№ 282
гр. Благоевград, 22.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
като разгледа докладваното от Катя Бельова Частно търговско дело №
20211200900150 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.405, ал.3 ГПК и е образувано въз основа на молба от У.Т.Е.Г
..К.КГ, дружество, учредено по правото на ФРГ, със седалище и адрес на управление в
гр.К..., ул.... 2-4 63801, К..., вписано в Търговски регистър А при Районен съд А., под номер
HRB 835, и в Търговски регистър Б, под номер HRB 129, представлявано от КБ (управител),
чрез адв.АГ, за издаване на изпълнителен лист срещу „Н. транспорте“ ЕООД, ЕИК ****, с
управител Д. Н. Н., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“И.“ №27 и Д. Н. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.С., ул.“И.“ №27, на основание чл.404, т.1 от ГПК вр.
чл.51, ал.1 от ЗМТА, за паричните суми, присъдени с решение от 11.06.2021 г., постановено
по международно арбитражно дело №11/2020 г. на Арбитражния съд при Българската
търговско-промишлена палата.
Прилагат се документи в подкрепа на формулираното искане.
След като се запозна с молбата и приложенията й, съдът констатира, че искането за
издаване на изпълнителен лист се явява допустимо, но неоснователно, по следните
съображения:
С депозираната по настоящото дело молба се иска издаване на изпълнителен лист въз
основа на решение на арбитражен съд. По силата на чл.404, т.1 от ГПК, арбитражните
решения са изпълнително основание и на база на тях може да бъде издаван изпълнителен
лист. За да бъде годно изпълнително основание обаче арбитражното решение на арбитражен
съд със седалище в Република България, то трябва не само 1) да е редовно от външна страна
и 2) да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане (арг. от чл.406, ал.1 ГПК), но и 3) да
бъде представено доказателство, че арбитражното решение е връчено на длъжника по
изпълнението. Съобразно императивната правна норма, уредена в чл.41, ал.3, изр.3 от
ЗМТА, едва с надлежното връчване на арбитражното решение то влиза в сила и става годно
1
изпълнително основание („задължително за страните и подлежи на принудително
изпълнение“). Следователно, в производството по издаване на изпълнителен лист въз основа
на влязло в сила арбитражно решение трябва по несъмнен, безспорен начин да се установи
(чрез пълно и главно доказване от молителя по правилата на чл.154, ал.1 ГПК), че
арбитражното решение е връчено на длъжника по изпълнението, включително и чрез
прилагане на законните фикции, уредени в чл.32, ал.1 и ал.2 ЗМТА – при доказване
възникването на процесуалните предпоставки за това. Според чл.32, ал.1 ЗМТА, която е
аналогична на чл.12, ал.1 от Правилника на АС при БТПП, когато седалището,
местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя не могат да бъдат
намерени след старателно издирване, уведомлението се смята получено, ако е изпратено до
последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или адрес с
препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да
бъде предадено. Уведомлението се смята предадено и когато получателят е отказал или не
се е явил в пощенската станция да го получи, ако тя удостовери това – чл.32, ал.2 ЗМТА и
чл.12, ал.3 от Правилника на АС при БТПП.
В случая, съдът намира, че приложените към молбата писмени доказателства не
установяват, че арбитражното решение е връчено на длъжниците – „Н. транспорте“ ЕООД и
Д. Н. Н.. Наистина, по делото е представено Удостоверение №670/27.08.2021 г. от
Арбитражен съд при БТПП, според което процесното решение по международно
арбитражно дело №11/20 г. е окончателно и е влязло в законна сила. В удостоверението е
отбелязано също, че решението е връчено на „Н. транспорте“ ЕООД с обратна разписка на
17.06.2021 г., но пратката се е върнала от пощата със забележка „Пратката не е потърсена от
получателя“. Отбелязано е още, че решението е връчено и на Д. Н. Н. с обратна разписка на
17.06.2021 г., но пратката се е върнала от пощата със забележка „Пратката не е потърсена от
получателя“. В удостоверението се посочва също така, че решението е връчено на Д. Н. Н.
при условията на чл.32, ал.2 от ЗМТА и подлежи на принудително изпълнение.
Обсъжданото удостоверение обаче не представлява официален документ по смисъла на
чл.179, ал.1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, а е частен
удостоверителен документ, чрез който не може да се установи надлежното връчване на
процесното арбитражно решение. Законът не е предоставил на арбитражния съд, вкл. и на
служители при него удостоверителната компетентност за установяване на редовното
връчване на арбитражното решение на длъжника по изпълнението, поради което този
правнорелевантен факт трябва да бъде установен от молителя с допустимите от гражданския
процес писмени доказателства.
В случая такива допустими писмени доказателства (извън представеното удостоверение,
обсъдено по-горе, което не доказва връчването), които да установяват редовното връчване
на арбитражното решение на длъжниците „Н. транспорте“ ЕООД и Д. Н. Н. не са
представени по делото, а още по-малко пък са представени каквито и да е доказателства за
осъществено връчване при условията на чл.32, ал.2 ЗМТА. Представени са единствено две
съобщения, издадени от БТПП – и двете с изх.№974/16.07.2021 г. (л.18 и л.20 от делото),
2
ведно със съответните обратни разписки към тях за връчването им (л.19 и л.21 от делото).
Тези съобщения обаче са адресирани до „Дорадо 1“ ЕООД и „Ю БИ АР“ ЕООД, т.е. до
правни субекти, които не са длъжници по представеното арбитражно решение на БТПП. По
представеното решение длъжници са „Н. транспорте“ ЕООД и Д. Н. Н., поради което
споменатите съобщения и обратните разписки към тях (в които като получатели фигурират
съответно „Дорадо 1“ ЕООД и „Ю БИ АР“ ЕООД) не могат да служат като доказателство за
връчване на процесното арбитражно решение. Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в българския граждански процес (чл.154, ал.1 ГПК), недоказаното
по делото правнорелевантно обстоятелство следва да се приеме, че не е възникнало в
обективната действителност. Поради горните правни съображения, настоящата съдебна
инстанция приема, че процесното арбитражно решение не е било връчено надлежно на
длъжниците по изпълнението, поради което то не е влязло в сила (арг. от чл.41, ал.3, изр.3
ЗМТА) и не представлява годно изпълнително основание. Поради това, въз основа на
същото не може да бъде издаде изпълнителен лист, а оттук подадената молба се явява
неоснователна.
За пълнота на изложеното съдът намира, че следва да се посочи и следното:
В представеното по делото удостоверение, издадено от БТПП, е посочено, че арбитражното
решение е връчено при условията на чл.32, ал.2 ЗМТА, поради това, че съответните пратки
не са потърсени от получателите от пощенската станция. Тук следва да се посочи, че
съгласно нормата на чл.32, ал.2 от ЗМТА уведомлението се смята за предадено и когато
получателят не се явил в пощенската станция да го получи, ако тя удостовери това.
Връчване по смисъла на чл.32, ал.2 ЗМТА е налице само ако пратката е доставена при
условията на чл.36 от Закона за пощенските услуги. По силата на чл.36, ал.2 от Закона за
пощенските услуги, условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските
колети по ал.1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на
съобщенията. Такива правила са издадени и са обнародвани в ДВ, бр.45 от 15.06.2010 г.
Съгласно чл.5, ал.3 от същите, когато при посещението на адреса поради отсъствие на
получателя по пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя
писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в
пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но
ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на
служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от
пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на
служебните известия е не по-малък от две. В случая няма доказателства тази процедура да е
осъществена, защото не е установено, че е оставяно известие до получателя и не може да се
приеме, че пратката е следвало да се върне на подателя по чл.14 от правилата. След като не е
доказано надлежно изпълнение на нормативно установените изисквания за връчване на
пощенската пратка, не може да се приеме, че е налице надлежно удостоверяване от страна
на пощенската станция по смисъла на чл.32, ал.2 от ЗМТА, че ответниците не са се явили да
3
получат пратката и съответно не е налице връчване на решението на длъжниците.
Следователно, в обобщение на всичко изложеното по-горе, съдът намира, че в случая не е
налице влязъл в сила акт, което е достатъчно основание за постановяване на отказ за
издаване на изпълнителен лист.
Молбата е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата, подадена от У.Т.Е.Г ..К.КГ,
дружество, учредено по правото на ФРГ, със седалище и адрес на управление в гр.К..., ул....
2-4 63801, К..., вписано в Търговски регистър А при Районен съд А., под номер HRB 835, и
в Търговски регистър Б, под номер HRB 129, представлявано от КБ (управител), чрез
адв.АГ, за издаване на изпълнителен лист срещу „Н. транспорте“ ЕООД, ЕИК ****, с
управител Д. Н. Н., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“И.“ №27 и Д. Н. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.С., ул.“И.“ №27, на основание чл.404, т.1 от ГПК вр.
чл.51, ал.1 от ЗМТА, за паричните суми, присъдени с решението от 11.06.2021 г.,
постановено по международно арбитражно дело №11/2020 г. на Арбитражния съд при
Българската търговско-промишлена палата.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
молителя, пред Апелативен съд-София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4