РЕШЕНИЕ
№ 1639
гр. Бургас, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20232120107491 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ...., със седалище гр. ..., с която моли приемане за установено,
че ответникът М. Д. Т., с настоящ и постоянен адрес в гр. ...., дължи на ищеца следните
суми: 350,77 лева – главница за услуги В и К за доставена, отведена и пречистена
студена вода в обект, находящ се в гр. ... ..., ..., представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ...(аб. № ...), за периода 09.02.2021-15.06.2022 год., съгласно
фактури, издадени през периода 23.08.2021-23.06.2022 год., и 64,75 лева – обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода 22.09.2021-25.09.2023 год., както и
законната лихва върху главницата, начиная от 29.09.2023 год. до окончателното й
изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 2926/03.10.2023 год. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
5910/2023 год. на БсРС.
В исковата молба са изложени следните твърдения: ответникът М. Т. е клиент
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД и е страна по валидно възникнало
облигационно правоотношение, с предмет предоставяне на услуги В и К по отношение
водоснабден обект с адрес гр. ..., местност „...“, ул. „..., представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ...(аб. № ...); ответникът има качеството на потребител
на услуги В и К от момента на придобиване на правото на собственост върху описания
водоснабден обект, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи; предоставянето на услугите ВиК се
1
извършва по силата на публично известни общи условия; за процесния период
отчитането на водомера/водомерите на абоната се е осъществявало по електронен път,
посредством използването на мобилно устройство, затова не съществува техническа
възможност абонатът или негов представител да положи подпис; при осъществяване
на електронното отчитане инкасаторът, отчитащ обекта, сканира баркод, който
представлява директна връзка с базата данни на дружеството; когато инкасаторът няма
достъп до имота, той набира на устройството режим „Служебно отчитане“; съществува
и възможност за т. н. „самоотчет” – клиентът сам предоставя на ВиК оператора
данните за водомерните си устройства и това се записва в програмния продукт на ВиК
оператора; при записване „без водомер“ количеството консумирана вода е изчислена
по реда на чл. 39, ал. 5, т. 1 на Наредба № 4; начинът на електронно отчитане на
потребителя се удостоверява от представеното по делото заверено копие от справка-
извлечение, в която са отразени състоянията на измервателното устройство, начина му
на отчитане, както и съответния режим на работа на електронното устройство; на
основание чл. 25 от общите условия, на потребителите се фактурира и вода от
разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от
един потребител – количеството питейна вода се разпределя въз основа на отчета на
централния водомер, поставен на водопроводното отклонение, и отчетите по
индивидуалните водомери, в това разпределение се включва цялото количество
доставено вода до централния водомер на имота; след всяко отчитане по електронен
път, в законоустановения срок ищецът е издавал данъчни фактури, в чиито реквизити
фигурират отчетените водни количества, отчетеният период и единичните цени на
всяка от предоставените от В и К оператора услуги – вода, канал и пречистване,
одобрени от КЕВР; неизпълненото задължение по всяка фактура поставя автоматично
ответника в забава след изтичането на 30 календарни дни, считано от датата на
издаване на всяка фактура – чл. 44 от общите условия; за заплащане на процесните
вземания е подадено заявление по чл. 410, ГПК, образувано е ч. гр. д. № 5910/2023 год.
на БсРС, уважено изцяло, а за установяване дължимостта на вземанията по издадената
заповед за изпълнение е дадено указание от БсРС по чл. 415, ал. 1, т. 2, ГПК.
Ищецът е ангажирал писмени доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски.
Правното основание на предявените обективно съединени положителни
установителни искове е чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
първо, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът М. Т., чрез процесуалния си представител
по чл. 47, ал. 6, ГПК, е представила писмен отговор, с който е признала допустимостта
на исковете и редовността на исковата молба; не е признала или оспорила исковете по
основание и/или размер. В проведеното по делото на 06.08.2024 год. открито съдебно
заседание процесуалният представител на ответника, на основание чл. 145, ал. 2, ГПК,
е уточнил, че не оспорва правилното определяне обема на консумацията и размера на
претендираните суми.
2
Ответникът не е ангажирала доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка
на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че ответникът М....Т. е клиент на ищеца, в качеството
си на титуляр на партида с абонатен № ..., разкрита за водоснабден обект с адрес гр. ..,
местност „..“, ул. „..., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....
Придобиването на правото на собственост от ответника върху този водоснабден имот е
удостоверено с представения Нотариален акт № 57/30.06.2020 год., т. II, н. д. №
236/2020 год. на нотариус рег. № 246.
В качеството си на абонат на ищеца, ответникът Т. е легитимирана като
длъжник по висящото ч. гр. д. № 5910/2023 год. на БсРС и е поканена да заплати на
кредитора сумата от 350,77 – главница за ВиК услуги за доставена, отведена и
пречистена студена вода за периода 09.02.2021-15.06.2022 год., съгласно фактури,
издадени през периода 23.08.2021-23.06.2022 год., и 64,75 лева – обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 22.09.2021-25.09.2023 год., както и
законната лихва върху главницата, начиная от 29.09.2023 год. до окончателното й
изплащане.
За тези вземания, ведно с деловодните разноски, е издадена Заповед №
2926/03.10.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по
ч. гр. д. № 5910/2023 год. на БсРС; ищецът е предявил иск за установяване
дължимостта на вземанията, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, ГПК, съгл.
разпореждането на заповедния съд от 10.11.2023 год.
Месечните задължения за главници са описани в приложените към исковата
молба фактури, издадени от ищеца-кредитор през периода 23.08.2021-23.06.2022 год.;
според представената справка-извлечение, съставена от ищеца, показанията на
водомера са реално отчетени чрез мобилно устройство и не е извършено служебно
начисление.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения главен положителен установителен иск за доказан по основание и размер.
Представените по делото фактури са съставени от ищеца възоснова редовно водене
счетоводството му – чл. 182, ГПК; отразеното в тях количество потребление, както и
правилното определяне цената на потребените услуги В и К не са оспорени от
ответника; не са наведени възражения за неправилно отчитане на консумацията и/или
за неточност в остойностяването й, поради което съдът намира, че ищецът правилно е
определил главниците по процесните фактури – възоснова реално извършен отчет.
Качеството си на длъжник на ищеца ответникът М..Т. е придобила възоснова
легитимацията си на носител на правото на собственост върху водоснабдения
3
жилищен обект през процесния период, на основание чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004
год. и представения нотариален акт, който титул за собственост не е оспорен, поради
което тази страна дължи цената на престираните в жилището услуги В и К.
Заплащането на услугите не е възложено на субекта, който реално ги е потребил, и
дължимостта им не зависи от факта дали собственикът/ползвателят в действителност е
упражнявал фактическа власт върху водоснабдения обект.
Делото не съдържа данни за извършено от ответника частично или пълно
плащане на процесните суми; не са наведени твърдения за друг валиден способ за
погасяването им, поради което съдът намира исковете за доказани по основание и
размер.
В изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодните разноски от 75 лева,
направени в заповедното производство.
Уважаването на предявените искове налага, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 във
вр. с чл. 80, ГПК, в полза на ищеца да бъдат присъдени направените в настоящия
процес деловодни разноски в общ размер от 675 лева (сбор от 75 лева – доплатена
държавна такса, 400 лева – депозит за представител на ответника, и 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422,
ГПК, че ответникът М. Д. Т., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр.
....дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление гр. ......следните суми: 350,77 лева – главница за услуги В и К за
доставена, отведена и пречистена студена вода в обект, находящ се в гр. ...л, местност
„...“, ул. „..комплекс „....., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ...(аб. № ....), за периода 09.02.2021-15.06.2022 год., съгласно фактури,
издадени през периода 23.08.2021-23.06.2022 год., и 64,75 лева – обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 22.09.2021-25.09.2023 год., както и
законната лихва върху главницата от 350,77 лева, начиная от 29.09.2023 год. до
окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 2926/03.10.2023
год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
5910/2023 год. на БсРС.
ОСЪЖДА М. Д. Т., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. ...., да
4
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. ...., деловодни разноски в размер от 75 лева, направени в заповедното
производство по ч. гр. д. № 5910/2023 год. на БсРС.
ОСЪЖДА М. Д. Т., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. .... на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ...., деловодни разноски в размер от
675 лева, направени по гр. д. № 7491/2023 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в
2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5