№ 523
гр. Бургас, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Пламена К. Г. Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20252100500668 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на Д. М. - ищец по гр.д. №
4908 /2024 год. по описа на Бургаския районен съд против решение №
444/04.03.2025 год. ,с което е отхвърлен предявения от въззивника иск срещу
„Медиатор 2015“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000 лева /десет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания и засягане на личното и
професионалното му реноме, настъпили в резултат на публикувана на
23.07.2019 г. на интернет страницата на ответника статия със заглавие “До
МВР и прокуратурата :Действащ служител на КАТ-Бургас основен играч в
схемите на д-р Д. М. „“ и за това, че не е положил дължимата грижа да заличи
коментарите под нея с № № 40, 39 37 35, 34, 30, 28, 26, 25, 20, 18, 17, 16, 11, 10,
8, 6, 5 и 1, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 23.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено в противоречие
1
с материалния закон .
На първо място се сочи ,че съдът не е взел становище по нито един правен
аргумент ,както и по приложението на цитираната от ищцовата страна
практика по приложение на материалното право .
По делото не е представено нито едно доказателство относно
възпроизведените данни на третото лице –а именно проведено интурвю с
лицето А.К. –дали „флагман.бг“ са провели интервю с лицето ,което
предоставя данните и дали са провели някакви действия по проверката на
достоверността на данните .Именно защото медията не е извършила никаква
проверка по достоверността на данните преди публикуването на статията , се
заключва ,че са нарушени правилата на добросъвестната журналистическа
етика .Не са представени и доказателства за проведено интервю с лицето ,от
които да е видно как е протекъл процесът по събиране и оценяване на
дадената информация.Още повече ,че ищецът е направил анализ на статията
и е посочил ,че според него част от нея представлява лични възприятия на
журналиста ,част са голословни и недоказани твърдения на К. и изразено от
него недоволство ,че е санкциониран за извършеното от него нарушение по
ЗДвПСочи се ,че не е доказано твърдението на ответника ,че данните в
процесната статия са истина ,като се излагат подробни доводи в тази връзка
.Излага се и тезата ,че съществува несъответствие със заглавието на статията
и съдържанието й-при анализа й е налице логическо несъответствие .В случая
това ,че на ищеца е приписано ,че извършва някакво престъпление , е
инсинуация и не е сигурно дали това действие е умишлено или от небрежност
от страна на медията/от позицията на ответника става ясно ,според
въззивната страна , че става дума за умишлено побликуване на статията ,с
която на ищеца се приписва извършването на престъпление и целта е да се
опетни доброто име на ищеца /
Сочи се ,че по отношение на отговорността на медията за коментари на
трети лица действат специални норми ,които уреждат правоотношението –
относно отговорността на медия ,която извършва дейност по електронен
начин и какво включва тази отговорност .Основен източник според
въззивника първоначално е Директива 2000/31/ЕО относно електронната
търговия ,като ищецът е приложил и практика по приложението на тези
норми .Правото на добро име ,което е накърнено на ищеца , е уредено в
2
Конституцията ,Конвенцията за защита правата на човека и договора за ЕС ,а
ЗЗД е приложим единствено по отношение на основанието на иска ,но
конкретната хипотеза изисква прилагането на конкртни правни норми
,обуславящи задълженията и отговорността на онлайн медия във връзка с
непозволеното увреждане .
Цитират се текстове от решението по делото „Делфи срещу Естония пред
ЕСПЧ,решение № 267 от 25.11.2010 г. по преписка № 224/2009 г. на
Комисията за защита от дискриминация и решение № 433/21.07.2023 г. по
в.гр.д. № 25/2023 г. на Софийски Апелативен съд ,реш. 7269/15.05.2019 г. по
ад № 11803/2017 г. на ВАС,опр. От 17.08.2022 г. по ч.гр.д. № 1718/2022 г. на
ВКС ,първо г.о.Сочи се ,че това са
Пет случая ,по които се дават отговори на всички въпроси относно
отговорността на медията за коментар от трети лица в нейните статии ,като в
крайна сметка се подчертава ,че медията носи отговорност за цялото
съдържание ,което се намира на страницата й ,което включва публикуваната
статия ,коментари и други .Щом в нормативните актове са изброени
хипотезите,в които медията не носи отговорност , тогава във всички останали
случаи-носи .Прави се анализ на цитираната съдебна практика в подкрепа на
извод ,че медията е длъжна да следи съдържанието на нейната страница и да
предприема действия по отстраняване на забрането съдържание,което в
настоящия случай не е било сторено.Имайки предвид очевидно незаконния
характер на въпросните коментари,както и факта,че са останали на
новинарския портал шест седмици преди да бъдат премахнати,въззивникът не
намира за непропорционално да се намери медията отговорна като не е
успяла да премахне коментариите –незаконното съдържание ,за което е
следвало да знае –от портала по своя собствена инициатива .
С оглед на това се счита ,че следва да бъде приложена практиката на
ЕСПЧпо настоящото дело .Освен това – щом онлайн медия търпи
административно наказателна отговорност за едно и също действие ,това
обуславя неговата противоправност и възможността да бъде реализирана
гражданската отговорност от пострадалия към тях.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се
уважат изцяло исковите претенции .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана
3
страна против подлежащ на обжалване акт .
В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба ответникът чрез
процесуалния си представител я оспорват ,като счита ,че при постановяване
на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения. Съдът е
направил обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства ,въз
основа на който е направил обосновани и правилни изводи,че отговорността
за вреди от кометарии носят авторите на коментарите,а при конкретно
препредаване на получена от източника инфомация и посочване на
източника ,също няма основание да се ангажира отговорността на автора на
статията .В случая е било установено ,че лицето А.К. е посетил лично
редакцията на медията ,за да разкаже за случващото се и отношенията му с
М.У. .К. е работил при ищеца /управител и едноличен собственик на „Хоспис
М. „ЕООД/ като шофьор на линейка ,обслужваща хосписа в гр. Черноморец и
гр. Поморие.Процесната статия в преобладаващата й част съдържа изявление
на К. ,коректно препратено от журналистите за случая ,при който по указания
на М.У. К. е изпратен да си получи наказателното постановление за глоба и за
съставяне на нов АУАН/справката по производството е приложена по делото /
Предоставянето на информация от К. в статията се потвърждава и от
гласните показания на журналиста Р.Г. ,която е заявила ,че информация за
статията е получила лично от К. ,както и от други източници и че в редакцията
са постъпили оплаквания от близки на пациенти от хосписа в гр. Черноморец
и че част от събраната информация е намерила отражение и в други статии за
лечебното заведение Също се цитира съдебна практика ,включая решението
от 23.09.1994 г. на ЕСПЧ по делото Йерсилд срещу Дания .
Счита се за неоснователен наведения т във въззивната жалба довод ,че не
са представени доказателства за проведеното интервю с К.,както и за
нарушаване правилата за добросъвестната журналистическа етика €Счита се
за неоснователно твърдението ,че не е доказана инстинността на изнесените
факти /анализират се подробно представените писмени и гласни доказателства
,установяващи отношенията между М.У. и Д.М.,участието на У. при
предоставяне на услуги в хосписа в гр.Черноморец,допуснати от него
дисциплинарни нарушения като служител на сектор ПП-Бургас при
изпълнение на служебните му задължения ,в случая свързани с К. и т.н.
,включително приложените документи по прилагането на дисциплинарно
4
наказание на У. и проверката на специалната комисия в дисциплинарното
производство и констатациите натази комисия/
Оспорва се анализа за несъответствието на заглавието на статията и
съдържанието й ,като се сочи ,че става дума за субективна интерпретация на
съдържанието на статията .
Подчертава се ,че в практиката на ЕСПЧ се приема за неправилно
разбирането ,че единственият начин да се подкрепи твърдението ,ченякой е
извършил престъпление ,е да се докаже ,че той е осъден за него /цитирасе
делото Флукс срещу Молдова от 2008 г. ,Барил срещу Австрия от 2002 г.
Шарсах срещу Австрия от 2003 г. и др./Изразена е позиция ,не е от
съществено значение дали конкретното лице е получило осъдителна присъда
от съда ,за да изрази журналистът негативно мнение за него .В този смисъл
се подчертава също ,че свободата на пресата и журналистите се ползва с
възможно най-високата степен на защита и закрила ,като журналистите имат
право да определят изразните си средства ,а националните съдилища нямат
право на преценка на използваните изразни средства при предаване на
информацията ,нито могат да налаган на журналисти и медии собствените си
виждания ,дори се приема за допустима известна степен на преувеличение и
дори провокация от страна на журналиста ,включително и заглавията на
статиите и текса им да се съдържат изрази ,предназначени да привлекат
вниманието на обществеността .
Допълва се ,че националното законодателство не е въвело критерии за
преценка дали да бъде изтрит или не даден коментар ,няма изискване даден
коментар да е анонимен или не.Затова допускането на коментари на читатели
под статията и неизстриването им не е противоправно поведение .Медията е
предоставила възможност на гражданите да изразят мнение ,да получат и
обменят информация по засегнатата обществено значима тема ,което е
характерно за всяко демократично общество .
Обсъжда се също подробно практика на ЕСПЧ ,включително цитирана от
въззивника .Сочи се ,че директива 2000/31/ЕОна ЕП и на Съвета ,на която
неоснователно се позовава въззивникът,,като постановява ,че държавите-
членки не налагат общо задължение на доставчиците при предоставянето на
услуги да контролират информацията ,която пренасят или съхраняват .
Счита се ,че ЗЕТ не регулира дейността на отвеното дружество ,което не
5
осъществява електронна търговия,като се излагат аргументи ,включително и
във връзка със закона .В случай ,че не успеят да докажат истинността на
направения от тях коментар ,съдът всъщност е изложил разбирането си ,че не
се носи отговорност от коментари,съдържащи верни факти .Въпросните
коментари не съдържат клеветнически твърдения и имат своето фактическо
основание /каквото е било становището на ответника пред
първоинстанционния съд /.Не съществуват законово предвидени правила за
осъществяване на контрол над коментарите и критерии за преценка дали
подлежат на изтриване ,като възлагането на медиите на контролна функция и
цензура ,които не са присъщи на журналистическата дейност , е в грубо
противоречие с основната роля на медията и естеството на
журналистическата дейност
На страницата на ответника изрично е посочено ,че редакцията не носи
отговорност за коментари и че последните се въвеждат от читатели ,като е
отправена покана към трети лица да изпращат сигнали до медията при
установяване на обиден за тях характер.Освен това –по делото са събрани
доказателства ,установяващи верността на изнесените от коментиращите
лица факти ,а част от коментарите са изразили своя принципна гражданска
позиция ,упражнили са свое основно право и е недопустимо да се очаква от
една медия да упражнява цензура.
По делото ищецът не е доказал да е осъществен фактическият състав на
чл.49 ЗЗД.Затова се моли за потвърждаване на решението .Не се сочат нови
доказателства и обстоятелства по делото .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Производството е по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД ,о предявен от
Д. М. против “МЕДИАТОР 2015“ ООД, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди –
болки и страдания и засягане на личното и професионалното му реноме,
настъпили в резултат на публикувана на 23.07.2019 г. на интернет страницата
на ответника статия със заглавие “До МВР и прокуратурата :Действащ
служител на КАТ-Бургас основен играч в схемите на д-р Д. М. „ и за това, че
6
не е положил дължимата грижа да заличи коментарите под нея с № № 40, 39
37 35, 34, 30, 28, 26, 25, 20, 18, 17, 16, 11, 10, 8, 6, 5 и 1, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 23.07.2019 г. до
окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че в горепосочената
статия, публикувана на 23.07.2019 г. в електронното издание „Флагман “,
чийто издател е ответното дружество, са изложени неверни позорящи
твърдения, които опетняват доброто име на ищеца и от които същият търпи
неимуществени вреди.
Нямало е спор по делото, че сайтът“Флагман“ е собственост на ответното
дружество. Не се спори между страните и че на 23.07.2019г. на сайта е била
публикувана статия със заглавие “ До МВР и прокуратурата :Действащ
служител на КАТ-Бургас основен играч в схемите на д-р Д. М.“. Статията е
със следното съдържание:
„С линейката още се караха пациенти ,храна трупове,в хосписа един по-
сериозно болен човек оцеляваше между 3 и 15 дни-вижте фрапиращите
разкрития на бившия служител на д-рМ. …….Нови разкрития за хосписите на
д-р Д. М. направи негов бивш служител, който твърди, че освен, че не е
получил 2 заплати, е станал жертва на вендета чрез дясната ръка на доктора –
действащия полицай от КАТ-Бургас М. У..А. К. е бил нает за шофьор в
хосписите. След поредицата публикации на Флагман .бг той дойде в
редакцията ни, за да изнесе нови шокиращи данни……./статията е буквално
цитирана и от първоинстанционния съд /
В статията има две снимки. Под първата снимка е записано: Д-р Д. М. и
дясната му ръка – полицай М. У. (на малката снимка), товарят поредния
пациент от Спешното за хосписа в Черноморец Под втората снимка е
записано: Шофьорът А. К. и пациентът С. (вдясно), който е с деменция, но не
пречи да бъде използван като безплатен товарач на болни пациенти в
линейката.
Под статията са публикувани коментари на анонимни посетители на
сайта,като районният съд е цитирал също и част от коментарите, които
ищецът е въвел като основание на иска си,като напр.““30.Лекар
23.07.2019г.19:30:30 Наистина се срамувам ,че съм работив с такъв изрод!“
,или „16.Вони яко 23.07.2019 15:49:23 Мноого мърша бе,що за сган са тези
хора,така се отнасят със себеподобните си?!?Корумпета пълни нещастници!“
7
По делото не е имало спор за съдържанието на статията и коментарите,за
които е безспорно ,че са изключително негативни спрямо ищеца М. и
съдържат груби и обидни думи . В тях е написано, че ищецът е престъпник и
измамник и затова трябва да бъде лишен от лекарски права, наречен е
“неговата майка изрод“, призовано е за насилие “за тоя **** боклук“. По-
нататък има коментар, че е “*** боклук“ и че се гаври безнаказано с хората, че
жена му “бере срам от този убиец“. Друг читател е написал за ищеца, че е
“миризлив и нечистоплътен *** пор“, а най-накрая за него е казано, че трябва
“да бъде лишен този *** изрод от възможността да издевателства над болни
хора“. Районният съд е посочил ,че това са много тежки обиди, които засягат
самооценката на всеки човек.
Независимо от това ,първоинстанционният съд е счел исковата претенция
по чл. 49 от ЗЗД за неоснователна .Посочил е , че ответникът не може да носи
отговорност за тази част от статията, която цитира буквално думите на друг
човек, в случая на А. К. . Трайна е практиката на съдилищата, че когато
позорящите твърдения изхождат от други лица, които са посочени от автора на
публикувания материал и в текста коректно е предадена дадената от тях
информация, няма основание да се ангажира деликтната отговорност на
автора на статията . В конкретния случай статията цитира думите на К., бивш
служител на М. , който е заявил, че макар да е бил назначен само за шофьор на
хосписа, е вършел всичко, включително разнасял храната с линейката.
Разказал е, че в хосписа няма медицински кадри и работата се върши от
санитарки с 4-ти клас. С линейката се карали пациенти, храна, трупове. Казал
е също, че в хосписа сериозно болен човек оцелявал дни наред, а друг човек
изкарал там 4 дни и починал, а докторът го държал още 2 дни, преди да
съобщи на съпругата му. К. е заявил, че докторът се сдобивал с пациенти чрез
рушвети, като давал на лекарите от отделенията пари, за да му пращат болни.
Обяснил е също, че пациентите неправомерно са използвани да вършат работа
в хосписа. По-нататък в статията К. е казал, че вече не работи в хосписа, но не
са му платени заплатите за месеца. След като си поискал парите, М. започнал
срещу него вендета чрез дясната си ръка М. У., който е действащ служител на
КАТ. У. му казал, да отиде в КАТ да си получи постановлението за глоба. В
КАТ му бил написан акт и му взели 20 точки. Там У. му написал и нов акт, че е
карал без колан. Разпитаната по делото св. Г. , журналист във „Флагман“, е
заявила, че поводът за статията е оповестяването от по-рано на два случая за
8
съдбата на пациенти в хосписа. К. дошъл при нея и разказал за проблемите си
с У.. Споделил, че У. е управлявал хосписа и приемал пациенти. Това, което й
казал К., било записано в статията и там са цитирани негови думи. От разпита
на тази свидетелка се доказва по несъмнен начин, че К. действително е дал
интервю за „Флагман“ и именно думите му са цитирани в статията.
Съдът е посочил , че в статията е цитиран дословно разказът на К. и за този
цитат ответникът не може да носи деликтна отговорност, тъй като коректно е
посочил чии са думите. В останалата си част статията съдържа коментари на
журналиста, който я е написал, но в тях няма обидни изрази по отношение на
ищеца. Всъщност в тази си част статията съдържа кратък преразказ на думите
на К.. Там е казано, че бивш служител на М. не е получил две заплати и е
станал жертва на вендета от страна на дясната ръка на ищеца – полицая У..
Записано е, че К. е подал жалби срещу ищеца и служителя на КАТ У. в
полицията, но още не е получил отговор. От страна на „Флагман“ е изразена
готовност да продължи да следи за случая и да информира читателите. Според
журналиста на статията , няма ясен знак от полицията, че се работи по
установяване на нарушенията на М. . БРС е намерил, че и тази си част
статията не представлява извършен деликт, тъй като е направено резюме на
твърденията, изложени от друго лице, а именно А. К. . Наистина е изразено
мнение, че ищецът е извършил нарушения, но това мнение очевидно е
формирано от изнесените от интервюираното лице факти.
И макар статията да е негативна за ищеца,като са изнесени отрицателни
факти за управлявания от него хоспис ,доколкото има залегнало в
Конституцията ни свобода на словото и всеки да изразява свободно мнението
си ,статията не може да се счете за противоправно действие по смисъла на чл.
45 ЗЗД .Не всяко негативно изказване представлява деликт, а само това, което
излиза извън рамките на добрия тон и съдържа груби и обидни думи или
изрази, както и клеветнически твърдения. В заглавието действително е
записано, че служител на КАТ е основен играч в схемите на ищеца, като
думата “схемите“ също има много негативно съдържание. Използването на
тази дума обаче трябва да се приеме за журналистически прийом, който служи
за обобщаване на изложените в статията факти. Освен това сама по себе си
думата “схемите“ не е груба или обидна. Полицаят У. е посочен от самия К. за
дясна ръка на ищеца-т.е. статията се базира на думите на трето лице, което е
9
посочено с имената си и в голямата си част представлява буквален цитат на
тези думи. Съдът е посочил ,че се касае до новинарски сайт, чиято дейност е
да публикува новини. Фактите, които А. К. е изложил пред Флагман,
представляват новина за сайта и затова са и отразени в статията. По горните
съображения съдът е приел, че самата статия не представлява противоправно
действие на журналиста – служител на ответното дружество, оттам няма
основания да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника като възложител на работата. Ако изнесените в статията факти са
неверни, ищецът следва да търси обезщетение от лицето, което ги е съобщило.
Затова и исковата претенция е отхвърлена и настоящият съдебен състав
изцяло споделя изложените от районния съд мотиви ,към които препраща на
осн.чл. 272 от ГПК .
Процесната статия съдържа в преобладаващата си част изявление на А.К.
,коректно предаден от журналиста ,с посочване на източника на
информацията.Разказът на К. пред журналистите за случая ,при който по
указания на М.У. на 26.06.2019 г. К. е изпратен да си получи наказателното
постановление за глоба и за съставянето на нов АУАН същия ден – за
управление без предпазен колан, е описано и в приети като доказателства
документи подисциплинарното производство –обобщена справка от
дисциплинарно-разследващия орган при ОД на МВР –Бургас ,доклад от
проверка и т.н.Предоставянето на информацията в статията от А.К. се
потвърждава от гласните показания на журналиста Р. Г.,която заявява,че
информация за отразеното в статията е получила лично от К. ,както и от други
източници/тъй като в редакцията на медията са постъпили оплаквания на
близки на пациенти на хоспис „М. „ в Черноморец/.Затова неоснователен е
доводът във въззивната жалба ,че ответникът не бил представил доказателства
за проведено интервю с А.К. –напротив ,свид. Р.Г. е установила ,че лично се е
срещала с К.,по негова инициатива и разговорът с него е бил записан на
звукозаписно устройство .Към датата на написването на материала -
процесната статия ,записът е бил използван от журналиста .Фактите
,изложени в процесната публикация ,възпроизвеждат безспорно изявлението
на К. пред журналиста,като името му е цитирано в материала коректно.Затова
неоснователни са и твърденията на въззивника за нарушаване на правилата на
добросъвестната журналистическа етика .
10
Изложените в публикувания материал факти безспорно възпроизвеждат казаното от
посоченото в материала лице пред автора на материала. Съдържанието на текста насочва
към извод, че твърденията изхождат от други лица, които са посочени в статията и в текста
коректно е предадена дадената от тях информация. Видно от съдържанието на материала,
авторът не е излязъл извън рамките на информацията и оценката с начина, по който е
поднесъл информацията, с начина на структуриране на фактите или с използваните думи.
По делото няма данни, че написаното относно получената информация би било друго, ако
журналистът би извършил допълнителни проучвания и поради това неправилен е изводът,
че журналистът е действал непрофесионално и недобросъвестно. При коректно предадена
информация, изхождаща от друго лице, липсва съзнание за оклеветяване и няма основание
да се ангажира отговорността на автора за препредадените чрез публикувания материал
изявления на трето лице, което е посочено. Ако в изявленията на третото лице се съдържат
клеветнически твърдения, отговорността е само на автора на изявлението.
Що се отнася до публикуването на коментарите под статията /макар и изключително
негативни за ищеца ,както стана дума по-горе /правилно и законосъобразно БРС е
съобразил от правната страна на спора, че в чл. 39 - 41 от Конституцията на РБ
и чл. 10 ЕКЗПЧОС е прогласено правото на всеки да изразява и
разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация, в
това число и правото да изрази и отстоява своето мнение, да предава и
съобщава мнения, идеи или информация, независимо от начина на изразяване.
В правната доктрина и съдебната практика се приема безпротиворечиво, че
това право не е абсолютно, а основанията за ограничаването му се съдържат в
разпоредбите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ. Разпоредбата на чл. 57, ал. 2 КРБ
прогласява недопускане на злоупотреба с права, както и упражняването им,
ако накърняват права или законни интереси на другиго, като чест, достойнство
и добро име, които могат да бъдат накърнени чрез обида или
клевета/разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице
или приписване на престъпление/.
В множество свои решения касационната инстанция е подчертавала, че
оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те
представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само
фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Съдебната практика е
безпротиворечива и в становището си, че не е противоправно поведението при
изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно
лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен
11
въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие /вж. Решение
204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на IV Г. О. на ВКС/. Такива оценки
не могат да ангажират отговорността на лицето, което ги е сторило, за
обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, освен ако не
засягат достойнството на личността/ако не представляват обида/.
В решение № 12 от 06.02.2013 г., постановено по гр. дело № 449/2012 г. на
III Г. О. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК са дадени разяснения, че за да се
квалифицира като обидно или клеветническо дадено изявление/дори да не
покрива състава на чл. 146- чл. 147 НК/, за да съставлява противоправно
деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, изявлението следва да визира определено
физическо лице, а разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство
трябва да се отнася за него; това определено физическо лице следва да се сочи
като извършител на приписаното му престъпление. Когато обидният или
клеветнически израз (един или повече) е част от едно по-обширно изявление,
той не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла, който то
внушава като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца,
предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане. Клеветата, за
разлика от обидата, се извършва като се разгласи неистинско позорно
обстоятелство за другиго или му се припише неизвършено престъпление.
Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на определен факт за
пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име в обществото.
В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която
да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за
съдържащите се в нея факти. Предмет на клеветата могат да бъдат само
факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. За разлика от
обидата, за съставомерността на клеветата е без значение дали засегнатият е
узнал или не клеветническите твърдения спрямо него. В случая деянието е
довършено, когато тези твърдения са възприети, узнати от трето лице или от
повече лица. За да е налице противоправност на това деяние е необходимо
също така, разгласените факти и обстоятелства, освен позорящи, да бъдат и
неистински.
При анализа на процесните коментари и изразите в тях , които ищецът
твърди, че са обидни и клеветнически БРС е направил ясно и обективно
разграничение между фактическите твърдения и оценъчните
съждения/коментари по фактите, което се споделя изцяло от въззивната
12
инстанция.Безспорно е / а и са представени доказателства в този смисъл /,че
ищецът е бил обиден и засегнат от писанията на читателите на Флагман.Няма
как обаче медията да носи отговорност за негативните и обидни коментари
под публикацията,защото те изразяват мнения на трети лица ,които не са
свързани с нея и поради това не могат да я ангажират по смисъла на чл. 49 от
ЗЗД с вреди ,причинени на пострадалото от тях лице.Както е посочил
първостепенният съд ,няма законово задължение да се извършва
предварителен контрол за преценка дали даден коментар да бъде публикуван
или не .Когато даден сайт е разрешил на читателите да публикуват коментари
под статиите ,ответникът не може да носи отговорност за обезвреда и за
коментарите ,написани от трети лица
В свое решение № 110 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 2808/2016 г., IV г. о., ГК,
ВКС е цитирал решение по делото "Де Х. и Гайселс срещу Б. " и по делото
"Хендисайд срещу Обединено кралство", в които Европейският съд по правата
на човека приема, че свободата на изразяване на мнения е приложима не само
по отношение на информация или идеи, които се възприемат благоприятно
или се разглеждат като безобидни или неутрални, но също така и за изявления,
които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи от
държавата или от част от обществото. Позовавайки се на това, ВКС е приел, че
съобразно стандартите, установени с Конституцията на Република България и
практиката на ЕСПЧ, в тези случаи следва да се търси балансът между
правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и
необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име на
засегнатите лица, а като най-важен критерий в тази посока е посочена
преценката доколко конкретното изразяване на факти, мнение и критика е
обществено значимо и необходимо срещу това, дали то се използва
целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго.
Тук е мястото да се акцентира, че предвид естеството на спора, тежестта за
доказване на твърдението за деликт е на ищеца по делото, но представените от
него доказателства не са достатъчни, за да установят при условията на пълно
и главно доказване тезата му за насочено срещу него незаконосъобразно
вредоносно поведение на ответника, докато последният е провел убедително
насрещно доказване, че не е осъществил такова. От казаното следва, че деликт
няма. В обобщение на горното и поради недоказване на обективната
13
предпоставка за носенето на отговорност за причинени неимуществени вреди-
деликт, БОС не обсъжда наличието на останалите елементи от хипотезата на
чл. 49, вр.чл.45 от ЗЗД. В случая съдът е посочил ,че не съществува
разпоредба в националното законодателство , предвиждаща правно
задължение за медиите, в това число на електронните новинарски издания да
осъществяват надзор върху коментарите към статиите публикувани към тях,
нито е предвидено, при констатанция за коментар, който е от естеството да
накърни честта и достойнството на лице, задължение за изтриване на
коментара.Затова е прието ,че обидните и клеветнически коментари не са
основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответната медия, тъй
като изразяват мнения на трети лица, които не са свързани с ответника и
поради това не могат да ангажират отговорността му по чл. 49 ЗЗД. За
ответното дружество не е налице задължение за премахване на цитираната
тема, тъй като дружеството няма задължение да осъществява редакционен
контрол съгласно чл. 17 ЗЕТ и не носи отговорност за съдържащата се в
платформата информация, съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЕТ. Респективно, такова
задължение не е имал и администраторът и не е налице противоправно
бездействие от негова страна, в частност служителите на ответника нито имат
задължение, нито възможност да преценяват верността на твърденията,
направени от потребители .Липсата на предприети последващи действия по
изтриване на публикации-коментари във форума не е следствие на виновно
бездействие. Заличаването на мнения на потребители, имащи оценъчен
характер би ограничило свободата им на изразяване в свободна платформа за
общуване, в която обменят опит, коментари и лични становища
Предвид липсата на предпоставки за носенето на отговорност за вреди,
въззивният съд приема за неоснователна заявената претенция за обезщетение
за неимуществени такива, причинени на ищеца от ответника по повод
публикуваната от водената от ответното дружество ел. медия „Флагман“
статия от 23.07.2019г. със заглавие „До МВР и прокуратурата:Действащ
служител на КАТ-Бургас основен играч в схемите на д-р Д. М. “ ,както и че не
е положил дължимата грижа за заличаване на негативните коментари под нея
.
Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища,
обжалваният акт на първата инстанция следва да бъде потвърден с
настоящото съдебно решение.
14
С оглед този изход от обжалването и на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
въззиваемата страна има право на сторените в настоящото производство
деловодни разноски, възлизащи според представен списък по чл.80 от ГПК и
оправдателни документи на 1300лв., заплатени за адвокатско възнаграждение
за защита и представителство по в.гр.д.№ 668/23г. по описа на БОС.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 444/04.03.2025 г. постановено по гр.д. №
4908/2024 Г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА Д. М. ЕГН ********** от гр. ***, съдебен адрес –
Бургас,ул.“Александровска „ 17 ,офис 1 , да заплати на „Медиатор 2015“ООД
ЕИК *********- издател на електронно издание „Флагман“,със седалище и
адрес на управление- Бургас ,ул.“Рилска „ № 29 ,представлявано от Веселин
Йорданов Василев , сумата 1300лв., като съдебно-деловодни разноски,
сторени по в.гр.д.№668/2025г. по описа на БОС за адвокатско възнаграждение
за защитата на дружеството във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в едномесечен срок
от връчването му, с касационна жалба пред ВКС на РБългария
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15