Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 20163 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Т.В.Б.-Д., ЕГН **********,
с адрес *** срещу „Е.“ ЕАД, ЕИК ***обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.124 от ГПК, чл. 128, т. 2 КТ вр. чл.245 от КТ, чл.221 от КТ и чл.224 от КТ.
Ищцата претендира заплащане на сумата в размер на 18 628.13 лева
за дължими трудови възнаграждения от м. юли 2018г. до 13.11.2019г. в брутен
размер, както и сумата от 1262.95 лева, представляваща мораторна лихва за всяко едно
вземане, считано от 16-то число на месеца следващ за които се дължи до датата
на завеждане на исковата молба в съда-09.12.2019г.
Ищцата Т.В.Б.-Д.,
моли съдът да осъди ответника „Е." ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Д.У. - изпълнителен директор, със седалище
и адрес на управление:*** да й заплати сумата от сумата от 1137.95 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, дължима
поради прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ без предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Ищцата Т.В.Б.-Д.,
моли съдът да осъди ответника „Е." ЕАД, ЕИК ***, представлявано от Д.У. изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление:*** да й заплати сумата от 1138.00 лева, представляваща обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2018 г. в размер от 20 работни дни, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата Т.В.Б.-Д.,
моли съдът да осъди ответника „Е.“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от Д.У. - изпълнителен директор, със седалище
и адрес на управление:*** да й заплати сумата от 1024.20 лева, представляваща обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2019г. в размер от 18 работни дни, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Т.Б.-Д. твърди, че от 09.12.2010 г. по силата на трудов договор № 90/09.12.2010 г. работи в „Е.“ ЕАД, ЕИК ***на длъжност „инженер химик“. От месец юли 2018г. работодателят не й е заплащал трудовото
възнаграждение.
На 21.10.2019 г. изпратила по пощата до
директора на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Добрич заявление с правно
основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, в което изразила желание да се
счита за прекратено трудовото правоотношение, считано от датата на постъпването
му в деловодството на дирекцията, което е станало на 21.10.2019г. Счита, че
фактически към датата на подаването му „Е.“ ЕАД е преустановило
производствената и стопанската си дейност за повече от 15 дни без да обяви престой или спиране на работата поради технологични
причини или производствена необходимост и така са изпълнени условията, визирани
в чл.327, ал.1, т. 10 вр.§1, т.14 от КТ.
Ищцата твърди, че на
20.11.2019 г. с писмо Дирекция „Инспекция по труда" гр.Добрич я уведомила, че не може да прекрати трудовия договор с „Е.“
ЕАД, защото предприятието не е прекратило дейността си, за част от работниците
е обявен престой и на адреса на седалището има лице, което да получава
кореспонденцията.
На 14.11.2019 г.ищцата изпратила
заявление до изпълнителния директор на „Е.“ ЕАД, с което го уведомила, че
считано от дата на получаване на заявлението едностранно прекратява сключения
между трудов договор. Поискала да й бъде оформена трудовата книжка и да бъдат
заплатени обезщетения по чл.221, ал.1 и чл.224 от КТ. Заявлението стояло в
пощенския клон в с. О, област Д до
05.12.2019 г. след която дата й било върнато на 06.12.2019 г.
В тази връзка обективира
искане за осъждане на ответника - работодател да й заплати посочените суми и
съдът да приеме за установено прекратяването на трудовото правоотношение между
страните.
Ответникът „Е.“ ЕАД в срока за отговор оспорва предявените
искове. Излага, че трудовото правоотношение между страните е прекратено от
Инспекцията по труда - Д на 07.02.2020г. , считано от 21.10.2019г. Ответникът
възразява, че ищцата е полагала труд за сочения период. Твърди, че тя е
престирала труд 5 дни в периода 24.10.2018г. - 30.10.2018г., като в останалото
време не се е явявала на работа. Оспорва претенцията по основание и размер,
поради което моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа и правна страна и прави
следните правни изводи:
С оглед установеното в хода на производството
обстоятелство, че спрямо ответника по делото Е. ЕАД е открито производство по
несъстоятелност, настоящият съдебен състав следва да извърши преценка по
допустимостта на процеса и във връзка с изискването на чл. 637, ал. 1, изр. първо ТЗ. Настоящият
спор е трудов за парични вземания, поради което производството е допустомо.
Основното
задължение на работника по трудовия договор е да престира труд, а основното
задължение на работодателя е да му плаща възнаграждение за извършената работа.
В тежест на ищеца е да установи, че е полагал труд, а в тежест на работодателя
е да установи, че е заплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа и съответно при прекратяване на трудовото правоотношение с работника да
му заплати следващите му се обезщетения.
Видно
от представен по делото трудов договор №90/09.12.2010г. Т.В.-Б.Д. е заемала
длъжността „инженер химик“ при ответника Е. АД, като с Допълнително
споразумение от 01.04.2017г. трудовото правоотношение между страните е станало
безсрочно.
Видно
от разпореждане изх.№20006757/07.02.2020г. на Дирекция Инспекция по
труда-гр.Добрич на осн.чл.327 ал.1,т.10 във вр.с.чл. 327 ал.2 от КТ, трудовият
договор сключен между Е. ЕАД и Т.В. Ч.-Д., сключен на 09.12.2010г. е прекратен считано
от 21.10.2019г.
Направеното от ответника оспорване, че през
процесния период, за който претендира заплащане на трудово възнаграждение,
ищцата не е полагала труд, е неоснователно. Вещото лице по приетата и
неоспорена съдебно-счетоводна експертиза вх.№ 263682, л.99 от делото е направило
справка в базата данни на НАП, като е устоновило, че за периода м.07 2018г. до
м.05 2019г.,вкл. са подадени данни за осигураване на лицето. За този период дължимото
нетно трудово възнаграждение е в размер на 9598,42 лв. лв.
Данните подавани от работодателя в НАП са
такива за осигурителен доход, т.е. за начислени суми за изплащане на работника
в това число и когато на работника са начислени за плащане възнаграждения за
отпуск, за ДМС, за обезщетения по КТ и други суми подлежащи на облагане като
доходи. Липсват представени по делото писмени доказателства, установяващи
самоотлъчка на ищцата Т.Б.-Д.. Представените фишове за заплата, не биха могли
да се приемат за такова доказателство, тъй като не са подписани и надлежно
заверени.
Подаване на данни за осигурителен доход от
работодателя, представлява признание, че през съответния период ищцата е полагала труд, поради което
настоящият съдебен състав намира, че искът с правно основание чл.
128, т. 2 КТ е основателен до изчисления от вещото лице размер за сумата от
брутен размер от 12369,43 лв. за периода
м.07.2018г.-м.05.2019г.
В задължение на
работодателя е вменено отчисляване от следващото се възнаграждение и
обезщетения на работника или служителя за заплащане на ДДФЛ, здравно
осигурителни вноски, и останалите данъчни задължения, което задължение
независимо от прекратяване на ТПО не отпада, респективно не преминава върху
работника или служителя. Ето защо, дори исковата претенция да бъде уважена в
нетен размер, то работодателя следва при изплащането му да заплати следващите
се данъчни задължения, при присъждането й в брутен размер, то на работника
следва да се заплати чистата сума след заплащане на съответните данъчни
задължения от работодателя. Исковете следва да се уважат така както са
предявени, в техния брутен размер за сумата от 12369,43 лв. за периода
м.07.2018г.-м.05.2019г. и отхвърли за горницата над тази сума до 18 628,13 лв. и
за периода от м.06.2019г. до 13.11.2019г.
Съгласно уговореното между страните /
споразумение от 01.04.2017г./ работодателят е следвало да изплаща дължимото
трудово възнаграждение в края на следващия месец. Поради което, законната лихва
върху всяка една главница се дължи от 1 число на последващия месец за който е
дължимо възнаграждението.
Размера на законната лихва е
нормативно определен с ПМС. Доколкото правнорелевантен за размера на лихвата е
основният лихвен процент на БНБ, определян с решения на УС на БНБ, обнародвани
периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на размера на лихвата до
предявяване на иска не са необходими специални знания, налагащи назначаване на
вещо лице. След извършване на изчисление, чрез аритметични операции, и при
използване на база данни в компютърен продукт АПИС ФИНАНСИ, съобразно обявения
лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи размера на
дължимите обезщетения за забава върху дължимите трудови възнаграждения в нетен
размер общо в размер на 1026,43 лв.
Обезщетението за забавено
изпълнение в размер на законната лихва се дължи
само върху нетната сума и поради тази причина съдът присъжда именно
нетната сума.
Съответно искът за присъждане на законна лихва
върху трудовото възнаграждение по чл.
245, ал. 2 КТ следва да се уважи за сумата от 1026,43 лв. и отхвърли за
горницата над тази сума 1026,43 лв. до претендираните 1262,95 лв.,както и за
периода от 16 число на месеца следващ този за които се дължи възнаграждението
до последно число на този месец.
За
да е основателен прадявеният иск с правно основание чл.224 от КТ е необходимо работникът да не е ползвал полагащият му
се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за
предходни години. Работодателят не доказа да е заплатил на работника
обезщетения във връзка с прекратеното трудово правоотношение. Същото е
прекратено считано от
21.10.2019г.
Ето защо, основателен е искът за заплащане на
обезщетение за неизползван плетен годишен отпуск за 20 дни за 2018 г. в претендирания размер от 1138 лв.,
съобразно заключението по ССЕ. Трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено считано от 21.10.2019г. Съдът прие, че същата е престирала труд до
м.05.2019г., съответно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се
дължи за 9 дни, за които дължимото обезщтетение съобразно заключението по ССЕ възлиза на 512,10 лв. Искът следва да се отхвърли за горницата над
сумата от 512,10 лв. до претендираните
1024,20 лв. и за 9 дни за 2019г.
Разпоредбата
на чл.221 ал.1 от КТ изрично вменява в задължение на работодателя заплащане на
обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение при прекратяване на
безсрочно ТПО поради
забавено плащане на трудово възнаграждение. В
настоящия случай ТПО е
прекратено с разпореждане
изх.№20006757/07.02.2020г. на Дирекция Инспекция по труда-гр.Добрич на
осн.чл.327 ал.1,т.10 във вр.с.чл. 327 ал.2 от КТ, поради
което на ищцата не
се дължи обезщетение по чл.221 от КТ и така предявения иск се явява неоснователен
и следва
да се отхвърли в претендирания размер от 113.95 лв.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати такса върху
уважения размер на всеки един от исковете за иска с правно основание чл. 128 от КТ 494,78
лв., по чл.245 от КТ 50 лв., по чл.224 от КТ, в
размер на 66 лв., т.е. общо 610,78 лева, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 150 лв.
Съдът приема противопоставеното, от ответника,
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна
на ищеца за неоснователно. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за
оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа
на писмен договор с клиента , но не може
да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния
вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното
от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004
г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение,
което определено съобразно нормативната уредба не води до извод за прекомерност
предвид цената на предявените искове и проведените съдебни заседания. Поради
което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. не е следва
да бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заплатено адв. възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 973,17
лв.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Е.“ ЕАД-в несъстоятелност, ЕИК ***да заплати на Т.В.Б.-Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 12369,43
лв. (дванадесет хиляди триста шестдесет и девет лева и четиридесет и три
стотинки)
, дължимо брутно трудово възнаграждение за периода м.07.2018г.-м.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата
молба в съда-09.12.2019г. до окончателното заплащане на задължението , на
осн.чл.128 от ГПК,
като отхвърля иска за горницата над 12369,43 лв. до
претендираните 18 628,13 лв. и за периода от м.06.2019г. до 13.11.2019г.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕАД-в несъстоятелност, ЕИК ***да заплати на Т.В.Б.-Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на
1026,43
лв. (хиляда двадесет и шест лева и
четиридесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава върху дължимо
нетно трудово възнаграждение за периода м.07.2018г.-м.05.2019г., считано
от 1 число на последващия месец за който
е дължимо месечното възнаграждение до 09.12.2019г. на осн.чл.245 от КТ, като отхвърля иска за горницата над 1026,43 лв. до претендираните 1262,95 лв.,както и за периода от 16 число на
месеца следващ този за които се дължи възнаграждението до последно число на
този месец.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕАД-в несъстоятелност, ЕИК ***да заплати на Т.В.Б.-Д., ЕГН **********,
с адрес ***
сумата от 1138 лв.
(хиляда сто тридесет и осем лева ) представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 20 дни за 2018г. и сумата от 512,10 лв. (петстотин и дванадесет лева и десет
стотинки) представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 9 дни за 2019г., ведно със законната лихва върху главниците считано от
подаване на исковата молба в съда-09.12.2019г. до окончателното заплащане на
задължението на осн.чл.224 от КТ, като отхвърля иска за горницата над сумата от 512,10 лв. до
претендираните 1024,20 лв., обезщетение
за 9 дни за 2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.В.Б.-Д., ЕГН **********, с адрес *** иск срещу
„Е.“ ЕАД-в несъстоятелнст, ЕИК ***да
заплати сумата от
1137,95 лв.
представляваща обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕАД-в несъстоятелнст, ЕИК ***да заплати на Т.В.Б.-Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 973,17
лв. ( деветстотин седемдесет и три лева и седемнадесет стотинки),
представляваща заплатено адв. възнаграждение на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕАД-в несъстоятелнст, ЕИК ***да заплати по сметка на ВРС сумата от 610,78 лева (шестстотин и десет лева и седемдесет и осем стотинки), дължима дж.такса, както и сумата в размер на 150 лева (сто и
петдесет лева), разноски от бюджета на съда, на осн. чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД: