Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, трети касационен състав, на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: ЯНКА ГАНЧЕВА
Членове: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретар: Теодора Чавдарова, при прокурора Александър А, като разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД № 404 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по жалба на "К.т. " ЕООД против Решение №2349/17.12.2019г. по НАХД №5304/2019г. на ВРС, с което е изменено НП №447083-F489964/09.07.2019г. на Началник отдел «Оперативни дейности»-Варна в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 800 лв., като санкцията е намалена по размер на 500 лв. В жалбата се твърди, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Касаторът сочи, че от събраните по делото доказателства не е установено извършено нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., налице е съществено разминаване във фактическата обстановка, в НП не са описани кои са консуматорите на услугата. В хода на проверката не са събрани доказателства за приключване на сделката, за да възникне задължение за заплащане на сума срещу получаване на определена услуга, респективно издаване на касов бон, което води до липса на състав на нарушение. Приетата в НП фактическа обстановка е неясна, има несъответствие в часа на извършване на контролната покупка. Поддържа, че макар и да е депозирано възражение, АНО не е извършил допълнително разследване по реда на чл. 52 ал.4 от ЗАНН, твърди, че АУАН и НП не са съставени от компетентни за това органи. В АУАН и не са посочени ЕГН и адресите на свидетелите. Не са изложени и моотиви относно размера на определената санкция, съставляващо нарушение на чл. 59 ал.2 т.4 от АПК. Счита, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Моли да се отмени решението на ВРС и измененото с него НП.
Ответната страна - ТД на НАП – Варна в писмени бележки депозирани от упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Моли Решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Изводите в него били съобразени с доказателствата и приложимите материални и процесуални разпоредби. Претендира касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено Решението на ВРС като правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура–Варна намира касационната жалба за основателна. Счита решението за постановено в нарушение на материалния закон, излага доводи за налиие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, поради което моли да се отмени решението и измененото с него НП.
Касационната
жалбата е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК , при спазване изискванията на
АПК, от лице с активна процесуална легитимация, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице
посочените от касатора основания за отмяна /съдът разглежда тези от тях, които
съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно
препращащата норма на чл.63 ЗАНН/.
За да
измени НП, въззивния съд е приел следната фактическа обстановка: на 23.05.2019
г. служители на ТД на НАП - Варна,
посетили „Госип“ бар, намиращ се в гр.*** и стопанисван от „К.т. ” ЕООД. След консумация на 1 бр. кафе –еспресо, 1
бр.виенско кафе и 2 бр. минерална вода, единия служител като клиент заплатил сумата от 9.19 лв. в
брой. Заплатено било с една банкнота от 10 лв., като плащането е прието от
Петко П. в 14.27 часа и е върнато ресто в размер на 0.81 лв., за което е
закрита издадената сметка на маса № 100 от касиер № 047-П., видно от сметка №
82957. За покупката не бил издаден касов бон или ръчна касова бележка от кочан.
След легитимирането на служителите
извършили проверка. При нея се установило, че в обекта има въведени в
експлоатация два броя ФУ, които имали установена дистанционна връзка с НАП.
След легитимирането от страна на органа по приходите е издаден фискален касов
бон в – 14.38 часа на 23.05.2019 год. под № 0002895. За констатираното
нарушение бил издаден АУАН, като в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН са депозирани
писмени възражения. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел
изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правна квалификация, като на
дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 800 лв. на осн. чл.
185 ал.1 от ЗДДС. ВРС приел, че АУАН и НП са издадени в сроковете визирани в
ЗАНН, не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, както и че
нарушението описано в НП безспорно е извършено. Преценил е, че не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава от
останалите нарушения от този вид. По отношение на размера на наложеното
наказание въззивния съд преценил, че АНО не е съобразил, че няма данни за други
допуснати нарушения от страна на дружеството, а наказание наложено и в
минимално предвидения от закона размер и изпълнило целите на чл. 12 от ЗАНН.
При
постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим по
препращане от чл.84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване
на административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите на ЗАНН,
дали наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му
по чл.57 ЗАНН и дали наказващият орган при издаване на постановлението е спазил
процедурата по чл.52 и сл. от с.з., като е направил законосъобразен извод, че
не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на
обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно
събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е
обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на жалбоподателя. В
мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни
изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите
материалноправни разпоредби.
Съдът
споделя изложените в първоинстанционното решение мотиви досежно
неоснователността на доводите, наведени с подадената до ВРС жалба за незаконосъобразност
на наказателното постановление, които в случая са възпроизведени и в
касационната жалба. Следва да се отбележи, че предмет на касационната проверка
е наличието на пороци в съдебното решение и при постановяване на решението си
настоящата инстанция преценява прилагането на материалния закон само въз основа
на фактите установени от първоинстанционния съд, съобразно разпоредбите на
чл.218 и чл.220 АПК, вр. чл.63, предл. последно ЗАНН. Поради това и предвид
липсата на допуснати от районния съд процесуални нарушения във връзка със
събирането, преценката на доказателствата и разпределението на
доказателствената тежест в процеса, настоящият състав не следва да обсъжда
наведените с касационната жалба твърдения за факти, различни от установените с
обжалваното решение.
РС-Варна не
е допуснал нарушение на процесуалните правила при преценката на доказателствата
и в съответствие с тях направил фактическите си установявания. В съответствие с
доказателствата е извода в Решението, че те безспорно установяват, че при
проверката на 23.05.2019 г. в обекта стопанисван от дружеството е
извършена контролна покупка, на стойност от 9.19 лв., заплатена е от орган по
приходите на П. - сервитьор в заведението, но
без да е издаден фискален касов бон от фискално устройство от разотещите
в обекта. Правилно ВРС установил, че това нарушение подробно е описано в обстоятерствената част на АУАН и на НП,
както и в протокола за проверката, в който били посочени модела и номерата на
фискалните устройства, касовата наличност по тях и фактически установената в
брой, както и обстоятелството, че за покупката не е била издадена и касова
бележка от кочан с ръчни касови бележки, а единствената предоставена бележка на
проверяващите била с надпис „маса 100, поръчки 1“, която не съдържала
задължителните реквизити на фискален бон. Правилно са преценени по отделно и в
съвкупност доказателствата по делото от ВРС и е установено, че към момента на
проверката на фискалните устройства са работили, както и че едва след
легитимиране на проверяващите в 14.38 ч. е издаден касов бон.
От
събраните по делото доказателства се установява, че сервитьора не е издал при
приемане на плащането касов бон от работещите фискални устройства. Такъв е бил
издаден в 14.38 ч., като това е станало след легитимиране на служителите на
НАП. При преценка на представения по делото протокол за посещение на клиент,
съгласно който на 23.05.2019 г. в 14.40 ч. представител на поддържащия сервиз
на ЕКАФП е посетил обекта и е установил, че в следствие на токов удар системата
на функционира и е извършен рестарт, съдът счита за неотносим по следните
съображения: от събраните по делото писмени и гласни доказателства е
установено, че плащането по поръчката е прието от П. в 14.27 ч., след легитимация на данъчните служители в 14.38 ч
.е издаден фискален касов бон, а едва след това е рестартирана системата.
Самото съпоставяне на часовете, включително на часа в който е изведен и
фискален финансов отчет 14.39 ч. е видно, че системата е работила към момента
на приемане на плащането. Твърдяния токов удар е след като вече касовия бон е
бил издаден. Несъстоятелни са доводите на касатора, че в НП не е посочен кой е
консумирал услугата, в АУАН и НП ясно е посочено кое лице е извършило плащането
и кой го е приел. Съдът приема, че са налице доказателства, че плащането е
прието от сервитьор в заведението, факта, че в АУАН не са посочени ЕГН на
свидетелите също не е съществено процесуално нарушение, посочени са техните
имена и месторабота, т.е. те са установени и разпитани в хода на въззивното производство.
По доводите на касатора, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, което не е отчетено от ДРС съдът прецени следното: маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед други обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. От доказателствата по делото може да се направи извод, че конкретния случай на административно нарушение по нищо не се отличава от всички останали случаи на подобни нарушения. Настоящият състав на съда намира, че в конкретния случай не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до извода, че степента на обществена опасност на санкционираното деяние се явява по-ниска в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Напротив, установените обстоятелства са характерни и типични за този вид административни нарушения.
Поради това не се установи наличие на основание по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК за отмяна на Решението на ВРС и като правилно и законосъобразно то следва да бъде оставено в сила.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2349/17.12.2019г. по НАХД №5304/2019г. по описа на Районен съд – Варна.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ