твърдяното ПТП; виновното
противоправно причиняване на същото от деликвента; претърпяните вреди по вид и
размер; причинната връзка между тях и деянието на деликвента; наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” между него и ответното дружество; размерът и изискуемостта на
вземането на ищеца.
В тежест на ответника е
да докаже положителните факти, на които базира възраженията си: Нуждата от дерегистрацията
на МПС с тотална щета, за да се плати обезщетение; наличието на съпричиняване
(на конкретно твърдяните основания); евентуално – че е платил на пострадалия
дължимото обезщетение за случая. С оглед оспорването следва да докаже и
възраженията си за невярност на данните от констативния протокол за ПТП.
За произшествието и
застрахователната отговорност: Протоколът за ПТП е
съставен от длъжностно лице, служител на МВР, в кръга на службата му и по
установените нормативи за форма и ред, с оглед на което притежава обвързваща
доказателствена сила до доказването на противното (чл.189, ал.2 ЗДвП), по
отношение на лично възприетите от
съставилия го компетентен държавен орган обстоятелства – факта на настъпилото ПТП,
състоянието на пътя, уврежданията по авариралото МПС, местоположението на
автомобилите спрямо пътното платно и датата и часа на възприемане на посочените
факти.
Освен това в случая констативният протокол съответства изцяло на изготвения по
правилата на НПК протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен
реда на чл.155 и сл. от НПК, лично от служители на МВР, посетили лично мястото,
както и от две поемни лица и вещо лице, всички
поставили подписите си в протокола, към който има и подробна схема на
местопроизшествието, изготвена от техническо вещо лице, която съвпада със
схемата на ПТП по КП. Които документи, не само официални, но и изготвени по
реда на НПК по ДП, напълно подкрепят извода за вярност на вписаните в тях обстоятелства при
реализирането на инцидента и уврежданията на участниците в него.Ето защо обсъжданите
документи притежават обвързваща доказателствена сила относно факта
на ПТП,
състоянието на пътя, уврежданията по авариралото МПС, местоположението на
автомобилите спрямо пътното платно и датата и часа на тези факти.
Насрещно доказване не беше проведено от ответника, поради което данните следва
да се възприемат изцяло. Отделно от това, щетите се потвърдиха и от описа,
извършен от ответника по заявлението за настъпилото застрахователно събитие,
както и от заключението на САТЕ.
Във връзка с въпроса за причинната връзка между
инцидента и щетите е приета автотехническа експертиза, заключението по която
съдът цени и приема за обективно, мотивирано и за неоспорено. В нея е описан
механизмът на произшествието и повреждането на увредения автомобил при
настъпването на процесното произшествие, като е посочено, че същият отговаря на
описания в протоколите за ПТП, съответно е налице причинна връзка между ПТП и
щетите по увреденото МПС.
Нещо повече – в
конкретния случай са приобщени два броя писма
(л.26 и л.27 от делото), в отговор на заявлението на ищеца за заплащане
на обезщетение за увреденото му МПС от процесното ПТП. С писмата ответникът на
два пъти е направил изявление, че полагаемото се на ищеца обезщетение за
тотална щета по увреденото му МПС не може да бъде изплатено, докато и защото
няма данни за дерегистрация на МПС. Чрез тези изявления ответникът е направил
несъмненото признание по см. на чл.175 ГПК за съставомерността на процесния инцидент и застрахователната отговорност
на ответника по него, като аргументът за отказ от плащане е различен – липсата
на дерегистрация. И тъй като признанието по реда на чл.175 ГПК съответства на
горепосочените доказателства, то също се зачита.
При съвкупния анализ на посочените писмени и експертни
доказателства, както и на мотивираното приложение на разпоредбата на чл.175 ГПК, съдът намира за доказан заявения в случая деликтен
фактически състав, обезвреда на последиците от който следва се следва от
ответника, предвид безспорното му качество на застраховател по „Гражданска
отговорност на автомобилистите” с деликвента, към деня на произшествието. Тоест
искът – за доказан по основание.
По довода за липса на
дерегистрация: При действието на КЗ (отм.) беше формирана
трайна и еднозначна практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение №44/02.06.2015г по т.д. №775/2014г. на ВКС, решение
№59/12.06.2015г. по т.д. №1256/2014 г. на ВКС и други, според която дерегистрацията на увредения автомобила
не следва да се третира като основание за отказ от плащане на обезщетение. С
приемането на новия КЗ възникна въпроса относно тълкуването на новия чл.390,
ал.1 КЗ. По неговото приложение е налице съдебна практика – решение №588/18.07.2018г. по в.т.д.
№668/2018г. на ВОС, решение №567/13.07.2018г. по в.т.д.
№865/2018г. на ВОС, решение
№769/18.10.2018г. по в.т.д. №1050/2018г. и други, с която се потвърждава
предходното принципно разбиране по въпроса. С нея е прието, че дължимостта на обезщетението по чл.405, ал.1 КЗ не е обусловена от факта на
прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска,
а изпълнението или неизпълнението на задължението за дерегистрация и
представянето пред застрахователя на доказателства за това няма значение за
основателността на претенцията за застрахователно обезщетение. Представянето на
доказателства за дерегистрация има значение относно началната дата на
присъждане на лихва за забава при изплащането на главницата, която следва да се
свърже с представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията на
автомобила, като условие за плащането й, по арг. от чл.390, ал.1 от КЗ. Защото
застрахователната отговорност за щети произтича пряко от закона и не може да
бъде поставено в зависимост от административната процедура по прератяване регистрацията на увреденото МПС. Следователно
при неизпълнено задължение по чл.390, изр.2 ГПК, то никога не може да е
основание за освобождаване от дълг за плащане на застрахователно обезщетение
(щом са налице останалите условия за това), а само началната дата на
обезщетението за забава следва да се постави в зависимост от сбъдването на това
условие.
Възраженията за
съпричиняване
останаха напълно недоказани от страна на ответника, който носи пълната тежест
за това. По делото не се ангажираха абсолютно никакви доказателства, че водачът
на увреденото МПС се е движел с несъобразена с условията и особеностите на пътя скорост, с
което да би нарушил нормата на чл.20, ал.1 или ал.2 ЗДвП. Да се твърди, че само
защото е възникнало ПТП, е налице вина от пострадалия, че не го е предотвратил,
е изключено.
Друг е въпросът, че въпреки подадената уточняваща
молба възражението така и не беше подкрепено с ясни фактически твърдения за
конкретни незаконни действи на увредения, допринесли
за инцидента.
За размера на
имуществените вреди:
Обемът на
отговорността по чл.432, ал.1 КЗ е идентичен с този на деликвента и е основан
на принципа за пълна обезвреда на претърпяните неблагоприятни последици от
застрахователното събитие, като е лимитиран само от застрахователната сума.
Тоест отговорността се съизмерява с действителната
стойност на щетата, която съответства на разходите, необходими за
възстановяване на увреденото имущество, по средни пазани
цени – по цените, за които вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество или увреденото такова да се отремонтира до състоянието му при събитието. Смисълът е да
бъде реализирана обезведата на пострадалия, така че
да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му,
вследствие на настъпилия застрахователен риск. По правило обезщетението съответства
на разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество.
Когато тези разходи доближават или надвишават себестойността на самото
имущество, извършването им е или неизгодно (икономически тотал) или невъзможно
(технически тотал), което налага ограничаване на отговорността до пазарната
оценка на повреденото имущество.
Видно от заключението по приетата САТЕ, което
следва да се кредитира, като обективно, мотивирано и неоспорено, средната
пазарна оценка на исковото МПС възлиза на 2800лв. Изчислено е още, че
стойността за средствата за ремонт на мотоциклета до степен на възстановяването
му в движение е 7744.96лв. Има и заключение относно стойността на запазените
части – 700.00лв., но с изричната забележка на вещото лице (видно от
обясненията в о.с.з.),че това е презумптивна стойност
в размер на 20% от стойността на МПС. При тези данни от САТЕ съдът намира, че
предявеното застрахователно обезщетение от 2800лв. съответства на дължимото
такова в случая, при изчислените от САТЕ размери на стойността на самото МПС, в
състоянието му към деня на деликта.
Тук следва да бъде
обсъден въпросът относно запазените части. По него е нужно на първо място да се
посочи, че нито в отговора на исковата молба, нито в първото и единствено по
делото о.с.з., ответникът не е навел възражение за това, че са налице запазени
части на увреденото МПС, със стойността на които следва да се редуцира
обезщетението. Касае се за процесуално възражение, основано на положителни
изгодни за ответника твърдения, поради което бидейки незаявено, съдът няма
служебно задължение да го съобразява. Извън това в конкретиката на случая е от
значение, че стойността на запазените части е изчислена не реално, а
презумптивно, в проценти по методика. И на трето място следва да се посочи, че
отделните части на едно МПС съставляват по правната си природа вещи, които не
са самостоятелни, а са принадлежности. За това ако бъдат поставени в МПС, те функционират
само и единствено като част от него, поради което не следва да бъдат оценявани
отделно, както при всички други съставни вещи, по аргумент и от чл.98 ЗС. Съвсем
отделен е въпросът, че реализацията на отделните части от тотално увредено МПС
на свободния пазар е бъдещо и несигурно събитие, както по момент, така и по
размер и изобщо по настъпване, за да може да се изчисли с нужната точност
хипотетичният приход от мероприятието. А и все пак не може да се изисква и
очаква всеки правен субект, чиито автомобил е увреден изцяло, да е длъжен да
инвестира средства, време и усилия в ползване на технически и специализирани
услуги на други лица, за да демонтира останалите части от своя автомобил, след
което да намери къде да ги съхранява, а накрая и да ги пласира на свободния
пазар, неясно кога и за каква цена. Ето защо по тези причини съдът споделя
разбирането, че запазените части от тотално увредено МПС следва да се приспадат
от стойността на застрахователното обезщетение само по изключение при конкретни
обстоятелства, които го обосновават, но не и по правило. И то ако изобщо има
възражение в тази насока, каквото в случая няма.
В обобщение съдът намира предявеното
застрахователно обезщетение за доказано по основание и по размер, в рамките на
заявения такъв, което налага то да бъде присъдено изцяло, с което и искът да
бъде уважен в предявения размер.
С оглед обаче
мотивираното по – горе относно дерегистрацията на
МПС, на ищеца не следва да се присъжда законна лихва върху исковата главница,
доколкото няма доказателства по делото, че увреденото МПС е дерегистрирано към
настоящия момент.
По разноските: Предвид изхода по спора и
представените доказателства, на ищеца се следват разноски от 180.00лв. депозит
САТЕ, 112.00лв. – държавна такса и 426.00лв. адвокатски хонорар (с уважено
възражение за прекомерност).
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, ЕИК***, да заплати на ищеца А.П.А.,
ЕГН**********, сумата от 2800.00лв.
– обезщетение за
имуществени вреди на МПС мотоциклет „Х. * ***“, ДК №***, собственост на ищеца,
причинени в резултат на реализирано на 30.07.2017г., около 09:15 ч. ПТП, в гр.В.,
на кръстовището между улиците „П.“ и „Я. П., по вина на К. Л. Й., като водач на
л.а. „П. ***“, ДК №***, собственост на А. С. И., застрахован по полица
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, които вреди се равняват на пълната
стойност на увредения мотоциклет, поради наличие на тотална щета, като ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва върху главницата от
предявяване на иска – 01.03.2019г. до пълното й изплащане, на осн. чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, ЕИК***, да заплати на ищеца А.П.А.,
ЕГН**********, сумата от 718.00лв. – разноски
пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – В., в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………