№ 1891
гр. Варна, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110118414 по описа за 2021 година
Производството е образувано от ОФ. М., ЛНЧ ********** с адрес **** срещу ЕЛ. Г.
Н., ЕГН ********** с адрес **** иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 8725лева, представляваща остатък от подлежаща
на връщане сума в общ размер от 9965лева като дадена на отпаднало основание- по развален
предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот сключен между страните
на 16.02.2018г. с нотариална заверка на подписите рег. № 2267/12.03.2018г. на нотариус рег.
№ 549 на НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 30.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба: На 16.02.2018г.
сключили с ответницата предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот с
нотариална заверка на подписите. Съгласно договора ответницата поела задължение по
прехвърляне собствеността върху имот представляващ апартамент № 1 на адрес гр. Варна,
ул. Начо Начев № 4, ет.1 при продажба цена от 119хил.лева. Окончателният договор
следвало да бъде сключен в срок до 16.02.2019г. Продажната цена е уговорена да се плати
на 12месечни вноски всяка от 850лева по банкова сметка на ответницата в Юробанк
България АД, към която имотът е бил ипотекиран. Окончателната вноска в размер от
108800лева е трябвало да се плати при изповядване на сделката в нотариален акт. Твърди, че
е била уведомена, че към момента на сключване на договора срещу ответницата е имало
образувано изп.дело. В началото на м.06.2019г. узнала, че имотът е продаден на трети лица,
а вписаната ипотека е заличена. Твърди, че в периода 01.04.2018г. до 29.03.2019г. в
изпълнение на договорното си задължение е извършила плащания по предварителния
договор в общ размер на 9965лева. С влязло в сила решение по гр.д. № 17552/2019г. на ВРС
е бил уважен предявен от нея частичен иск за сумата от 1240лева от задължението в общ
размер от 9965лева. Предвид на това, с настоящата претенция се заявява остатъкът от
вземането, като подлежащо на връщане поради отпадане основанието, на което е получено
предвид разваляне на сключения между страните предварителен договор. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа.
Ответникът в о.с.з. чрез процесуален представител с писмено становище оспорва
исковата молба, в т.ч. по размер. Твърди несъответствие в изложеното в исковата молба
относно сумите, които са заплащани и това, което се твърди, че е следвало да бъде
заплащано като месечна вноска към банката кредитор в изпълнение на задължението й по
предварителния договор от 16.02.2018г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Основателността му, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване установяване на
следните факти от фактическия състав на правото му, а именно: наличие на валидно
сключен с ответника предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот със
соченото съдържание; изправността си по договора, а именно че е извършила плащане на
уговорената част от продажната цена; разваляне на договора, поради виновно неизпълнение
на задълженията на ответника; размер на претенцията. Успешно проведеното им доказване
възлага в тежест на ответника да докаже своите положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици и частност наличие на основание за задържане на така полученото по договора,
респ. изпълнение на задължението по нейното връщане.
По реда на 146, ал.1 ГПК съдът е обявил на страните за служебно известно и поради
това за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с влязло в сила решение по гр.д. №
17552/2019г. по описа на ВРС ответникът е осъден да плати на ищеца сумата от 1240лева,
частичен иск от целия в размер на 9965лева, представляваща получена от ответница сума на
отпаднало основание- по прекратен предварителен договор за покупко- продажба на
недвижим имот сключен между страните на 16.02.2018г. с нотариална заверка на подписите
рег. № 2267/12.03.2018г. на нотариус рег. № 549 на НК.
С т. 2 на ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС се прие,
че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите на соченото ТР се приема, че
при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на
иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от
които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради
това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на
последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъкът/ от вземането се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди
това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен
обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че
правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане е
възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ
исков процес за разликата до пълния размер на вземането, да се пререшава въпросът дали
2
същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация.
Предвид изложеното, а и принципно страните не спорят относно фактите
пораждащите претендираното право, то следва да се приеме, че ищецът е правоимащо лице
да иска връщане на даденото по сключения между страните предварителен договор за
покупко- продажба, по правилата на неоснователното обогатяване, поради неговото
надлежно разваляне.
По този начин, спорният въпрос между страните остава само този за размера на
претенцията.
За доказването му, ищецът е ангажирал писмени доказателства, от които се
установява следното:
На 16.02.2018г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите, по който ищцата има
качество на купувач, а ответницата на продавач. Уговорената е продажна цена в размер на
119хил.лева, платима както следва: месечни вноски от 850лева- на 20-о число всеки месец в
продължение на 12месеца след подписване на договора, превеждани по банкова сметка на
продавача в Юробанк България ЕАД, а останалата част от цената в размер на 108800лева в
деня на нотариалното изповядване на сделката.
В изпълнение на така поетото задължение, ищцата е извършила следните плащания
по договора в периода 01.04.2018г. до 29.03.2019г.:
-през м.април 2018г.- 720лева, с платежни нареждания от 03.04.2018г. на сумата от
120лева; от 10.04.2018г. на сумата от 100лева; от 12.04.2018г. на сумата от 100лева; от
17.04.2018г. на сумата от 100лева; от 23.04.2018г. на сумата от 100лева; от 26.04.2018г. на
сумата от 100лева и от 30.04.2018г. на сумата от 100лева;
- през м.май 2018г.- 500лева, с платежни нареждания от 02.05.2018г. на сумата от
100лева; от 09.05.2018г. на сумата от 100лева; от 14.05.2018г. на сумата от 100лева; от
18.05.2018г. на сумата от 100лева и от 30.05.2018г. на сумата от 100лева;
- през м. юни 2018г.- 930лева, с платежни нареждания от 04.06.2018г. на сумата от
100лева; от 08.06.2018г. на сумата от 100лева; от 13.06.2018г. на сумата от 100лева; от
14.06.2018г. на сумата от 100лева; от 19.06.2018г. на сумата от 70лева; от 20.06.2018г. на
сумата от 100лева; от 21.06.2018г. на сумата от 100лева; от 22.06.2018г. на сумата от 80лева;
от 26.06.2018г. на сумата от 80лева и от 28.06.2018г. на сумата от 100лева;
- през м. юли 2018г.- 865лева, с платежни нареждания от 04.07.2018г. на сумата от
65лева; от 09.07.2018г. на сумата от 100лева; от 10.07.2018г. на сумата от 100лева; от
17.07.2018г. на сумата от 100лева; от 19.07.2018г. на сумата от 100лева; от 20.07.2018г. на
сумата от 150лева; от 23.07.2018г. на сумата от 150лева; от 24.07.2018г. на сумата от
100лева;
- през м. август 2018г.- 1090лева, с платежни нареждания от 01.08.2018г. на сумата от
100лева; от 03.08.2018г. на сумата от 80лева; от 08.08.2018г. на сумата от 100лева; от
13.08.2018г. на сумата от 100лева; от 16.08.2018г. на сумата от 100лева; от 20.08.2018г. на
сумата от 90лева; от 22.08.2018г. на сумата от 120лева; от 23.08.2018г. на сумата от
100лева; от 27.08.2018г. на сумата от 100лева; от 28.08.2018г. на сумата от 100лева и от
31.08.2018г. на сумата от 100лева;
- през м. септември 2018г.- 600лева, с платежни нареждания от 07.09.2018г. на сумата
от 150лева; от 18.09.2018г. на сумата от 120лева; от 25.09.2018г. на сумата от
120лева; от 27.09.2018г. на сумата от 100лева и от 28.09.2018г. на сумата от 110лева;
- през м. октомври 2018г.- 880лева, с платежни нареждания от 01.10.2018г. на сумата
от 120лева; от 03.10.2018г. на сумата от 120лева; от 04.10.2018г. на сумата от 120лева; от
05.10.2018г. на сумата от 120лева; от 22.10.2018г. на сумата от 100лева; от 23.10.2018г. на
3
сумата от 100лева; от 26.10.2018г. на сумата от 100лева и от 31.10.2018г. на сумата от
100лева;
- през м. ноември 2018г.- 1080лева, с платежни нареждания от 06.11.2018г. на сумата
от 100лева; от 09.11.2018г. на сумата от 100лева; от 14.11.2018г. на сумата от 120лева; от
19.11.2018г. на сумата от 150лева; от 20.11.2018г. на сумата от 100лева; от 22.11.2018г. на
сумата от 130лева; от 26.11.2018г. на сумата от 120лева; от 27.11.2018г. на сумата от 110лева
и от 30.11.2018г. на сумата от 150лева;
- през м. декември 2018г.- 340лева, с платежни нареждания от 28.12.2018г. на сумата
от 200лева; от 31.12.2018г. на сумата от 140лева;
- през м.януари 2019г.- 1240лева, с платежни нареждания от 03.01.2019г. на сумата от
100лева; от 04.01.2019г. на сумата от 150лева; от 07.01.2019г. на сумата от 100лева; от
08.01.2019г. на сумата от 150лева; от 09.01.2019г. на сумата от 100лева; от 14.01.2019г. на
сумата от 100лева; от 15.01.2019г. на сумата от 100лева; от 17.01.2019г. на сумата от 80лева;
от 21.01.2019г. на сумата от 120лева; от 22.01.2019г. на сумата от 100лева; от 25.01.2019г. на
сумата от 80лева и от 31.01.2019г. на сумата от 60лева;
- през м. февруари 2019г.- 955лева, с платежни нареждания от 01.02.2019г. на сумата
от 80лева; от 04.02.2019г. на сумата от 80лева; от 04.02.2019г. на сумата от 80лева; от
11.02.2019г. на сумата от 100лева; от 13.02.2019г. на сумата от 100лева; от
18.02.2019г. на сумата от 100лева; от 19.02.2019г. на сумата от 95лева; от 22.02.2019г. на
сумата от 90лева; от 26.02.2019г. на сумата от 60лева; от 27.02.2019г. на сумата от
70лева и от 28.02.2019г. на сумата от 100лева;
- през м. март 2019г.- 765лева, с платежни нареждания от 06.03.2019г. на сумата от
100лева; от 08.03.2019г. на сумата от 100лева; от 11.03.2019г. на сумата от 100лева; от
14.03.2019г. на сумата от 100лева; от 13.03.2019г. на сумата от 100лева; от 21.03.2019г. на
сумата от 90лева; от 28.03.2019г. на сумата от 100лева и от 29.03.2019г. на сумата от 75лева.
Възраженията на ответницата, че плащанията са извършвани в размери и срокове
различни от уговорените в договора, съдът приема, че не следва да разглежда, тъй като
нямат отношение към размера на исковата претенция и следва да се отнесат към
основанието на претенцията, в частност изправността на ищцата по договора имащ значение
за надлежно упражнено право да развали договора. За тези факти обаче, /при липса на
позоваване на нововъзникнало обстоятелство след приключване на устните състезания/, е
налице преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо по предходно развилия се
между страните спор, с предмет част от вземането предмет на настоящия иск.
В заключение, от ангажираните доказателства се установява, че общо платеното от
ищцата по разваления договор е в размер на 9965лева. Платежните нареждания
установяващи плащанията и техния размер, не са оспорени от ответницата, а и принципно
оспорването им би било недопустимо, доколкото те са послужили в произнасянето на съда
по частичния иск предмет на гр.д. № 17552/2019г. по описа на ВРС. От така приетия от съда
за доказан размер на претенцията, следва да се приспадне присъдената част с влязлото в
сила решение по гр.д. № 17552/2019г. по описа на ВРС от 1240лева, което обосновава
доказан размер на настоящия иск от 8725лева.
Следователно, исковата претенция следва да се уважи в цялост, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 30.12.2021г., така както е поискано
и като последица от основателно упражнено право на иск.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са 349лева платена дължима държавна такса и 1000лева платено адв.
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.12.2021г. Претендират се
още 500лева адв. възнаграждение и 40лева за платена държавна такса по ч.гр.д. №
4
17983/2021г. на ВРС, с предмет обезпечаване на бъдещ иск, предявен и предмет на
разглеждане в настоящото производство. От направена от съда служебна справка в
деловодна програма е видно, че действително по ч.гр.д. № 17983/2021г. на ВРС, съдът се е
произнесъл положително по искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск- този
предмет на настоящото производство, поради което и искането за присъждане на сторените
там разноски- 40лева държавна такса и 500лева адв.възнаграждение, следва да бъде
уважено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕЛ. Г. Н., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на ОФ. М., ЛНЧ
********** с адрес **** сумата от 8725лева, представляваща остатък от подлежаща на
връщане сума в общ размер от 9965лева като дадена на отпаднало основание- по развален
предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот сключен между страните
на 16.02.2018г. с нотариална заверка на подписите рег. № 2267/12.03.2018г. на нотариус рег.
№ 549 на НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 30.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 55, ал.1, пр. 3 вр. чл. 258 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕЛ. Г. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОФ. М., ЛНЧ ********** с
адрес **** сумата от 1889лева представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5