РЕШЕНИЕ
№ 1415
Монтана, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | СОНЯ КАМАРАШКА |
| Членове: | ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ МАРИЯ НИЦОВА |
При секретар ПЕТЯ ВИДОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ административно дело № 20247140600463 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.34, ал.2 от Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ)
С Решение №430 от 13.09.2024г., постановено по Адм.дело №20241630100750/2024г., Районен съд Монтана е отхвърлил жалбата на Г. К. Й. от [населено място] и В. К. Й. от [населено място] срещу отказ док. №94-3-24/07.03.2024г. на Кмета на Община Монтана за издаде заповед за изземване на поземлен [имот номер] по ПНИ на местността „Парта“, землище Д. В..
Недоволен от така постановеното решение, касаторите, чрез пълномощника им адвокат М., го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е необосновано,постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие на целта на закона. В съдебно заседание, касаторите, чрез пълномощника си адвокат М., поддържат касационната жалба и молят да бъде уважаване, като претендират присъждане на разноски по делото.
Ответната страна, чрез пълномощника си юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира за присъждане на разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да отхвърли жалбата, първостепенният съд е приел, че оспореният отказ има характеристиките на административен акт по легалната дефиниция на чл.21, ал.1 от АПК. В мотивите си, първостепенният съд е посочил, че административният акт е издаден от компетентен орган, издаден е в предвидената форма, тъй като е мотивиран, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като са събрани всички относими доказателства, съответен е на материалния закон и не противоречи на целта на закона.
Настоящата съдебна инстанция, счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се поддържа, че обжалваното решение е необосновано. Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че в случая не са налице основания за издаване на административен акт в условията на чл.34 от ЗСПЗЗ, тъй като след спазване на изискуемия ред и получаване на информация от ДФ „Земеделие“ и извършване на проверка на място от служители на Община Монтана не се установява поземлен [имот номер] по ПНИ на местността „Парта“, землище Д. В. да се ползва от трети лица в нарушение на правото на собственост на касаторите. При наличието на тези факти, които са установени и пред първостепенният съд, следва да се приеме, че обосновано е прието, че обжалвания отказ за издаване на заповед на основание чл.34 от ЗСПЗЗ, който има характеристиките на административен акт, както правилно е прието в обжалваното решение, е законосъобразен. Пълнотата на разбора на доказателствата изисква да се посочи, че в ОСЗ на 08.11.2024г. за сведение по делото бяха представени снимкови изображения на хартиен носител, но те от една страна не представляват годно доказателство, което да може да се ползва за установяване на твърденията на касаторите, а от друга страна дори да бязя годни доказателства, които да могат да бъдат ползвани, не могат да бъдат обвързани по никакъв начин с поземлен [имот номер] по ПНИ на местността „Парта“, землище Долна Вереница и не могат да установят твърденията на касаторите.
Настоящият съдебен състав, изцяло споделя правилните и задълбочени мотиви на първостепенният съд, които са го мотивирали да отхвърли жалбата срещу отказ док. №94-3-24/07.03.2024г. на Кмета на Община Монтана за издаде заповед за изземване на поземлен [имот номер] по ПНИ на местността „Парта“, землище Долна Вереница, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение.
С оглед заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторите следва да бъде осъден да заплати разноски по делото в размера на юрисконсултското възнаграждение в полза на ответника.
Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да остане в сила, предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.34 от ЗСПЗЗ, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №430 от 13.09.2024г., постановено по Адм.дело №20241630100750/2024г., по описа на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Г. К. Й. от [населено място], ул.С. С.“ №., вх.“.“., ет.., ап.., [ЕГН] и В. К. Й. от [населено място], ул.С. С.“ №., вх.“.“., ет.., ап.., [ЕГН] да заплати на Община Монтана разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |