Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
Гр.Разград,
27. 10. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският окръжен съд в публично заседание
на трети октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Съдия: Анелия Йорданова
при секретаря Д. Г., като разгледа
докладваното от съдия Ан. Йорданова гр.
д. № 68 по описа за 2014 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Исковете са с правно основание чл. 124, ал.
5 ГПК и чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от Д.С.Х. *** против Ж.Д.Н. и К.Ж.К. *** съдия в Окръжен съд - Варна. С протокол за
случайно разпределение била определена за съдия – докладчик по гр.д. №
1602/2011 г. по опис на ВОС , по което е страна ответницата К.Ж.К.. На
20.03.2012 г. с вх. Per. № 9249/ 20.03.2013 г. ответницата К. като
страна по гр.д. № 1602/ 2011 г. по опис
на ВОС депозирала искане за отвод на ищцата в качеството й на съдия –
докладчик, като посочила, че „и във връзка с други
обстоятелства свързани с настоящото производство и страните по него..." е сезирала Министъра на правосъдието,
Инспекторат към ВСС с жалба от месец декември 2012 г. На 21.03.2013 г. с вх. Per. № 9344 от 21.03.2013 г. К.Ж.К. като страна
по същото гражданско дело депозирала Сигнал до Председателя на ВОС, в който
посочила, че „и във връзка с други обстоятелства свързани с
настоящото производство и страните по него..." е сезирала Министъра на правосъдието
Инспекторат към ВСС с жалба от месец декември 2012 г. На 25.03.2013 г. с вх.
Per. № 9751 от
25.03.2013 г. К. като страна в същото гражданско дело депозирала Искане за
отвод с копие до Председателя на ВОС, до Главния Прокурор на Р България, до
Комисията по „Професионална етика и превенция" към ВСС, в което заявила че
„са
налице обстоятелства, свързани с настоящото производство, страните по него,
както и процесуалните представители”. Посочила, че в предходната молба „умишлено не е
посочила какви са
конкретно обстоятелствата, поради
„извършването на проверка по тях". По нататък в текста ответницата К. посочила,
че тези обстоятелства касаят ищцата, действията й като
магистрат по делото и страните по него и
били свързани освен с всичко друго и с искане отправено до нея за заплащане на
парична сума с оглед благоприятен за нея изход от делото. Посочила е, че във връзка с нейния сигнал,
има образувана преписка, по която се извършва проверка във ВКП /Специализирана
прокуратура/ и изложила твърдение, че
ищцата не е безпристрастна и чужда на правния спор - доказателства и
обстоятелства, за което била изложила подробно в сигналите до институциите.
В молба вх. Per. № ВП - 0185 от 25.03.2013 г. до Председателя
на ВОС ответницата К. е изложила твърдение, че
”от началото на 2011 г. попаднах в мрежата на една
организирана престъпна група, в
която основна роля заемат няколко адвокати
и които са подпомагани от магистрати, заемащи
длъжности във Вашата институция. По повод на това съм подала няколко искания за
отвод, един от които е на 20.03.2013 г. Съдия Д.Х. не се отведе от насроченото
дело за 04.04.2013 г….и моля за лична среща с Вас при която да Ви представя
писмени доказателства относно подадените от мен сигнали.".
В сигнал с вх. Per. № ВП - 0184 от 25.03.2013 г. адресиран до
Председателя на ВОС, до Главния прокурор на Р България и до Комисията по
„Професионална етика и превенция" към ВСС , ответницата К. е направила
изложение за действия, осъществени от адвокат от ВАК в присъствието на други
две лица, едното от които втория ответник - Ж.Н. също адвокат от ВАК и процесуален
представител на К.Ж.К. по гр.д. №
1602/2011 г. по опис на ВОС. В молбата си е изложила твърдение, че след срещата
- на 23.10.2012 г. веднага след поискване на сумата, К. е сезирала ДАНС чрез ТД
НС - Варна и че „освен това трябваше да отложа делото, което беше
насрочено за 25.10.2012 г. , за по-късна дата с оглед оперативната работа на
службата".
Ищцата по настоящото дело твърди, че всички
писмени молби и сигнали, описани по-горе са съставени от втория ответник Ж.Д. К.,
който е процесуален представител на
ответницата К.Ж.К. по гр. д. № 1602/ за 2011 г. по опис на ВОС./Пълномощно, приложено
на л. 16/.
В исковата молба се твърди, че в края на м.
ноември 2012 г. ответницата К. заедно с Р.Ч.
посетили кантората на адв. И.К. от САК, находяща се в гр.Варна и тя разказала
как „една много корумпирана съдийка" и е поискала сумата от 20 000 лева по
гр.д. № 1602/2011 г. по описа на ВОС и че съдията - докладчик Д.Х. й поискала тази сума.
В края на м. март 2013 т. ответницата К. се
срещнала с Г.А.-П. и Й.П. и им казала, че ищцата Д.Х. в качеството й на съдия
по гр.д. №
1602/2011 г. по опис на ВОС поискала от нея сумата от 20 000 лева. Ищцата
твърди, че познава Й.П., тъй като е част от нейния приятелски кръг, а неговата
сестра Г.А.-П. е нейна съседка и приятелка.
В исковата молба се сочи, че с
поведението си двамата ответници са
причинили на ищцата неимуществени, които се изразяват в злепоставяне, уронване
на авторитета й, създаване на съмнение относно нейния професионализъм, чест и
безпристрастност като съдия пред Председателя на Варненски окръжен съд, пред
служителите, които имат достъп до кабинета на Председателя, пред участниците
във гр. д. № 1602/2011 г. по опис на
ВОС, всички служители на Варненски окръжен съд, които имат достъп до електронната
система, в която се сканират и съхраняват документи, отразяването на тези
сигнали върху личното й трудово досие във ВОС, пред ВСС, Инспекторат към ВСС,
ДАНС, Главния прокурор на РБ, Прокурори от СП, Р.Ч., Й.П., Г.А. – П., както и пред неограничен кръг лица, т.е.
всеки, който по повод изпълнение на служебните си задължения е имал служебен
достъп до сигналите и исканията за отвод описани в исковата молба.
В петитума на исковата молба ищцата е
посочила, че:
1.Моли съда да постанови решение, с
което на основание чл. 124, ал.5 от ГПК да установи, че в периода от 20.03.2012
г. до 25.03.2013 г. вкл. в сградата на Варненски Окръжен съд, Гражданско
деловодство и деловодството водено в Кабинета на Председателя на Варненски окръжен
съд чрез подаване на Искане за отвод с вх. Per. № 9249 от 20.03.2013 г., Сигнал с вх. Per. № 9344 от 21.03.2013 г., Искане за отвод с
вх. Per. № 9751 от
25.03.2013 г. с копие - до председателя на ВОС, до Главния Прокурор на Р
България, Комисията по „Професионална етика и превенция на корупцията" към
ВСС, Молба с вх. Рег.№ ВП - 0185 от 25.03.2013 г. и Сигнал
с вх. Per. № ВП -25.03.2013
г. до Председателя на ВОС, до Главния прокурор на Р България, до комисията по
„Професионална етика и превенция" към ВСС депозирани от К.Ж.К. и изготвени
/с изкл. на Молба с вх. Рег.№ ВП - 0185 от 25.03.2013 г./ от Ж.Д.Н. в
качеството им съответно на страна и на пр. представител по гр.д. № 1602 по опис
на ВОС за 2011 г. е осъществен състав на престъплението - клевета,
разпространена в писмен вид, нанесена публично, на длъжностно лице - съдия Д.Х.
от ВОС, при изпълнение на функциите възложени й с протокол за случайно
разпределение от 22.08.2011 г. на основание чл. 148 . ал.2 т.1.2. и 3 вр.чл.
147, ал.1 от НК.
2.Моли
да бъдат осъдени ответниците солидарно да й заплатят сумата от 50 000 лева,
която претендира като обезщетение за нанесени неимуществени вреди от
противоправното поведение на ответниците - разпространение на клеветнически
твърдения, обективирани в Искане за отвод с вх. Per. № 9249 от 20.03.2013 г., Сигнал с вх. Pег. №
9344 от 21.03.2013 г.. Искане за отвод с вх. Per. № 9751 от 25.03.2013 г. с копие до
председателя на ВОС, до Главния Прокурор на Р България, Комисията по „Професионална
етика и превенция на корупцията" към ВСС, Молба с вх. Рег.№ ВП -0185 от
25.03.2013 г. и Сигнал с вх. Per. № ВП - 25.03.2013 г. до Председателя на ВОС,
до Главния прокурор на Р България, до комисията по „Професионална етика и
превенция" към ВСС, депозирани от К.Ж.К. и изготвени /с изк.л. на Молба с
вх. Рег.№ ВП - 0185 от 25.03.2013 г./ от Ж.Д.Н. в качеството им, съответно на
страна и на пр. представител по гр.д. № 1602 по опис на ВОС за 2011 г. , ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, на основание чл. 45 и 86 от ЗЗД.
3. Моли съда да постанови решение, с което
на основание чл. 124. ал.5 от ГПК да установи, че в края на м. ноември - началото
на м. декември 2012 г. в гр.Варна, в адвокатската кантора на адв. И.К. от САК,
находяща се на бул. „Осми приморски полк", в присъствието на адв. И.К.,
лицето Р.Ч. и неустановени лица, ответницата К.Ж.К. е осъществила състав на
престъплението клевета, нанесена публично, на длъжностно лице - съдия Д.Х. от
ВОС по повод изпълнение на функциите й възложени с протокол за случайно
разпределение от 22.08.2011 г. по гр.д. № 1602 по опис на ВОС за 2011 г. , на
основание чл. 148 , ал.2 т. ,2. и 3 вр.чл. 147, ал.1 от НК.
4. Моли да бъде осъдена ответницата К.Ж.К.
да заплати на ищцата сумата от 20 000 лева, която претендира като обезщетение
за нанесени неимуществени вреди от противоправното й поведение - публично
разпространение на клеветнически твърдения в адвокатската кантора на адв. И.К.
от САК, находяща се на бул. „Осми приморски полк", в присъствието на адв. И.К.,
лицето Р.Ч. и неустановени лица в качеството й длъжностно лице по повод
изпълнение на задълженията й като съдия докладчик по гр.д. № 1602 по опис на
ВОС за 2011 г. , ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл. 45 и
86 от ЗЗД.
5.Моли съда да постанови решение, с което на
основание чл. 124. ал.5 от ГПК да установи, че в края на м. март - началото на
м.април 2013 г. в гр.Варна, пред лицето Й.П.А. ответницата К.Ж.К. е осъществила
състава на престъплението клевета на длъжностно лице - съдия Д.Х. от ВОС, по
повод изпълнение на функциите, които са и били възложени с протокол за случайно
разпределение от 22.08.2011 г. като съдия докладчик по гр.д. № 1602 по опис на
ВОС за 2011 г. на основание чл. 148 . ал.2 т. 3 вр.чл. 147. ал.1 от НК.
6.Моли да бъде осъдена ответницата К.Ж.К. да
й заплати сумата от 10 000 лева., която претендира като обезщетение за нанесени
неимуществени вреди от противоправното й поведение - разпространение на
клеветнически твърдения пред Й.П.А. в качеството й на длъжностно лице по повод
изпълнение на задълженията й като съдия - докладчик по гр.д. №/1602 по опис на
ВОС за 2011 г. , ведно със законна лихва върху тази сума, считано от дата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл. 45 и
86 от ЗЗД.
В
първото по делото съдебно заседание ищцата е пояснила исковата молба, като
твърди, че по т. 1, т. 3 и т. 5 от исковата молба приписаните деяния на ищцата
осъществяват състав на престъплението „Подкуп” по смисъла на чл. 301, ал. 1 от НК „Длъжностно лице, което поиска облага, която не му се следва” и ал. 3
„Получаване на облага от длъжностното лице , за да извърши друго престъпление
във връзка със службата си”, като другото престъпление е такова по чл. 282, ал.
2 от НК- извършено деяние по ал. 1 на чл. 282 НК-нарушение на служебните
задължения от длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение с цел да
набави за себе си облага. По този начин е осъществен състава на престъплението
по чл. 147, ал. 1 във вр. с чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от НК-клевета, извършена публично, разпространена по друг начин, чрез писмени
материали пред съд и по отношение на длъжностно лице. По т. 5 от исковата молба
освен изложеното по-горе, се съдържа и приписване на престъпление по чл. 321,
ал. 3 от НК „престъпна група с участие на длъжностно лице”.
Постъпил
е писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК от ответника Ж.Д.Н.. Оспорва предявените срещу него и ответницата К.
искове с правно основание чл. 124, ал.5 ГПК , вр. чл.45 ЗЗД като неоснователни
и ги оспорва в цялост по основание и размер. Твърди, че исковата молба е противоречива и с неясно съдържание, относно това кои конкретни позорни обстоятелства
или приписване на кои престъпления са твърдяни и изложени и от двамата
ответници в депозираните от страната по гр.д.№ 1602/2011 г. на ВОС искания за
отвод по реда на ГПК, както и в посочените сигнали и молби до Председателя на
ВОС. По молба /искане/ за отвод по чл. 22 ал.1 т.6 ГПК , депозирана от Кр. К. по гр.д. № 1602/2011 г. ВОС с № 9249/20.03.2013 г.
страната е упражнила процесуални права,
изложила е съображения във връзка с производството по гр.д. № 1602/2011 г. на
ВОС. Упражняването на тези права е напълно правомерно, тъй като всеки има право
на справедлив и публичен процес в разумен срок, от независим и безпристрастен
съд , съгласно чл. 7. (1) от ЗСВ, в съответствие с принципите на ГПК и чл. 6 от
ЕКПЧОС. Ответникът твърди,
че по искане за отвод,
както и сигнал до председателя на ВОС № 9444/21.03.2013 г., ищцата, като съдия
се е произнесла с определение от 21.03.2013 г. , с което оставя без уважение
искането за отвод, тъй като според магистрата с действията си страната е
упражнила свои права, освен това пак в определението, ищцата е посочила, че
макар и да се сочат - жалби до МП, Инспекторат при ВСС, както и сигнал до Адм.
Ръководител на ВОС , това не са обстоятелства които да пораждат съмнения в
липса на безпристрастност. На
25.03.2013 г. е постъпило второ искане за отвод с вх. №
9751/25.03.2013 г. , по което ищцата се е произнесла с определение, с което го
е оставила без уважение. Изрично в определението е посочено, че изнесените
факти за сезирани институции - МП, Инспекторат при ВСС, ВКП, Специализиран
прокуратура, по съображения неизвестни на съда, не формират каквото и да е
субективно отношение към съдията докладчик. Посочено е, че подаването на
сигнали е упражняване право на страната да сезира определени институции. Според
ответника е налице пълно противоречие с посоченото в исковата молба /за
изпитване чувство на угнетеност и омерзеност и т.н./ и изложеното в двете
определения от 21.03.2013 г. и от 26.03.2013, с които ищцата не е уважила
искането за отвод по делото, същата не е възприела информацията, която има от
колеги и приятели, за действията на ответницата К., както и твърденията в
исканията за отвод, като такива - за „клевета, разпространена в писмен вид,
нанесена публично, на длъжностно лице", нито за клеветнически твърдения,
че подпомага организирана престъпна група и т.н..., така както твърди
впоследствие в исковата молба. Освен това към тези дати, тя не е изпитвала
„чувство на угнетеност и омерзеност" от противоправно деяние, както и не
се е считала за предубедена по делото, поради което и не се е отвела. Според ответника, посочените в исковата
молба сигнали с вх. № 9249/20.03.2013 г.; 9344/21.03.2013 г.; 9751/25.03.2013
г. , както и възприетите от ищцата разкази на колеги и приятели, за поведението
на ответницата К. по никакъв начин не могат да обосноват твърденията в исковата
молба за съдържащи се в сигналите позорни обстоятелства, както и за
клеветнически твърдения, че подпомага организирана престъпна група. Счита, че
това е така , защото до 27.03.2013 г. , видно от постановените определения на
ищцата, с които не са уважени исканията за отвод по гр.д. № 1602/2011г. ВОС ,
същата изрично е посочвала, че не се счита за предубедена по смисъла на ГПК при
разглеждане на производството по гр.д. № 1602/2011 г. ВОС, независимо , че е
била наясно от своите приятели и колеги за „фриволното поведение на
ответницата" , „злобните и закани" , както и за изнесени факти за
подадени сигнали от страната по настоящото дело К. К.. В противен случай
обратното би означавало, наличие на процесуални предпоставки по смисъла на ГПК
за отвод на съдията докладчик по гр.д. № 1602/2011 г. далеч преди отвеждането
му на дата 27.03.2013 г. В исканията за
отвод, никъде не са
отразени конкретни обстоятелства характеризиращи отрицателно ищцата, включително
и в качеството й на длъжностно лице . Отделно от това, в исковата молба никъде
не се твърди , че горепосочените отводи по реда на чл. 22 ал.1 т.6 от ГПК ,
както и сигналите и молбата са в нарушение на нормативната уредба. Напротив
това е видно и постановените и посочени по-горе определения на ищцата Х. по
гр.д.№ 1602/2011 г. на ВОС. Ответникът
счита, че не са налице данни за негова или на ответницата Кр. К. неправомерна
деятелност под формата "разгласяване на позорни обстоятелства". Никъде в нито един от цитираните в
исковата молба искания за отвод,
сигнали до Председателя на ВОС и Молба до председателя на ВОС, не е твърдяно,
че ищцата Х. подпомага организирана престъпна група или пък, че е поискала
„подкуп" в размер на 20 000 лева.
Дори, според ответника, самата ищца в исковата молба твърди, че „липсва
конкретика за участие в престъпна група". Липсата
на данни за обективна съставомерна деятелност по чл. 147 НК и в двете й форми
налага извод за неоснователност на иска по чл. 124, ал.5 ГПК. Всички посочени в
исковата молба сигнали, молби и др. подадени от ответницата К., съставляват
упражняване на процесуални права на страната по едно гражданско дело. Твърди се
също така, че не са представени доказателства, относно вредите и причинната им
връзка с деянието. Напротив изрично в исковата си молба ищцата твърди, че се
„радва на уважението и признанието на колегите съдии и адвокати с изявен и
общопризнат професионализъм. Радва се на уважението на съученици, състуденти,
съседи, близки и приятели. За много от тези хора нейният морал е
безспорен". Депозираните
отводи, сигнали и молбата, са били адресирани до органи с делегирана от закона
компетентност, като не се е целяло или дори допускало медийното им
оповестяване. Освен това
сигналите и молбата адресирани до Председателя на ВОС не
са входирани в общо съдебно деловодство на ГО, а
са с отделен вх. № и се съхраняват в специална папка. Достъп до това деловодство има единствено
Административния секретар, който отговаря за него, както и Председателя на
съда, но не и други лица , както се твърди в исковата молба. По тези съображения ответникът счита, че
предявения иск по чл. 45 ЗЗД е неоснователен.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответницата К.Ж.К.. Твърди, че предявените три установителни
иска за установяване на престъпни обстоятелства, относно три различни по време и място
престъпления от частен характер, които се твърди да са от значение за уважаване
на исковете с пр.осн. чл. 45 от ЗЗД, са недопустими.
Аргумент на тяхната недопустимост е задължителната за съдилищата практика по
Решение № 256 от 14.07.2011 година по гр.д. № 757/2010 година на ВКС, IV г.о.,
ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и определящо изчерпателно случаите на
допустимост на исковете с пр.основание чл. 124, ал. 5 от ГПК. В исковата молба ищцата е признала, че настъпилата
погасителна давност за наказателно преследване на престъплението «клевета» по
НК е в пряка резултатност от нейното бездействие. Следователно, същата не може
да се позовава на обективната невъзможност да предяви защита по реда на НПК
(поради изтекла давност за възбуждане на наказателно преследване) с подаването
на исковете по чл. 124, ал. 5 пред гражданския съд. И по
трите установителни иска към датата на предявяването им умишлено е пропуснат
преклузивния срок за предявяване на тъжба пред РП за твърдяните престъпления от
частен характер. Ищцата не сочи да
са били налице обстоятелства, обуславящи обективни по смисъла на чл. 124, ал. 5
от ГПК пречки за възбуждане или продължаване на наказателно преследване, не
представя доказателства в този смисъл, поради което и ищцата не е
обосновала допустимост на претенциите си по т. 1, т. 3 и т. 5 от петитума на
ИМ.
По
същество ответницата К. излага становище, че всички изложени от ищцата обстоятелства
досежно обосноваване извършени от ответниците престъпни деяния по първия
установителен иск, на който се основава
претенцията й по чл. 45 от ЗЗД с цена на иска 50 000 лева, са
неверни, поради което искът е неоснователен. Никъде в
съдържанието на цитираните доказателства - искане за отвод вх. №
9249/20.03.2013 година на ВОС; искане за отвод вх. № 9751 от 21.03.2013 година
на ВОС; Сигнал до Председателя на ВОС вх. № 9344/21.03.2013 година по описа на
ВОС и молба вх. № ВП-0185 от 25.03.2013 година по описа на ВОС не са визирани и
изтъкнати уличаващи персонално и лично съдия Х. обстоятелства за това, че
именно лично тя е искала подкуп от 20 000 лева, или че именно лично тя има нещо
общо с организирана престъпна група, подпомагана от магистрати. Навсякъде в
цитираните по-горе искания за отвод и сигнали К. и ответникът Н. свидетелстват
за това как не съдия Х., а адвокат М.Н. - адвокат от ВАК, е поискала от К. пред свидетели -единия от
които Н., сумата от 20 000 лева, за да се разгледат в полза на ищцата К.
исковете по гр.д. № 1602/2011 година на ВОС, по което тогава съдия-докладчик е Д.Х.,
съгласно Протокол за случайно разпределение от 22.08.2011 година. Съдържанието
на тези сигнали и искания за отводи, според ответницата са известни на ищцата,
същата умишлено прикрива обективната истина, че не К. и Н., а друго лице е
действителния причинител на увреждането, което ищцата цели да обезщети от
имущество от патримониума на ответниците. Това лице е адвокат М.Н. от ВАК.
Твърди, че са налице ясни индиции, че както ищцата, така и ответниците, са
субекти на деликтно поведение и действия на третото лице - адв. М.Н., ВАК,
което именно лице е уличило ищцата като субект на възможно корупционно
вмешателство, от една страна, а от друга - е накарало ответницата, предвид
вменената й от това лице угроза да търпи последиците от евентуално вмешателство
на ответната страна в съдебното правораздаване, да се защити, като подаде
сигнали за проверка по случая и искане за отвод на съдията по делото.
Ответницата твърди, че считано от датата на завеждане на иска през 2011 година
до 15.02.2013 година съдопроизводството по делото е било два пъти прекратявано
още в хода по допустимост; две години по делото нямало изготвен доклад; не
можело да достигне фазата в хода по доказателствата и по същество пред първата
съдебна инстанция, което К. преценявала, че се дължи на неправилни
прекратителни определения по делото, които са отменени от въззивния съд, като
неправилни съдебни актове на първоинстанционния съд в лицето на председателя Д.
Х.. През този период всички имоти СИО били възложени от ЧСИ на съпруга Т.К. за
несъществуващ дълг на К. по изпълнителен лист, издаден заради споразумение,
чиято нищожност се иска да се докаже с решение по гр.д. № 1602/2011 г. на ВОС.
Този факт и фактът, че в периода на възпрепятстване хода на съдопроизводството
пред ВОС, имотите от К. са вече прехвърлени на трети лица, довело ответницата К.
до състояние, в което, преценявайки фактите и съвпаденията, лесно да бъде
манипулирана с твърдения за корупция на съда и да повярва на твърденията на
адв. Н., заради което и подала сигналите до контролните органи и тези по
превенция на корупция при ВСС. Въпреки манипулациите на адв. Н., в своите
сигнали ответницата не си позволила да уличава и обвинява по какъвто и да било
пряк и/или позорящ начин ищцата Д. Х., напротив - във всички сигнали изцяло
визирала само действията на адв. М.Н. от ВАК, която пред свидетели (единия
ответника Н.) й поискала сумата от 20 000 лева, но не като адвокатски хонорар.
Ответницата отрича да е осъществила
твърдения от ищцата състав на престъпление от частен характер - клевета, нанесена
публично, на длъжностно лице - съдия Д.Х. от ВОС по повод изпълнение на
функциите й по гр.д. № 1602/2011 година на ВОС, по чл. 148, ал. 2, т. 2 и 3,
вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, както и отрича да са налице деликтни по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД деяния от нейна страна, относно твърдяното от ищцата
разпространяване на клеветнически твърдения срещу нея в адвокатската кантора на
адв. И.К.. Всички изложени обстоятелства не отговарят на истината. В кантората
на К. била само веднъж, по друго време и по съвсем друг повод, по който
страните в този процес нямат никакво отношение. Отишла да търси адвокат за
завеждане на дела на неин клиент в съда в Страсбург и не е злословила за ищцата
Х..
Ответницата твърди, че не е осъществила
твърдения от ищцата състав на престъпление от частен характер - клевета на
длъжностно лице - съдия Д.Х. от ВОС по повод изпълнение на функциите й по гр.д.
№ 1602/2011 година на ВОС, по чл. 148, ал. 2, т. 2 и 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, както и отрича да е причинала вреди по смисъла на чл. 45 от ЗЗД по повод
деликтни деяния от нейна страна, в частност - разпространяване на клеветнически
твърдения срещу Д.Х. пред лицето Й.П.А.. Всички изложени обстоятелства не
отговарят на истината. Не познава и никога не е виждала лицето Й.П.А.. Познава
единствено Г.А.-П. по повод на неин ангажимент към роднина.
Ответницата оспорва предявените искове по
чл. 45 от ЗЗД по размер, като твърди, че са силно завишени.
На
осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК е конституирана като трето лице помагач на
ответницата К.К. - адвокат при Адвокатска колегия Варна М.Н.Н.. Същата оспорва
исковете за установяване на престъпно
поведение на ответницата К. като недопустими. Оспорва твърденията, изложени в
писмения отговор, подаден от ответницата К. К., като заявява, че са неверни.
Съдът, като прецени твърденията
и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцата Д.Х. от 2006 г. е била назначена и понастоящем изпълнява длъжността „Съдия” в ОС Варна. От
приложеното по делото копие от гр. д. № 1602/ 2011 г. по описа на ОС Варна се
установява, че същото е било образувано по предявена искова молба от К.Ж.К. против Т. Д. К.. Ищцата е била определена с
протокол за случайно разпределение за съдия – докладчик по същото дело. На 20.
03. 13 г. К.К. е депозирала по делото Искане за отвод вх. № 9249. В искането
твърди, че с Определение от 07. 09. 11 г. е допуснато обезпечение на всички
предявени от нея искове чрез спиране на
изпълнението по и. д. № 20117190400034
при ЧСИ с рег. № 719 с взискател Т.К.. С
Определение № 1716/ 18. 06. 12 г. е
допуснато обезпечение на исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 108 ЗС
чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху 1/ 2 ид. ч. от недвижим имот – апартамент в гр. Варна.
След постановяване на тези определения, производството по гр. д. № 1602/ 11 г.
било прекратявано два пъти с определения, които били отменяни от ВАпС. Във
връзка с тези постановени актове, с които съдия Х. била формирала мнение,
относно допустимостта на исковете, предявени от К. и „във връзка с други
обстоятелства, свързани с производството по делото и страните по него”, К.
заявява, че е сезирала Министъра на правосъдието, Инспектората към ВСС с жалба
от м. декември 2012 г., тъй като правото
й на справедлив процес било накърнено. Това право било накърнено, като е изложила, че „справедливия процес изисква пълно
безпристрастие на съдията разглеждащ конкретния спор…Дори и да не се считате за
предубедена, считам, че визираните по-горе обстоятелства, пораждат основателни
съмнения във вашата безпристрастност при решаване на спора по гр. д. № 1602/
2011г. ВОС, което не следва да се допуска. ” Според К. били налице
предпоставките на чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, с оглед на което е заявила
молбата за отстраняване от участие по делото на съдия Х.. С Определение № 914/
21. 03. 13 г. съдия Х. е оставила без уважение искането за отвод, като е
приела, че не са налице обстоятелства, формиращи предубеждение у нея, относно
изхода на спора, излагайки „…в това число и след като страната е депозирала
жалби до Министъра на правосъдието и Инспекторат към ВСС. Съдията докладчик
счита, че с тези действия страната е упражнила свои права, които не са част от
процеса по разглеждане на конкретния спор и това не води до формиране на
субективно отношение към изхода по същество.”
С
вх. № 9344/ 21. 03. 13 г. К.К. е подала
Сигнал до Председателя на ОС Варна с искане да бъде отстранен от участие в гр.
дело № 1602/ 11 г. съдия Х.. В сигнала са изложени същите обстоятелства, както
в Искане за отвод вх. № 9249/ 20. 03. 13 г.
На 25. 03. 13 г. с вх. № 9751/ 25. 03. 13 г.
К. К. е подала Искане за отвод до ОС Варна с копие до: Председател на ОС Варна,
Главен прокурор на Р България, Комисия по „Професионална етика и превенция на
корупцията” към ВСС. Искането е отправено до съдия Х. с молба да се отстрани от
участие по гр. д. № 1602/ 11 г. Освен
изложеното в предходното Искане за отвод вх. № 9249/ 20. 03. 13 г., К. е
изложила и следното: „…В тази молба аз умишлено не посочих какви са конкретно
обстоятелствата поради извършването на проверка по тях към настоящия момент. Тези обстоятелства касаят лично
Вас, действията Ви като магистрат но настоящото дело, страните по делото, както
и процесуалните представители и са свързани освен с всичко друго и с искане
отправено до мен за заплащане на парична сума с оглед благоприятен /в моя
полза/ изход от делото. Във връзка с моя сигнал, има образувана преписка, по
която се извършва проверка във ВКП /Специализирана прокуратура/…В тази връзка,
твърдя че вие не сте безпристрастна, както и че не сте чужда на правния спор -
доказателства и обстоятелства, за което съм изложила подробно в сигналите до
институциите посочени по-горе. ”
С
вх. № ВП-0184/ 25. 03. 2013 г. К.К. е подала Сигнал до Председателя на ОС
Варна, с посочени в него адресати и Главен прокурор на Р България, Комисия по „Професионална етика
и превенция на корупцията” към ВСС. В сигнала К. твърди, че въпреки исканията
й, съдия Х. не се отвела от участие по гр. д. № 1602/ 11 г. В края на месец
октомври 2012 г. в офиса й в гр. Варна
адвокат М.Н. от ВАК в присъствието на адвокат Ж.Н., както и на колежката й А. С.„…ми отправи директно предложение да
заплатя 20 000 лева, за да имам благоприятен, в мой интерес съдебен акт и
то още след първото заседание по гр. д. № 1602/2011 г. ВОС! „ След отказа на К.,
адвокат Н. отговорила „…че тогава има и друга страна т. е идеше реч за
ответника по делото –Т.К..” Веднага след като й била поискана сумата от
адвоката, К. твърди, че трябвало да отложи насроченото за 25. 10. 12 г. дело,
тъй като сезирала ДАНС. Подала сигнал до ВКП, Специализирана прокуратура,
Министъра на правосъдието и няколко други инстанции.
С
вх. № ВП-0185/ 25. 03. 2013 г. К.К. е подала саморъчно написана Молба до
Председателя на ОС Варна, в която е изложила, че от началото на 2011 г.
попаднала в мрежа на една организирана престъпна група, в
която основна роля заемат няколко
адвокати и които са подпомагани от магистрати,
заемащи длъжности и „Във вашата
институция. По повод това съм подала и
няколко искания за отвод един от които е на 20. 03. 2013 год. Съдия Д.Х. не се отведе от насроченото дело
за 04. 04. 2013 г. По този повод Ви пуснах сигнал с вх. № ВП-0184/ 25. 03. 2013
год.”
С Определение № 967/ 27. 03. 13 г. съдия Х.
се е отвела от участие по гр. д. № 1602/ 11 г.
В Жалба вх. № 18/ 13/ 14. 01. 2013 г. на
Специализирана прокуратура, адресирана освен до Специализирана прокуратура,
така и до Министър - председател,
Президент, Главен прокурор, Министър на правосъдието на Р България К. е
посочила, че „…сезирала и ДАНС предвид правомощията които имат, с конкретен
сигнал за корупционна схема м-у магистрат от Окръжен съд Варна-съдия Д.Х. и
адвокат от ВАК –М.Н., за уреждане
/възмездно срещу 20 000 лева/ на благоприятен съдебен акт за ответната
страна в моя вреда, но въпреки обещанията и събраната оперативна информация,
ДАНС в лицето на ТД НС-Варна в последния
момент отказа съдействие! Към настоящия момент подадения сигнал до ДАНС се
оказа напълно достоверен, съдебния акт е постановен, съвсем целенасочено от
магистрата – Х. във вреда на К.К..”
С вх. № 43/ 26. 10. 15 г. по настоящото дело е
постъпил писмен отговор от ДАНС, че не са постъпвали сигнали, жалби, молби и
др. от адвокат Ж.Н., касаещи дейността на Д.Х. – съдия във ВОС.
С вх. № 5206/ 22. 12. 15 г. по
настоящото дело е постъпил писмен отговор от Инспекторат към ВСС, че няма
постъпили сигнали /жалби/ молби от Ж.Н. срещу Д.Х. – съдия във ВОС. Същото е
удостоверен и в писмо Изх. № 94-00-1164/ 2015 на ВСС.
Представено е от третото лице – помагач М.Н. копие от Постановление за
отказ да се образува наказателно производство от 04. 04. 2013 г. по преписка №
4-1674/ 2012 г. на СГП. Преписката е била образувана във връзка със справка от
ДАНС за установени от тях обстоятелства, свързани с евентуално участие на съдия
при ОС Варна в схема за уреждане на дела срещу заплащане. По преписката са били
снети обяснения от К. К., която е
твърдяла, че адвокат от Варна й е казал, че е близък със съдия Д.Х. и срещу
определена сума пари съдията ще се произнесе по воденото гражданско дело. Поради недоказаност е отказано да се образува
наказателно производство. Приложен е и
сигнала от К. вх. № 3-354/ 23. 10. 12г. до ВКП София, по повод на който е
образувана преписката. В сигнала К.
твърди, че адв. Н. й казала, че са приятелки със съдия Д.Х., че ще поговори и
ще види какво може да се направи. На
следваща среща й заявила, че „…още в едно заседание всички може да приключи в
моя полза като за тази услуга трябва да заплатя сумата от 20000 лв….Когато
реагирах ужасено, че тази сума е страшно голяма….стана съвсем ясно, че ако аз
не платя, то другата страна ще намери пари да плати …”
Приложено е писмо от ДАНС вх. № 2634/ 13. 06. 16г. по настоящото дело, с
което е отказано да се предостави информация по делото, относно следните факти:”
Подаван ли е до ДАНС сигнал от ответницата К.К., образувана ли е оперативна
преписка, искани ли са и прилагани ли са СРС, има ли декларация от К. по чл. 12
от ЗСРС, как е приключило оперативното дело, провеждано ли е белязване на парични
знаци…” В този смисъл е и постъпилия отговор от ДАНС вх. № 2453/ 02. 06. 16г.
по делото.
С писма вх. № 3119/ 14. 07. 16 г. и вх. № 3417/ 11. 08. 16 г. от Варненския
апелативен съд е постъпила справка, че в периода 01. 01. 2012 г. до 30. 09.
2013 г. в АС Варна не са постъпвали искания и съответно не са давани разрешения
за прилагане на СРС срещу Д.С.Х..
Постъпило е копие от преписка вх. № 3610/ 31. 08. 2016 г. на СРП вх. №
14350/ 2016 г. по описа на СРП. Преписката е образувана по повод сигнал от Д.Х.,
относно данни за извършено престъпление от К.К., която е депозирала сигнал във
ВКП с вх. № 3-354/ 23. 10. 2012 г. В преписката се съдържат сигнала от К. вх. №
3-354/ 23. 10. 12г. до ВКП София, Жалба вх. № 18/ 13/ 14. 01. 2013
г. на Специализирана прокуратура. С Постановление от 18. 08.
16 г. СРП е отказала образуване на ДП,
поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер от К.К. по
повод подадените от нея посочени по-горе жалби.
По делото са разпитани като свидетели И.К., Г.А.-П., Г. Г.-В., Е. М. и М. П..
Свидетелят И.К. е адвокат. Твърди, че през м. ноември 2012 г. по молба на
свой приятел приел в кантората си няколко лица, измежду които и ответницата К..
Търсели адвокатски услуги за трети лица. Разговаряли и К. заявила на К., че
„взимането на рушвети в съдебната система било рутинна практика, като за пример
посочи съдия Д.Х.…която й била взела или искала да вземе 20 хил. лв. или 20
хил. евро…, за да реши в нейна полза някакво дело, на ответницата. „ К. твърди,
че не разпитвал повече ответницата, не желаел да участва в такива разговори. Не
бил споделял обстоятелствата с друг, дори с ищцата. Разговарял само с адв. А./ пълномощник на
ищцата по настоящото дело/. Адвокатът на
ищцата го призовал като свидетел по настоящото дело.
Свидетелката Г.А.-П. е съсед и близка приятелка на ищцата. Познава и
ответницата К., която била пълномощник на нейна братовчедка за сключване на
договор за доброволна делба.
Свидетелката твърди, че в края на
м. март 2013 г. имали съвместна работа с нейния брат, нейния приятел и
ответницата К.. След като приключили, братът на свидетелката и ответницата К.
се качили в неговия автомобил, за да я откара.
Впоследствие братът на св. А. поискал да се срещнат със свидетелката и с
ищцата Х.. Тримата се срещнали в апартамента на св. А., където брат й разказал,
че К. провела телефонен разговор с неизвестно
лице и в приповдигнато настроение съобщила: „Отървах се най-накрая от тази
мръсница”. К. казала на брата на А., че предложила сумата 20 000 лв. на ищцата Х.. Последната не приела сумата и
изразила съмнение, че вероятно ищцата Х. е взела от другата страна 20 000
лв., за да реши делото. След този случай, ищцата Х. се променила, затворила се
в себе си, станала мълчалива. Била шокирана и стресирана от случилото си. Две
седмици след това, споделила със свидетелката, че ще излезе в неплатен отпуск.
През м. юни й съобщила, че е излязла в неплатен отпуск и ще отсъства от
страната. През м. септември се завърнала.
Със свидетелката се срещнали през м. октомври 2013 г. и ищцата била все във същото душевно
състояние и настроение. Това продължило около
една година.
Св. Г. е близка приятелка на ищцата и на цялото й семейство. Разказва, че
ищцата след като завършила специалността „Право”, започнала работа за около 3-4
години като помощник-следовател в ОСС Варна, работила като адвокат, явявала се
на различни конкурси. Започнала работа като съдия в РС Девня, след това в РС
Варна и от 2006 г. е съдия в ОС Варна.
Свидетелката твърди, че познава ищцата, като човек, притежаващ висок морал,
голямо трудолюбие, амбиция и желание да се усъвършенства професионално. По
характер бил весел човек, всеотдаен, с желание за контакти с хора с различни
професии, какъвто бил приятелския й кръг, много добра домакиня. През пролетта
на 2012г. ищцата се променила.
Отдръпнала се, станала умислена и споделила със свидетелката, че жена на
име К. й отправила много тежка клевета – ищцата, като съдия й поискала сума
пари, за да реши дело в нейна полза.
Св. Е.М. твърди, че присъствал на среща между адвокат М.Н., Т.К. - бивш съпруг на ответницата К.К. и сестрата на Т. К. – М.. Т.К. поискал да наеме като адвокат М. Н., но
същата отказала, като му обяснила, че Кр. К. също е поискала да я наеме като
адвокат по същото дело. Впоследствие, след като Н. проучила делото, била готова
да поеме защитата на К. срещу хонорар от 20 000 лв. Тогава К. отказала и обяснила, че не й трябва
адвокат по делото, а човек, който да направи контакт със съдията, за да реши
делата в нейна полза. К. отново посетила
адв. М. Н., поставила на бюрото й 2000 лв. , като казала, че това са парите Н.
да й поеме защитата, но последната отказала.
Св. М. Пеева е сестра на Т.К. - бивш съпруг на ответницата К.К.. Св. Пеева
и нейния брат са страни по дела срещу ответницата К.. Уговорили си среща през
м. октомври 2012 г. с адв. М.Н., за да представлява Т.К. по гр. д. № 1602/ 11г.
на ВОС. Когато Н. видяла документите им
обяснила, че вече е консултирала другата страна по делото и макар, че до
упълномощаване не се стигнало, тъй като поискания от нея хонорар от 20 000
лв. се сторил прекомерен за К., предвид адвокатската етика не може да поеме
защитата на К.. При друга среща Н. казала на св. Пеева, че К. не търсела
адвокат по делото, защото имала такъв, а търсела контакт със съда.
По делото е назначена съдебно - психологическа експертиза. Заключението е
изготвено въз основа на освидетелстване на ищцата и показанията на разпитаните
свидетели. Според психологическото изследване, ищцата е общителна, активна и
инициативна. Сдържана и чувствителна. Хармонична, креативна и рационална личност с
много добро социално функциониране. В професионално отношение търси развитие,
спокойствие и сигурност. Поставя като основна доминанта в развитието си
професионалната реализация и утвърждаване в обществото, често за сметка на
личния живот и създаване на свое семейство. Категориите личен и обществен морал
са водещи в ценностната й система, като социално психологически характеристики.
Заключението на вещото лице е, че от създалата се ситуация ищцата е преживяла
силно огорчение, обида и безпокойство, придружени с редица негативни чувства на
унижение, оскърбление, усещане за провал и уронване на престижа, авторитета и
достойнството й на магистрат. Дискредитирането, използването на неверни
злепоставящи факти я поставят в стресова ситуация, нарушаваща обичайния ритъм
на живот. Новопоявилата се ситуация ищцата възприема като застрашаваща,
намаляваща нейното достойнство, престиж, самочувствие и авторитет като съдия.
Въз основа на тази фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Предявеният от ищцата иск с правно основание
чл. 124, ал. 5 от ГПК по т.1 от исковата молба с правно основание чл. 124, ал.
5 от ГПК против ответницата К.К. и Ж.Н. е процесуално недопустим и следва да се
остави без разглеждане. Ищцата претендира
да бъде установено, че в периода от 20.03.2012 г. до 25.03.2013 г. вкл. в
сградата на Варненски Окръжен съд, Гражданско деловодство и деловодството
водено в Кабинета на Председателя на Варненски окръжен съд чрез подаване на
Искане за отвод с вх. Per. № 9249 от 20.03.2013 г., Сигнал с вх. Per. № 9344 от 21.03.2013 г., Искане за отвод с
вх. Per. № 9751 от
25.03.2013 г. с копие - до председателя на ВОС, до Главния Прокурор на Р
България, Комисията по „Професионална етика и превенция на корупцията" към
ВСС, Молба с вх. Рег.№ ВП - 0185 от 25.03.2013 г. и
Сигнал с вх. Per. № ВП -25.03.2013 г. до Председателя на ВОС,
до Главния прокурор на Р България, до комисията по „Професионална етика и
превенция" към ВСС, депозирани от К.Ж.К. и изготвени /с изкл. на Молба с
вх. Рег.№ ВП - 0185 от 25.03.2013 г./ от Ж.Д.Н. в качеството им съответно на
страна и на пр. представител по гр.д. № 1602 по опис на ВОС за 2011 г. е
осъществен състав на престъплението - клевета, разпространена в писмен вид, нанесена
публично, на длъжностно лице - съдия Д.Х. от ВОС, при изпълнение на функциите
възложени й с протокол за случайно разпределение от 22.08.2011 г. на основание
чл. 148,. ал.2 т.1, т. 2. и т. 3 вр.чл. 147, ал.1 от НК. Приписаните деяния на ищцата, според
твърдението й, осъществяват състав на престъплението „Подкуп” по смисъла на чл.
301, ал. 1 от НК „Длъжностно лице, което поиска облага, която не му се следва”
и ал. 3 „Получаване на облага от длъжностното лице , за да извърши друго престъпление
във връзка със службата си”, като другото престъпление е такова по чл. 282, ал.
2 от НК- извършено деяние по ал. 1 на чл. 282 НК-нарушение на служебните
задължения от длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение с цел да
набави за себе си облага.
Искане за отвод с вх. Per. № 9249 от 20.03.2013 г., Сигнал с вх. Per. № 9344 от 21.03.2013 г., Искане за отвод с
вх. Per. № 9751 от
25.03.2013 г., Молба с вх. Рег.№ ВП - 0185 от 25.03.2013 г. и
Сигнал с вх. Per. № ВП -25.03.2013 г. К. К. е подала до Председателя на ОС Варна,
Главен прокурор на Р България, Комисия по „Професионална етика и превенция на
корупцията” към ВСС. От твърденията на ищцата изложени в исковата
молба, фактите и посочените и събрани в хода на делото писмени доказателства, съдът
приема, че не са налице признаците на осъществено престъпно деяние
„Клевета” по чл. 147 НК, при което деецът разпространява, т. е. довежда до
знанието на поне още едно лице извън себе си на позорящи другиго обстоятелства,
отнасящи се включително до извършено престъпление, а са налице признаците на
осъществено престъпление по чл. 286 от НК - набедяване пред надлежен орган на
властта в престъпление, като дееца знае, че набедения е невинен. Набедяването е
престъпление, което по същество се изразява в умишлено изявление пред надлежен
орган на властта, с което се уличава невинно лице в извършването на определено
престъпление, каквото престъпление ищцата цели да установи, че е извършено от
ответниците. По жалба на ищцата е била образувана прокурорска преписка вх. №
14350/ 2016 г. на СРП за същите обстоятелства, изложени в исковата молба. След
извършена проверка с Постановление от 18. 08. 2016 г. на СРП е отказано
образуване на досъдебно производство, поради това, че не се съдържат данни за
извършено престъпление от общ характер. Не се съдържат данни в преписката за
обжалване на постановлението. След като по реда на
НПК вече е установено, че няма извършено престъпление, не съществува
процесуална възможност за установяване на престъпното обстоятелство чрез иск по
чл. 124, ал. 5 от ГПК. /Определение № 393 от 9.06.2014 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 1501/2014 г., III г. о./ Независимо от това, за престъплението
по чл. 286, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до
шест години и обществено порицание. За това престъпление, съгл. чл. 80, ал. 1,
т. 3 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е
възбудено в продължение на десет години. Една от положителните процесуални
предпоставки за допустимост на установителния иск по чл. 124, ал. 5 ГПК е
наказателно преследване да не може да бъде възбудено или е прекратено на някое
от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 от НПК, от което
следва извода, че в давностния срок, предвиден за наказателно преследване
установяване на престъпно обстоятелство може да се осъществява само по
наказателно-правен ред. Предвид изложеното предявеният иск е процесуално
недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.
Предявеният
по т. 2 от исковата молба иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД против
ответницата К.К. е основателен и доказан, а срещу ответника Ж.Н. е
неоснователен. Предпоставките за предявяване на иска по чл. 45 от ЗЗД са
различни от тези по чл. 124, ал. 5 от ГПК. При деликта съставомерно е противоправното
увреждане на друго лице от дееца, на което е причинена реална вреда, която
подлежи на пълно обезщетяване. Отговорността по чл. 45 ЗЗД е за
лични вредоносни действия тогава, когато поведението е противоправно,
виновно и когато в причинна връзка от него са произлезли вредите, чието
обезщетяване се претендира. Нормата на чл. 45 ЗЗД няма
субсидиарен характер, така както е при неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, което
право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. В този
смисъл е и задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 290 и сл. ГПК -
Решение № 242 от 06.04.2010 на ВКС по гр.д. № 4431/2008 г., V г.о., в което по
въпроса дали при посочване като основание на иск за непозволено увреждане на
клеветнически твърдения от ответната страна, е необходимо клеветата да е
установена с влязла в сила присъда, за да се ангажира отговорността за обезвреда,
е даден отговор, че при деликта съставомерно е виновно противоправно деяние на
дееца по отношение на пострадалото лице, на което е причинена вреда, като не е
необходимо противоправното поведение да е установено с влязла в сила присъда,
за да се ангажира деликтната отговорност за обезвреда. В случая предявения иск
с правно основание чл. 45 от ЗЗД е за
осъждането на ответниците К.К. и Ж.Н. да заплатят солидарно сумата 50000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, нанесени на ищцата
вследствие на приписване на престъпления - подкуп по смисъла на чл. 301, ал. 1
от НК, посредством
депозиране на Искане за отвод с вх. Per. № 9249 от 20.03.2013 г., Сигнал с вх. Pег. №
9344 от 21.03.2013 г.. Искане за отвод с вх. Per. № 9751 от 25.03.2013 г. с копие до
председателя на ВОС, до Главния Прокурор на Р България, Комисията по
„Професионална етика и превенция на корупцията" към ВСС, Молба с вх. Рег.№
ВП -0185 от 25.03.2013 г. и Сигнал с вх. Per. № ВП - 25.03.2013 г. до Председателя на ВОС,
до Главния прокурор на Р България, до комисията по „Професионална етика и
превенция" към ВСС, депозирани от К.Ж.К. и изготвени /с изк.л. на Молба с
вх. Рег.№ ВП - 0185 от 25.03.2013 г./ от Ж.Д.Н. в качеството им, съответно на
страна и на пр. представител по гр.д. № 1602 по опис на ВОС за 2011 г.
С фразите, обективирани в Искане за отвод до
ОС Варна, депозирано в деловодството на ОС Варна с копие до: Председател на ОС
Варна, Главен прокурор на Р България, Комисия по „Професионална етика и
превенция на корупцията” към ВСС вх. № 9751/ 25. 03. 13 г. „…В тази молба аз умишлено не посочих какви
са конкретно обстоятелствата поради извършването на проверка по тях към
настоящия момент. Тези обстоятелства касаят лично Вас, действията Ви
като магистрат по настоящото дело, страните по делото, както и процесуалните
представители и са свързани освен с всичко друго и с искане отправено до мен за
заплащане на парична сума с оглед благоприятен /в моя полза/ изход от делото.
…В тази връзка, твърдя че вие не сте безпристрастна…”, в Молба вх.
№ ВП-0185/ 25. 03. 2013 г. до Председателя на ОС Варна, че К. попаднала „в мрежа
на една организирана престъпна група, в която основна роля заемат няколко адвокати и които
са подпомагани от магистрати, заемащи
длъжности и „Във вашата институция. По повод това съм подала и няколко искания за
отвод един от които е на 20. 03. 2013 год.
Съдия Д.Х. не се отведе..”, Жалба вх. № 18/ 13/ 14. 01. 2013 г. на
Специализирана прокуратура, адресирана освен до Специализирана прокуратура,
така и до Министър - председател,
Президент, Главен прокурор, Министър на правосъдието на Р България, че К.
„…сезирала и ДАНС предвид правомощията които имат, с конкретен сигнал за
корупционна схема м-у магистрат от Окръжен съд Варна-съдия Д.Х. и адвокат от ВАК –М.Н., за уреждане /възмездно срещу
20 000 лева/ на благоприятен съдебен акт за ответната страна в моя вреда…
Към настоящия момент подадения сигнал до ДАНС се оказа напълно достоверен,
съдебния акт е постановен, съвсем целенасочено от магистрата – Х. във вреда на К.К.”
се визира разгласяване, направено от ответницата К. за това, че ищцата й е
поискала парична сума, за да постанови благоприятен изход от спора в нейна полза.
Твърдението, изложено от ответницата е ясно и съдържа факти и информация, която
е поднесена от нея като сигурно, несъмнено знание за същите. Разпространените
от ответницата твърдения са неверни, злепоставящи и с тях се приписва
престъплението подкуп по чл. 301 НК - че в качеството си на длъжностно лице
ищцата е поискала имотна облага, за да извърши действие по служба, които
твърдения са и злепоставящи и опозоряващи от гледна точка на морала и закона,
поради което деянието на ответницата е противоправно. Както е прието в
последователната и трайна съдебна практика, свободата на словото не съдържа
възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст,
засягащи лични граждански и човешки права. Тази свобода
се съпровожда със задължения и отговорности и е обусловена от определени
условия или санкции като защита на репутацията и правата на другите. Следователно,
когато ответницата отправя определени твърдения за другиго, ако те имат позорящ
характер, преди това следва да се убеди в тяхната истинност. Разгласяването
на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено
престъпление е противоправно деяние - клевета
/чл. 147, ал.1 от НК/.
С него се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната
обществена оценка за личността му, неговата самооценка. Ответницата К. в
писмения отговор, подаден по реда на чл. 131 ГПК признава, че фактите са
неверни, а и обратното не се установява от събраните по делото доказателства.
Твърди, че в подадените от нея искания за отводи, жалби и молби не са визирани и изтъкнати уличаващи
персонално и лично съдия Х. обстоятелства за това, че именно лично тя е искала
подкуп от 20 000 лева, или че именно лично тя има нещо общо с организирана
престъпна група, подпомагана от магистрати, а че адвокат М.Н. е поискала от К. сумата от 20 000 лева, за
да се разгледат в полза на ищцата К. исковете по гр.д. № 1602/2011 година на
ВОС, по което тогава съдия-докладчик е Д.Х..
Съдът приема за доказан
факта, че към датата на деликта ищцата е заемала длъжността „Съдия”, преди това
упражнявала адвокатска професия, била помощник – следовател, т. е. за
продължителен период от време се е ползвала с авторитет и отлично професионално
име, както в тясно професионалните среди, така и сред значително разширен
обществен кръг лица в общността, в която е живеела и практикувала професията
си. Водела е почтен професионален живот. Изложените от ответницата
обстоятелства в деловодството на ОС Варна, Председателя на ОС Варна,
Специализираната прокуратура, Главния прокурор, позорящи доброто име и
професионален опит на ищцата несъмнено са довели до търпян от нея остър стрес,
нервно напрежение, притеснения. Според показанията на св. Г. ищцата е
човек, притежаващ висок морал, голямо трудолюбие, амбиция и желание да се
усъвършенства професионално. По характер бил весел човек, всеотдаен, с желание
за контакти с хора с различни професии, какъвто бил приятелския й кръг, много
добра домакиня. През пролетта на 2012г. ищцата се променила. Отдръпнала се, станала умислена и споделила
със свидетелката, че жена на име К. й отправила много тежка клевета – ищцата,
като съдия й поискала сума пари.
Според заключението на съдебно
психологическата експертиза, ищцата е личност, която поставя като основна
доминанта в развитието си професионалната реализация и утвърждаване в обществото,
често за сметка на личния живот и създаване на свое семейство. Категориите
личен и обществен морал са водещи в ценностната й система, като социално
психологически характеристики. Заключението на вещото лице е, че от създалата
се ситуация ищцата е преживяла силно огорчение, обида и безпокойство,
придружени с редица негативни чувства на унижение, оскърбление, усещане за
провал и уронване на престижа, авторитета и достойнството й на магистрат.
Заключението е обективно, всестранно и пълно, изготвено от вещо лице с
необходимата професионална компетентност, поради което съдът го приема като
доказателство по делото. Предвид изложеното и въз основа на тези доказателства,
съдът приема, че е налице причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на ответницата и настъпилите неимуществени
вреди за
ищцата. При претенция за обезщетение за неимуществени вреди
се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията,
съгласно чл. 52 от ЗЗД,
основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства. При определяне
на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото
деяние в патримониума на увреденото лице. Безспорно в резултат на
преживяното, ищцата е изпаднала в силен психологически стрес, изпитвала притеснения и тревожност, срам и
унижение, тъй като били поставени под съмнение моралните
й качества и професионализъм, били подронени репутацията и авторитета й, с
които се ползвала сред колегите си и в обществото. Тези
обстоятелства довели до коренна промяна в личното й поведение и до
неблагоприятно развитие на начина й на живот. Ищцата, която била жизнерадостна,
спокойна и общителна личност, се затворила в себе си, отчуждила се, станала
неспокойна. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът приема, че
справедлив размер на обезщетението е 10 000 лв. До първоначално предявения
размер от 50 000 лв. иска е неоснователен и недоказан.
Съдът приема, че предявеният иск против ответника Н. да бъде осъден
солидарно с ответницата К. за причинени неимуществени вреди в резултат на
негово противоправно поведение, е неоснователен. Всички искания за отвод, молби
и жалби са подадени и подписани от ответницата К.К.. Не са налице
доказателства, въпреки, че Н. е бил процесуален представител на К. по гр. д. №
1602/ 11 г. на ВОС, да е участвал в изготвянето им, да ги е подавал от свое име и респ.
да е участвал в разпространяване на клеветнически твърдения за ищцата.
Предявените против ответницата К. искове по
т. 3 и т. 5 от исковата молба на основание чл. 124, ал.5 от ГПК да бъде
установено, че в края на м. ноември - началото на м. декември 2012 г. в
гр.Варна, в адвокатската кантора на адв. И.К. от САК, находяща се на бул. „Осми
приморски полк", в присъствието на адв. И.К., лицето Р.Ч. и неустановени
лица, както и че в края на м. март - началото на м.април 2013 г. в гр.Варна
пред лицето Й.П.А. ответницата К.Ж.К. е осъществила състав на престъплението
клевета, нанесена публично, на длъжностно лице - съдия Д.Х. от ВОС по повод
изпълнение на функциите й възложени с протокол за случайно разпределение от
22.08.2011 г. по гр.д. № 1602 по опис на ВОС за 2011 г. , на основание чл. 148
, ал.2 т. ,2. и 3 вр.чл. 147, ал.1 от НК
са процесуално допустими по изложените от съда съображения в Определение № 535/ 12. 06. 2014 г. , постановено в
производство по реда на чл. 140 ГПК. Исковите претенции за установяване на
престъпно обстоятелство са от значение за предявените от ищцата обективно
съединени искове за обезщетение от непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД.
Наведените в исковата молба обстоятелства са за осъществени от ответниците
състав на престъпление по чл. 148, ал. 2 от НК
- клевета, която се преследва по тъжба на пострадалия. Наказателно преследване
не може да бъде възбудено, след изтичане на определения по чл. 81, ал.3 от НПК
шестмесечен срок, считано от датата на събитието. Няма спор, че ищцата не е подала
тъжба за образуване на наказателно преследване в този срок. Пропускането на
преклузивния срок за подаване на частна тъжба по чл. 81, ал.3 от НПК
осуетява наказателната отговорност и се стига до същия резултат, като че тя е
погасена, така както е с изтичане на давностния срок. Правилото на чл. 84, ал.1 от НК
е в пряка връзка с чл. 80 от НК, тъй
като остатъка от давностния срок губи наказателно правното си значение, щом в
шестмесечния срок от узнаването, че престъплението е извършено, пострадалият не
е упражнил правото си да възбуди наказателно преследване срещу субекта на
престъпното деяние. Без правно значение е изтичането на остатъка от давностния
срок, щом наказателната отговорност на субекта на престъплението от частен
характер изобщо не може да се търси и реализира. Пречката за образуване на наказателно
преследване срещу дееца в тези случаи, представлява положителна процесуална
предпоставка за предявяване на иска за установяване на престъпно
обстоятелство. /Определение №
88/13.03.2009 г. по гр.д.№ 909/2008 г. на ВКС, II г.о./.
По
същество, исковете са неоснователни и недоказани. От показанията на св. К. не
може да се направи категоричен извод, че ответницата е приписала на ищцата
престъпление. От изложеното от свидетеля, че К. казала „взимането
на рушвети в съдебната система било рутинна практика, като за пример посочи
съдия Д.Х.…която й била взела или искала да вземе 20 хил. лв. или 20 хил.
евро…, за да реши в нейна полза някакво дело” не може да се извлече
информация за приписано на ищцата престъпление.
Показанията на свидетеля не могат да служат като доказателство по делото,
поради съдържащите с в тях противоречия и голословност. Освен,
че не е в състояния да посочи дали ищцата е получила определена сума, за да
реши в полза на К. дело или че поискала
тази сума, същият не може да определи и размера на сумата, твърди, че не бил
споделял обстоятелствата с друг, дори с ищцата, а разговарял само с адв. А.
/пълномощник на ищцата по настоящото дело/.
Адвокатът на ищцата го призовал като свидетел по настоящото дело. Не е
ясно на какво основание е споделил информацията с адв. А. преди
упълномощаването му по настоящото дело и как фактите са достигнали до знанието
на ищцата преди завеждане на делото.
Съдът приема, че с показанията на св. Г.А.-П. не е доказан твърдения от
ищцата факт, че в края на м. март -
началото на м.април 2013 г. в гр.Варна пред лицето Й.П.А. ответницата К.Ж.К. е
осъществила състав на престъплението клевета. Свидетелката няма преки и непосредствени впечатления от
проведения разговор между К. и нейния брат Й.А., така, както се сочи в исковата
молба. Освен това, свидетелката заявява, че К.
казала на брат й, че предложила сумата 20 000 лв. на ищцата Х., но последната не приела сумата,
след което изразила съмнение, че вероятно ищцата Х. е взела от другата страна
20 000 лв., за да реши делото. В показанията
на св. А. не се съдържа информация
за ясни и точни факти за осъществени от К. клеветнически твърдения, относно приписано
престъпление .
Предвид неоснователност на предявените
искове с правно основание чл. 124, ал. от ГПК по т. 3 и т. 5 от петитума на
исковата молба, са неоснователни и исковете по чл. 45 от ЗЗД по т. 4 и т. 6 от исковата молба да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищцата сумата 20 000 лв. , респ. 10000
лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Не са налице посочени
от ищцата доказателства, съобразно доказателствената тежест, която носи в
процеса за противоправно поведение на ответницата К..
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата К. следва да заплати на ищцата
разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска по т. 1 от исковата
молба. За държавна такса върху уважената част от иска – 400 лв. и на осн. чл.
38, ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 3 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата 830 лв. и 150 лв.
разноски за възнаграждение на вещо лице, т. е. общо 1380 лв.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
К.Ж.К., ЕГН ********** ***7 да заплати на Д.С.Х., ЕГН ********** *** сумата
10 000 /десет хиляди/ лева на осн. чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение
за нанесени неимуществени вреди в
резултат на противоправното поведение
на ответницата - разпространение на клеветнически твърдения, обективирани в Искане
за отвод с вх. Per. №
9751 от 25.03.2013 г. с копие до председателя на ВОС, до Главния Прокурор на Р
България, Комисията по „Професионална етика и превенция на корупцията" към
ВСС, Молба с вх. Рег.№ ВП -0185 от 25.03.2013 г., Жалба вх. № 18/ 13/ 14. 01. 2013 г. на
Специализирана прокуратура, депозирани от К.Ж.К.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска 30. 01. 2014
г. до окончателно заплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 10 000 лв. до предявения размер от 50 000
лв. за солидарно осъждане с Ж.Д.Н., като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният
иск от Д.С.Х. против К.Ж.К. и Ж.Д.Н. на основание чл. 124, ал.5 от ГПК
да бъде установено, че в периода от 20.03.2012 г. до 25.03.2013 г. вкл. в
сградата на Варненски Окръжен съд, Гражданско деловодство и деловодството
водено в Кабинета на Председателя на Варненски окръжен съд чрез подаване на
Искане за отвод с вх. Per. № 9249 от 20.03.2013 г., Сигнал с вх. Per. № 9344 от 21.03.2013 г., Искане за отвод с
вх. Per. № 9751 от
25.03.2013 г. с копие - до председателя на ВОС, до Главния Прокурор на Р
България, Комисията по „Професионална етика и превенция на корупцията" към
ВСС, Молба с вх. Рег.№ ВП - 0185 от 25.03.2013 г. и
Сигнал с вх. Per. № ВП -25.03.2013 г. до Председателя на ВОС,
до Главния прокурор на Р България, до комисията по „Професионална етика и
превенция" към ВСС депозирани от К.Ж.К. и изготвени /с изкл. на Молба с
вх. Рег.№ ВП - 0185 от 25.03.2013 г./ от Ж.Д.Н. в качеството им съответно на
страна и на пр. представител по гр.д. № 1602 по опис на ВОС за 2011 г. е
осъществен състав на престъплението - клевета, разпространена в писмен вид,
нанесена публично, на длъжностно лице - съдия Д.Х. от ВОС, при изпълнение на
функциите възложени й с протокол за случайно разпределение от 22.08.2011 г. на
основание чл. 148 . ал.2 т.1, 2 и 3 вр.чл. 147, ал.1 от НК, като процесуално
недопустим и прекратява производството
по иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.С.Х. против Ж.Д.Н., ЕГН **********
да бъде осъден да заплати солидарно с К.Ж.К. сумата 50 000 лв. на
осн. чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени
вреди в резултат на противоправното поведение на ответника -
разпространение на клеветнически твърдения, обективирани в Искане за отвод с
вх. Per. №
9249 от 20.03.2013 г., Сигнал с вх. Per. № 9344 от 21.03.2013 г., Искане за отвод с
вх. Per. № 9751 от
25.03.2013 г. с копие - до председателя на ВОС, до Главния Прокурор на Р
България, Комисията по „Професионална етика и превенция на корупцията" към
ВСС, Сигнал с вх. Per. №
ВП - 25.03.2013 г. до Председателя на ВОС, до Главния прокурор на Р България,
до комисията по „Професионална етика и превенция" към ВСС, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Д.С.Х. против
К.Ж.К. на основание чл. 124.
ал.5 от ГПК да бъде установено, че в края на м. ноември - началото на м.
декември 2012 г. в гр.Варна, в адвокатската кантора на адв. И.К. от САК,
находяща се на бул. „Осми приморски полк", в присъствието на адв. И.К.,
лицето Р.Ч. и неустановени лица, ответницата К.Ж.К. е осъществила състав на
престъплението клевета, нанесена публично, на длъжностно лице - съдия Д.Х. от
ВОС по повод изпълнение на функциите й възложени с протокол за случайно
разпределение от 22.08.2011 г. по гр.д. № 1602 по опис на ВОС за 2011 г. , на
основание чл. 148 , ал.2 т. ,2. и 3 вр.чл. 147, ал.1 от НК, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Д.С.Х. против
К.Ж.К. да бъде осъдена да
заплати на ищцата сумата от 20 000 лева на осн. чл. 45 от ЗЗД, представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди от противоправното й поведение -
публично разпространение на клеветнически твърдения в адвокатската кантора на
адв. И.К. от САК в присъствието на адв. И.К., лицето Р.Ч. и неустановени лица в
качеството й длъжностно лице по повод изпълнение на задълженията й като съдия
докладчик по гр.д. № 1602 по опис на ВОС за 2011 г. , като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Д.С.Х. против
К.Ж.К. на основание чл. 124.
ал.5 от ГПК да бъде установено, че в края на м. март - началото на м.април 2013
г. в гр. Варна, пред лицето Й.П.А. ответницата К.Ж.К. е осъществила състава на
престъплението клевета на длъжностно лице - съдия Д.Х. от ВОС, по повод
изпълнение на функциите, които са и били възложени с протокол за случайно
разпределение от 22.08.2011 г. като съдия докладчик по гр.д. № 1602 по опис на
ВОС за 2011 г. на основание чл. 148 . ал.2 т. 3 вр.чл. 147. ал.1 от НК, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Д.С.Х. против
К.Ж.К. да бъде осъдена
ответницата да й заплати на ищцата сумата от 10 000 лева на осн. чл. 45 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от противоправното й
поведение - разпространение на клеветнически твърдения пред Й.П.А. в качеството
й на длъжностно лице по повод изпълнение на задълженията й като съдия - докладчик
по гр.д. №/1602 по опис на ВОС за 2011 г. , като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Ж.К., ЕГН ********** да заплати на Д.С.Х.,
ЕГН ********** на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на 1380
лева.
Решението е постановено с участието на трето
лице помагач на ответника К.Ж.К. – адвокат от Варненска адвокатска колегия М.Н.Н..
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.
ДГ СЪДИЯ: