О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Варна, 29 януари 2020 година.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито
заседание, проведено на двадесет и девети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев,
въззивно гражданско дело № 286 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК,
въззивно е и е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД
срещу Решение № 5342 от 02.12.2019, по гр.д. № 9486/2019 година, по описа на ВРС, с което на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че С.Т.Т., ЕГН **********, не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
сумата от 6639.14 лева,
представляваща стойността на служебно коригирана сметка за потребена
електрическа енергия за периода от 26.05.2017 година до 25.05.2018 година, за
адрес на потребление в село Генерал Кантарджиево 9150, и с което дружеството –
въззивник е осъдено да заплати разноски в размер на 414 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Жалбата сочи оплаквания за неправилност,
необоснованост на обжалваното решение, както и за постановяването му в разрез с
доказателствата по делото. Съдържа доводи за наличие на правно основание за
възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено
и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от
ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното
количество ел. енергия, различно от отчетеното на основание договорното
правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна
е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е
било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера
не е било фактурирано, вследствие на нарушение осъществено от въззиваемата
страна.Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на
грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно
вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване
недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в
тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго,
с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на въззивната жалба, С.Т., чрез адв.Е.
/ВАК/, оспорва доводите в нея. Поддържа,
че с оглед момента на извършената техническа проверка, в случая липсва
приложима нормативна уредба, по силата на която да бъдат правомерно установени
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, поради
което едностранната корекция се явява незаконосъобразна. Излага, че решението
на ВРС е правилно и моли същото да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна
проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от
активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за
редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за
събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Предвид горното, ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.03.2020
година, от 09.00 часа, за която дата и час да се призоват страните по
делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: