Р Е Ш Е Н И Е № 1598
30.08.2018 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на тридесет
и първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3155/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.И.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез адв. В.В. против
Наказателно постановление № 19-1030-002916/23.04.2019 г., издадено от М.В.М. –
Началник група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин)
лева и административно наказание
лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че при
издаването на НП административнонаказващият орган (АНО) се е позовал както на
съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), така и на постановление
от 17.04.2019 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. преписка
№ 2445/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив. Взема становище по
този начин да са били недопустимо смесени общата хипотеза на издаване на
наказателно постановление след съставен АУАН и изключението по чл. 36, ал. 2 ЗАНН, когато производството се образува без приложен АУАН, което да съставлява
съществено процесуално нарушение, тъй като двете процедури да не могат да се
прилагат едновременно. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В., който поддържа жалбата
Въззиваемата страна със съпроводително писмо с вх. № 33105/21.05.2019
г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище
производството по налагане на наказанията да е протекло законосъобразно и моли
обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не
се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от И.И.К., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
05.05.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е
подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 10.05.2019 г., поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 25.02.2019 г.
около 14:25 часа в гр. Пловдив, на бул. „Копривщица“ жалбоподателят И.И.К.
управлявал лек автомобил „Ауди А 4“ с № на рама ********. Този лек
автомобил не бил представен за регистриране от собственика си - жалбоподателя К.,
и не бил регистриран. По същото
време К.К.К. – ** ** в група Сигма,
сектор „СПС“ при ОД на МВР-Пловдив, изпълнявал служебните си задължения по контрол
за безопасност на движението и спрял за проверка жалбоподателя К.. В хода на
проверката К. установил, че лекият автомобил „Ауди А
4“ с № на рама ********, който жалбоподателят управлявал, не бил регистриран. На място и в присъствието на свидетел той съставил Акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 990338 против жалбоподателя К.,
на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
По случая в Районна прокуратура – Пловдив била
образувана прокурорска преписка № 2445 по описа за 2019 г. С постановление от
17.04.2019 г. на прокурор при РП – Пловдив било отказано да се образува
досъдебно производство, а материалите по преписката били изпратени на Началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.
На 23.04.2019 г. въз основа на материалите по
административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на Постановление от 17.04.2019 г. на прокурор при Районна
прокуратура – Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство по пр.
преписка № 2445 по описа за 2019 г.; справка за нарушител/водач за
жалбоподателя К.; писмо с вх. № 45870/11.07.2019 г. от прокурор при Районна
прокуратура – Пловдив (лист 20 от делото); писмо с вх. № 46291/12.07.2019 г. от
Началник сектор „ПП“ (лист 21 от делото), както и от приобщените към
доказателствата по делото материали по прокурорска преписка № 2445/2019 г. по
описа на РП – Пловдив. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си
представител изрично заяви, че не желае провеждането на разпит на
актосъставителя като свидетел, тъй като възраженията му са за твърдени пороци
при издаването на наказателното постановление.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Основателно е възражението на жалбоподателя, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление са смесени общата хипотеза
за издаване на НП след съставянето на АУАН и изключението по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, когато НП се издава без съставянето на АУАН, като последният се замества
от постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство.
В случая административнонаказателното производство е било образувано по
правилата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, като АУАН е бил съставен още при
констатирането на нарушението. В последствие материалите са изпратени на
прокурор, поради което административнонаказващият орган е трябвало да упражни
правомощието си по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и да прекрати производството пред себе
си, което той не е сторил. В хода на прокурорската проверка прокурорът е приел,
че макар формално извършеното деяние да осъществява състав на престъпление, с
оглед конкретната си степен на обществена опасност деянието не е престъпно, а
представлява административно нарушение и е изпратил материалите на Началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив с оглед реализиране на
административнонаказателната отговорност на лицето. Тези си изводи обективирал
в Постановление от 17.04.2019 г. за отказ да се образува досъдебно
производство. След получаване на постановлението и в съответствие с
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН административнонаказващият орган издал
обжалваното НП. В обстоятелствената част на постановлението АНО се е позовал на
прокурорското постановление за отказ да се образува наказателно производство,
но основателно жалбоподателят посочва, че препращане е направено и към
съставения АУАН с бл. № 990338 от 25.02.2019 г. от актосъставителя К.. В
уводната част на НП наказващият орган е посочил, че е взел предвид и така
съставения АУАН. Дори и при така установените обстоятелства съдът намира, че не
следва автоматичен извод за допуснато процесуално нарушение от категорията на
съществените. За да се направи преценка дали то е съществено следва да се
установи дали е довело до неправомерно ограничаване на правата на жалбоподателя
и ограничаване на правото му на защита, както и дали са били нарушени
императивни правила на закона, осигуряващи законосъобразността на процедурата
по осъществяване на отговорността на административнонаказателно отговорните
лица. В настоящия случай АУАН е бил съставен на 25.02.2019 г., постановлението
за отказ да се образува наказателно производство от 17.04.2019 г. е било
получено на 22.04.2019 г. в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив, а
наказателното постановление е било издадено на 23.04.2019 г. В хипотезите на
чл.36, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление следва да се издаде в шест
месечен срок от получаване на материалите по преписката от наказващия орган.
Тъй като в настоящата хипотеза производството, образувано със съставянето на
АУАН, не е било прекратено, а в последствие не е било образувано и наказателно
производство, то съдебната практика приема, че давностният срок по чл. 34 ЗАНН
за издаване на НП не е бил спрян, нито прекъснат и тече по общите правила – от
съставянето на АУАН. Следователно спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за
издаване на НП, същото е издадено от надлежно оправомощено лице и е редовно от
външна страна, съдържащо всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Въпреки това съдът намира, че е налице основание за
отмяна на обжалваното НП, тъй като в него неправилно е определено мястото на
извършване на нарушението. Административното наказание се налага за конкретно
деяние - индивидуализирано по време, място и начин на извършване. Затова, ако в
наказателното постановление е посочено място на извършване на нарушението,
което е различно от действителното място, където е било осъществено деянието,
то и наказаният ще бъде санкциониран не за своето действително деяние, а за
друго, неосъществено от него. Следователно неправилното определяне на мястото
на извършване на нарушението има за последица неправилност и на самото
наказателно постановление. Такава е и настоящата хипотеза, като след анализ на
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, описаното в НП
деяние на жалбоподателя К. остана недоказано. Вместо това се установи той да е
управлявал процесния лек автомобил „Ауди А 4“ с №
на рама ******** и без да е надлежно регистрирано, но на различно от приетото от АНО място.
Следователно касае се за различно деяние, осъществено при различни факти, срещу
които жалбоподателят не се е защитавал и те не биха могли да му се предявят за
пръв път едва с въззивното решение. В тази връзка в прокурорското постановление от
17.04.2019 г., постановено по пр. преписка № 2445/2019 г. по описа на РП –
Пловдив, е прието деянието на жалбоподателя К. ***, където той бил спрян за
проверка. В наказателното постановление е прието същото деяние да е било
извършено на бул. „Свобода“ пред № **. Налице е непреодолимо противоречие между
постановлението за отказ да се образува наказателно производство и НП в частта
относно мястото на извършване на нарушението. И в двата посочени акта липсва
твърдение например нарушението да е било извършено на кръстовището, образувано
от пресичането на двата булеварда. Вместо това са посочени различни места, от
които не може да се направи извод, че е описано едно и също място в обективната
действителност, а точно обратното – твърдят се различни места на извършване на
нарушението. Съдът намира, че мястото на извършване на нарушението е било
правилно определено в постановлението за отказ да се образува наказателно
производство. В хода на извършената прокурорска проверка са били снети писмени
обяснения от актосъставителя К.К.К., както и от К. Н. – и двамата, изпълняващи
длъжността **. ** в група Сигма, сектор „СПС“. В обясненията си и двамата
посочват, че жалбоподателят К. е бил спрян за проверка на бул. „Копривщица“,
като от твърденията им се прави несъмнен извод, че описват същата случка, за
която е издадено и НП. Следва да се посочи, че макар жалбоподателят да заяви,
че не оспорва, приетата за установена от административнонаказващия орган
фактическа обстановка, това не изключва правомощието на съда да приеме за
доказани различни факти. Фактическата обстановка се установява не по съгласие
на страните, а от доказателствата по делото, като съдът има служебно задължение
за разкриване на обективната истина. Затова след като от доказателствата по
делото следва различен извод за релевантните по делото факти, то съдът приема
за установени именно тези, почиващи на доказателствата, факти. Изводът на
наказващия орган нарушението да е било извършено не на бул. „Копривщица“, а на
бул. „Свобода“ е необоснован, тъй като той не се извежда от доказателствата по
делото. Такова твърдение се съдържа единствено в докладна записка, изготвена от
свидетеля по акта. Докладната записка обаче не носи подписа на актосъставителя К.,
а освен това е вписана дата на съставянето й 24.02.2019 г., а процесното деяние
е осъществено на 25.02.2019 г., т.е. в нея са описани събития, които са се случили
след посочената дата на съставянето й. Допуснато е нарушение при изготвянето на
тази докладна записка и тя не следва да бъде съобразявана. Предвид лисата на
подпис на актосъставителя К. тя не е годна да обори и неговите писмени
обяснения. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че
жалбоподателят К. не е извършил вмененото му във вина с НП деяние, тъй като на
25.02.2019 г. той не е управлявал процесния лек автомобил по бул. „Свобода“
(както е прието в НП), а по бул. „Копривщица“. Макар действително автомобилът
да не е бил регистриран по надлежния ред, то се касае за различно деяние,
осъществено на различно място. Както се посочи, не би могло с въззивното
решение да бъде потвърдено НП, като същевременно на наказания за пръв път се предявят
нови съставомерни факти, по които той досега не се е защитавал, тъй като така
би било нарушено правото му на защита. Следователно наказателното постановление
е неправилно по същество, тъй като мястото на извършване на нарушението е
различно от приетото в него. То е било правилно определено в постановлението на
прокурора за отказ да се образува наказателно производство. Това налага
наказателното постановление да бъде отменено като неправилно.
Отделно от това съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, което представлява
и самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. В случая
наказанието на жалбоподателя К. е наложено на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, което ясно показва, че с посочената разпоредба се уреждат повече от една
хипотези с нейните предложения. Съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП: „наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер“. Видно от съдържанието на цитираната санкционна
норма са предвидени наказания за две отделни нарушения – за водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, както и за водач,
който управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационните
номера (така Решение № 2045 от 16.10.2018 г. по к.а.н.д. № 1824/2018 г. на
Административен съд – Пловдив). Всяко от тези две различни административни
нарушения се осъществява при настъпването на различни факти в обективната
действителност, поради което в обстоятелствената част на НП трябва ясно да бъде
описано за какво конкретно поведение от фактическа страна се налага
наказанието. В тази връзка следва да се има предвид, че с § 2, т. 4 от
допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства е дадена легална дефиниция на понятието регистрация,
което представлява административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер. Следователно, когато един водач управлява МПС, което е без поставени
регистрационни табели, това може да се дължи на обстоятелството, че такива
табели въобще не са издадени, т.е. не е завършила процедурата по издаване на
административното разрешение за участие на превозното средство в пътното
движение – тогава превозното средство не е регистрирано по надлежния ред и
административното нарушение следва да се санкционира по предложение първо на
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Различна е хипотезата, когато превозното средство вече е
регистрирано, но въпреки това водачът го управлява без табели с регистрационен
номер и това деяние ще бъде наказуемо по предложение второ на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Задължително с оглед охраняване правото на защита на наказаното лице е
ясно да бъдат описани фактите, които му се вменяват във вина, както и те да
бъдат подведени под съответната правна норма. С обжалваното наказателно
постановление обаче на жалбоподателя от фактическа страна са вменени факти,
които едновременно осъществяват състава на предложение първо и на предложение
второ по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – твърди се, че процесният лек автомобил „Ауди А 4“ с № на рама ******** не е бил регистриран, а също така и че е бил
управляван без табели с регистрационен номер. Едновременното извършване и на
двете нарушения обаче е невъзможно, тъй като деянието по предл. 1-во ще бъде
осъществено при управление на МПС преди да е завършила регистрацията му, а по
предл. 2-ро - след като тя е завършила. Позоваването при описанието на
нарушението от фактическата страна едновременно на елементи от съставите и на
двете нарушения води до неяснота във волята на административнонаказващия орган.
Единствено от така направеното описание остава неясно какво точно нарушение -
осъществено при какви факти, е приел наказващият орган. Това води до
неправомерно ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, което
представлява съществено и неотстранимо процесуално нарушение и е основание за
отмяна на наказателното постановление.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1030-002916/23.04.2019
г., издадено от М.В.М. – Началник група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на И.И.К., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата са наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.